Публикувана: 24 септ. 2007, 22:27 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:17 ч.

Трудно ли е в началото.....

2 444
27
1

Гост

# 15 25 септ. 2007, 15:29 ч.

София
Мнения: 6 477

Да се присъединя към другите момичета - не се страхувай от съденето - поне това е едно от малкото неща, които майките получават при развод - дели се всичко. По отношение на издръжка - недей да очакваш много, но и недей да махаш с лека ръка - няма да се боря!
Ще се справиш, макар че не е лесно...Но никой в живота не ни е обещал, че ще бъде леко - както казваше Скарлет О`Хара!
Но твоето предимство е, че си млада, детенце е малко, така че имаш всички шансове да започнеш живота наново и приказката да е с щастлив край!

Hug

# 16 25 септ. 2007, 15:55 ч.

Мнения: 6 315

Ще се справиш, повярвай! А ти си и много млада още, ще спечелиш и приятели и ще имаш всичко, но ти трябва кураж за тази работа! Горе главата! В началото докато се окопитиш и свикнеш е трудно, но после всичко се нарежда.

# 17 25 септ. 2007, 17:05 ч.

Мнения: X

Цитат на: Morgana в вт, 25 сеп 2007, 15:29

приказката да е с щастлив край!
Hug

ощипвам те да се събудиш Wink

сори за офф-а

# 18 25 септ. 2007, 17:15 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: casiopea в вт, 25 сеп 2007, 17:05

Цитат на: Morgana в вт, 25 сеп 2007, 15:29

приказката да е с щастлив край!
Hug

ощипвам те да се събудиш Wink

сори за офф-а

Касиииии, ние сме реалисти, ама щото годините ни започват 3....Обаче, ако започваха с 2 - еее, нека има прашинка надежда!
В този ред на мисли моя приятелка, която е с две големи деца и е разведена от 100 години преди време я запознах с мой приятел - една компания сме. Той също е бая по-голям и от мен, с голям син и изведнъж след 1 година на съжителство, раздели и премисляне сега заявиха, че се женят! И аз паднах възнак от най-високия клон!
Така, че това влиза в разказите с неочакван край, които пожелавам на всички, които го искат такъв да е! Peace

# 19 25 септ. 2007, 18:30 ч.

Мнения: 95

Здравей и от мен. На мен не ми беше трудно да си събера багажа. Направих го с удоволствие. Беше ме малко страх, защото той ме заплашваше, че ще ми вземе детето. Да ама не. Закона е на страната на майката. Отидох при майка ми, която ми помогна много и морално и финансово. Сега се чувствам спокойна. Горе главата, ще се справиш и ти.

# 20 25 септ. 2007, 19:44 ч.

Мнения: 451

Цитат на: пенелопа в вт, 25 сеп 2007, 09:29

Имаш един мнооого голям плюс в цялата история-млада си....Успех! bouquet

Сега ти е тежко,но ако агонията беше продължила,след време щеше да ти е още по-тежко и по-трудно за ново начало.Не,че не става,но мноооого по-трудно.
Горе главата! Ще се справиш Peace

# 21 26 септ. 2007, 16:26 ч.

Мнения: 604

Смисъл

Сред толкова легенди и теории

за смисъла на земния ни ден

едно дърво на хълма ми говори,

че пак е разцъфтяло зарад мен,

един поток звънливо ми напомня, че

отново чака дружеска ръка,

и сянка на безсънно водно конче

бръмчи над мойта вдигната яка...

Минава облак. Като мен небето

лицето си променя всеки час.

И пак се гонят влюбени врабчета,

тъй както любовта съм гонел аз,

и пак се вдигат от пръстта тревите,

тъй както аз съм чакал слънчев ден...

Когато този ден е победител,

не мога да се чувствам победен.
Георги Константинов

# 22 21 окт. 2007, 20:58 ч.

Здравейте!Аз съм на 37г.и живея в малък град ,имам две деца на 15г. и на 17 г.Години наред имам проблеми със съпруга си и винаги съм си мислела,че заради семейството тои би се променил,защото демонстрира желание за това.Тои е човек ,който в един момент може да те накара да се почувстваш прекрасно така както ти се иска,но в един момент под влияние на приятели сред, които и брат му излиза и не се прибира по 3 дена и нощи без дори да се обади.След запоя се връща много пиян и настроен за скандали изкарвайки мен виновна за всичко,обижда.На следващия ден се държи все едно нищо не се е случило...Знам че са замесени и други жени като в един от патите,когато съм се убеждавала в това е когато самите ми деца го сварват със смесена компания без да знае никои на вилата ни.Чела съм и съобщения адресирани до него.Когато иска може да бъде и добър,но същевременно очите му са все навън,а казва че държи на нас и не може да живее отделно.В момента сме в процес на развод за 3ти път(след като предните 2пати му повярвах...).Сега знам че такава възможност няма.Реших да стигна до края.Много ми е тежко,това са 17г. брак и въпреки всичко аз все още изпитвам някакви чувства към него,но знам че така не може да продължава така.Постоянно мисля и говоря за него,чувствам се мн зле и нз как да се справя.Имам къде да живея,с парите ще се справя някак си но проблема ми е че не мога да се отърся от него.Притеснявам се,че където и да отида може да го видя това ме разтроива много.Не мога да се преборя с чувствата си,а знам че ако му простя отново ще стане още по-лошо...Кажете ми как да се справя и да се отърся от него и от самотата.Благодаря предварително на всички!!! Confused

# 23 22 окт. 2007, 17:32 ч.

Мнения: 274

Таня, права си - по-добре няма да стане, така че смело напред в новия ти живот.
Потърси приятели, приятелки, с които да можеш да излизаш, да се виждаш - ще видиш, че уважението и доброто отношение на другите ще те накарат да се чувстваш нов човек и да се радваш на новото ти "ти".
Сега имаш възможност да правиш всички онези неща, от които си се лишавала поради липса на интерес от негова страна или поради липса на време - някакъв спорт, рисуване, дори благотворителност.
И пиши Simple Smile

Успех

# 24 22 окт. 2007, 19:44 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Tanq Stoqnova в нд, 21 окт 2007, 20:58

има начини да се спарвиш но само ти знаеш кое би т помогнало - неща които си бичла и все още обичаш да правиш

обаче аз има мследния въпрос - убедена ли си че не искаш да си с него - моля сетга не ме нападайте че я разубеждавам - не е такъв случая
просто си мисла, поне от личен опит, че когато сле напълно готови да си тръгнем от някого - не боли толкова колкото описваш ти
вярно, че никога не съм имала 17г брак, но дори след първата ми голяма любов която и продължи 5г /говорим наистина за първото момче с което бях акто гаджета/ - когато си тръгвах не съжалявах...е след това беше друго, но тогава - когато момента беше назрял си тръгнах лесно!
та въпроса ми е - дали си убедена какво правиш или просто ще е поредния опит за раздяла без сепиозни последици?

в крайна сметка така както описваш нещата - ти си приела недостатъците и въпреки че ти липсват някои неща и някои момнти /с напиването и липсването с дни/ са много неприятни - явно си свикнала
ти прецени кой живот би ти бил по-неприятен - с него така или без него

и пак казвам - не те агитирам за нищо...но от личен опит знам, че поняког това дето ни се вижда лошо - после живота ни показва, че не е било чак толкова зле - и даже тайничко си мечтаем да се върнат нещата по старому....

извинявам се на авторката на темата за токлоненинието

по нейния въпрос - младостта ти е едно огромно предимство
съжалявам че щ ети е трудно, но пък това е ново начало за теб и малкото, вярвам че ще се справите и после даже ще се раздваш че така е станало

# 25 22 окт. 2007, 21:00 ч.

Мнения: 157

Като си стигнала до тук имаш само един път- право напред, като на края му се вижда твойто прекрасно бъдеще... Само искам да изразя своята подкрепа Hug

# 26 24 окт. 2007, 00:11 ч.

Мнения: 357

Ако това ще те успокои, аз останах сама с 3 месечно бебе и бях само на 21. Справих се! И ти ще се справиш! Работата и приятелите ще ти помогнат, форума също!
Бори се за това, което ти принадлежи, за материалното и за онова другото, което ти е отнела тази връзка, за теб, за твоята личност, за усмивката!!!
И пиши какво става с теб? Изнесе ли се вече? Намери ли работа? Справяш ли се със ситуацията? Hug

# 27 24 окт. 2007, 00:17 ч.

Мнения: 2 274

В началото е толкова трудно, че нямаш време да осъзнаеш колко ти е трудно..После, когато ти остане време да осъзнаеш самотата, тогава става трудно...наистина трудно...
Да живеее форумът! Heart Eyes

Препоръчани теми

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Причина:

Причина: