училището на елита ???

Това не го знаех до сега. Точно такова училище искам за дъщеря си - различно от 'папагалски' насочената БГ образователна система. Ако това е вярно - бих направила много детето ми да учи там.

Така или иначе и частното образование "откъсва" децата от джунглата. А до колко това е зле или добре... всеки сам преценява.

Най-искренното и обективно мнение до момента. Браво!!!

Джанни, трябва да призная, че си права. Съдя по себе си. С малко допълнение - плуралисти, но и повече оптимисти, за себе си и всичко  наоколо.

И аз искам да подкрепя Джанни - учила съм там пет години и съм завършила преди седем.
Влязла съм с приемен изпит и родителите ми съвсем не са спонсорирали никого. Не помня и снобарска среда да е имало - имаше естествено деца на богаташи и силни на деня, но те бяха като нас - младежи, с едни и същи мисли и чувтсва и на един и същи акъл. Освен това наистина се учи, не е разхайтено като в кварталните училища. А и мисля, че всеки родител би предпочел в класната стая на детето му да е топло, в сградата и тоалетните да е чисто, винаги да има тоалетна хартия и сапун, базата да е поддържана, в стола да готвят добре и транспорта да се осъществява с училищни автобуси, където за всеки има място - далеч по комфортно отколкото в градския транспорт. В двора ни понякога влизаха да пасат кози и овце, което на мен лично много ми харесваше.
За последно си спомням, че плащахме такса от порядъка на 32 или 42 лева на месец - което беше за автобусите и медицински консумативи май.
И наистина, след това като ме запратиха от СУ да уча на четвърти километър, наистина преживях шок - мизерно, студено, мръсно, неуютно, изпочупени чинове и обелени мазилки...
Мисля, че ученето там помага на децата да имат едно по-спокойно и щастливо детство. 

и откъде идват парите за поддръжката, да му се не види! Аз ли нещо не разбирам в сметките или нещо не се доизказва?
Толкова ли голям бюджет има това училище?

Бюджетът идва от този на М. на културата, а не на образованието.

Здравейте на всички!

Включвам се късно в темата, но сега я виждам. Дълго време се колебаех дали да пиша изобщо, но реших, че заради няколко майки тук и техните  деца съм длъжна да го направя.
Моята дъщеря е във втори клас в НУКК. Ние сме наистина едно обикновено семейство, с нормални професии и средни доходи. Можем да си позволим неща, типични за "средната класа", но в никакъв случай не сме богаташи, известни, мутри или т.н. Дъщеря ми влезна с нормален конкурсен изпит, класира се на 64 място от 74 възможни т.е. не е вундеркинче, просто положи много усилия преди изпита и си заслужи резултата. Това е. Който се труди - успява. Има разбира се и малък процент връзкари, но това си е техен проблем. Вярно е че 1 година преди кандидатстване започнахме да се подготвяме заедно в къщи и през това време тя рядко играеше на площадката с другите деца от квартала. Но аз и тя мислихме, че целта си заслужаваше това лишение. Това формира у нея изключителна дисциплинираност и организираност. Тя знаеше, че трябва да работи върху примерните тестове и го правеше с невероятен хъс, защото искаше да докаже, че може да се справи. Наистина с 99% труд, всичко се постига. Аз като майка, винаги съм се гордяла с нея (не защото е моя дъщеря), а защото е ученолюбиво и добро дете. 
Дъщеря ми се гордее, че сега е в НУКК. Има страхотна учителка, която ги подготвя отлично. Много са натоварени, на са и много креативни и амбициозни деца. Аз лично познавам децата и родителите от целия й клас и съм впечатлена колко възпитани хора са. Има разбира се и няколоко деца с родители, които са публично известни фигури и какво от това? Те помежду си се държат като нормални деца, сплотени са като клас и цари дух на приятелска и толерантна атмосфера.
Искам да ви кажа, че средата е много, много важна. Както аз, така и съпруга ми навремето също не сме учили в обикновени училища. Аз съм завършила Математическата гимназия, а той Английската. И средата ни от приятели и до днес е от такива хора, от тези "елитни училища". Това ни е формирало и мирогледа и изобщо живота ни. В този смисъл, дъщеря ни също не учи в обикновено училище и аз нямам скрупули за това. НУКК е наистина прекрасно училище!

Lali, отново поздравления за всичките ти постове. Ти си невероятна! Напълно те подкрепям. Мненията ни за образованието на децата ни напълно съвпадат. В друга тема (не знам дали ме помниш) ти казах, че си изключително интелигентен събеседник. И сега, след всичко прочетено по темата разбирам защо толкова съм те харесала.
Поздрави и на всички момичета, които са изразили доброто си или безпристрасното си отношение към НУКК.

На всички други, пожелавам попътен вятър и не забравяйте поговорката за гроздето, което  винаги е кисело. 
И само още нещо: това училище винаги е предизвиквало завист, злоба и неоснователни подмятания... Не мога да си обясна защо е така. Може би, българинът така е устроен - да оплюва всичко хубаво, само защото на него не му е хубаво. По-спокойно бе момичета. Не съдете никого и не правете такива генерални заключения, когато информацията ви не е от личен опит. Хората сме различини и нищо не е само черно или само бяло, има и цветни нюанси.

Радвам се, че детето ти е успяло и най-вече, че му харесва училището. Разбирам те, че смяташ негативните оценки за училището като израз на злоба. Твоето дете е кандидатствало заедно с моя син. Предполагам, че си разпознала  лицата  от т.нар. Елит, които фигурираха в списъка с приетите. Аз не оспорвам, че има деца, които успяват да се класират на базата на личните си постижения. Но със сигурност знам, че болшенството намират други начини. Не ми е работата, нито тук е мястото да го доказвам.

И разликата между времето преди Демокрацията и сега е голяма. Тогава също за Елитните училища имаше привилегии за деца на партийни деятели. Но местата бяха лимитирани, докато в НУКК не е така. Аз съм завършила 9та Френска гимназия в София и в моя клас имаше парашутисти. Две деца на фона на клас от 25. И аз влязох с много усилия, положени цяла година, за мен нямаше нито събота нито неделя. Приеха ме и в СМГ. Лишенията от моя страна, а и от финансова на родителите ми си заслужаваха.

Сега синът ми  също положи много усилия и се представяше идеално на  предварителните тестове. На изпита реши почти всичко и мааалко не му достигна да влезе. Именно защото някои деца се ползваха с привилегията да са от известни семейства. Единственото, което съм искала, е равнопоставеност при кандидатскване. В това училище никой не може да ме убеди, че това съществува. Моето дете не е гениално, но е достатъчно умно и просто имаше нужда да му се даде шанс.

А, не! Това за гроздето изобщо не мога да го приема, защото не ми е кисело. Ще извиняваш, обаче не виждам смисъл да тормозя децата си цяла година да решавата някакви тестове, за които на всичко отгоре им се слага етикет "за интелигентност". Ако едно дете е толкова надарено, след няколкоседмични упражнения ще ги решава с поглед. Трудът е хубаво нещо, но и натовареността не е за подценяване. Всеки си решава какво иска, защо го иска и как да го направи. Няма една рецепта, видите ли, има едно елитно училище и който не е в него е искал, но не е успял.
Ще имаш много здраве от мен за гроздето! Мога да приема аргументите в постати, но този параграф откровено ме ядосва.

И още нещо - явно си падаш по "необикновените" училища. За мен всички езикови и математически са си пак обикновени, защото там не учат извънземни, а нормални деца. И го казвам, не защото ми е кисело гроздето, а защото съм завършила математическа гимназия. Може би от това идва разликата между възгледите ни - за теб има елитни училища, а за мен всяко училище е обикновено.

Благодаря ви, че реагирахте. Първо да отговоря на paleto: разбирам те напълно като майка. Съжалявам за сина ти, наистина. Защото вярвам, че е умно дете и училището само е загубило от това. В годината, когато кандидатствахме имаше наистина известни имена в списъците, но според мен не чак толкова много. Не мога да кажа дали изпита е честен или не. Аз говоря само от личен опит и не съм отговорна за всички приети там. Пак повтарям, има и деца на известни родители, не споря, сигурно има и връзкари и нечестно приети, но това е за тяхна сметка. След това точно тези деца си личат и им е много трудно да се справят с материала в училище. И учителките, които им преподават знаят, кои са тези деца, защото не може да си влезнал с тест в 1 клас и на 15.09. да не можеш да смяташ до 10, да не можеш да четеш, да пишеш печатни букви и да не знаеш кое е гласна и кое съгласна. Тези неща се учат при продготовката за кандидатстване. Така, че дори и на децата помежду им е ясно за какво става въпрос. Тези деца ще избутат криво-ляво, благодарение на родителите си до 7 клас, но няма да имат толкова знания, колкото нормално умните деца. Това са фактите.  Но аз честно мога да кажа, че не съм усетила никаква дискриминация спряма моето дете, защото е от обикновено семейство. Напротив, когато знае и може я оценяват отлично, когато сбърка я оценяват лошо. Нормално. Още повече, че там всяка седмица ги изпитват с тест по български, математика, английски.
И още веднъж да кажа не твърдя, че моето дете е супер интелигентно, напротив тя всъщност е едно нормално умно дете, с което аз много се занимавам що се отнася до образованието й.

За Радостина, извинявай, че съм те обидила за гроздето. Не беше лично към теб, просто направих генерално заключение. Така на мен ми се струва. Много се радвам, че и ти като мен си завършила Математическа гимназия. Поздравявам те , защото според мен хората, занимаващи се от малки с математика имат добри причино-следственни връзки в главата си и това определя после начина им на живот. Поне при мен е така. Наричай ги както искаш тези училища, но не е все едно дали си завършил Математическа, езикова, НПМГ, Американския колеж, НУКК или Техникума по обществено хранене, например. Не искам да обидя никого, всички професии са достойни. Всички хора не са с еднакви умствени възможности, с еднакви умения, не са с еднакво количество трудолюбие, целеустремености т.н. Освен това има значение средата сред, която си учил и си се формирал. Според мен  в целия свят е така. Винаги е имало елитни колежи, лицеи, университети и други нормални такива. Не напразно има така наречената "бръшлянова лига" на университетите. Илюстрирам го само като пример. И понеже аз мисля по математически глобално, на по-късен етап, когато детето тръгне да кандидатства за работа, винаги има значение (при равни други условия), къде си завършил.
За натовареността на детето не искам да говоря, защото ако споделя ще ме обвините за луда. Но, ако някой се интересува ще му отговоря.
Накрая, искам да знаеш, че уважавам твоето мнение и се радвам на тази ползотворна дискусия. В спора се ражда истината. В крайна сметка всеки родител сам решава за детето си, времето ще покаже дали изборът е бил правилен.
Весели коледни празници!

Имам въпрос - как разбират учениците, а и техните родители за нивото на подготовката, т.е. с кого и кога се конкурирате? Та дори изпита за след 7-ми клас е различен, вътрешен и т.н....ще се радвам, ако някой разкаже за детето си, което учи в това у-ще, но въпреки това е ходило на изпит след 4,5, или 6 клас да речем в СМГ, а и после след 7 клас. Прочетох някъде из постовете в темата, че децата не ходели на конкурси, защото не се възпитавал състезателния дух 
За протокола - не съм от "кисело гроздовите", мойто чеденце е в друго "елитно"(1-то в класацията), но не обичам да плащам 1-во и 2-ро - много хора са се вживяли на тема "елитарност" - моля ви, спрете се, забравихте ли, че се намирате в България 

И защо им е да ходят в друго училище като изпитът след 7-ми клас се покрива първо от децата, които са били до 7-ми клас в това училище? Поне така са ми казвали - обикновено вътрешният изпит се покрива от вътрешните деца, защото покрива материал, взет до този момент. Да му мислят тези, които кандидатстват на общо основание - за тях, каквото остане като свободни места.

Във връзка с тази тема се сещам, че при кандидатстването за магистърски програми в СУ и УНСС входящите изпити са направени така, че ако си карал там бакалавърска програма по същата специалност или поне са преподавали част същите предмети или преподаватели, няма проблем с държавната поръчка. Проблем имат студентите, които са завършили други вузове - те трябва почти отново да се готвят за кандидат-студентски изпит, но този път по материала на бакалаврите от същия вуз. Можете дасе досетите колко лесно се разпознава на изпита кой е учил там и кой не е. И "външните" трябва да са платено, защото не могат да се вредят за държавна поръчка. Сравнявала съм конспектите за кандидатстване в много вузове и ми е направило впечатление.

момичета, много интересна тема сте подхванали аз също мога да споделя малко по нея,освен това имам пресен "опит" от там.
Студентка съм в СУ и втората ми специалност е педагогика.Така попаднах на стаж в лицея.Доста време бях сред тези деца,преподавах на ученици  от 6-ти до 11-ти клас.И мнението ми е (без да претендирам за особена компетентност) е че тези деца по нищо,ама абсолютно по нищо не се различават от учениците, на които съм преподавала в други училища.Не забелязах някакви признаци на гениалност в никой от тях,даже напротив,ученици от 11-ти клас бяха убедени че България е освободена от османско владичество през 1876г така че, явно малко е прехвалено училището,незнам......

Поставих въпросите по-долу точно с идеята, че за да квалифицираш нещо/някого като "елитарен" трябва поне да имаш база на сравнение, т.е. да си се тествал в реална конкурентна среда, а там излиза, 4е е важно само да постъпиш там и после 11, или 12 години да си кюткаш(извинявам се за израза)  Така ли е, или някой ще обясни?
Или може би не е случайно, че не се състезават с останалите деца на никакъв етап  ....гроздето би било кисело ли, що ли 

А, точно го каза, не го бях мислила от тази страна на нещата. Наистина излиза, че важното е да се стъпи там, ако може от детската градина. Предполагам, че е по-различно за децата, които до 7-ми клас са били в друго училище и са държали изпит.
Като се замисля, това си е на далавера за родителите - не се занимават с кандидатстване след седми клас, училището е от затворен тип и децата нямакъде да избягат цял ден, родителите могат на спокойствие да си движат техния живот...