Идва ли ви да набиете любимия?

Да, идва ми. Много често. От самото начало и не ми е минало. 
Време за мен? Да - вечер, в банята - за душ. (Искам и сутрин, ама не става - сама съм с дзверо) Това е. И чат-пат среща с приятелки, но не той тогава гледа сина си. Сега се сещам как една приятелка с бебе наричаше мъжа си мръсен сперматозоид, а аз тогава, необебена, се чудех каква е тази злоба. Ами такава, като моята сега.
Благодаря за темата!

Случвало ми се е да го хващам за гушата... мдааа... Но е било на периоди. А и той ми помага. Идва си, взима малкото дивак и отиват в парка да се разхождат. Понякога я мята в колата събота и неделя и отиват при майка му. Това са ми разтоварителните периоди.
А за гушата го хващам, просто от нямане какво да правя. Имаше един период, когато още като го видех, че се връща на вратата и се намръщвах, при положение, че цял ден го чакам да си дойде и търча от тераса на тераса . Обаче като го видя и се вбесявах и почвах да го плюя. Той ми викаше: "Кво ли си мислиш, като ме видиш: Тоя пък пак си идва!"   Ами да... има и такива моменти.
Споку, Ламьо! И твоето тегло ще отмине... Децата стават големи и тръгват на градини и ясли. Ей го на, моето днес тръгна на градина. А аз от понеделник съм на работа. Преди 3 години, не вярвах, че това ще стане някога и си мислех, че това нещо няма да има край.
Тече, всичко тече, времето няма бряг и ни влече, няма как ...

Между другото, препоръчвам ти по някоя и друга разходчица от време на време, колкото и да ти е неприятно. При една такава моя самотна разходка, се запознах на едно кафе с една жена, която ми е голяма приятелка сега, мъжете ни се запознаха и сега са като любовници, децата ни са с 5 дена разлика и почти си изкарахме заедно майчинството. От моята кръвна група я улучих..., че и кръстница на детето й станах накрая, като за капак . А този ден, преди да се запозная с нея, бебето ми беше на 3 месеца, седях намръщена на компютъра в къщи, мъжът ми беше на работа и гледах накриво целия свят. А навън слънце, хубаво време... против волята си излязох, а то виж какво ме чакало - приятелство навън.

Да при нас се влошиха много още преди да се роди и после още повече,сега вече не сме заедно с мъжа,защото той е виновен за това,избяга долнууууууууу хахахахх,вече ме избива на смях от лудост,ама ако го видя по улиците ще го фрасна с нещо тежко по кратуната ината хахахах,не бе базикам се да си живее животеца човека,то това му остаНА 

Грешно! В кухнята има много опасни неща, подходящи за случая. Класика в домашното насилие: тигани, точилки и пр. 

Една съботна утрин (прекрасно време за семейни скандали) аз, яхнала метлата, крещя по любимия:
- Ти ли сложи кафеварката тук?
- Да
- Колко пъти казвам да я оставяш вмивката. Не ща от теб да я миеш, а само дая оставиш. Толкова ли е сложно?
- Купи ли мляко? (не си спомням вече какво е трябвлода купи)
- Забравих.
- Е да. Щото е най-лесно. Как аз никога не забравям да ти сготвя?
- Ще ходим ли довечера до  (и тук мисе губи)
- Е кво ме питаш? Направо почвай да ми се караш
   Тук избухнах в неистов смях и скандалът утихна.

преди малко се скарах с майка ми, но и казах, че каквото и да става и да прави, в петък детето ще спи там!
щото нещо се опита май да ми каже.

Аз пък 2 пъти се обадих на свкърва ми за да се разберем за утре 

След раждането на Ния и след всички проблеми, които ми се струпаха, бабите ме изоставиха тотално. Не знам защо. С мъжо имахме проблеми, защото бях неадекватна от умора и недоспиване. После ме нападна "посттравматичен стрес", а от него се не излекувах. Накрая една пролетно-лятна депресиовка и всичко беше на 6.
Едвам ме изтърпя и аз него. Когато детето започна да спи по 4-5 часа без прекъсване през нощта и като спрях да кърмя, дойдох на себе си и взаимоотношенията ни се подобриха.
Сега, все още има моменти, в които искам да го цапна с мокра битанга, но се владея - владея силата, истински джедай съм - като у филма.

В самото начало като се върнах от родилното не бях на себе си Нямах и време да мисля кой ми е крив. Но като минаха няколко месеца някои неща ми дойдоха в повече - социалната изолация, огромно количество килограми, денонощна грижа за бебето, приятелите се притесняват да ми се обадят, за да не събудят бебето, няма време за секс....Тогава и аз само го чаках да се прибере от работа за да го "почна" от вратата. Сега ме е яд за това, но тогава това е бил моят начин да реагирам .Може би е най - неправилният, но какво да се прави. Благодарна съм му, че е проявявал доста търпение към мен

Ще търпят, къде ще отидат? Нали става въпрос за тяхното поколение.
Много съм се ядосвала като се разреват бебетата нощем, а той изобщо не чува и продължава да похърква. 
 А аз се чудя кого по-напред да кърмя и на кого шише да давам. Естествено след вековно недоспиване денем и нощем. 

                Когато ме е ядосал за нещо наистина сериозно тогава не му се разминава.

Да не подбуждаме към домашно насилие.

Но някой път като се върна вечер, ми идва:

- да влезна, отваряйки вратата със шут като в каубойски филм (и да гръмна с чифт пищови във въздуха, ей така, за авторитет)
- да им сготвя нещо с лошо настроение: например омлет със салата, като чукна яйцата в главицата на любимия и после да ги разбия толкова яростно, че половината да останат по стената, а салатата- да накъсам с ръце (може и с поглед даже  ), за да не се изкушавам, държейки нож в ръка;
- да прегоря омлета, а
- на себе си да сервирам една кана алкохол;
-да се опитам да се скарам с любимия преди лягане 

Но това е само във фантазията ми, веднъж в месеца, обикновено към-то ПМС си го мисля.  И мъжът ми по това време обикновенно е нащрек, често отдалече надушва пушека и не отговаря на провокации. 

Вчера се пробвах, ама не успях качествено да се справя с него

не ми стигнаха силите, а той се и смееше на всичко отгоре 


затова днес сутринта започнах с писхо-тормоза, там ми е силата на мене....................


..........не ми е ясно как така е още с мен, често



ама не го давам на друга

 Толкова много пъти ми е идвало до го смажа, че вече не си ги спомням всичките.а най-отвратителното е, че ти се ядосваш, хиляди пъти му казваш колко много те дразни, обижда, ядосва дадено нещо, изговаряш хиляди думи...и най-накрая същото...