Публикувана: 24 септ. 2007, 14:41 ч.
Последно мнение: 26 септ. 2007, 11:39 ч.

"Мамо, не си отивай!"...

2 085
24
1

# 15 24 септ. 2007, 18:21 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Иноми, не се притеснявай, вече е голям, скоро ще започнат учебните занимания и ще му стане интересно.

Мисля, че колкото повече слабост се проявява пред децата, толкова по-трудно е за тях. Ако децата приемат нещо за даденост, като например, че всяка сутрин се ходи на градина, то те ще си изпълняват задълженията.
Освен това мисля, че се научават на дисциплина, която ще им помага по-нататък в живота.
И на нас не ни се ходи на работа в някои дни, но въпреки това полагаме усилия, нали?

Ако знаете пък какви трогателни неща съм чувала от детенце в ясла:" Мамо, мамичко, моля те, майчице, нека те погледам още мъничко. Само още мъничко." - и всичко това казано с такъв жалостив тон, все едно се разделя завинаги с майка си. И минута след като майката си е тръгнала, детенцето тича напред-назад, смее се и въобще не се сеща да се затъжи или заплаче.

# 16 25 септ. 2007, 17:29 ч.

Мнения: 639

Цитат на: Н а т и в пн, 24 сеп 2007, 15:17

Доверието на детето в теб се е градило през цялото това време досега, тъй че не ми се вярва от една такава ситуация всичко да рухне. Аз непрекъснато й обяснявам защо точно трябва да ходи на градина. Поговори и ти с него.
Иначе предпочитам да я взема малко по-късно, отколкото би я взела баба й, но да го направя лично...

И аз съм абсолютно същата...

# 17 25 септ. 2007, 20:05 ч.

Мнения: 27 524

А какво да кажем за яслата, когато не може да се обясни? Именно поради това няма да пусна детето си преди наършени 4 години на градина, а и тогава не се знае. Не ми дава сърце просто да си тръгна и да го оставя да плаче за мен. Ако го оставям в позната среда и с познати хора - да, иначе не, не мога. Не знам кое е грешно и кое правилно, следвам сърцето си, защото имам възможност. Понякога няма и бих се пречупила, няма как Sad

# 18 25 септ. 2007, 20:23 ч.

ville de Quebec
Мнения: 509

Според мен, децата разбират от малки доста повече, от колкото си мислим. Аз, на моята дъщеря, като й обясня като "на голям човек", винаги се учудвам колко много ме разбира.
Защо просто не му кажеш, че го оставяш там, за да си играе и забавлява с дечицата и после ще го вземе баба, защото мама е на работа, за да изкарва парички, за да купи еди какво си... и в къщи ще се видите и ще си играете и тн. Пробвай, ще те разбере, сигурна съм, и няма да си лошата мама и бабата няма да е по-добрата, а всичко ще си е на мястото. Поне, аз така мисля....

# 19 25 септ. 2007, 22:32 ч.

Мнения: 2 220

Преминава... Peace

# 20 25 септ. 2007, 23:15 ч.

Мнения: 24

А при мене е истински ужас. Когато малката се роди, преместих работното си място в къщи Simple Smile

Сега обаче порасна и когато излизам без нея- ревове и плачове. В същото време с баща си няма проблем- той и обяснява, че отива на работа, тя го изпраща с усмивка и целувка. Когато и казах, че мама отива да работи, тя ми отговори: "Мама не работи, само татко работи!"

# 21 26 септ. 2007, 09:30 ч.

София
Мнения: 344

Цитат на: Inomi в пн, 24 сеп 2007, 15:56

Цитат на: Зомбайо в пн … 4 сеп 2007, 15:47

сутрин мама "лошата" ме оставя на това място, а следобед баба "добрата" ме спасява

Точно това ме мъчи...

Не, недейте така да се тормозите.Децата наистина разбират повече отколкото ние очакваме.При нас реда е същия- водя я аз (почти не плаче вече-само леко й се насълзяват очичките),след обяд я прибират баба или дядо (засега към 16 часа-от една седмица е на градина, а вчера за пръв път изкара цял ден).Ами обича ме по-силно като че ли- вечер ме прегръща, радва ми се,непрекъснато ми повтаря колко много ме обича.
Обяснила съм й,че мама отива на работа в центъра, а тя отива на работа в детската градинка. Wink

# 22 26 септ. 2007, 11:14 ч.

София
Мнения: 1 456

Цитат на: Inomi в пн, 24 сеп 2007, 14:41

Обръщам се с молба за мнение към всички, които са минали през драмата със сутрешната раздяла при тръгване на детска градина.

Остава ли тя скъпата и любяща мама, готова на всичко за да се чувства добре малчуганът или бива по-скоро възприемана от детето си като студена и бездушна персона, която не се интересува от желаниата на детето си?

Наистина погледнато субективно е доста тъжно, но това са нещата от живота.
Със сигурност майката си остава най-обичаното и нежно същество за детето, независимо кой го взима по-късно.
Важно е за детето да е сигурно и да знае, че мама ще се върне, било да го вземе или в къщи когато се е прибрало.
Не бих нарекла точно това действителни желания.
Подобни молби според мен са изблик на моментно настроение на детето, които е по-добре да не се изпълнят и това няма да ни направи по-лоши или безчувствени майки.

А, що се отнася до децата в яслата те също разбират.
Без значение , че са по-мънички разбират, но всичко зависи от начина и това как ще се поднесе информацията - тон,спокойствие на гласа, без излишно задълбочаване и утежняване на ситуацията за да не се получи обратен ефект.

Последна редакция: ср, 26 сеп 2007, 11:20 от muzka1

# 23 26 септ. 2007, 11:28 ч.

Мнения: 4 621

Късаше ми се сърцето първите 3 дни, когато я оставях в яслата и тя ревеше. На обяд я взимаше детегледачката. Сега обаче с такова желание ми казва "мамо айде бе да ходим на гадинката" и когато не мога да и съблека якето защото бърза да влезе при децата и сама си затваря вратата отвътре, смятам че да ходи на ясла е било правилното решение Peace

# 24 26 септ. 2007, 11:39 ч.

Иноми, моето все баща му го оставя , а аz го жzимам, като го вzимам търси татко си, zащото го е видяло да иzлиzа преz вратата. 1. татско му обяснява , че мама ще го вzеме 2. аz като го вzема обяснявам, че татко е на работа и ще се върне zа вечеря, ще папкаме zаедно и татко ще го сложи да нанка .
Той лека полека раzбира Hug

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: