С въпроси. "Това наистина ли ми трябва?"; "С какво ще го нося?"; "Къде ще го нося?";" Къде ще го държа (много важен въпрос 
)?"
)?"- Публикувана: 25 септ. 2007, 17:38 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2007, 12:41 ч.
Как се преборвате с шопинг манията?
Аз съм на принципа: имам пари-купувам, нямам пари-не купувам. Нищо сложно 
Ами так е за жалост и при мене!
Много болен въпрос. В течение само на две седмици купих 2 чифта полуботуши - първите ми трябваха спешно, вторите ми харесаха от пръв поглед и се депресирах, че избързах с първите. Реших, че ще се излекувам като ги купя и тях.
Много добре ми стана и сега не изпитвам нужда да влизам в обувни магазини.
Много добре ми стана и сега не изпитвам нужда да влизам в обувни магазини.
Ха ха, Стеф, знам го този магазин за джунджурийките И аз там се утешавам, когато вманиачената ми тъмна половина откаже да приеме, че трябва да се прибера с празни ръце.
А единственият начин да се справя с шопинг манията е като не ходя по магазините, тръгна ли и...край!!! А най-много мразя като нямам достатъчно пари в себе си, тогава задължително ще видя най-умопомрачаващите обувки, пола или каквото и да било там. После направо не ми излизат от ума и следват едни душевни терзания и страдания... Обаче пък като си купя нещо ме обзема такова щастие, че забравям всякакви угризения и пак се почва Май няма да ми мине 
И аз там се утешавам, когато вманиачената ми тъмна половина откаже да приеме, че трябва да се прибера с празни ръце. А единственият начин да се справя с шопинг манията е като не ходя по магазините, тръгна ли и...край!!! А най-много мразя като нямам достатъчно пари в себе си, тогава задължително ще видя най-умопомрачаващите обувки, пола или каквото и да било там. После направо не ми излизат от ума и следват едни душевни терзания и страдания... Обаче пък като си купя нещо ме обзема такова щастие, че забравям всякакви угризения и пак се почва
Май няма да ми мине 
Не обичам да ходя безцелно по магазините.Когато ми трябва нещо, влизам само в магазини,където го има и почва едно чууудене- дали да го купя или ще срещна по-хубаво.
Аз пък като нямам пари в себе си всичко ми харесва, всичко искам, а примерно на другия ден имам парите отивам за това което ми е харесало и вече ми се струва не чак толкова привлекателно 
, но имам си една мания вляза ли в магазин за чанти с празни ръце не излизам 
, но имам си една мания вляза ли в магазин за чанти с празни ръце не излизам Именно, имам чувството че е като в случаите когато ми се яде нещо, ама много много ми се яде, пък няма в момента или няма откъде да купя. Като сладкото - като има вкъщи, не ме съблазнява, но ако няма, самата мисъл че може да ми се дояде и да нямам, ме влудява и почвам само за сладкото да мисля.
Звучи параноично
И аз с вафлите съм така, като ги гледам до мен на бюрото или в къщи на масата не ми се яде ама да съм на вън и някои да хрупа , милото ми помага в тая не лека борба, като свърши моята заплата, остава неговата, ама не ми дава за щяло и нещяло, само за неща наистина необходими, не че това винаги помага де, както каза някой по горе хората са измислили кредитните карти 
, милото ми помага в тая не лека борба, като свърши моята заплата, остава неговата, ама не ми дава за щяло и нещяло, само за неща наистина необходими, не че това винаги помага де, както каза някой по горе хората са измислили кредитните карти