За преминаването в самостоятелна детска стая

Наско спи в негова стая от точно две седмици. Няма проблем, чета му книжка, после той знае, че сега мама сяда да чете нейната книжка  в другата стая. Отвреме навреме пита-прочете ли си нкижката:)
Давам му играчки, да се занимава, нощем не се буди..накратко-нямаше драми.

Аз не бих се притеснявала толкова. При нас нещата протекоха по следния начин. Отделих Дими в смостоятелна стая на 11мес. без никакъв проблем. Детето се чувстваше добре в стаята си, заспиваше сам и всичко беше ОК. Докато в един момент без видима причина на 2год и няколко мес. започна да ме кара да спя при него (в стаята му освен беешкта кошара има и голямо легло). Аз лягах при него докато заси а после тихичко се изнасях, но като се сбудеше нощем и видеше, че ме няма започваше да реве и да ме вика и така по няколко пъти на нощ. Станах сомнамбул - около 2 седмици ставах по няколко пъти на нощ, за да ходя при него, докато една вечер ми писна и го пренесох при нас на спалнята. От този момент той започна да спи на спалнята при нас - тримата на едно легло - спеше непробудно, но вечене искаше и да чуе да си ходи в неговата стая. Това продължи 3-4мес. Накрая преместихме неговото креватче внашата стая - като ще спи при нас поне да си е в неговото легло - с неохотоа се премести от спалнята, но аз бях категорична и му казах, че ако иска да остане в нашата стая трябва да спи в детското легло - това продължи още 2-3мес. Един ден просто реших, че ще го преместя обратно в детската стая - бях се подготвила за истерии и остър протест от негова страна, но си казах сега или никога. Мъжът ми беше с грип и казах на детето, че двамата с него отиваме в детската стая, за да не ни зарази тате (това си беше всищност истина). Спахме 1 седмица двамата в неговата стая - аз на голямото легло, а той на малкото. След това аз си се върнах в спалнята, а той си остана в неговата стая без нито един протест, сякаш никога не е спал при нас. От тогва вече повче от месец си спи в стаята и се чувства добре, заспива сам - без приказки, песнички и т.н. - просто го слагам в леглото, целувам го за лека нощ, гася лампата и излизам. Даже махнахме вече детската кошара и си спи в голямото легло.
Така че, никога не е късно, а това, че в момента спи при теб също не е проблем. И майка ми казваше, че щом веднъж съм му позволила да спи при нас няма да мога да го махна повече, а ето че стана без нито една сълза или отказ от негова страна. Просто трябва да си хем твърда в намерението си и детето да не усеща колебание и притеснение у теб, хем трябва да си мила и нежна с него, за да не го стресираш при тази промяна.
Съветвам те да си вземеш бебефон - много помага - няма да се налага да ходиш да го проверяваш дали спи спокойно или е буден, дали няма проблем, а всичко ще чуваш. Така не просто ще си спестиш разхождането нощем, но и детето ще спи по-спокйно като бъде оставено на спокойствие вместо някой нон-стоп да наднича в стаята му. Знаеш, че дори в спящо състояние усеюаме понякога чуждото присъствие в стаята и това ни буди.
Успех (и се извинявам, че стана толкова дълго  )

Моите деца спят в самостоятелна стая, откакто са излезли от родилния дом. Според мен това е най- добрия начин, вярно, че за мама е по- трудно в началото, когато са честите ставания. Единствено когато се роди малката, в периода на коликите спеше при нас, за да не буди брат си.

Лека-полека ще го отделиш.Всъщност с израстването-емоционалното,ще дойде и желанието на сина ти да спи сам като големите.При моята 3-год.щерка репликата:"Като големите!"върши чудеса.
  Между другото,по мое желание спим всички в една стая-големия ни хол,макар детето да заспива 2 часа преди мен и то само в леглото си.Аз си лягам към 1-2 часа след полунощ.Дъщеря ми не ме усеща,нито ме търси.Сутрин също ставам преди нея,така че, на практика сме отделени.

Хриси спи сам от 1 седмица...Преместването трябваше да е отдавна, но късно приключихме с ремонта. Като изнасяхме нашето легло и гардероба милото гледаше с такъв влажен поглед, явно разбирайки че нещо става. Той си се буди от бебе поне по 3-4 пъти на нощ...сега като че ли намали буденията. Има един диван за спешни случаи-сядам на него докато заспи и после се изнасям. Но все още сме в процес на свикване.

Рая спи сама в стая от първия си ден вкъщи. На тъмно. Ставането никога не ми е било проблем - детската стая и спалнята са съседни.