Идва ми други неща да му направя... Но това е щото нямам още бебе.
Но както казва една приятелка - като дойде бебето, забрави за себе си поне през първата година. Вече няма АЗ, а има бебе вкъщи. Мъжете в повечето случаи не помагат и при липса на отвержени баби, майката е сам войнът е войн. За първескиня /красива дума/ е трудно отначало. Аз сигурно ще се ошашкам и ще следя дали диша като спи и всички други прекалени майчински грижи.
Така че, когато най ти е изкипяло, е нормално да си го изкараш на половинката. А да ти кажа - повечето разбират, усещат, че не ти се вика ей така или не, че той е виновен за нещо, и гледат да се стараят повече.
Спок. Не д-р Спок, а просто спокойно. Бебетата порастват, болестите минават, макар да ти се къса сърцето, докато детето боледува, мъжете лека полека се променят, но затова и ние, жените, трябва да съумеем да ги накараме да се чустват важни и необходими в отглеждането на бебето
Много говорих за необебена, но поне така смятам аз да постъпя един ден. Не ме съдете, ако съм сбъркала някъде