Много хубаво нещо е брака.Наи вече знаеш,че този човек иска да е с теб и ти го доказва като се обвържете за цял живот.Ние наскоро се оженихме и е нещо много хубаво.Спомена ти остава за цял живот и е много як купон.Харесва ми да съм омъжена. 
- Публикувана: 28 септ. 2007, 23:53 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 14:22 ч.
за или против брака
Нищо не променя подписа...,само дето ако решиш да не си вече с този мъж по ред причини става по-сложно.
Аз съм твърдо "ЗА" брака. Не съм привърженик на събитието като такова, в смисъл не ми е било мечта никога да се видя в бяла рокля или да събера рода от по света и у нас, за да ме видят булка, но мисля, че е в реда на нещата двама души, които се обичат и мечтаят за деца, да сложат подписа си в подкрепа на каузата. Малко сложно го казах май 
След 20 дена ни предстои да подпишем брак, но живеем заедно вече почти година. Не мисля че подписа в ритуалната зала ще промени отношенията ни. По-скоро вече ще мога да кажа "мъжът ми" и той "жена ми" без да се притесняваме че не сме такива
Искам да нося неговата фамилия и халка на пръста си не защото така е прието, а защото го обичам и съм готова да се закълна пред свидетели, че той е човека, с когото желая да деля и хубаво и лошо до края на дните ни. Не мисля за административните разправии при евентуален развод или за подялба на имотите пак при евентуален развод, защото го обичам и предпочитам да разсъждавам за това как щастливо ще остареем заедно
След 20 дена ни предстои да подпишем брак, но живеем заедно вече почти година. Не мисля че подписа в ритуалната зала ще промени отношенията ни. По-скоро вече ще мога да кажа "мъжът ми" и той "жена ми" без да се притесняваме че не сме такива
Искам да нося неговата фамилия и халка на пръста си не защото така е прието, а защото го обичам и съм готова да се закълна пред свидетели, че той е човека, с когото желая да деля и хубаво и лошо до края на дните ни. Не мисля за административните разправии при евентуален развод или за подялба на имотите пак при евентуален развод, защото го обичам и предпочитам да разсъждавам за това как щастливо ще остареем заедно
Искам да нося неговата фамилия и халка на пръста си не защото така е прието, а защото го обичам и съм готова да се закълна пред свидетели, че той е човека, с когото желая да деля и хубаво и лошо до края на дните ни. Не мисля за административните разправии при евентуален развод или за подялба на имотите пак при евентуален развод, защото го обичам и предпочитам да разсъждавам за това как щастливо ще остареем заедно
Именно! Ей това се опитвам да обяснявам и аз
И ми е супер странно като хората казват, че са против това
Нищо против нямам символите на любов и отдаденост, както и големите тържества с приказни рокли, а против стереотипите за внезапно настъпила положителна промяна в отношението, чувството за отговорност, възприемането от страна на околните и други митични твърдения с нотка на вселенска чудотворност... А, когато някой ми настоява, че за детето е "най-добре", обикновено не мога да се въздържа... да не се съглася! Защото, ако двойката е в състояние да подсигури най-доброто за едно дете, то това обикновено е възможно и без благословия от държавата и/или църквата. Споменатият подфорум е потвърждение, че тези благословии не са гаранция.
Кое точно не изразих ясно?
ПП Не съм омъжена за "бащата на бебето", но го наричам "мъжЪТ ми" и като дете не съм прекалявала с приказките за принцеси - нямам усещането за непълноценност, само защото принцът не е на бял кон и не сме вдигнали сватба за чудо и приказ... Той ми Е мъж, без да ми е съпруг. Също така - баща на бебето.
Кое точно не изразих ясно?
ПП Не съм омъжена за "бащата на бебето", но го наричам "мъжЪТ ми" и като дете не съм прекалявала с приказките за принцеси - нямам усещането за непълноценност, само защото принцът не е на бял кон и не сме вдигнали сватба за чудо и приказ... Той ми Е мъж, без да ми е съпруг. Също така - баща на бебето.
Кое точно не изразих ясно?
Амиииии, ето това:
Всички, които вече са подписали, умират да обясняват колко прекрасна е сватбата, законното съжителство, отношението на хората и Съпруга! Никоя не съжалява и не би живяла без брак... Мъжът задължително носи гордо и лесно забелязващата се Положителна промяна!
звучи грозно, подигравателно и дори цинично. Аз не си позволявам толкова крайни и грозни квалификации за тези, които живеете без брак, бих искала същото и от вас. Иначе подобни изявления започват да ми звучат като "гроздето е кисело".
Явно съм те разбрала правилно още първият път, а ми се искаше да не е така.
Аз лично не настоявам, че за детето е по-добре родителите да са в брак, просто лично за мен е нелепо да припознаваш собственото си дете. Ето там примерно слагаш подпис и минаваш през бюрокрация. Ако имаш 2 деца - правиш го 2 пъти. С какво това е по-различно от онзи, другият подпис, който вие толкова "анти"
Дори само заради това казвам, че ми е странно така да се отрича брака в тази тема и да се третира като "просто подпис".
А както вече казах и преди, в споменатият подфорум със сигурност пишат и достатъчно родители останали сами и без да са имали брак преди. Така че това само по себе си нищо не доказва. Както вече много пъти стана дума в темата - подписа не решава нищо в отношенията, ако участващите са хора.
Нещо се зациклихме.
Но то какво може да се очаква от такава тема
Аз лично не настоявам, че за детето е по-добре родителите да са в брак...
Аз нямах теб предвид. По-крайните изказвания иронизирам, защото са крайни. Не харесвам крайните неща и рамките, които хората поставят на база собствени вярвания. Аз си имам мои схващания. Да си ги уважаваме, за да се уважаваме!
Аз лично не настоявам, че за детето е по-добре родителите да са в брак...
Аз нямах теб предвид. По-крайните изказвания иронизирам, защото са крайни. Не харесвам крайните неща и рамките, които хората поставят на база собствени вярвания. Аз си имам мои схващания. Да си ги уважаваме, за да се уважаваме!
Това, което на някой може да се струва като нещо крайно, за друг може да е абсолютно в границите на нормалното. Не виждам смисъл да се опитваш да убедиш някого в това, в което ти самият вярваш, ако си на сто процента сигурен в собствената си правота. Хора всякакви, идеали още по-различни.
Струва ми се обаче малко странно да иронизираш другите и в същото време да постулираш уважение
Струва ми се обаче малко странно да иронизираш другите и в същото време да постулираш уважение
Не си ме разбрала. Не уважавам крайни мнения и не постулирам подобно уважение.
Не натрапвам своето схващане. Моето схващане не изключва на всяка цена брака. Моето предпочитание към момента е да живея без брак, което не прави партньора ми безхаберен, а детето ми - нещастно!
Струва ми се обаче малко странно да иронизираш другите и в същото време да постулираш уважение
Не си ме разбрала. Не уважавам крайни мнения и не постулирам подобно уважение.
Не натрапвам своето схващане. Моето схващане не изключва на всяка цена брака. Моето предпочитание към момента е да живея без брак, което не прави партньора ми безхаберен, а детето ми - нещастно!
Тъй, де, ама като искаш толерантност защо вкарваш ВСИЧКИ омъжени жени в надпревара за най-щастлива съпруга и ни иронизираш
Ей това е, което не разбрах и се надявах, че не съм схванала някакъв странен твой майтап. В тази тема нямаше крайни мнения от омъжените, а само от тези, които живеят без брак. Затова казвах, че започва да прилича на "гроздето е кисело". Никой от омъжените не си позволи да нарече необвързаните отношения "глупости", както брака беше наречен. Никой не каза, че е против живота без брак, но имаше хора определено против брака без да могат да формулират една смислена причина защо.Ей това ме подразни. Че плюете/иронизирате/обиждате нещо, което дори не познавате. Поне не и както ние го виждаме. Има нещастни бракове така както има и нещастни съжителства. Това няма абсолютно нищо общо с подписа. Това се опитвам да кажа. Но, ако искаш да бъдеш с някой и да имате деца заедно, какво те притеснява този подпис като такъв? Че нали слагаш същия, за да припознаеш детето си. Това е, което няколко пъти попитах и никой не ми отговори. Затова си позволих да казвам, че за мен на пръв поглед има някакъв страх, някакво притеснение от живота в брак. И го разбирам за хора минали през някакъв тежък развод преди. Примерно.
Но както казах крайни мнения "за" брака не видях, видях обаче грозни и дори цинични мнения "против". Затова изобщо се включих в темата. По принцип избягвам такива.
Ето, аз ще се обоснова:
Бракът и настъпващата с него промяна "мъжът ми/жена ми" понякога води със себе си чувство за собственост, усещане за предизвестеност и липса на достатъчно "старание" да вълнуваме, изненадваме приятно, да бъдем по-мили с партньора. Много мъже и жени се отпускат по течението на законното съжителство, защото от него по-трудно се "излиза" - процедурата е дълга и мъчителна, понякога това улеснява компромиса "абе, къде ще се влачим по съдилищата; аз ще си имам нещо "по-встрани", пък тя ми е сигурна".
Бракът и настъпващата с него промяна "мъжът ми/жена ми" понякога води със себе си чувство за собственост, усещане за предизвестеност и липса на достатъчно "старание" да вълнуваме, изненадваме приятно, да бъдем по-мили с партньора. Много мъже и жени се отпускат по течението на законното съжителство, защото от него по-трудно се "излиза" - процедурата е дълга и мъчителна, понякога това улеснява компромиса "абе, къде ще се влачим по съдилищата; аз ще си имам нещо "по-встрани", пък тя ми е сигурна".