Защо децата ни затъпяват

Затъпяват, защото повечето родители не се занимават достатъчно с тях. Поради това се налага и да бъдат толкова много в училище. И да попиват всичко там, на място, в тази еднообразна и скучна среда.

Позволи да не се съглася, че децата ни затъпяват. Напротив усъвършенстват се. Занималнята не е задължителна , както и еднообразния кръг от деца, с които да контктува. Единствено целодневното висене пред телевизора или компа водят до зомбиране по мое наблюдение.

ДА абсолютно съм съгласен за компютъра и телевизията, но не съм съгласен, че занималнята е хубаво нещо. Как можехме ние едно време да си учим уроците сами , без да се налага учителят, учителката или който и да било да ни виси по цял ден на главата, за да учим. И ходех на 100 000 извънкласни занимания (кръжок по биология, лека атлетика, танци, кръжок по математика и на какво ли още не)

Защото се превръщат в консуматори
Не четат
Не мислят
Не преживяват емоции
Гледат само телевизия и играят игри на компютри

И най-важното - защото наистина родителите не познават децата си, не им обръщат достатъчно внимание.
Нивото на децата е отчайващо - не могат да пишат, не могат да говорят /нямат речник/, просто съм изумена какво става. За щастие има изключение и не е чудно, че заслугата е само на родителите им.

Защото все повече родителите затъпяват.
И с какъвто се събереш...
Занималнята също е затъпяваща. Целта й е децата да са прибрани някъде, че родителите да работят по цял ден.
Децата нямат възможност сами да организират времето си, дори и да гледат в тавана и да размишляват върху техните си неща. Винаги са на режим, съставен от възрастни, в интерес на възрастните.
Нещастни са - нямат приятели. Мерят си телефоните, а не веселието.
Нямат храна за душата - или не се занимават с изкуство, или биват карани насила от амбициозните си родителки.
Чуват отвсякъде легенди за необразования милионер (или поне фирмаджия) и за безработни инженери.
Чалгата е софт-порно, оплакващо очите на татковците, а децата имат за идеал поведение, близо до лекото и мечтаната връзка мутра-певица(манекенка)

Извод: Нямат причина да не затъпяват.
Ако се замисля, за какво ли още ще се сетя?

Защото държавата така иска.

Не мисля ,че затъпяват-доста по-информирани и отворени са от нас на тази възраст.

Кои не затъпяват? Твоите, моите, на съфорумките и още 10-20%.

Защото ние затъпяваме.
Те ще седят на компютъра толкова колкото ние им определим. а ние ги пускаме по цял ден, защото така не ни се налага да се занимаваме с тях, същото се отнася и за телевизията.
Те ще четат книги, ако те виждат, че ти четеш книги, ако им четеш книги.
Ще ходят на театър , ако ги водиш.
Ще имат вкус към музиката, ако им го създадеш.
Ще имат критерий за кича и стойностното, ако им покажеш кича и стойностното.
И т.н.
 

Не е нужно децата да ходят на занималня.
Не съм изобщо съгласна, че затъпяват.
Колко деца има авторът на темата?

      Различните интереси са сведени до минимум,нямат никаква възможност за изява,тази прекалена информираност прави умовете им лениви,и неспособни да родят нещо свое,начинът на живот,липсата на заинтересованост от страна на родители и учители,към тяхното съществуване...Всичкото това води до абсолютнаапатия,от тяхна страна,и повод да се пуснат по течението,което понякога води и до пагубни последици...

Ами доказано е, че 50% от цялостните познания в живота си човек придобива през първите седем години. Така че децата като тръгнат на училище вече природно забавят рязко темповете на възприемане на нови неща - и явно на някои това може да изглежда като затъпяване. А то всъщност не е, защото тогава се появява качеството осмисляне на възприеманото и създаване на връзки между нещата, което обаче при повърхностен поглед не винаги се забелязва.

Децата ще затъпеят, ако родителите им позволят това. Дори и да ходи на занималня детето, тя може да допринесе за неговото по-добро развитие, а не да го ограничава в контактите. Зависи от училището, занималнята, а най-вече от родителите. Те са тези, коит оподпомагат правилното развитие на децата, възпитават,учат. Ако бащата е пияница, бие майката и не е прочел нито една книжка през живота си, то вероятността детето да затъпее вследствие домашна средата е 100%. И няма да е занималнята причина за това. Има частни занимални, където освен, че се подготвят уроците за следващия ден, децата играят, излизат на двора, има кръжоци по интереси. Разнообразие от извънкласни занимания и сигурност, че детето не е по улиците само, може да се осигури при добро желание от страна на родителите.

Авторът на темата няма деца все още и за жалост, но вече седма година преподава на деца, и за съжаление всичко което чувам тук е ВЯРНО.

Има родители, които се интересуват от децата си карат ги да мислят, карат ги да творят когато говорят.
Има родители, които отварят хиляди врати пред децата си, но незнаят как да ги накарат да минат през тях.
Има родители, които въобще не се интересуват от децата си.
Има родители, които просто трябва да работят и денем и нощем за да изкарат пари за храна (впрочем те са най-отговорни и много често успяват да накарат децата си да бъдат с нещо социално ангажирани).

 

Децата ни определено израстват по различен начин от нас и си мисля, че част от това "затъпяване" е неспособността ни да ги разбираме.
За това, че са консуматори съм съгласна, виждам как моите деца предпочитат анимационния филм (без значение на какъв носител) пред книгата, макар приказката да е една и съща. Не съм много сигурна обаче, дали на това не може да се каже "по-добро адаптиране" към новите условия на живот.
Хлапето ми не ходи на занималня, но затова пък всички извънкласни форми вече струват не малко средства и се налага да избираме компромисните варианти, ето за това наисина ми е мъчно.

Не мога да говоря от опит,но мнението ми е,че на нас,родителите се пада тази отговорност.Не мисля,че като упрекнем държавата,учителите,системата и т.н...... детето ни ще обича да чете или ще му хареса да плува или кара колело ...Или ще заобича оперетата   Ние сме тези ,които възпитаваме и изграждаме личности,не някой друг

Чакай, чакай, всъщност, искаш да кажеш, че правиш сравнение - и децата преди седем години са били по-будни от тазгодишните, или нещо друго? Обясни, ако не те затруднява, моля те, защото не разбрах точно какво имаш пред вид.

Чак за поголовно "затъпяване" на нацията не смея да говоря, но и аз определено смятам, че е налице интелектуален и духовен упадък и то не защото това е нещо целенасочено. Световната конспирация не я търся тук. Просто понижаване материалните условия за живот неминуемо водят до такива резултати.
Когато човек блъска от тъмно до тъмно и не се среща дори с децата си, търси вариянт да предостави грижата за тях на други, в случая на училището, в занималнята, безкрайните частни уроци по какво ли не, да не говорим за наетата нон-стоп "бавачка" в лицето на ВТ и компа. Много деца не излизат с години от родното си място, какво говоря- от родния си квартал, не виждат нищо, не чуват нищо, информация черпят само от гореупоменатата "бавачка". Липсата на време у родителите за пълноценни контакти с децата, липсата на разнообразие /ходенето на курсове и занималня постоянно за мен не е такова/, липсата на промяна на обкръжението, на ритъма на живот и т.н. също зависят от материалните възможности.
За кратък пример- синът ми има приятелче, което е с две години по- голямо от него и за 9 години и половина почти не е излизало от града. Разнообразието му през лятото е за 3-4 дни да отиде до баба си в съседния квартал. По цял ден се "бави" с интернета и Кефче.ком. Няма по какъв начин да се предизвика интерес към четене, разходки, странични занимания и т.н., то дори не ги познава и не знае какви удоволствия за него могат да съставляват те.

Ами точно това е проблемът. Не можеш да КАРАШ някой да мисли, още по-малко пък да твори.
Можеш да показваш, да помагаш, да насърчаваш...
Ако децата са научени все някой да ги кара да правят нещо...   Може ли от тях да стане свободни, мислещи, творящи хора със собствена инициатива?

Не неискам да кажа, че децата са по изостанали от тези преди 7 години, искам да кажа че преди 7 гони интернет небеше толкова развит, д ане кажа че почти го нямаше. Искам да кажа, че преди децата учеха по нормални учебници сега това не е така, искам да кажа че преди 7 години пак им беше трудно на родителите но имаше деца по залите за народни танци, за балет, за шах за плуване общо взето децата ходеха на разни ивън класни занимания.

Сега обаче не е така, залите са празни. За това и  пуснах темата исках да видя как родителите мисля, и защо се стигна до тука?

Дали защото държавата няма вече политика за това децата да растат задрви и уми. Дали защото родителите са се променили. Дали защото ядят чипс и полуфабрикати. Дали защото не им се обръща достатъчно внимания в училище.

Не е правилна думата която съм използвал, можеби е по правилно да кажа ПРОВОКИРАТ

Не затъпяват, а стават по-пасивни с този интернет и телевизия. Така се ограничават контактите им с живи същества и после нито могат да се изразяват в сносни изричения, нито са способни да се интегрират в обществото.

Не ми харесва и развитието на училищата. След като в университета приемат педагогика с най-нисък бал, заплатите са такива, че детегледачка да отидеш да работиш пак двойно ще взимаш - кой остава в системата? Единици са блестящите преподаватели останали по убеждение и призвание, най-добрите учители са вече привлечени от частните училища.

А до 7 та си година същите тези деца са били по цял ден на детска градина (нима картинката там е по-добра?)

Извинявам се но навремето моите родители също работеха по цял ден, даже и в събота - не помните ли? Обаче в училището поемаха отговорност за нас - и доста от това, което съм аз съм го получила точно там - със строги и изискващи учители в една добра среда.

Няма носталгия в мен по стари времена, но и доброто възпитание стана с пари - за мен това е частно училище, извънкласни занимания, а останалото си време след работа посветено на детето. Време за нас си май не остава много!

Аз пък не мога да разбера кои точно са тези затъпели деца, за които говорите. Около мен няма такива, не съм срещала. Да, мързеливи, неученолюбиви, шляещи се калпазани - познавам такива деца, но те в никакъв случай не са затъпели.
В този свят децата ни нямат шанс да се превърнат в "многостранно развити личности" - химерата на соц-а. Те са по-скоро тясно профилирани.
Да - не мога да пусна детето си, на 7 г., да търчи само през града и да посещава разнообразни форми на обучение, извън училището, защото не съм сигурна, че ще се прибере живо и здраво вечерта. Ако не работя и се отдам изцяло на това да влача дъщеря си и сина си на курсове и кръжоци, то най-вероятно аз самата ще затъпея, превръщайки се в частен шофьор на децата си, без да упражнявам професия, без да уча, без да самата аз да съм дейна  и да се развивам - какъв пример бих дала в този момент на моите потомци? Много млади семейства не могат да разчитат на помощ от баби - навремето, когато съществуваше понятието "жителство" повечето от нас се раждаха и живееха в едно населено място, където живееха и роднините. Сега всички можем лесно да сменим квартала, града, а често и държавата. Оставайки без подкрепа от страна на нашите пенсионирани родители, трудно бихме могли да организираме деня си така, че хем да работим, хем да сме отдадени на децата си.
А децата ни изобщо не са затъпели.

Моите родители не са работили от тъмно до тъмно, а в почивни и празнични дни сме излизали семейно извън града, обикаля ли сме из цяла България. Вечер сме играли четиримата на карти, с баща ми играехме на шах и табла, решавали сме заедно кръстословици, чели сме заедно. Спомням си когато са ни идвали гости се играеше "Реми" и аз, още от дете, играех заедно с възрастните. Редовно ходехме на басейн през лятото и на планина винаги, когато времето е бивало хубаво.
Не ми се иска да прехвърлям отговорността на училищата и външните фактори. Винаги съм се старала да търся причините първо "вътре" и след това "на вън", извън семейството.
"Навремето" аз ходех само на училище, никога не съм посещавала занималня или частни уроци. Изключвам кръжоците и часовете по китара или лека атлетика и баскетбол, където участвах с голямо желание след училище. Уроците си подготвях сама. Справих се колкото мога.
Иска ми се това, което държавата обективно би могла да направи, да не е свързано с допълнителни часове по учебни предмети, а именно със създаване на възможност за кръжочна дейност и занимания, извън учебния материал. И това да е в училищата, а не родителите да "еквилибрират" между училището, школата по танци и спортната зала. Само това искам, но вероятно е много трудно постижимо на този етап.
И наистина, време за "нас си" от раждането на първото ми дете до сега, вече седем години и половина, нямаме. След работа ме чака бебето за разходка, често вземаме и баткото да се раздвижи с нас. Или таткото разхожда бебето, аз проверявам домашните и подготовката за следващия ден за училище. Следва- вечеря, четене на книжки с бебе и батко или игра на нещо с батко и сън. Събота и неделя- таткото с бебето и по някога с баткото- на разходка, аз- домашната работа, че няма кой. Когато последната приключи и аз отивам на разходка, отново с децата. това е, нямам време нито да скучая, нито дори да си помисля, че мога да прекарвам часовете си извън работа по друг начин. Задъхвам се, но нямам алтернатива. Тези деца ние сме си ги раждали и ние сме длъжни да ги гледаме и възпитаваме.

Аз пък искам да дам част от отговорността на училището, по простата причина, че моята е там от 8:30 до 16:00 часа. Тези 8 часа (цял работен ден) моя милост няма влияние върху ставащото там. И когато учителите нехаят за дисциплината, за ненаписаните домашни и всичко останало, защото отговорността за възпитанието била на родителите, не съм доволна. Ми не могат ли да им скръцнат малко със зъби на тези деца и да изискват, да ги подготвят за живота.
Цяла минала година се опитвам да анимирам моята да ходи навреме на училище и винаги да е с написано домашно. Накрая получих следното порицание: "Не мога да разбера, защо трябва да си създавам стрес  (ама тези думички ги знае вече), когато учителят на никого не се кара, като закъснеем. Целият първи час идват деца и той не се кара, защото тези деца ги карат родителите и нищо не зависи от децата - като има задръстване...." И после на родителска среща - учителят "Много ви моля, карайте децата да си пишат домашните - поне половината идват без  " И пак дъщеря ми: "Мамо, ти си единствената, която ме кара да върша това, учителят не го изисква!"

Е аз вече съм като някаква полудяла истеричка в нейните очи. Все пак мисля, че наистина трябва да има някаква дисциплина в тези училища, обществото трябва да е изискващо като цяло. Утре като тръгне на работа и трябва да е навреме там, на шефа няма да му е все едно, обаче на учителите явно им е.

Положих наистина огромни усилия през втория срок на миналата година и настоящата лятна ваканция синът ми да се подготвя за училище сам, да не ход на занималня и да не разчитам, че други ще поемат тази грижа. Имах желанието сега, от втори клас, да си поеме отговорността и да е налице не "подготовка", а "самоподготовка", тъй като след две години за това ще е късно. Сега вече втора седмица след обед се връща от училище, обядва, пише си домашните и едва след това- играе. Вечер проверявам и коригирам, давам по нещо допълнително "от мен" за следващия ден. За тези две седмици синът ми НЕ Е ХОДИЛ на училище без домашно или с грешно написано домашно, въпреки, че се подготвя сам.
Знам, че това е възможно, защото, както вече казах, аз също съм се готвила за училище напълно сама.
Но усилията, които положих месеци наред и които полагам и сега, за да му втълпя в главата, че сам е отговорен за бъдещето си и че първо се върши работата, а удоволствията са след това, са наистина огромни. Костваше ми много убеждения, караници, наказания дори /не телесни, разбира се/, много време и нерви. Това, че сега се подготвя сам е заслуга на мен и баща му, не на учителите или някой друг страничен индивид. Това, че можеше и да не го прави, нищо че вече е във втори клас, щеше да е наша отговорност.
На всяка родителска среща, включително и на вчерашната, г-жата набляга на дисциплината, която всяко дете си носи от къщи. Има лигави деца, има невнимателни деца, има прилежни деца, има умни, но разсеяни и т.н. Имат момиченце, което не е глупаво, но когато му се възложи задача първата му реакция е "Не мога.". Това не е реакцията на всички ученици в класа, това е само нейна реакция, "наследена" от типа възпитание в къщи.

За мен "затъпяването" не се дължи нито на училището, нито на занималнята (това пък даже не го разбирам). Роля играят несъмнено родителите с техния начин на живот. В училището/занималнята се учат задължителните неща. С родителите и осигурените от тях странични дейности се опознава живота в неговата пъстрота. Родителите са тези, които дават личен пример. Родителите са тези, които позволяват или не безцелно шляене, интернетстване, телевизия, НЕчетене, отговорност/безотговорност и т.н. Родителите са тези, които моделират или НЕмоделират "консуматорското".
Ако детето ми пропадне, вината ще е изцяло моя. Ако успее - също.

Моля, моля, имам забележки за родителското затъпяване.
Ако нистина се мисли за дейността "гледам си детето" и го водя на разни места да се развива, като на затъпяваща дейност за родителя, никак не съм съгласна.
Ходенето на работа също в много случаи не може да се нарече извисяваща дейност. Просто е с по-висок социален статус, защото произвежда веднага.
Ако един родител (родителка) си е склонна към затъпяване, то тя ще възприема всяко нещо като повод за това.
Да са живи и здрави децата, че имат много занимания, че и аз да си взема учебника и през това време да поуча на спокойствие докато ги чакам да приключат. Така печелим всички.

Е, значи, всъщност може да се каже и малко по-меко. Вместо "Защо децата ни затъпяват" - "Защо интересите на децата ни се променят и дали винаги това е за добро". Примерно!

ок съгласявам се с критиката

Не, не, каква критика, моля те, просто исках да си изясня на себе си нещата, още повече, че в момента - по съвсем друга линия - пиша една статия, в която се опитвам да анализирам точно има ли промени в развитието на децата преди и сега...

Моето дете е още малко и не е показало признаци на затъпяване, но ако се появят ще бъдат наследствени от баща му. И го заявявам най-отговорно пред всички тук списващи.

Добре де, защо преди да се пускат такива теми, не се помисли за това, че някои родители нямат никакъв избор и за това пускат децата си на занималня. по "мое време" също имаше занимални и имах доста съученици, които ги посещаваха, но тогава също имаше родители, които нямаха под ръка баби и дядовци, които да упражняват контрол над децата. Да оставят децата си съвсем без надзор ли е алтернативата им? Мен ме наглеждаше баба ми, от която научих първия месец в първи клас "първо уроците, а после игрите" и оттогава до края на учението ми никой не ме е надзиравал, изпитвал и т.н. Бях една от най-добрите в класа от началото до края, 2 мои съученички бяха също в тази група, а посещаваха занималня.

Второ, сега има и частни занимални, където на децата се обръща повече внимание, учителите са по-мотивирани и т.н.

Това е поредната градска легенда.
Децата, които познавам аз не са тъпи в никакъв случай.

А по мое време също имаше доста глупци, които си мереха електрнните игри.

Едно време занималнята се смяташе за нещо като наказание, защото там ходеха задължително тройкаджиите и изоставащите. Никой не искаше доброволно да ходи.

Е, тогава електронни игри имаха само децата на тираджиите и тези, които работеха в Либия и околните държави.

Съгласна съм с това, но ще наблегна на това, че съзнателното им превръщане в консуматори е основното, защото колкото си по-тъп, толкова си по-лесно манипулативен. Не самото ходене на училище е причина за затъпяването, а това, че учебният процес е насочен към затъпяването. Това цели и цялата образователна система - много часове по език и малко по природни и хуманитерни науки, т.е. набляга се на формата, а не на съдържанието.

Ако "затъпяват" то най-вероятно е заради това, което е написала СВ, но съм на мнение, че няма такова "затъпяване"

Този въпрос би могъл да бъде нищен надълго и нашироко.
Не съм сигурна, че децата в днешни дни "затъпяват". Да, прекаляват с компютрите, ама преди 20 години са прекалявали с телевизията, преди 40 - с комиксите. Всичко сякаш се повтаря, но "на нов глас".
За мен основният проблем е че нещо се случва с ценностите и те се изкривяват. Може би е по-точно да се каже, че ние хората напредваме страхотно в области като техника, медицина, науки, но на емоционално ниво си оставаме същите.
В България тези, които разбиват ценностите на пух и прах са богатите необразовани мутри и чалгата, ама не бих казала, че Бритни Спиърс или Парис Хилтън са нещо по-различно. Целият западен свят е организиран така, че да превърне индивида в касичка за пари. И това естествено рефлектира върху децата и начинът, по който се изграждат като личности.
По принцип елитът на високо образованите винаги е бил само малка част от общата маса. Това явно са някакви изконни принципи в развитието на човешките общества.

Изобщо не съм съгласна,че децата ни затъпяват!!!Вярно ,че моето все още е малко,но от сега виждам,колко по- напред са във всичко и той и връстниците му!А за това,че учениците  по цял ден са в училището,моят коментар може да бъде само положителен!

Това мнение ми е близко, както и уточненията на Невада.
В самото начало, от начина по който е формулирана тезата на темата, реакцията ми беше "Какво да кажем за децата учили и учещи в пансион.По цял ден на едно място с едни съученици и едни и същи учители...Това ли е криерий за затъпяване?!"
Сега, след като авторката се доуточни, бих отговорила, че за малки ученици с работещи родители това е единствен вариант ненатоварващ семейния бюджет.От тук и отговорът на въпроса защо са празни залите.Както и други са го казали пак заради заетостта на родители и/или липса на средства(сега такива занимания не са безплатни), а движението по пътищата  пък е такова, че изключва посещения тук и там самостоятелно, без възрастни(отново за разлика от едно време).

Извинявам се че е извън темата:  Red   Честит рожден ден на малкото ти момиченце.И още много такива празници  .

В днешния свят, със съвременните технологии, не е нужно децата да ходят по библиотеките така, както ходихме ние. Те имат много повече информация вкъщи. Не е нужно и да се помнят наизуст толкова много данни - като почнеш от телефонните номера на съучениците и свършиш до някакви сложни научни писания.

Но точно защото информацията е многократно повече, те трябва да могат да я обработват правилно. Да намират това, което им е нужно, и то по най-бързия начин. Да преценят кое доколко достоверно може да бъде и т.н. И да не се затормозяват и да наизустяват дати и факти, а да знаят как и къде да ги намерят при необходимост.

Не е нормално 8-класник, който има компютър и интернет вкъщи, да не може да напише домашното си по биология. Това е съвсем реален случай, при който майката си плати, забележете - ДА МУ НАПИШАТ домашното, а не да го научат как да се справя в подобна ситуация. Само по ключовите думи от това домашно излизат хиляди резултати в Интернет. И точно за 20 минути могат да се отсеят важните неща, за още 20 да се оформи в детайли. Този простичък пример ми показва, че: майката хал хабер си няма от Интернет - плаща нещо, което не желае да разучи във всичките му възможности (значи, инициативността е нулева от нейна страна), подхожда към проблемите като ги решава "на парче", а не генерално (търси решение за конкретния проблем, не и за сходни ситуции в бъдеще), предпочита синковецът да има 6, вместо реална оценка за познанията му и му показва най-демонстративно, че оценката е по-важна от знанията, които стоят зад нея. Този родителски пример охотно се следва от сина й. Тук във форума също има достатъчно теми, касаещи гадните домашни, с които даскалите тормозят децата. Как, видите ли, точно това го няма в учебника и щом го няма в учебника, значи е нещо ужасно трудно и невъзможно да бъде направено от горките деца. Или откровена молба да се реши даден проблем. Аз лично съм срещнала много малко теми, в които заради невъзможност да се напише дадено домашно, се мисли за нещо по-сериозно от предоставянето му наготово. А обикновено се подхожда с идеята колко умно е детето, а колко некадърен е учителят, задал това домашно.

Дай конкретни примери за това с какво сегашните деца са по-напред от предходното поколение. Изключваме техниката и технологиите въобще, които по разбираеми причини вече са много по-достъпни и децата в много по-ранна възраст имат контакти с тях, съответно и възможност да ги разучат. Това, че едно дете може да си пусне компютъра, а баба му не може, не е пример за прогрес. Защото за сметка на това баба му на неговата възраст е знаела да копае и да насече дърва за огъня, примерно.

така е. И се хвалят на всичко отгоре. В момента е много "фешън" да платиш някой да ти напише (съчини) домашно, реферат, курсова работа, дипломна работа.

сash & carry

Абсолютно. Много често ми предлагат да напиша нечие домашно в моята област. Много сложно било и учителите нарочно давали такива задачи, за да си създават извънработна заетост. Реших аз, най-наивно, че ако започна да искам невъзможно високи цени, хората ще се "светнат", че е по-лесно и по-евтино да седнат да се справят сами. Или за същите пари да посетят учител, който да ги научи на нещо, а не просто да получат заветната курсова или домашна работа. Или поне ще потърсят из Интернет примерна такава работа, която да попреправят оттук-оттам. Е да, ама не. Склонни са да плащат по 100-150 лв за нещо, което се пише за час и половина в спокойно темпо (все пак аз не съм енциклопедия и за някои неща също ми се налага да отворя справочници или да потърся в Интернет конкретна информация) и е напълно по възможностите на детето. А опцията "хайде да го напишем заедно" не е вървежна, понеже "детето има много да учи и по другите предмети и не може да отдели време" (?!).
Заради тези си наблюдения мисля, че основният проблем е липсата на внимание и тази фалшива заинтересованост от страна на родителите. Всичко друго може да се коригира, ако някой контролира този процес и изисква реални резултати от детето, като му дава личен пример.

Супер бизнес. И то насила ти дават пари.
Дай да спретнем общ бизнес. ще си поделяме научите полета. 

Който не е разбрал, на майтап е (освен като не реша друго)

Разбира се, че като цяло децата от следващото поколение не са по-напред в умственото си развитие от родителското им. Нито пък е вярно обратното. Очевидно е. В първия случай - човечеството вече щеше да се е превърнало в общество от гении, а във втория - отдавна щеше да е деградирало обратно до маймуната...
А що се отнася до това, да си търсят хора да им пишат домашните - ами то съвсем не е скорошно явление...
На нас в първи клас по трудово ни дадоха да избродираме една салфетчица. Аз се старах ужасно цялата седмица и на следващия час очаквах учителката да ме похвали. Да, ама не, оказа се, че на всички - ВСИЧКИ! - останали майките са им ги ушили и те са много по-красиви от моята. И какво мислите? Учителката показа пред класа моята колко е грозна, всички се смяха, а аз изпаднах в нервна криза и не исках повече да ходя на училище... И майка ми ми разказа как тя като била в първи клас по-голямата й сестра й правела нещата по трудово. Та така...

Това го помня. Не давах на майка ми да припари до моите бродерии и домашни. Помня, че веднъж ми написа някакво описание по картинка и й писаха четворка. Не зная кое ми беше по-гадно - дали, че се подведох по нейния ум, или че й написаха толкова ниска оценка. Оттогава - никакви такива.
До известна степен съм съгласна. Нистина има някаква традиция някои домашни по трудово (сега ДБТ) да се дават по-скоро за родителите, отколкото за децата. Но с моите съм твърдо на позицията сами да си го направят и каквото стане, такова. Май съм се поучила малко от опита си.

gergandi , Каспър, RadostinaHZ са казали каквото си мисля, но цитирам това, защото е по-нестандартно и абсолютно вярно. И не знам дали и как може да се промени.
Убедена съм, че децата затъпяват. Може да са по-отракани, по-светнати, но мислят много по-малко.

Мислят по-малко децата, чиито родители не ги стимулират.
Това не е грешка на децата.

Няма тъпи деца.

Няма тъпи деца!!!И ако някой е виновен за изоставането им в учебния процес или интелектуалния такъв то това ще са родителите!Децата трябва да бъдат насърчавани да се развиват,да учат,да посещават извънкласни занимания,ходенето на занималня веднага след училище  не означава,че детето задължително ще затъпее ако няма свободно време да се разхожда по улиците или нещо друго.Компютъра съвсем не е чак такова зло,за каквото някои го представят,все пак всички го ползваме!!!Няма нищо лошо,че детето ми само си пуска компютъра за да гледа филми!По добре е от това да сече дърва или да прекопава двора!!!

Защо да е по-добре?

Защото така изглежда по-умно в очите на баба и дядо и родата, които мислят, че компютър е нещо като космически кораб - само свръх-интелигентните и мега-умните могат да го пускат (понеже те са пенсионирани учители, да речем, интелигентни хора, пък не могат да боравят с тази техника). А пък да сече дърва може всеки - даже и циганетата на село.

Иначе по-сериозно: Аз пък бих предпочела детето да има желание да спортува и да извършва физически труд. От опит знам, че познания за работа с компютър ще придобие бързо (което не значи, че ще отлагам срещата му с компютъра до безкрай). Но знам и, че веднъж научи ли се да дреме пред компютъра, трудно после може да бъде изведено на въздух в парка или заинтересовано от спорт.
Не е лошо детето да е запознато и да може да си служи с компютър, дори за ученици е задължително да го могат, но това не ги прави по-умни. Просто им предоставя нови възможности.

  я се съвземете, повечето от децата могат да ни сложат в малкия си джоб! и кой умник ги квалифицира като тъпи, невъзпитани и прочие... това е любимата реплика на болшинството от учителите: "... това днешните деца..."
виж по темата с татковците съм по-съгласна и те определено са продукт на едно много възпитано и умно поколение! знаете ли колко възрастни ми направиха място на опашката в пощенския клон, докато чаках с едномесечно бебе - нито един!!! затъпели са други, не децата 

Тъпи деца няма само ако говорим за бебета и малки дечица. Колкото повече растат, толкова повече масата затъпява. Да твърдиш, че е умно, защото може да работи с ПС е все едно да кажеш същото за това, че може да набере един телефонен номер. Или пък е умно, защото може да ти изрецитира всички реклами по тв-то.
Да, по самочувствие ни слагат в малкия си джоб, но отвътре масата са кухи.

Мислейки си около темата се сетих за две случки. Пускат си музика децата на площадката и пеят 'I feel good!' Питам ги: Кой ще ми каже какво означава това. Гробно мълчание. После едното ме отстреля - не знам и не ми дреме. Това са деца на по 10-тина години, ходили и преходили на алианси, езикови школи и т.н. На децата не им дреме за нищо, което не им е за домашно, или някой да ги е принудил насила да научат, или не е модерно в момента. Естественото им нормално любопитство е убито някъде между изискванията на учителите и представите на родителите за 'умно' дете.

Още нещо. Масово децата на по 5-6 години не знаят кой месец и коя година са родени. Или пък дете на 7 да не се оправя кой ден от седмицата сме, да не може да си преброи стотинките, да не знае телефоните на родителите си и т.н. ежедневни неща. Не казвам, че това са тъпи деца, ни най-малко, но винаги се чудя защо не знаят. Явно защото родителите не са им казали. А защо не са нямам ни най-малка представа.

Мисля си, че родителите, даже и когато се стараем, много мислим със шаблони и стереотипи за това какво трябва да може едно дете. Състезаваме се чие дете оцветява по-добре по контур, или някаква друга идиотщина, дошла от програмата на ДГ, или у-щето, и забравяме да водим с тях нормалните човешки разговори - за света, ежедневието и т.н.

Не става дума за това, доколкото разбирам, че децата са тъпи, а че насила нещо им пречи да се развиват максимално.
Никога няма да се съглася, че единствено родителите имат вина за това, че децата изостават в интелектуалния процес. Просто това е невъзможно, защото не родителите съставят учебните планове и не те преподават в училищата. Защото, съгласете се, огромната част от знанията се получават в училище. Лошата образователна система и некадърните преподаватели имат основен дял в комплексната причина за въпросното "затъпяване".

Не съм съгласна, че не затъпяват, защото още от моето поколение се започна това. Родителите ми имат много по-здраво и качествено образовение от мен. Приятелите ми с 2 години разлика от мен имат по-некачествено от моето (говорим за едно и също училище, което е доста елитно), а децата, на които аз преподавах доскоро, са с направо безобразно образование. Ще дам пример: имат в пети клас 5 часа английски език; 4 часа немски и 3 часа български и литература. Нямат представа що е глагол, сказуемо, подлог, да не говорим за по-сожни неща. Но това е база!

Аз пък мисля, че не става въпрос за принципно тъпи деца, а за заситени с информация. Това е един поток, който ги залива непрекъснато. Отсяването на важното от маловажното е абстрактен процес дори за възрастните (всеки път се убеждавам като трябва да пиша месечно резюме на максимум 2 страници за работата си), а малките се удавят направо. Ами защо знаят рекламите наизуст (те са натрапващи се) и малко или много заемат място в мозъчетата им.
И сега ми кажете, важно ли е детето (голямото) да си инсталира Windows Vista на комютъра или важно ли е да знае да борави изцяло с новия си телефон, да си сваля филми за GSMa и да ги гледа.
Което е модерно в у-ще е важно, но като се опитвам да решаваме задачки наум в колата всяка сутрин, бивам наритана - тя не се е събудила още и не било важно, защото имало калкулатори.

И все повече информацията бива смелена и удобно предадена за асимилиране (може би и по този начин манипулирана) и децата ни я гълтат като гъсочета, без да я поставят под съмнение, без да я осмислят. Дори да искаха, дори да можеха, дали времето щеше да им стигне.

Верно е, че родителите трябва много да се стараят, но аз се чувствам все повече като някакъв Дон Кихот срещу вятърни мелници и честно казано нямам съвет с Windows Vista, а вие?

Смятането наум е начин за трениране на бързината на мисълта, на ума като цяло. Сегашните деца ги развиват по начин, различен от нашия.  И мен навремето ме беше супер много яд като студентка ме караха да смятам със сметачна линийка  (така и не се научих ).

Нищо им няма на децата, нито по-тъпи, нито по-умни от нас. Просто по-различни   

Твойте деца могат да затъпяват, мойте НЕ!  И двете са ми супер умнички, на мама те...

Ей това е адски вярно!
Аз, дето денонощно четях на дъщеря си и дето никъде не мърдам без книжка, научих ли я да чете??
Чете де, сравнение със съучениците си, но по моя критерии е крайно недостатъчно.

Но от друга страна, децата ни не са затъпели, те са различни!
Те се сдобиват със знания и умения, които ще им потрябват в техния живот, различен от нашия.
Просто времената се менят, нравите също и трябва да се радваме, че децата ни се адаптират, вместо да се мъчим да ги правим пригодни към несъществуващи идеали.

А, сега видях, че това за различните е публикувани преди мен, докато пишех. Радвам се, че има и други с моето мнение!   

Мм, даа, това е така, напълно.
И все пак си мисля, че тъкмо промяната на европоцентричната цивилизация, извинете, че звучи така грандомански, под влияние на амариканската популистка консуматорска "култура", върви тъкмо към "затъпяване". Четенето на художествена лирература вече не е ценност. Това, според мен, е затъпяване par excellence.
Друг въпрос е, че например тестовете за интелигентност са напровени да мерят способността за адаптиране на човека, а не някаква чисто интелектуална способнист или начетеност. Така че, в този смисъл, повечето от сегашните деца са по-интелигентни от нас, с по-висок коефициент, но аз не смятам, че адаптивността на всяка цена е положително качество.

Способността да се вземат бързо правилни решения в непознати ситуации се нарича интелигентност.

Именно поради тази причина едно дете, което знае да си пуска компютъра (позната част от неговото ежедневие) не може да бъде определено като по-интелигентно от дете от миналия век, което не е имало тези умения на тази възраст. Както и преди това писах, неговата възраст баба е имала други умения на същата възраст, които то сега вероятно няма, но това не я прави по-тъпа, нито него - по-умно.

Добре, че спомена тестовете за интелигентност. Вече не навъдиха какви ли не - за математически способности, социална интелигтентност, адаптивност.... Страшна работа. Изправя ми се косата.
Опитват се да измерят нещо, което не подлежи на измерване и на всичко отгоре да го насаждат като някакъв критерий за подбор нахора. Кошмар. И то точно защото познавам до някаква степен за какво става въпрос.
Не бих подложила нито себе си, нито децата на такова нещо. Предпочитам да си живеем в свещена наивност за собствените си способности и успехи.

И изобщо не си се изразила сложно. То си е така.

тинкърбел, масата винаги е била и ще бъде тъпа, за това е маса.

не мисля, че днешните деца са по-тъпи от колкото ние сме били преди 25, 20, 15, 10 години. условията им на живот са различни, интересите им са различни, мислят за различни неща. не намирам за необходимо децата ми да се интересуват и да знаят нещата, от които аз съм се интересувала и съм знаела когато съм била на тяхната възраст.

и въобще според мен интелектът и качеството на сивите клетки до голяма степен е наследствен фактор. ако родителите имат висок коефициент на интелигентност, независимо по стари или нови тестове за интелигентност , най-вероятно и децата им също ще са умнички. и да не получат образование, ще си задават въпроси и ще могат да мислят. и обратно - интелигентност не се възпитава и на сила не може да се внедри.

  ето това са синонимите на думата интелигентен
# 1. просветен
# 2. културен
# 3. начетен
# 4. разумен
# 5. способен
# 6. просветен
# 7. образован
# 8. начетен
#9. схватлив
# 10. умен
# 11. развит
# 12. наблюдателен
# 13. буден
# 14. бърз
# 15. находчив
# 16. остроумен
# 17. хитър
# 18. безскрупулен
# 19. нахакан
вие сами преценете, децата, за които говорите, притежават ли тези качества?

     Именно Миз!Интелегентноста не се възпитава,но ако не я развиваш тя умира бавно,бавно...Точно за това става дума тук,струва ми се...
     Преди 20години,държавата е създавала цялостни програми,за развитието на младежта в различни сфери,като са правени изследвания за желанията,и ефективноста на тези желания сред  подрастващите.Опитвали са се да насочват потенциала им във вярната посока.Това е било държавна политика.Когато това се прави в глобален мащаб,нещата стават по лесно,защото колкото и да не ни се иска децата ни са част от масата,и тя в крайна сметка определя посоката на развитие на обществото като цяло.А децата ни  рано или късно ще трябва да се впишат в това общество.
     Иначе и моите деца са супер умни,и в училище са първи,НО поемат всичко на готово,нямат цветни мечти,нямат провалени опити примерно с на мама чиниите,нямат построена ни то една къщичка на дърво,нямат хвърчащи планове за бъдещето,нямат безброй нарисувани картини,написани стихчета,и прочетени книжки...Те са станали сиви,като нас големите,прекалено реалистични,и до болка песимистични...Това наричам аз да убиеш нечии интелект...А не че не се занимавам с тях,с баща им правим всичко възможно да се развиват,да бъдат социални,да бъдат поне малко деца...Но това е заболяване на обществото ни...И според мен само държавата може да го излекува,със нови извънкласни програми,със осигуряване на повече възможности за развитието им,с взимане мерки  относно възпитанието им у дома,в училище,и на улицата...Това е!!!

е, недей така! ти не си имала много от нещата, дето те ги имат и от тези дето баба ти ги е преживяла.
ами хайде да се върнем с калемите тогава! след перото е дошъл молива, след молива писалката, след писалката пишещата машина, след нея компютъра и пр. и пр.... нищо страшно няма в това, просто средства...
децата са си чудесни.
само ще се съглася, че са обременени от нашите грижи и затова сме виновни ние. искаме да пораснат без време. точно в момента водя едни такива дебати с представители на учителската гилдия във форума - имат ли място децата на техните митинги и протести! и нещо не могат да ме разберат  сигурно аз не мога да се изразявам 
а програмата за развитието на младежта е функция на обществото, държавата не е въздушна кула, тя се гради от нас  радвам се, че все още се намират млади хора, които да станат стълбове на това общество, защото старите нещо доста са загнили. а почти бях изгубила вярата си 

Не знам дали точната дума е "затъпяват" - все пак всяка майк би се засегнала, а нарекат детето й затъпяло, но все пак на лице са следните фактори:
1. Децата сега не чета книги, а гледат филми - книгата развива въображението, кар те сам да си представиш всичко описано с думи, а филмът не изисква никакво въображение - той представя всичко на готово. Не че ние не сме гледали филми, но е било десетки пъти по-малко от днешно време.
2. Ако разгледаш учебниците, по които нашето "гениално" просветно министерство кара учителите да преподават и ги сравниш с твоите учебници от преди години ще ти стане ясно защот днешните деца залягат по цял ден над уроците и пак не успяват да си научат, а ние преди години си ичехме след училище за точно час-час и половина и след това имахме време за игра. Не са по-тъпи децата, а учебниците са разводнени и излишно усложнени  - всеки урок е разтегнат като локум, а същината някъде се губи сред локумите  
3. Ние преди години играехме навън с връстници, а днес децата в големите градове са застрашени от отвличане и какво ли още не и много родители не ги пускат сами на вън, а вместо това висят самички вкъщи пред компютъра или телевизора - не мисля, че това развива мозъка особено.

Защо си мислим, че децата ни затъпяват?
Ще цитирам част от снощния ни разговор с дъщерята - първокласничка, докато отивахме на тренировка /явно в училище са говорили нещо за учене, поумняване, мозъчни гънки, иначе не мога да си обясня защо беше заинтересувана/:
Тя: Мамо, нали аз имам много мозъчни гънки?
Аз: Твоято не са гънки, твоето са панделки даже. /досмеша ме, като я видях толкова сериозно да изговаря такива думички и я бъзикнах добронамерено/
Тя /с абсолютно сериозна интонация/: Мамо, ако обичаш, не се подигравай на мозъка ми!
Тук на мене не ми оставаше нищо друго освен да се извиня за неправилната си реакция и да й обещая, че скоро няма да чуе от мене тъпи реплики. 

Никак не затъпяват децата ни даже 

Това за книгите и филмите също не го приемам. Ами бабите ни не са пишели и чели приказки, ами са ги разказвали... по тази логика писмеността е крачка назад.
за компютрите, не визирам тук присъстващите  за тях е ясно, но много от възрастните също няма да е зле да се понаучат малко от децата.
мисля, че след време, да висиш пред компютъра ще е нарицателно,както преди беше да висиш над книгите... добрия ученик в повечето случай е с очила 
и да ме прощавате, но тук списващите да твърдите, че интернет не е най-големия източник на информация, която не може да поеме местната градска библиотека, ми звучи някак странно.
подценявате децата, ако някой не се развиват правилно, затова е виновен модела на възрастните, който не е продукт на новото време!

За това, че някое дете няма нито една построена от него дървена къщичка последният който може да бъде обвинен е държавата, ще ме прощавате.
Че не четат книги - също.
Игрите в парка едва ли някой очаква да се огранизират от ...държавата.

Вие, родителите, четете ли книги? Правите ли с децата си къщи от картонени кутии и кибритени клечки? Разхождате ли се в гората с тях, обяснявайки им за живота на растенията и животните там?

Въобще, мисля си, че преди някой да обвини с лека ръка нещо така имагинерно като "държавата" за това, че собствените му деца нямат фантазии, мечти и шарено детство, трябва да се замисли много сериозно и честно да си каже той, в ролята си на родител дали не е пропуснал нещо.

Пак ще кажа.
Няма тъпи деца. Аз поне не познавам такива, пък срещам доста.

Навремето са мислили, че писмеността ще направи хората тъпи, защото ще загубят способност да помнят и разказват от свое име.
А вие сега се хвалите колко много сте чели навремето и колко са лоши филмите.
Нищо ново с две думи.
Няма тъпи деца.

Reza все едно ми четеш мислите, ама нали е най-лесно все някой да е длъжен и виновен, а в собствената си градина не поглеждаме...
и все слушам - много сме заети, изморени, ангажирани...

    Абсолютно ДА!Правили сме всякакви интересни неща,обикновенно цялото семейство,всички играчки които сме купували,са били не просто безцелни,а с тях е можело да се правят най-различни неща,с които сме се заемали всички...За мой късмет имат страхотен баща,който играе с тях...Но просто светът около тях си казва думата...И те тъй като наистина са умни деца,и са научени да се сработват с другите,обикновенно са дори и лидери в компаниите си...Но точно това ги прави и част от обществото,а то е точно такова сиво,безлично,и без мечти...
     Никога не съм казвала че децата са глупави!А че нямат истински шанс да покажат онова което искат...Това е!Всяко дете е различно,и ако не разбира математиката,това не здначи че е тъпо,а просто че силата му е в изкуствата...С това не визирам никое конкретно дете,а давам просто пример...
         

Книгите и филмите са две различни неща. Не можем да сравняваме круши и ябълки.
Книгите развиват въображението доколкова, че каквото не е описано точно в книгата (обект, ситуация) ние си попълваме липсите според своя опит и мироглед.
Филмите пък могат да бъдат много полезни, защото 85% от информацията, която възприемаме е зрителна. Сега се възхищавам на качеството на някои филми. Много са полезни в обучението. Ако ние като ученици сме имали на разположение учебни филми като сегашните, можело е да си спестим много чудене за едно или друго в науката и живота. А като се сетя за Междузвездни войни, още ме побиват тръпки от първите кадри, защото съм го гледала на седем години. Имах чувството, че корабът ще падне върху мен.

И за къщичките и гората сте прави. Но за да може детето да има такъв опит, то трябва и денят му да не е запълнен само с училище, писане на домашни, ходене на езици и други учебни (седящи) занимания. Изкуството и спортът са изключение, защото те са благотворни за тялото и душата. Колко деца са оставени на спокойствие да имат такова свободно време?
Аз самата много се изненадвам на моменти от моите. Като нямат какво да правят, в първия момент измислят глупости или се мотаят наоколо. Но в един момент (след около час) им омръзва и си измислят много хубави занимания, свързани точно с майсторене на разни неща от всичко, до което могат да имат достъп (изключвам мебелите и домакинските уреди, естествено). Правят малки чудеса с ръцете си. Направо да не повярва човек.
Затова, по-малко учене, повече духовна храна и майсторене и рисуване. Поне това е моята формула.

     Именно!Но това може да залегне във самото образование,като извънкласни дейности,примерно.Защото не всеки родител би могъл да отсее достойнствата на своето дете,а някои нямат и време за това,трябва ли децата да страдат,по този случай?!Освен това е добре децата да се научат да се отстояват и на вън,а не само у дома! Друг е моментът с прекалено амбициозните родители,които побъркват децата си,от уроци и ангажименти...Общестното трябва да намери формула,за регулиране на тази домашно трагедия...И си мисля че подобни извънкласни дейности,ще спомогнат за това регулиране...Мога да пиша още много,въпросът е дали ще иса някой да мепрочете!!!

Чудесно.
Може би ще успеят да предадат това, на което сте ги научили на другите деца.
Обществото - това сме ние, нашите родители, нашите деца.
Нали?

Радостина е написала моето виждане за филмите. Има прекрасни филми, които могат да дадат на децата много знания по лесно усвоим начин.
Според мен, основната роля в първите години на родителя е да покаже на детето си, че ученето е нещо инересно. То не започва в училище и не се прави само с тетрадки и химикалки. То е приложимо в ежедневието и е нещо, което човек ползва постоянно.
Постоянно срещам мнения "О, на 6 години на училище? НЕ, нека си изживее детството." Изумявам се, когато това се казва пред самото дете, сякаш то не е там и сякаш това не повлява отношението му към ученето.


Обществото е безсилно, когато става дума за родителски амбиции, така или иначе.
Такива винаги е имало и винаги ще има.

Всъщност, това, което ми се вижда част от рисковете за относително "затъпяване" (поне сложихме някаква дума), е това, че децата са организирани твърде много. Със занималните проблемът е, че по цял ден са на едно и също място и правят едно и също нещо - учат. Кръжоците и другите извънкласни занимания дават възможност за групиране по интереси, смяна на компанията, намиране на приятели (и неприятели) извън административно събраните деца в един клас. Дори и най-добрите училища търпят критика в това отношение. Те, пък, залитат от амбиции да се харесат на амбициозните родители и затрупват децата с учене. Затова съм за по-обикновените училища. Повярвайте ми, с по-малко амбициозни родители се живее по-лесно и децата в класа имат по-добри отношения помежду си. Не им се налага да отстояват позициите на родителите си кой е по- по- най. Може училището да няма кой знае какво битово ниво, но децата са по-спокойни.

    Подкрепям напълно!Но искам да допълня,че ученето не се изчерпва само със основните предмети в училище!То е съвкупноста от всичко през което детето минава,и е много важно...
    Ето дори и стачката е част от уроците на живота,и тя ще възпита в нашите деца социализация,ангажираност с проблемите на другите,борбенност и мн.други качества!Примерът от хората които са в основата на възпитанието на децата,е най-важен...Но ако идържавата поеме часто от тази отговорност,със различни програми и заетости,може би много от негативите на този век,рано или късно ще отпаднат...

  Май стигнахме до консенсус?!

Съгласна съм с всички вас, въпреки че все пак смятам, че държавата нарочно съсипва образователната система.

И искам някой да ми обясни какво точно означава "духовна храна"?

Според моите разбирания - всички форми на изкуството. Независимо дали са съвременните графити или класическата музика. Да пеят, да танцуват, да пишат стихотворения, да поставят пиеси, дори ако щеш и вицове да измислят. Всеки вид творчество, включително и моделиране, конструиране - архитектурата се е смятала за изкуство едно време.
Със спортовете ми е малко трудно.

Спорт...спортът може да бъде навсякъде.
Каране на колело, игра на дама, катерене по дървета, лицеви опори, качване без асансьор и ... какво ли не.
У нас редовно позлвам командата "Падни за 20!", която се посреща с голяма радост. Неизменната ни възхита, когато се стигне до повече опори е повод за всенародни тържества.

Обиколките с колело се броят на английки, а дъждът е повод да си говорим за индианци, рейнстикс и различните агрегатни състояния на водата.

Детското "защо" не е досаден въпрос и не е начин за ядосване на родителите.
То е по-скоро изпит за тях.

RadostinaHZ, изобщо не съм съгласна и не смятам, че измислянето на вицове е духовно упражнение. Според нито една философска система, и в частност, естетическа, творчеството е нещо отделено от  всякаква познавателност, върху която да стъпи, за да може да има концепция, която да изразява. Тоест - първо са знанията, после е овладяването на техниката, а накрая идва въпросното творчество. Съгласете се, че едно неграмотно написано стихотворение, чието съдържание няма никаква дълбочина по простата причина, че творецът му е решил да става "писател, а не читател", не може да се нарече духовно изживяване.

Говорим си за деца, все пак.
Нормални, обикновени деца, които измислят смешни, но по детски прекрасни стихчета.

Вицовете са чудесно творчество.
Не всеки може да ги разказва, камо ли да ги измисля и ако някое дете успее да измисли добър виц, трябва да се поощри обезателно.

Е, то и Декарт е смятал, че умът (mind) и физическия носител (body) са отделени, но я сега си представи ум без мозък.
За да се създаве виц, пак измислящият го има концепция по въпроса. Дори най-често е по-наблюдателен от останалите хора и успява да придаде нов смисъл на несвързани на пръв поглед неща (обекти, случки, принципи).
Част от т.нар. знания са ни вградени по подразбиране генетично. Инстинктите са вградено знание. Сигурно имаш предвид преднамерено придобитото знание. Но дори и в момента, пишейки и четейки в този форум, придобиваме знания и то не съвсем преднамерено. Това са философски въпроси.
И кой определя нещо като изкуство, грамотно написано и т.н.? Критиците? И без тях светът се върти. Не е нужно нещо да бъде публично признато, за да съществува. Народното творчество може ли да се нарече грамотно или неграмотно? То е плод на обикновени селяни, неграмотни и необразовани според тогавашните европейски стандарти.

Първао, Декарт е писал на латински. Второ, мислех си, че говорим за "духовна храна", а не за детски весели стихчета. Просто се подразвам от високопарни думи за нещо, които са значително по-прости. Да, полезно е да се развива креативното мислене на децата, но това няма нищо общо с "духовната храна", според мет. Това е всичко!

Инстинктите не са знание в събствен смисъл, защото нямат нищо общо с рационалната дейност, те се предават генетично и се възбуждат от дразнители механично. Имат ги и животните. Те нямат нищо общо с творческия процес.
В момента никой не определя какво е изкество, може ми пазарът в известна степен и медиите, в по-голяма. Няма естетически концепции на този етап, това е така. Народното творчество е нещо, твърде малко свързано собствено с творчеството, то е колективно и предимно подражава митотворчеството.

Измествам се от темата, затова спирам, просто ми се иска да не се превъзнасяме по неща, които са обикновени и по своему прекрасни, но не са изкуство!

"Духовна храна" е всяко обяснение, под каквато и да било форма, което който и да било възрастен дава на някое дете.
Обяснение за каквото се сетиш.

Само и единствено от уменията на възрастния зависи дали обяснението ще е духовна храна или сух факт.

П.П. Гернанди...има опция "проверка правопис". Не че нещо...ама с всички тия претенциозни разсъждения що е творчество, изкуство и...духовна храна си мисля, че не си обядвала.

Според мен духовна храна е всяко нещо, което стига не просто до ума, а до душата на детето. Изкуството е изкуство, ако вълнува - тогава е духовна храна.  И познанието може да бъде вълнуващо - тогава и то е духовна храна.

Да, има смисъл. Пък и откога е обособяването на нещото, наречено наука? Май всичко е минавало под шапката на философията.

Самото формулиране на въпроса-"тъпи деца",малко ме дразни.Какво значи"тъп"?Според мен означава необразован или се лъжа .Децата ни не са и не могат да се нарекат такива ако се стремят да научават повече и се развиват във всяко едно отношение,щом притежават любознателността и стремежа  и възможността да научават повече.не може да се сравнява днешното поколение с бабите от село,които копали или там нещо друго.Прогреса е навсякъде,тогава защо и тези толкова интелигентни баби не се научат да работят на компютър,почти във всеки дом има такъв?!

    Извинявай много,но няма да се съглася с теб!!!Познавам твърде много така наречени ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ,които смятат че като са научили във университета как се пишат стихове,как се рисува картина или пр.са постигнали върхът на изкуството...А ти познаваш ли ги?!Първо идва потребността да се изразяваш,под някаква близка до същноста ти форма,след което идва насърчението от родителиете,или учителите,след което идва научаването на различните видове техника,изборът на такава сам за себе си,израстването,осъзнаването,самодоказването,преживяването на нещо си там,вдъхновението от преживяното,и тогава идва истинското искуство...То е родено от потребноста на даденият човек,а не от околните му...А знанията са само възможностите да избереш най-близкият изказ...