Стана ми страшно!

Знаете ли, и аз съм си позволявала да ударя невръстното си момченце. Позволявала съм си да му се развикам. После съжалявам, естествено. Старая се това да не се случва. Наистина има деца, които буквално са неуправляеми от родителите им. Пробваш разговор, обяснения и всякакви по-леки варианти, за да разбере детето, че не трябва да постъпва така и така, но инатът си е инат. Тогава човек просто излиза извън кожата си. В случая, който се описва, очевидно е имало начин да не се стига до бой, щом детето иска да обясни. Все пак е голямо дете, а не някое пеленаче или 2-3-годишно, на което още фантазиите се сливат с реалността. Не оправдавам действията на тази майка, каквато и да е причината за тях, защото детето иска да й обясни, а тя не го изслушва.
Никой не е идеален. Но мисля, че в основата на всякакъв вид човешки взаимоотношения стои разговорът, общуването. Децата са богатството на света, и най-вече - нашето! И винаги в такива моменти, когато съм на границата да избухна, си казвам това и намирам като че ли по-правилния подход към детето ми.

Никога не съм допускала да се държа така с децата си. Колкото и малки да са, те са личности, заслежаващи уважение и имащи право на желания и лично мнение, пък било то погрешни или неизпълними. Когато съм считала държанието или поведението им да недопустими, съм се опитвала по най -разбираемия начин да обясня защо е така. И аз съм прибягвала до обаждане на таткото, но никога не съм го използвала като заплаха, а като форма на съвместно решаване на проблема. Обаодането винаги е било действително осъществявано, таткото надлежно осведомен и дал своето мнение, което всъщност се оказва, че е правилния начин да докажа правотата си. А нашия татко, когато порицава, го прави някак си мило, и в същото време убедително и респектиращо.
За мен е недопустимо едно дете да бъде наранявано и малтретирано по какъвто и било начин, дори и с крясъци и неадекватно поведение. Родител, който крещи на детето си, в никакъв начин не демонстрира респект и уважение, а по-скоро неуравновесеност и несигурност и предизвиква единствено страх. С времето постоянния страх се превръща в омраза. Дъщеря ми има приятелка, която редовно наказват и бият. Често са я наказвали да стои на колене върху люспи от орехи. Нейното прегрешение обикновено е, че неправилно се е грижила за брат си или е допуснала той да се нарани, или не му е дала от вафлата си. А, че само на 10 години е принудена да бъде гледачка на брат си/3 г/ от сутрин довечер, това за тези родители явно е в реда на нещата. Дори за моите деца, родителите на това момиче са страшни. Кръстили са ги "баба яга" и "дядо яго" Малката ми дъщеря всячески избягва да контактува с тях, защото се страхува. И открито го заявява. Приятелката и често казва, дори и пред мен, че мр ази родителите си и някой ден ще ги напусне. Просто е невероятно колко много неща можем да научим от децата, стига да ни се доверят.

Много мъчно ми стана като прочетох тези случки, но наистина не се знае каква е предисторията. Не го оправдавам, но понякога човек няма избор.

Няма да забравя, когато синът ми си беше наврял топче от хартия в носа и трябваше по най-бързия начин да отидем до поликлиниката /и евентуално после да ни пратят в ИСУЛ/.
Тогава за 5 мин стигнах до там, влачейки за ръката ревящо почервеняло от плач дете, и само му крещях "млъкни".
Бях изпаднала и аз в истерия какво може да се случи, ако топчето слезе до дробовете...
Знаете ли как ме гледаха тогава хората пред кабинетите - все едно съм майка садист!
За щастие всичко мина благополучно, но ето как всичко може да бъде разбрано погрешно от страничните наблюдатели.

Леле какви генерални изводи направихте за майката, която се скарала на детето си. Едва ли не полицията да й отнеме детето. И че го малтретира, пък за бащата какъв звяр е ... да не говорим.

Аз си уважавам и обожавам децата, както и те мен. Но само още веднъж детето ми да притича през улицата пред колите, въпреки виковете ми, такъв бой ще му хвърля, че добре да го запомни. Аз го удрям само по дупето де, но важен е жеста.

Кажете ми как според вас трябва да постъпя в следната ситуация:

Едното ми дете е болно и съм го завела в поликлиниката, другото е здраво, но няма къде да го оставя и затова е с нас. Чакаме повече от час да ни дойде реда. Аз съм взела болното дете на ръце, а здравото тича по коридора, вика, крещи и смущава всички чакащи. Аз също  съм болна, освен това не съм спала повече от две денонощия.
На лудеещото дете съм обяснила защо трябва да пази тишина, помолила съм го да бъде тихо, направила съм строга забележка. То обикновено е изключително добро и послушно, сега обаче е решило да се държи като магаре и  продължава да лудее.

Какво трябва да направя?

Ох, колко подобни случки съм имала... Добре, че поотраснаха и разбират повече като ги плаша с наказания. Но преди без шамар или дърпане на ухото не минавах.
Донякъде разбирам "майката-садистка", макар че в така описаната ситуация и на мен много ми дожаля за детенцето.

Обикновено околните наблюдатели винаги са недоволни. Особено ако нямат деца, но знаят добре как биха постъпили на мястото на майката.

Ако детето прави бели и майката не му прави забележка, то тя го възпитава зле.

Ако детето прекалява с белите и майката  му се развика и го пошляпне, пак е виновна.

Ако детето се лигави, търкаля се по земята и реве, а майката търпеливо изчаква да му мине пристъпа, пак е виновна


Всички изказват неодобрение, но никой не се сеща да предложи помощ някаква. Само коментират какъв звяр е майката. Да ви хрумва, че щом детето я обича и й вика мамичко, значи тя обикновено не е такава. Много лесно е на всички да се изкажат против майка, която е изпаднала в истерия.

В такава ситуация повече бих съжалила и майката, кой знае какво й е на главата, за да се докара дотам.

Явно днес ми е ден за цитати...
Ето нещо от Георги Данаилов, което много точно илюстрира ситуацията:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=464&Level=3

Между другото, мисля, че всички трябва да прочетем "Убийството на Моцарт" - аз лично не съм попадала на по - добри "размисли за възпитанието",  които за разлика от чуждата литература да отразяват нашия - българския мироглед и действителност.

Съгласна съм,че незнаем какъв е контекста,но мисля ,че колкото и да е ужасна причината,поради която майката е ядосана,тя трябва да се справи с положението с авторитет,ако пък е решила да звънне на бащата-добре,неможе сама да се справи.Вие представяте ли си бащата как се държи с момчето,след като детето изпада в ужас като чуе за баща си?Да предпочита ударите по главата от майка си само и само да избегне срещата с баща си?Това е ужасно ако е вярно,разбира се и ако не е преувеличено.
Дори и както каза една майка,че детето може да е било изскочило на улицата и замалко да е блъснато,това не е причина детето да бъде бито по главата,а и където и да е.Все пак родителя си преценя сам,но тази картина с бащата ме тревожи ...Пак повтарям-ако е вярно всичко това...Това дете има страх и нищо повече в себе си към този човек...

Не, никога...
Ако съм истерична -  на балкона сама...
Не съм дори и на шега первала децата си по главата (или по други части)...
Не съм светица, примерно дъщеря ми на 6 м псувах на майка като не щеше да яде, но това с користни цели ... и насаме...
наистина, в момента се занимавам със социално слаби самотни майки и  това е ежедневие за тях.... не признавам...

И аз съм била свидетел на подобна сцена с тази разлика,че майката не удряше детето по главата,а му удряше шамари и от време на време го сритваше.
Да,случват се такива неща.За съжаление и много по-ужасни неща се случват.

Лошо е, каквото и да си говорим и колкото и преекспонирана да ви се струва случката - това не е редно, а го има... Все повече хората се делят на двете крайности - едните лигавят децата си до безобразие и не ги възпитават изобщо, а другите - крещят и раздават шамари. Имам наблюдения върху една майка, която непрекъснато кещи на децата си. Като я видя, че идват в градинката гледам да се преместим по-далеч от нея...

А напоследък виждам и все по-ожесточени деца, нахални и безцеремонни такива, които никога няма да отстъпят, а ще изблъскат твоето от въртележката, например, и доволно ще си бъркат в носа докато ги молиш да слязат.

има случаи и случаи - на наистина малтретирани деца и случаи,  в който майката се е ядосала или изплашила така, че да постъпи по този начин  и аз напълно я разбирам. Това лято влязох в малко магазинче за подарък, бяхме поканени на детски рожден ден и двете ми дъщери бяха на  не повече от два метра от мен и играеха -  предупредих голямата да внимава като се гонят да не събори сестра си няколко пъти. Предупредих я с благ тон и съответно от нейна страна обещание да внимава. Помолих Лили също да внимава. След няколко минути каката бутна малката, която падна земята. Когато отидох видях, че има малко кръв на ръчичката й през цялото време я успокоявах и когато я вдигнах да стане бликна кръв на фонтани от главичката. Сърцето ми спря имах чувството че ей сега вече умирам - всичко бялата й блузка и ръцете ми всичко стана в кръв грабнах я и тръгнахме към колата за да я закарам в болницата. В този момент толкова много се ядосах на голямата си дъщеря, крещях й и ако не носех малката сигурно щях да я набия. Толкова много й се сърдех, а тя идваше при мен прегръщаше ме казваше, че ме обича, че съжалява, но аз в този половин час я отблъсквах и не исках да говоря с нея. Залепиха главичката на Лили, тя не плака дори когато й сложиха ваксината против тетанус и аз малко се поуспокоих.   После ми стана гадно виждайки уплахата и сълзите в очите на Надя, гушнах я, но ако ситуацията е била долу-горе толкова сериозна я разбирам майката и то много добре. 

Валка76-в този случай те разбирам,но едва ли се държиш така често...
Като гледам реакцията на момченцето когато чува за баща си....едва ли само го милват...да изпадне в ужас чак..

Аз също казвах че няма да допусна това или онова да се случи с моето дете но когато ти дойде до главата си променяш възгледите

На мен пък ми става страшно как в един форум някой си преразказва нещо (истина ли, измислица ли, морална притча ли е- не се знае) , което се копира в друг форум като чиста монета и се обсъжда все едно лично сте го видели с очите си.