Ужасно е.
Понякога се чувствам като обсебена
Пресен пример от днес: вървя си ей тъй по улицата, заглеждам се в магазин за обувки и очите ми се приковават на едни ботуши, страхотни просто, нямам думи - само дето приличат на миналогодишните ми, даже са същия цвят, но са малко по-така...не ми излизат от главата, само за тях мисля, а знам, че в момента нито имам как да дам пари за ботуши (в ремонт сме и всяка стотинка си има предназначение), нито имам нужда от такива, но пуста лудост - само ме човърка
С чантите е същото - те са ми мания, не знам вече колко съм събрала, всякакви имам, но винаги като мина през магазин за чанти полудявам, ако няма някой до мен да ме възпре, ще си дам и последните стотинки - ужасно е!
А бижута - имам предвид модна бижутерия, от тези евтините джунджурии, които се правят на място в магазина и се продават (за пловдивчанки да дам пример - има огромен магазин точно зад халите, до Бътерфлай) - е, не мога, винаги като мина от там, просто все едно нещо ме тегли, влизам, може да е само една гривна, но нещо трябва да си купя, дори това да са последните ми пари
Опитвам се да си измислям доводи, с които да се справя сама и да се самоубедя, че сега не е удачно да купя даденото нещо, че нямам нужда, защото вече си имам, почвам да разсъждавам глобално: има хора, които не могат хляб да си купят, аз тука се лигавя за някакви си ботуши, че даже нямам нужда от тях! Почти винаги помага, но желанието си остава...тогава почвам да си мисля: да му се не види, животът е кратък, защо да не си доставя това удоволствие
Обаче, после се сещам че тези материални влечения са толкова гадни и низки, че има толкова по-важни неща, че чак ме хваща срам от мене си...
Вие справяте ли се с проблема или сте на принципа: единственият начин да се справиш с изкушението е да му се отдадеш
П.П. тези ми желания са най-силни, когато нямам пари
Понякога се чувствам като обсебена
Пресен пример от днес: вървя си ей тъй по улицата, заглеждам се в магазин за обувки и очите ми се приковават на едни ботуши, страхотни просто, нямам думи - само дето приличат на миналогодишните ми, даже са същия цвят, но са малко по-така...не ми излизат от главата, само за тях мисля, а знам, че в момента нито имам как да дам пари за ботуши (в ремонт сме и всяка стотинка си има предназначение), нито имам нужда от такива, но пуста лудост - само ме човърка
С чантите е същото - те са ми мания, не знам вече колко съм събрала, всякакви имам, но винаги като мина през магазин за чанти полудявам, ако няма някой до мен да ме възпре, ще си дам и последните стотинки - ужасно е!
А бижута - имам предвид модна бижутерия, от тези евтините джунджурии, които се правят на място в магазина и се продават (за пловдивчанки да дам пример - има огромен магазин точно зад халите, до Бътерфлай) - е, не мога, винаги като мина от там, просто все едно нещо ме тегли, влизам, може да е само една гривна, но нещо трябва да си купя, дори това да са последните ми пари
Опитвам се да си измислям доводи, с които да се справя сама и да се самоубедя, че сега не е удачно да купя даденото нещо, че нямам нужда, защото вече си имам, почвам да разсъждавам глобално: има хора, които не могат хляб да си купят, аз тука се лигавя за някакви си ботуши, че даже нямам нужда от тях! Почти винаги помага, но желанието си остава...тогава почвам да си мисля: да му се не види, животът е кратък, защо да не си доставя това удоволствие
Обаче, после се сещам че тези материални влечения са толкова гадни и низки, че има толкова по-важни неща, че чак ме хваща срам от мене си...Вие справяте ли се с проблема или сте на принципа: единственият начин да се справиш с изкушението е да му се отдадеш
П.П. тези ми желания са най-силни, когато нямам пари
, понякога съм просто като обсебена, дано скоро ми премине... 
. Мисловниято процес при мен протича по абсолютно същия начин - влюбване, мислене, терзание за световната бедност. Решението ли? - не ходя по магазините, защото знам, че задължително ще си харесам нещо, което не мога да си позволя и само ще ми стане гадно. Позволявай си само от време на време да се заплеснеш по някоя витрина и най-вече, когато имаш възможност да се поглезиш. 
Шопинг манията преборва мен 
Аз съм ЗА тази мания 
, но имам си една мания вляза ли в магазин за чанти с празни ръце не излизам 
А за това просто не ми се коментира...с картите страшна беля става-сега ближа рани и разчитам на половинката да ги наваксам,че направо ужас-определено се нуждая от терапия 
