- Публикувана: 26 септ. 2007, 15:16 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2008, 18:01 ч.
естествено раждане за и против
ЗА секцио - много хуманен начин да дадеш живот на детето си 
иначе и двата начина за болезнени, имат предимства и недостатъци
мен ме достраша като прочетох колко много бебета се задушават при вагинално раждане заради различни проблеми с пъпната връв
не исках да рискувам живота на бебчо
иначе и двата начина за болезнени, имат предимства и недостатъци
мен ме достраша като прочетох колко много бебета се задушават при вагинално раждане заради различни проблеми с пъпната връв
не исках да рискувам живота на бебчо
здравейте и от мен ,аз родих по нормалния начин една малка принцеса.аз съм за нормалното раждане ,макар че много ме болеше беше нещо страшно хвърлях се като маймуна,но всичко мина нормално бебка се роди зива и здрава и това беше най-важното. 
трябва да преживееш болката която е болезнена, но пък се ражда едно прекрасно създание. също така съм и за кърменето аз кърмих докато тя сама не се отби преди около месец ,защото кърмата ми намаля и за нищо не ставаше вече.трябва да се кърми няма по хубаво от майчиното мляко за тези малки създаниа ,които ни правят толкова щастливи.чувала съм че със секциото по бавно се въстановяваш апък и е пари на вятъра, който са ти нужни за бебчо естествено ако не се налага спешно недай си боже .това е моето мнение все пак ,всяка жена мисли по ражличен начин и има пълното право сама да решава.
трябва да преживееш болката която е болезнена, но пък се ражда едно прекрасно създание. също така съм и за кърменето аз кърмих докато тя сама не се отби преди около месец ,защото кърмата ми намаля и за нищо не ставаше вече.трябва да се кърми няма по хубаво от майчиното мляко за тези малки създаниа ,които ни правят толкова щастливи.чувала съм че със секциото по бавно се въстановяваш апък и е пари на вятъра, който са ти нужни за бебчо естествено ако не се налага спешно недай си боже .това е моето мнение все пак ,всяка жена мисли по ражличен начин и има пълното право сама да решава. 
Именно!
Изказвания като "секциото е хуманно" биха предизвикали остри реакции .. какво,естественото не е хуманно ли?
Ако естественото не беше нямаше да се наложи в еволюцията на бозайниците и тях просто нямаше да ги има(не и в този вид),в частност и ние,хората.
п.с. аа,забравих да кажа - първото ми раждане беше естествено,не леко,но ако имам още деца пак така ще ги родя.
Изказвания като "секциото е хуманно" биха предизвикали остри реакции .. какво,естественото не е хуманно ли?
Ако естественото не беше нямаше да се наложи в еволюцията на бозайниците и тях просто нямаше да ги има(не и в този вид),в частност и ние,хората.
п.с. аа,забравих да кажа - първото ми раждане беше естествено,не леко,но ако имам още деца пак така ще ги родя.
Няма да ти дадат медал за храброст задето си рискувала своето и това на детето си здраве.
Логиката ти е ...смазваща.Не мога да прочета темата до край .Аз също съм за естественото раждане , освен в случаите когато такова не може да протече нормално и се налага лекарска намеса .
Естествено че боли , но се преживява
Няма да ти дадат медал за храброст задето си рискувала своето и това на детето си здраве.
Логиката ти е ...смазваща.Не мога да прочета темата до край .Аз също съм за естественото раждане , освен в случаите когато такова не може да протече нормално и се налага лекарска намеса .
Естествено че боли , но се преживява
Преди да родя и аз четох много теми за естественото раждане и за секциото. Дори някой беше пуснал снимки на нормално раждане, които за малко да ме откажат да раждам въобще!(не че има къде да отидеш като се стигне до там де). В крайна сметка, отидох в родилното с широка усмивка и през целия ми престой в предродилна зала се държах"мъжки". Не съм се правила на герой, просто помолих персонала да ми сложат епидорална упойка.
Когато влязох в родилна зала обаче, през двата часа които прекарах там както казва една моя приятелка имах чувството поне 5 пъти че ще умра. Е, пак както казва тя - не умрях(между другото въпросната дама е акушерка). Оказа се, че бебето е с "лицево предлежание" което прави раждането изключително трудно, и налага (поне в моя случай), допълнителна намеса - вакуум(или форцепс, ако в болницата нямат вакуум). Епидоралната упойка, в моя случай само влоши нещата, защото не усещах напъните, но усещах ужасна болка от "намесата" на лекарите На всичкото отгоре, въпреки че още на следващия ден скокнах и можех спокойно да се прибера на "собствен ход", след като се пробрах вкъщи направих възпаление на шевовете, което превърна възстановяването ми в истински кошмар. Няколко пъти съм казвала, че това болеше много повече от раждането. (мъжът ми каза, че едва ли ме боли толкова много, защото не крещя така, както съм крещяла в родилна зала
, но повярвайте ми, наистина болеше много повече, защото болката е постоянна)
В крайна сметка, и тогава и сега, смятам че ако няма медицински показатели за секцио, е по-добре да родиш нормално. А и после всичко се забравя.
Когато влязох в родилна зала обаче, през двата часа които прекарах там както казва една моя приятелка имах чувството поне 5 пъти че ще умра. Е, пак както казва тя - не умрях(между другото въпросната дама е акушерка). Оказа се, че бебето е с "лицево предлежание" което прави раждането изключително трудно, и налага (поне в моя случай), допълнителна намеса - вакуум(или форцепс, ако в болницата нямат вакуум). Епидоралната упойка, в моя случай само влоши нещата, защото не усещах напъните, но усещах ужасна болка от "намесата" на лекарите На всичкото отгоре, въпреки че още на следващия ден скокнах и можех спокойно да се прибера на "собствен ход", след като се пробрах вкъщи направих възпаление на шевовете, което превърна възстановяването ми в истински кошмар. Няколко пъти съм казвала, че това болеше много повече от раждането. (мъжът ми каза, че едва ли ме боли толкова много, защото не крещя така, както съм крещяла в родилна зала
, но повярвайте ми, наистина болеше много повече, защото болката е постоянна)В крайна сметка, и тогава и сега, смятам че ако няма медицински показатели за секцио, е по-добре да родиш нормално. А и после всичко се забравя.
Преди да родя и аз четох много теми за естественото раждане и за секциото. Дори някой беше пуснал снимки на нормално раждане, които за малко да ме откажат да раждам въобще!(не че има къде да отидеш като се стигне до там де). В крайна сметка, отидох в родилното с широка усмивка и през целия ми престой в предродилна зала се държах"мъжки". Не съм се правила на герой, просто помолих персонала да ми сложат епидорална упойка.
Когато влязох в родилна зала обаче, през двата часа които прекарах там както казва една моя приятелка имах чувството поне 5 пъти че ще умра. Е, пак както казва тя - не умрях(между другото въпросната дама е акушерка). Оказа се, че бебето е с "лицево предлежание" което прави раждането изключително трудно, и налага (поне в моя случай), допълнителна намеса - вакуум(или форцепс, ако в болницата нямат вакуум). Епидоралната упойка, в моя случай само влоши нещата, защото не усещах напъните, но усещах ужасна болка от "намесата" на лекарите На всичкото отгоре, въпреки че още на следващия ден скокнах и можех спокойно да се прибера на "собствен ход", след като се пробрах вкъщи направих възпаление на шевовете, което превърна възстановяването ми в истински кошмар. Няколко пъти съм казвала, че това болеше много повече от раждането. (мъжът ми каза, че едва ли ме боли толкова много, защото не крещя така, както съм крещяла в родилна зала, но повярвайте ми, наистина болеше много повече, защото болката е постоянна)
В крайна сметка, и тогава и сега, смятам че ако няма медицински показатели за секцио, е по-добре да родиш нормално. А и после всичко се забравя.
Когато влязох в родилна зала обаче, през двата часа които прекарах там както казва една моя приятелка имах чувството поне 5 пъти че ще умра. Е, пак както казва тя - не умрях(между другото въпросната дама е акушерка). Оказа се, че бебето е с "лицево предлежание" което прави раждането изключително трудно, и налага (поне в моя случай), допълнителна намеса - вакуум(или форцепс, ако в болницата нямат вакуум). Епидоралната упойка, в моя случай само влоши нещата, защото не усещах напъните, но усещах ужасна болка от "намесата" на лекарите На всичкото отгоре, въпреки че още на следващия ден скокнах и можех спокойно да се прибера на "собствен ход", след като се пробрах вкъщи направих възпаление на шевовете, което превърна възстановяването ми в истински кошмар. Няколко пъти съм казвала, че това болеше много повече от раждането. (мъжът ми каза, че едва ли ме боли толкова много, защото не крещя така, както съм крещяла в родилна зала
, но повярвайте ми, наистина болеше много повече, защото болката е постоянна)В крайна сметка, и тогава и сега, смятам че ако няма медицински показатели за секцио, е по-добре да родиш нормално. А и после всичко се забравя.
За нормалното естествено раждане
ЗА НОРМАЛНОТО РАЖДАНЕ - боли (но с упойка е по-добре, 2 пъти го преживях ), по-бързо се възстановяваш - физически и психически, е зависи с колко шева си - относно въпроса за секса де (ако имаш сили за това успоредно с едно ревящо бебе до теб). не съжалявам че така раждах!!! секциото все пак си е операция, рязане на плът, по-бавно възстановяване...