Трудно ли е в началото.....

За справянето - ще се справи - гарантирам ти  Просто нямаш друг избор 

За преодоляването - не знам - всичко зависи само и единствено от теб.

Гледай да си майка на детето - баща/мъжки пример/ може да му бъде дядо му, някой чичо, приятел... или бъдещия ти мъж

За боренето за вещи - според зависи. Ако имаш неизчерпаем запас или поне голям от пари - остави му всичко. Иначе си мисли, че всяка вилица, която оставиш на бившия си после ще трябва да я изработиш, за да има детето ти с какво да яде.

Отново да дам моята рецепта за справяне с трудни моменти: Мисли си за 'след това', когато животът ти отново ще има ред и ще е в русло. Аз визуализирах 'след една година' и най-положителните ми представи бяха многократно надминати от живота. Дано и при теб е така 

Ще се справиш, разбира се! Никой не твърди, че ще е лесно, но със сигурност ще се справиш!
На мен ми беше трудно в началото, въпреки че имах пълната подкрепа на семейството ми, имах и работа без шеф и работно време, така че успявах и да работя, когато има кой да гледа детето, за да си го издържам сама и да се чувствам независима (това е много важно). Но няма да те лъжа, беше ми много трудно, защото детето ми беше на 3 месеца, когато с баща му се разделихме, аз бях разбита, страшно много обичах тоя ... А той, като твоя, нито пари дава, нито претенции предявява, детето не го е виждал от декември 2005! Общо имущество нямахме за делене, разведохме се бързо и безболезнено, по взаимно съгласие, аз бях готова на всичко само да се свърши по-бързо, единственото, на което държах е родителските права и свижданията да са в мое присъствие, защото да си дам тримесечното бебе на тоя дето уж му е баща даже за 1 час ми се виждаше безумие.
Обаче после с ежедневните грижи и ангажименти, а и с приятелите, които все ме измъкваха нанякъде да ме поразсеят, всичко си дойде на мястото и то учудващо бързо. И в момента, в който си стъпих на краката, взех всички възможни мерки да си получа издръжката, която таткото не плаща, изпълнителен лист, запор на заплатата, после молба до общината, защото той се оказа без трудов договор в един момент, жалби пусках, до наказателно дело се беше стигнало, но накрая ми изплати цялата дължима сума, а вече ми ги плащат от общината. Повече от година ми отне това, ходих, разправях се, но успях и това ми носи удовлетворение, не че ме опрвят тия 50лв., но въпроса е принципен, с тия пари съм си направила застраховка в полза на детето. Та в този смисъл, съветвам те по-скоро да стъпиш на земята и да се бориш за всичко, което ти се полага по закон, без да изпадаш в крайности, разбира се, но нека безотговорният татко да си поеме отговорностите, като неиска доброволно, то нека да е по  законоустановения ред.
Желая ти много сили да продължиш напред, самочувстивие да преминеш през всичко с вдигната глава, хич да не ти пука от хорските приказки и спокойствие за теб и детенце!
 

Аз не мога да говоря от позицията на опита. Но по отношение на материалната страна на нещата - отказах му да вземе каквото и да било. Събра си само неговите неща. Единствено от общите неща колелото си взе.
Отлично разбирам как се чувстваш в момента, защото и аз изпитвам панически страх как ще се оправям не с едно, а с две деца. Но като погледна реално физически до сега сама съм се оправяла. Предполагам, че и ти. Не ми е оказвана кой знае каква помощ и подкрепа в отглеждането на детето. Така, че знам че ще се справим. Наистина нямаме друг избор. Дано да имаш на този етап някой, който може да ти подаде ръка. При мен поне хората са доста. И аз сега се боря главно с чувствата си и с болката.
А пък за парите - момичетата тук са добре запознати с тази част и могат да ти кажат как да действаш.

 
ужасно е, че си толква млада и вече си сред нас от отчаяние! Но пък помисли си, че така имаш цялата си младост и енергия да се пребориш и да успееш!

Почети тук - има всички отговори на въпросите, които те измъчват в момента.

Ще се справиш!  Горе главата!!!

аз го напуснах на 18
и се изнесох от къщи да живея сама на 20
в началото беше трудно и още е
но не е толкова трудно, че да не можеш да се справиш
и живота не е лош, просто е различен
а ти си млада и имаш и живот и шансове пред себе си

Ще се справиш.Аз си тръгнах с 2 деца,едното му предстоеше да е 1 клас другото в 3.Сама без работа с 50 лева в джоба си.Отидох си при майка кадето живеехме с баба ми и семейството на брат ми.Нямях нищо,ревях по цели нощи ,но знаех,че трябва да се справя заради децаата си.Намерих си работа за доста пари,-учех деца.От 5.30 сутрин ,до 19.00 вечер .Изпратих сама първокласника,подготвих и дъщеря си за училище.Имаха всичко за да са щастливи и 2 мата.Голяма мъка беше 1 година,само болка и нещастия.Отчаяна бях от всичко,не исках да видя мъж дори на снимка.,но.......живота ми подготви изненада.Бившия ми каза ,че чака дете и аз в този кошмарен миг на живота си се запознах с сегашният ми приятел.Вече 1,6г сме заедно,много щастливи.обожава децата ми и се грижи за тях като истински баща,имам прекрасна добре платена работа със страхотни колеги,имам дом,мога да си позволя да се отпусна и да си поживея за себе си,децата ми са малки, самостоятелни личности с техни си интереси и приятели.Така ,че смелост,след всяка изстрадана болка идва много щастие,но трябва да го заслужиш за да можеш да му се насладиш после.Не си нито първата ,нито последната,хората бързо спират да говорят и да се интересуват от теб.За мен най-важно е децата ми да не страдат и да са щастливи и заради тях  правя всичко в живота си. 

  Към това,което са ти казали момичетата само искам да добавя-оправи си всички документи преди да се разделите.Накарай го да подпише всички декларации,които са нужни и за всеки случай-копие от ЛК(ако имаш жалби за в бъдещ период).
  Не си отчайвай-и в малкият град става за живот,особено когато имаш близки,а приятели...някои от старите те се върнат,ще намериш и нови Аз до преди това въобще идея си нямах колко самотни майки има-винаги можеш да се опиташ да органбизираш нещо-като срещи,излизания а тези жени,клуб за взаимопомощ дето се казва Вервай,работи:)
  Ще се справиш и насочи енергията си не назад ,в мисли за самосъжаление и объркани ,риторични въпроси,а напред и към позитивните мисли-колко е хубаво да си независим(поне от простака до теб)и ще това е един нов шанс и за двама ви с детето!!!

Имаш един мнооого голям плюс в цялата история-млада си....Успех! 

Всичко придобито през брака се дели на 2. Осъди го след като той така иска.
Тези пари на теб ще ти трябват за детето.
Не се плаши то самотата. Когато ти се прииска да се върнеш заради навика припомняй си защо си си тръгнала. Търси хубавите страни на новия си живот. Ще има и такива. И за приятелите не се притеснявай, можеш да потърсиш старите, можеш да намериш и нови.

всеки адвокат ще ти каже ,че имаш половината от жилището и покъщнината,според мен също е плюс това ,че си млада!!!!не губи време,съда не трябва да те плаши,винаги присъдата е в полза на детето,така ,че не се притеснявай да си искаш всичко.Просто се въоражи с много смелост ,спри да си късаш нервите и се стегни,после ще имаш много време да плачеш и да се самосъжеляваш.намери си работа,тя ще ти помогне да не мислиш много за него.Не се опитвай да криеш ,че си сама,използвай го.Сега за всеки шеф ти си идеялния служител-готова на всичко за работата.Пък и има много разбрани хора ,който ще ти помогнат в това .Смелост!!!!

Трудно е.
Но удовлетворяващо.
За материалното се бори до дупка. Няма да съжаляваш. Все пак то ще е за детето някой ден, не го правиш за себе си. Да, ако мислиш, че можеш да осигуриш много сама, ОК, остави го на мира, но като гледам не е това случая.
Каквото успееш да вземеш е за детето - не го забравяй и без излишни скрупули. Очевидно не му дреме и нищо няма да даде доброволно.

Това е начина - сдамо положителни мисли и по-малко самосъжаление.

Цялата ни раздяла и ремонта, местенето и хилядите проблеми покрай това с майстори, с наводнения, аварии, крадци са ми като в сън сега... Гледах само напред и живеех в бъдещето през цялото време. 

А на 23 години животът е пред теб и те чакат толкова нови и хубави неща - ще видиш.

Да се присъединя към другите момичета - не се страхувай от съденето - поне това е едно от малкото неща, които майките получават при развод - дели се всичко. По отношение на издръжка - недей да очакваш много, но и недей да махаш с лека ръка - няма да се боря!
Ще се справиш, макар че не е лесно...Но никой в живота не ни е обещал, че ще бъде леко - както казваше Скарлет О`Хара!
Но твоето предимство е, че си млада, детенце е малко, така че имаш всички шансове да започнеш живота наново и приказката да е с щастлив край!

 

Ще се справиш, повярвай! А ти си и много млада още, ще спечелиш и приятели и ще имаш всичко, но ти трябва кураж за тази работа! Горе главата! В началото докато се окопитиш и свикнеш е трудно, но после всичко се нарежда.

ощипвам те да се събудиш 
сори за офф-а

Касиииии, ние сме реалисти, ама щото годините ни започват 3....Обаче, ако започваха с 2 - еее, нека има прашинка надежда!
В този ред на мисли моя приятелка, която е с две големи деца и е разведена от 100 години преди време я запознах с мой приятел - една компания сме. Той също е бая по-голям и от мен, с голям син и изведнъж след 1 година на съжителство, раздели и премисляне сега заявиха, че се женят! И аз паднах възнак от най-високия клон!
Така, че това влиза в разказите с неочакван край, които пожелавам на всички, които го искат такъв да е!

Здравей и от мен. На мен не ми беше трудно да си събера багажа. Направих го с удоволствие. Беше ме малко страх, защото той ме заплашваше, че ще ми вземе детето. Да ама не. Закона е на страната на майката. Отидох при майка ми, която ми помогна много и морално и финансово. Сега се чувствам спокойна. Горе главата, ще се справиш и ти.
 

Сега ти е тежко,но ако агонията беше продължила,след време щеше да ти е още по-тежко и по-трудно за ново начало.Не,че не става,но мноооого по-трудно.
Горе главата! Ще се справиш

Смисъл

Сред толкова легенди и теории

за смисъла на земния ни ден

едно дърво на хълма ми говори,

че пак е разцъфтяло зарад мен,

един поток звънливо ми напомня, че

отново чака дружеска ръка,

и сянка на безсънно водно конче

бръмчи над мойта вдигната яка...

 

Минава облак. Като мен небето

лицето си променя всеки час.

И пак се гонят влюбени врабчета,

тъй както любовта съм гонел аз,

и пак се вдигат от пръстта тревите,

тъй както аз съм чакал слънчев ден...

Когато този ден е победител,

не мога да се чувствам победен.
Георги Константинов

Таня, права си - по-добре няма да стане, така че смело напред в новия ти живот.
Потърси приятели, приятелки, с които да можеш да излизаш, да се виждаш - ще видиш, че уважението и доброто отношение на другите ще те накарат да се чувстваш нов човек и да се радваш на новото ти "ти".
Сега имаш възможност да правиш всички онези неща, от които си се лишавала поради липса на интерес от негова страна или поради липса на време - някакъв спорт, рисуване, дори благотворителност.
И пиши
Успех

има начини да се спарвиш но само ти знаеш кое би т помогнало - неща които си бичла и все още обичаш да правиш

обаче аз има мследния въпрос - убедена ли си че не искаш да си с него - моля сетга не ме нападайте че я разубеждавам - не е такъв случая
просто си мисла, поне от личен опит, че когато сле напълно готови да си тръгнем от някого - не боли толкова колкото описваш ти
вярно, че никога не съм имала 17г брак, но дори след първата ми голяма любов която и продължи 5г /говорим наистина за първото момче с което бях акто гаджета/ - когато си тръгвах не съжалявах...е след това беше друго, но тогава - когато момента беше назрял си тръгнах лесно!
та въпроса ми е - дали си убедена какво правиш или просто ще е поредния опит за раздяла без сепиозни последици?

в крайна сметка така както описваш нещата - ти си приела недостатъците и въпреки че ти липсват някои неща и някои момнти /с напиването и липсването с дни/ са много неприятни - явно си свикнала
ти прецени кой живот би ти бил по-неприятен - с него така или без него

и пак казвам - не те агитирам за нищо...но от личен опит знам, че поняког това дето ни се вижда лошо - после живота ни показва, че не е било чак толкова зле - и даже тайничко си мечтаем да се върнат нещата по старому....


извинявам се на авторката на темата за токлоненинието

по нейния въпрос - младостта ти е едно огромно предимство
съжалявам че щ ети е трудно, но пък това е ново начало за теб и малкото, вярвам че ще се справите и после даже ще се раздваш че така е станало

Като си стигнала до тук имаш само един път- право напред, като на края му се вижда твойто прекрасно бъдеще... Само искам да изразя своята подкрепа

Ако това ще те успокои, аз останах сама с 3 месечно бебе и бях само на 21. Справих се! И ти ще се справиш! Работата и приятелите ще ти помогнат, форума също!
Бори се за това, което ти принадлежи, за материалното и за онова другото, което ти е отнела тази връзка, за теб, за твоята личност, за усмивката!!!
И пиши какво става с теб? Изнесе ли се вече? Намери ли работа? Справяш ли се със ситуацията? 

В началото е толкова трудно, че нямаш време да осъзнаеш колко ти е трудно..После, когато  ти остане време да осъзнаеш самотата, тогава става трудно...наистина трудно...
Да живеее форумът!