Малката разлика

Всъщност имам позната с 4 деца - 3 момичета и едно момче, та тя самата ми е казвала, че много е искала да има момче и е решила да бременее и да ражда, докато не си роди момче    тъй че историята знае и такива случаи 

Евала ти правя, че мислиш така, че искаш повече от едно дете, че си Човек и оставаш вярна на принципите си въпреки простотията и овълчването наоколо.
Съвсем нормално ми се струва дечицата да имат малка разлика. Мразя характеристиката "породени", названието сякаш е измислено като подигравка и отразява отрицателното отношение на обществото.
За майката е много по - труден този вариант, но не казвам, че е невъзможен. Децата си растат по - близки, със сходни интереси, проблеми, изискват сходни грижи. Родителите се напъват  двойно, но пък посвещават по - малка част от живота си на това, да бъдат родители, остава им повече време за кариера и личен живот, когато дечицата станат по - самостоятелни.
Действай смело, няма по - голяма радост от децата и по - смислено нещо, което можеш да постигнеш в този живот. Всичко се нарежда, където едно, там и две. Аз също исках дечицата ми да са с по - малка разлика, но единствено финансовата страна ми пречи да се престраша скоро за второ. ще започна работа и кой знае колко време ще ми отнеме. А също искам 3 деца...

Ние сме 4 деца- все момичета  . Между 1 и 2 разликата е 1г 4м, между 2 и 3 - 2г и между 3 и мен 5 години  Много ни е било забавно заедно, нищо не ни е липсвало, винаги сме си помагали  и сме много задружни. Майка ми много се радва , че си е родила 4-то, че сега съм само аз в къщи, а всички други са далеч от нея. Но скоро и аз ще се изнасям та сигурно ще виси по цял ден в нета да си чати с децата 

Ние с моят приятел искаме 5 деца и не ме интересува кой какво говори. 

Голяма простотия! Явно не са чували, че може да се прави секс и без да се забременява и че бременните също правят секс Да го бяха казали някои баби разбирам, но млади майки... 

   Е ТАКА ! След като са седнали и шушукат!

Това е май прекалено крайно изказване. Естествено, че в определен етап /първата година-година и половина/ е по-трудно да се отглеждат две деца с малка разлика, отколкото едно дете или деца с по-голяма разлика, но чак пък "изнервена истеричка"...

По темата - и двете ми бременности са планирани. Категорично исках малка разлика между децата.Докато бях бременна с второто и след като я родих и ги разхождах двете в парка никой не ме е гледал странно, не ми е шушукал и правил физиономии зад гърба. От близки и приятели освен поздравления за смелостта /незаслужени според мен/ и радост от веселбата в къщи друго не съм чувала.
Това дали ще имаш 1-2-3-4 деца и с каква разлика ще бъдат е решение на семейството и зависи от твърде много фактори /лично желание, ценностна система, финансово състояние, семейната обстановка, в която са живели настоящите родители, възрастта и пр. и съдбата и природата  /

И моите са породени. Добре, че не ми се наложи да го планирам, защото сигурно щях да се изплаша.
В началото е трудно за родителите, но е добре за децата. Сега пак е добре за децата. Надявам се скоро да ми стане по-лесно и на мен. Защото стават по-самостоятелни.
Вече ги мислят за близнаци. А това много ни развеселява.

Има доста истерички с по едно дете.Броя и разликата между децата не може да е критерий за състоянието на нервната система на майката.Освен ако не се търси извинение за разклатените нерви.

Моите са с разлика година и седем месеца и изобщо не се впечатлявам от коментари по темата,в какъвто и да е смисъл.Важното е как се чувстваме ние.А по повод истерията,споделям мнението на Красим

Изказване на човек без личен опит по отношение на деца с малка разлика.

Не се коси от подобни подмятания - никога няма да спрат

Моето мнение е,че малката разлика е добра за децата,но не е добра(като изтощение)за родителите,а голямата разлика - обратно - добра за родителите,но лоша за децата.Всеки си прави избора! Идеалната за мен разлика е до 5г. После...я се навиеш за дете, я не...А и децата е хубаво да си вървят заедно.


Успех и кураж!

Малка,голяма разлика  и в двата случая има плюсове и минуси.Моите са с 1година разлика и не съжалявам,а се гордея!Трудно е първата година,после е много весело.

Аз си мисля, че дори всичко да ни е наред и да сме "стандартни" във всяко едно отношение, пак ще се намерят ненормалници, които да завиждат и говорят глупости. Когато - тогава, по-скоро, по-късно, просто е въпрос на семейно планиране, а понякога и просто късмет. Аз незнам дали бих могла да се справя, ако имам две деца с малка разлика във възрастта-с едно ми е безкрайно трудно! Но ние с бра т ми сме породени и майка ми се е справила, така че имам личен пример пред себеси. Когато майка ми е разбрала, че е бременна, е искала да направи аборт- брат ми още не е бил проходил, а вече втрото е на път! Баща ми я е разубедил и обещал да помага. Майка ми се е измъчила направо. Имала е мъртви кости излезли на ръцете от пране - тогава перални не е имало и всичко се е перяло на ръка. Храненето също е било кошмар-аз рева искам да суча, брат ми реве и той гладен, пълна лудница. На всичко отгоре аз съм имала страшни колики, кажи речи да навършване на 1 годинка. По цели нощи съм плачела безутешно. Майка ми и баща ми са се редували-една нощ баща ми дежури край мен, другата нощ - майка ми. А на сутринта аз заспивам, майка ми подхваща брат ми и домакинството, а баща ми отива на работа!Как са издържали незнам! По-късно, като по-големи, ние винаги сме имали домашно сготвена храна, изгладени и чисти дрехи, у нас е било изключително чисто. Кога тази жена е намирала време, представа няма, като се има впредвид, че е ходила на работа пълна смяна. Аз имам едно дете и не мога да се организирам да сготвя, почистя, да изгладя и да отида на работа, просто не ми се получава. Може би тайната е в пълната мобилизация и добрата организация на деня. Един вид като опре ножа до кокала, ще се справиш, къде ще ходиш, стига желание за това да има!