Бабата и дядото искат да ми вземат детето (да го гледат за известно време)

Братовчед ми е отгледан от доста възрастните ми баба и дядо - родителите му идваха през уикендите само да го виждат и така до 2-3 клас.Определено не му се отрази добре на детето - двигателно доста изостана от връстниците си по разбираеми причини - нямаше кой да рита футбол с него и да го подмята във въздуха, да го пуска на катерушката. Беше много затворен, разсъждаваше и говореше като възрастен, не като малко момченце, трудно се сприятеляваше с други деца...Ние също идвахме при баба и дядо през ваканциите, седяхме с удоволствие, но разликата е огромна!
Така че наистина поговори си с тях приятелски и открито, обясни им колко е важно да е с вас детето докато е малко и как като поотрасне с удоволствие ще им ходи на гости, ще я взимат с тях на почивка и т.н. но за тяхно добро и за това на детето е добре това да стане след като проговори, прояде и стане по-самостоятелна. А до тогава да идват на гости, да й се радват, да я извеждат на разходка, но да си я прибират при мама и тати.
И аз си го мислех това за поправителния - моята свекърва е същата.На нея майка й й е гледала децата и сега голям зор за внуци! Но наистина малко повечко време с детето и с отговорностите покрай него (а не само аху-ихи) действат много отрезвяващо!

Детето си е ваше, на теб и на татко му. Това, че баба и дядо много го обичат и искат да го гледат няма никакво значение ако вие двамата, родителите му, искате да си го гледате. Аз обичам родителите си, уважавам родителите на съпруга ми, но ако от прекалена любов към внучето се окаже, чеискат да изземат моите родителски задължения съвсем в прав текст ще кажа - Не! Няма да стане така, ще се мотивирам и точка по въпроса!

Споко! 
И аз бях в такава ситуация. Свеки още откак забременях ми повтаряше как ще си пази отпуската докато се роди бебето, че да идва да помага, аз тогава пасувах, т.к. идея нямах от какво ще имам нужда. И така Гоги се роди - оказа се, че под помощ свеки разбира да се върти около детето докато аз домакинствам-не благодаря  Аз искам да си гушкам бебчето и да го разхождам, а имам нужда от помощ в домакинската работа. И така свеки постоянно ми повтаряше, че още не си е изразходвала отпуската, но като видя, че покана няма, си взе шапката и отиде на почивка  и отпуската свърши
Майка ми пък постоянно ми повтаря как иска да ми помага, но да отида при тях (в друг град са). Търпях и това доста време и накрая й обясних, че ако има истинско желание да помага ще дойде тя, че ние сме сем-во и нямам желание да се разделяме, за да ми помогне. Още повече, че мъжа ми не прави проблем от това, че не съм сготвила, че не съм изчистила и така. Майка ми вече веднъж идва и шета, шета, къщата блесна и на бебо се порадва и така. Получи се, макар и късно - на третия месец на детето - но се получи.     Още ми подхвърлят изречения, че зимата щяло да бъде по-топло у тях, защото са с парно и да им дам Гоги, но си ги пускам през ушите 
Така, че съветвам те им намекни на твоите хора. Много удобно е да се правят намеци чрез бебчето  "кажи на баба,че ще отидеш при нея през ваканцията като станеш ученик", "кажи на дядо, че си още твърде крехкичко за такива мечешки прегръдки" и други такива  аз много често го правя например в присъствието на мъжа ми да кажа на бебчо :"Гоги, тати обеща да оправи кранчето, но сигурно е забравил" и познайте  веднага се отремонтира 

Това е нормалното решение

От личен опит мога да те посъветвам да прережеш нещата още съвсем в началото. Ще ти коства много нервни  и здравословни проблеми на теб самата, защото ти ще си основния който ще воюва, но в крайна сметка детето ти ще получи това от което има нужда.
Аз 11 години се занимавам с това. Абсолютен психически тормоз от страна на свекърва ми, според която детето трябва да живее при тях, да ходи на училище в близко до тях училище и да си го взимаме само за по 1 ден през седмицата. Да е навсякъде с тях, абе изобщо откачена работа.
Успех ти желая от все сърце.   

Много е важно мъжът ти да те подкрепи - не морално, а ясно и в прав текст. Когато моята свеки попита кога ще й оставим Иво за седмица да го гледа, докато аз си отворя устата, моят мъж вече беше отсякъл, че ще е след като Иво стане на 5-6 години.
Аз иначе също смятам, че всеки трябва да си се оправя с родителите, но е важно да сте на единно мнение по важните въпроси за отглеждането на детето.

Има два начина за отреагиране в ситуация, в която хората говорят без да мислят:
1. "Говори си, не ми пречиш" - преди месец баща ми реши да се изяви като декоратор на детската ни стая, после реши да финансира дизайна, после пак си науми нещо, с тези думички му обясних, че не бива да мисли вместо нас, ние си имаме глави на раменете. Бяхме му на гости, но обещания на маса дори не изслушвам.
2. "Ако още веднъж повториш това, така ще се ядосам, че баба Яга ще ти се види като Спящата красавица в сравнение с мене." -  оня ден свеки ме изкарваше цербер, че си контролирам учениците, но моят спокоен и благ тон прекъсна вдъхновението й. Бяхме седнали на масат да обядваме, мъж ми отляво, свеки отдясно, няма да се караме, големи хора сме.

Абсолютно вярно Не мисли глупости сега, а като му дойде времето ще направиш това, което ТИ решиш, защото ТИ си майка на детето

благодаря на всички,които проявиха разбиране и ме посъветваха как да постъпя  аз си мислех,че съм очертала границите,но явно те се надяват,че с малко повече натякване,ще променят мнението ми.онзи ден свекървата се изцепи,че Лили си е тяхна и на никого не я дават казах,че и аз така казвам-че Лили си е наша и не я даваме и тя моля ви се ми рече,че явно ще се караме на кого е Лили съпругът ми наистина ме подкрепя и когато много се ядосам,ме успокоява с думите,че свекитата са просто "изкуфели дъртофелници" иначе аз знам,че баба и дядо си трябват и че при тях ще и хареса,защото има много деца на вилата,където те прекарват лятото и Лили ще си има тайфа за игрите но това ще стане,когато тя порастне и го поиска и на свекитата им го заявих в прав текст дано са ме разбрали,щото ми писна все едно и също да си говорим с тях

Ооооооооо не се ядосвай.Без смислено е.И аз ги спушах тези приказки докато Гоги беше на 5-6-7 месеца.Идваха,разхождаха го,занимаваха се с него.За мен беше добре защото можеш да си изчистя,почина малко.Но от известно време насам караме свекърва ми да го гледа една вечер(и то докато спи) ние да излезнем да поразтоварим малко.Тя започва да се оправдава че нямала да може да се наспи,няма да я остави цяла вечер и т.н.На скоро почива 5 дена не се обади да попита дали имам нужда да го погледа да си свърша някоя работа.
Така че сега приказват ама после ще започнат да се скатават.Не си хаби нервите.

как се дава бебе,бе хора!
Я, ги питай те давали ли са си свое бебе на чужд човек,било и свеки!!

Ами какво да ти кажа сигурно има такъв полуинкубаторски оттенък в отношението им към тебе, ти не си им кръвна роднина като внучето......то май при всички го има, щото не са се влюбвали и женили те за тебе... приемат  и търпят избора на сина си. Само дето не всички го показват.
И дори и да са нескопосани и да го показват май проблема ене е в показването аче се опитват да ви оказват давление какво да правите. Което вече не е много-много за търпене. Правилно си постапъла катоси поискала мъжа ти да сиизасни отношенията с тях. появата на дететнце е нова за всички, това ви променя отношенията е и нормално отначало да има търкания и неясноти за кое къде е границата.
Защо и ти в техен сил не "кажеш" на Лили че ако продължават да настояват така завоалирано и да дразнят мама, може да стане напрегнато вкъщи... и че ако се стигне заради тях да се скарате Лили да не може скоро да им отиде нагости...
Най- добре на висок глас, когато сяв съседната стая- нека си опитат от собствените номерца... така или иначе от тебе зависи така че да не прекаляват. 
Лошото е в случая че те всъщност без да се усещат ти показват че не те приемат като част от тяхната рода...  оттам идват проблемите...нищо чудно с този начин на мислене да смятат че е в правото им и да  си позволят да "развеждат" сина си с теб ако не им отърваш.... защо не ги сецнеш някой път на тази тема- като сте вече една рода за какво делене снамекват...

Бебчето е много мъничко, за да го давате, но като порасне и дойдат ваканциите, ще видиш,че по-друг начин ще гледате на нещата!!! Спокойно, не се ядосвай за такива неща.
А да го гледат и възпитават възрастните, никак не е желателно.Моя близка /разведе се/ си остави 2 годишната дъщеричка на майка си и баща си и отиде да работи в голям град на перспективна и добре платена работа.Бабата казва, че не се обаждала да пита как е детето , идвала си по един път най-много в месеца да я види и т.н. и т.н.Обаче детето си е дете, има нужда от мама и тати.Един ден, бяха дошли на гости и аз естествено гледам да обърна внимание на малката.Направо се шокирах, когато детето след като бяхме си поиграли, ми каза "искам ти да си ми майка".Та така.Бабите и дядовците да не бързат с гледането, и тяхното време ще дойде.

Уф,аз също много се издразних когато свеки беше направила такъв коментар - купувахме апартамента,а дори не бях бременна още.Изказа се,че като родя тя ще вземе да гледа бебето до 2г,а аз да тръгна бързо на работа,че да може да се справяме финансово.Много бурно реагирах тогава - как така ще си дам детето,че и тя се засегна,ама как - на чужди хора ли ще го даваш (детегледачка).Явно по-разумно и се струва да пътуваме всеки уикенд Варна - Русе -Варна.Ядосах се най-вече не от самото предложение,а че беше изказано сякаш тя всичко е обмислила и вече е решено  Вечерта говорих с мъжа ми и той ме подкрепи и аз категорично казах,че ще направя всичко възможно,но дететето няма да расте без нас.Оттогава като е ставало на въпрос вече тона е друг и звучи като предложение -както ние решим,което ми се струва по-разумно,защото все пак не се знае какво ще се наложи.Бабите го правят от добри намерения,ама не се сещат,че навремето и те едва ли биха си дали децата на друг,пък било то и родител.

мисляче сега е по добре да си го гледате вие а когато порасне тогава да ви помагат в гледането