здравейте , момичета ! Какво мислите за брака - необходим ли е според вас ? не говоря за голяма сватба , тя вече е въпрос на финансова възможност . променя ли нещо подписа или е същото като да живееш без брак
- Публикувана: 28 септ. 2007, 23:53 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 14:22 ч.
за или против брака
Аз съм ЗА брака!!! С двете си ръце. Тези, които разправят, че с един подпис нищо не се променя просто или не са им предлагали брак или имат какво да губят ако го сключат с евентуално неподходящия човек. Аз съм за бак и за сватба, колкото и старомодно да звучи.Жената иска да бъде първо булка и после майка/ може и обратното 
/В момента съм на 32 г омъжих се на 23 и имахме чудесна малка сватба - и аз бях булка с бяла рокля и т.н и т.н. просто е чудесно преживяване. А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша!
/В момента съм на 32 г омъжих се на 23 и имахме чудесна малка сватба - и аз бях булка с бяла рокля и т.н и т.н. просто е чудесно преживяване. А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша!
И аз съм ЗА брака. Живяхме две години преди да подпишем. След още две години се роди бебчето ни, планирано. Не съм била булка, нямаше сватба, бяла рокля и т.н. Не бях казала на нашите. За бяла рокля не съм мечтала. Нямахме и златни халки, използвахме сребърни, които си бяхме кили просто така преди година. И двамата не работехме, нямахме пари за празник.
Бях твърдо решила, че ако не съм убедена, че с този мъж може да остана докрай, просто няма да се женя. Бракът не ми е бил фикс идея.
Нищо не се промени след като подписахме в нашите отношения. Но, отношението на околните към нас се промени много, а това не съм го очаквала. Възприемаха ни вече по-сериозно. Това ме учуди и даже не мога да кажа дали ми харесва или не. Важното е двамата да се разбирате. И при брака, ако решиш можеш да си тръгнеш, и колко хора го правят-повечето. Мечтите за сватба и бяла рокля са в света на фантазиите, а суровата реалност е малко по-друга. Жената има нужда от СИГУРНОСТ, за да отгежда децата си. Колкото и да сме еманципирани и да работим наравно с мъжете отглеждането на детето ляга на плещите на жената. Законът е направен да защитава интересите на децата не случайно. ПРи развод мъжът винаги "издухва супата", относно децата.
Бях твърдо решила, че ако не съм убедена, че с този мъж може да остана докрай, просто няма да се женя. Бракът не ми е бил фикс идея.
Нищо не се промени след като подписахме в нашите отношения. Но, отношението на околните към нас се промени много, а това не съм го очаквала. Възприемаха ни вече по-сериозно. Това ме учуди и даже не мога да кажа дали ми харесва или не. Важното е двамата да се разбирате. И при брака, ако решиш можеш да си тръгнеш, и колко хора го правят-повечето. Мечтите за сватба и бяла рокля са в света на фантазиите, а суровата реалност е малко по-друга. Жената има нужда от СИГУРНОСТ, за да отгежда децата си. Колкото и да сме еманципирани и да работим наравно с мъжете отглеждането на детето ляга на плещите на жената. Законът е направен да защитава интересите на децата не случайно. ПРи развод мъжът винаги "издухва супата", относно децата.
Аз съм ЗА брака!!! С двете си ръце. Тези, които разправят, че с един подпис нищо не се променя просто или не са им предлагали брак или имат какво да губят ако го сключат с евентуално неподходящия човек. Аз съм за бак и за сватба, колкото и старомодно да звучи.Жената иска да бъде първо булка и после майка/ може и обратното /В момента съм на 32 г омъжих се на 23 и имахме чудесна малка сватба - и аз бях булка с бяла рокля и т.н и т.н. просто е чудесно преживяване. А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша!
/В момента съм на 32 г омъжих се на 23 и имахме чудесна малка сватба - и аз бях булка с бяла рокля и т.н и т.н. просто е чудесно преживяване. А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша! 
И аз съм на същото мнение!
Не отричам брака като институция, но при положение, че вече е прието и все повече хора предпочитат да живеят на семейни начала за мен е по-добрия вариант, та дори и да имат деца както е в моя случай. За мен този вид взаимоотношения са най-чисти, тъй като се знае, че живеем заедно, защото и двамата го искаме, няма задни мисли като например това, че като си съпруга след евентуален развод ще получиш половината от придобитото по време на брака, ако не вървят нещата много по-лесно всеки поема своя път, отколкото когато има брак, а относно децата подписът съм напълно сигурна, че не прави един мъж по-отговорен баща. И при това положение не виждам смисъл от някакъв подпис в гражданското, много по-важно е какво си обещавате един на друг и за какво мечтаете двамата.
Абе след развода и аз си казвах''НИКОГА ВЕЧЕ!!!'',ама ето че другата неделя ще подпишем с приятеля ми 
И ще го направим,както и за детето(за да не се доказват после некакви глупости),така и за нас-в израз на доверието към този човек и вярата си ,че ще останем заедно:)Голяма сватба няма да има-малко тържество с най-близките,а после ще идем някъде далече само двамата(е,малко сме трима... 
)
Така че при мен май има два гласа ЗА(два пъти...)
И ще го направим,както и за детето(за да не се доказват после некакви глупости),така и за нас-в израз на доверието към този човек и вярата си ,че ще останем заедно:)Голяма сватба няма да има-малко тържество с най-близките,а после ще идем някъде далече само двамата(е,малко сме трима... )Така че при мен май има два гласа ЗА
(два пъти...) здравейте , момичета ! Какво мислите за брака - необходим ли е според вас ? не говоря за голяма сватба , тя вече е въпрос на финансова възможност . променя ли нещо подписа или е същото като да живееш без брак
За брака съм в случаите, когато трябва
да се омекотят проблеми с бюрокрацията.
При минаване на граници с дете е добре
майката да носи едно и също фамилно име
с детето, не се налагат допълнителни питания,
чие е въпросното дете. Освен това при сключен
брак данъците значително намаляват, може би
и в България е така. Заеми, лизинги, мизинги и
други такива също стават по-леки за уреждане,
ако ползвателят е семеен. Бракът е чиста сделка.
Ако обаче ти е по-изгодно да не си семеен, не се жени.
Като изключим бюрокрацията, подписът нищо не мени.
здравейте , момичета ! Какво мислите за брака - необходим ли е според вас ? не говоря за голяма сватба , тя вече е въпрос на финансова възможност . променя ли нещо подписа или е същото като да живееш без брак
За брака съм в случаите, когато трябва
да се омекотят проблеми с бюрокрацията.
При минаване на граници с дете е добре
майката да носи едно и също фамилно име
с детето, не се налагат допълнителни питания,
чие е въпросното дете. Освен това при сключен
брак данъците значително намаляват, може би
и в България е така. Заеми, лизинги, мизинги и
други такива също стават по-леки за уреждане,
ако ползвателят е семеен. Бракът е чиста сделка.
Ако обаче ти е по-изгодно да не си семеен, не се жени.
Като изключим бюрокрацията, подписът нищо не мени.
Здравейте !
Не съм против брака , но лично аз от 11 години живея с бащата на детето си без брак и не виждам необходимост от такъв.
Не съм против брака , но лично аз от 11 години живея с бащата на детето си без брак и не виждам необходимост от такъв.
Не отричам брака като институция, но при положение, че вече е прието и все повече хора предпочитат да живеят на семейни начала за мен е по-добрия вариант, та дори и да имат деца както е в моя случай. За мен този вид взаимоотношения са най-чисти, тъй като се знае, че живеем заедно, защото и двамата го искаме, няма задни мисли като например това, че като си съпруга след евентуален развод ще получиш половината от придобитото по време на брака, ако не вървят нещата много по-лесно всеки поема своя път, отколкото когато има брак, а относно децата подписът съм напълно сигурна, че не прави един мъж по-отговорен баща. И при това положение не виждам смисъл от някакъв подпис в гражданското, много по-важно е какво си обещавате един на друг и за какво мечтаете двамата.
Това, че майка ми и баща ми имаха сключен брак само усложни раздялата им и им създаде допълнителни проблеми. Няма сила на земята, която да ме накара да повярвам, че подписа прави двамата по-верни на връзката и по-добри родители. Просто съм го изживяла.
Ако става въпрос просто за празника, за удоволствието да си специален един ден от живота си, и тогава да изживееш някаква своя мечта - ами ОК, защо пък не. Но не очаквам след това нещо да се промени за младоженците.
Това, че майка ми и баща ми имаха сключен брак само усложни раздялата им и им създаде допълнителни проблеми. Няма сила на земята, която да ме накара да повярвам, че подписа прави двамата по-верни на връзката и по-добри родители. Просто съм го изживяла.
Ако става въпрос просто за празника, за удоволствието да си специален един ден от живота си, и тогава да изживееш някаква своя мечта - ами ОК, защо пък не. Но не очаквам след това нещо да се промени за младоженците.
Това е и моето мнение относно брака !!!
Ние живеем без брак, и немисля че подписа би променил нещо в отношенията ни
Аз съм ЗА брака!!! С двете си ръце. Тези, които разправят, че с един подпис нищо не се променя просто или не са им предлагали брак или имат какво да губят ако го сключат с евентуално неподходящия човек. Аз съм за бак и за сватба, колкото и старомодно да звучи.Жената иска да бъде първо булка и после майка/ може и обратното /В момента съм на 32 г омъжих се на 23 и имахме чудесна малка сватба - и аз бях булка с бяла рокля и т.н и т.н. просто е чудесно преживяване. А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша!
/В момента съм на 32 г омъжих се на 23 и имахме чудесна малка сватба - и аз бях булка с бяла рокля и т.н и т.н. просто е чудесно преживяване. А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша! Това е и моето мнение
Аз съм ЗА брака!!! С двете си ръце. Тези, които разправят, че с един подпис нищо не се променя просто или не са им предлагали брак или имат какво да губят ако го сключат с евентуално неподходящия човек. Аз съм за бак и за сватба, колкото и старомодно да звучи.Жената иска да бъде първо булка и после майка/ може и обратното /В момента съм на 32 г омъжих се на 23 и имахме чудесна малка сватба - и аз бях булка с бяла рокля и т.н и т.н. просто е чудесно преживяване. А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша!
/В момента съм на 32 г омъжих се на 23 и имахме чудесна малка сватба - и аз бях булка с бяла рокля и т.н и т.н. просто е чудесно преживяване. А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша! Това е и моето мнение
ЗА или ПРОТИВ? Не се сещам за никаква причина ПРОТИВ брака. Би ми било интересно да чуя някой довод против.
А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша! :lol
И аз се съмнявам в това
Напълно съм съгласна с Лиска. Живеем от 3 години с мъжа ми. Оженихме се през август т.г точно заради едни бюрократично-финансови причини.
Не виждам никаква разлика. Поне при нас. И определено не ми харесва трактовката, че с брак се търсела сигурност. Моят мъж винаги ми е казвал, че реши ли да си отиде, ако ще папата да ни е венчал никой не може да го спре.
Така че по-скоро всяка трябва да прецени колко е отговорен приятелят й. Ако не е достатъчно и подпис няма да я спаси.
Не виждам никаква разлика. Поне при нас. И определено не ми харесва трактовката, че с брак се търсела сигурност. Моят мъж винаги ми е казвал, че реши ли да си отиде, ако ще папата да ни е венчал никой не може да го спре.
Така че по-скоро всяка трябва да прецени колко е отговорен приятелят й. Ако не е достатъчно и подпис няма да я спаси.
ЗА или ПРОТИВ? Не се сещам за никаква причина ПРОТИВ брака. Би ми било интересно да чуя някой довод против.
Ако нямаха брак и се бяха разделили нямаше да ти бъде по-леко. За сватбите и данданиите е друга тема и аз не съм фен.
... или е същото като да живееш без брак
същото е.
Скачай с 2-та крака.
ЗА или ПРОТИВ? Не се сещам за никаква причина ПРОТИВ брака. Би ми било интересно да чуя някой довод против.
Ако нямаха брак и се бяха разделили нямаше да ти бъде по-леко. За сватбите и данданиите е друга тема и аз не съм фен.
Ааа сега прочетох няколко причини ПРОТИВ. Чисти чувства, без сметки, по-силни тръпки .... доста глупаво. Само да не бъда разбрана погрешно, в никакъв случай не осъждам тези които са избрали този вариант.
Минзухарче, съгласна съм с schr. И мен ме разнасяха по съдилищата, при адвокати, бях свидетел на кавгите на нашите кое на кого да остане, с брат ми при кого да останем... Нашите си мислеха, че не чуваме и не виждаме нищо с брат ми, но не е така. Ако нямаха брак баща ми просто щеше да си отиде и да заживеем нормално. Нямаше да изкара на повърхността най-гадните му черти, нямаше да видя колко не му пука за децата му, нямаше да видя майка си толкова млада в нервна криза, нямаше да слушам как се обиждат.... Изобщо доста неща щяха да ми се спестят...
Иначе бракът като изживяване на сватбеният ден - ми да, приятно е, вече го писах
Иначе бракът като изживяване на сватбеният ден - ми да, приятно е, вече го писах
Сега пък видях, че без да разбера съм цитирала една единствена потребителка и затова тя реагира така ... Искам да споделя за чистите чувства без сметки. Познавам няколко такива двойки. И мъжете и жените (моите познати) не сключват брак по финансови причини, не са сигурни в половинките си и не искат да ги "издържат" - това са споделяли. Това е доста далеч от чистите чувства и доста близко до сметките. Същите хора се чувстват напълно свободни, всички кръшкат..
Колкото до развода, сигурно е неприятен, но има и доста неприятни неща за едно дете, чиито родители са просто приятели.
Колкото до развода, сигурно е неприятен, но има и доста неприятни неща за едно дете, чиито родители са просто приятели.
Минзухарче, съгласна съм с schr. И мен ме разнасяха по съдилищата, при адвокати, бях свидетел на кавгите на нашите кое на кого да остане, с брат ми при кого да останем... Нашите си мислеха, че не чуваме и не виждаме нищо с брат ми, но не е така. Ако нямаха брак баща ми просто щеше да си отиде и да заживеем нормално. Нямаше да изкара на повърхността най-гадните му черти, нямаше да видя колко не му пука за децата му, нямаше да видя майка си толкова млада в нервна криза, нямаше да слушам как се обиждат.... Изобщо доста неща щяха да ми се спестят...
Иначе бракът като изживяване на сватбеният ден - ми да, приятно е, вече го писах
Иначе бракът като изживяване на сватбеният ден - ми да, приятно е, вече го писах
аз съм ЗА. момичета, има разлика от мъж до мъж на някой това свързване наистина им действа някак... отрезвяващо... в смисъл помага им да осъзнаят, че започва нов, различен етап от живота им. това не ги прави безотговорни или по-малко отговорни, но аз си ги наричам мислени мързеливци - просто иначе си карат малко през просото, по тийнейджърски 
имам опит, имала съм 5-годишни връзки, съвместно съжителство и т.н., за някои мъже това е достатъчно да проявят отговорност, но за някои трябва нещо повече - просто са си такива а че бракът развалял приказката или любовта, не съм съгласна. не би трябвало един подпис да ви вилияе така, ако всичко е наред, в крайна сметка какво разваля той сам по себе си? ако двамата позволят да се отпуснат и да не подхранват връзката, това си е тяхна вина, а не на хартията с подписа
на някой това свързване наистина им действа някак... отрезвяващо... в смисъл помага им да осъзнаят, че започва нов, различен етап от живота им. това не ги прави безотговорни или по-малко отговорни, но аз си ги наричам мислени мързеливци - просто иначе си карат малко през просото, по тийнейджърски имам опит, имала съм 5-годишни връзки, съвместно съжителство и т.н., за някои мъже това е достатъчно да проявят отговорност, но за някои трябва нещо повече - просто са си такива а че бракът развалял приказката или любовта, не съм съгласна. не би трябвало един подпис да ви вилияе така, ако всичко е наред, в крайна сметка какво разваля той сам по себе си? ако двамата позволят да се отпуснат и да не подхранват връзката, това си е тяхна вина, а не на хартията с подписа
.......... Познавам няколко такива двойки. И мъжете и жените (моите познати) не сключват брак по финансови причини, не са сигурни в половинките си и не искат да ги "издържат" - това са споделяли. Това е доста далеч от чистите чувства и доста близко до сметките. Същите хора се чувстват напълно свободни, всички кръшкат..
..........................
..........................
Това звучи гадно. И въобще не ми навява мисли за любов в тези двойки. Относно примера ти, ще се съглася, доста е далеч от чистите чувства.
............................
Колкото до развода, сигурно е неприятен, но има и доста неприятни неща за едно дете, чиито родители са просто приятели.
Колкото до развода, сигурно е неприятен, но има и доста неприятни неща за едно дете, чиито родители са просто приятели.
Аз поне не се сещам, но е естесвено - всяка ситуация си има + и -
За или против брака?И аз това се питам.Била съм омъжена,сега не съм.Но определено без брак ми е по добре,защото всеки ден се наслаждавам на собствения си избор и ценя човека два пъти повече,както и той мен.Освен един документ и едно тържество брака няма никакви други предимства,дори напротив-изискванията и на двете страни се задълбочават,а това рано или късно е пагубно за връзката.По мои наблюдения,хората с брак си кръшкат много повече. Ако един мъж си е безотговорен преди брака,такъв ще си остане и след него,дори може да стане и по зле-намерил си е заместничка на мама.Така, че който е уверен в чувствата на човека до себе си,обгрижван е и се чувства комфортно дори и не се замисля за брак,за да не развали магията. 
Ако един мъж си е безотговорен преди брака,такъв ще си остане и след него,дори може да стане и по зле-намерил си е заместничка на мама.Така, че който е уверен в чувствата на човека до себе си,обгрижван е и се чувства комфортно дори и не се замисля за брак,за да не развали магията. Сега пък видях, че без да разбера съм цитирала една единствена потребителка и затова тя реагира така ... Искам да споделя за чистите чувства без сметки. Познавам няколко такива двойки. И мъжете и жените (моите познати) не сключват брак по финансови причини, не са сигурни в половинките си и не искат да ги "издържат" - това са споделяли. Това е доста далеч от чистите чувства и доста близко до сметките. Същите хора се чувстват напълно свободни, всички кръшкат..
Колкото до развода, сигурно е неприятен, но има и доста неприятни неща за едно дете, чиито родители са просто приятели.
Колкото до развода, сигурно е неприятен, но има и доста неприятни неща за едно дете, чиито родители са просто приятели.
и това става защото законът е такъв и жените се възползват от него, докато при съжителство на семейни начала такова нещо неможе да се случи, тъй като още със започването на връзката всеки е наясно със ситуацията и никой не се надява на нищо освен на любовта, която имат 
, така че не ми говори мила Минзухарче за несигурност в половинките без брак, защото Съпругите предават най-гадно. 
За или против брака?И аз това се питам.Била съм омъжена,сега не съм.Но определено без брак ми е по добре,защото всеки ден се наслаждавам на собствения си избор и ценя човека два пъти повече,както и той мен.Освен един документ и едно тържество брака няма никакви други предимства,дори напротив-изискванията и на двете страни се задълбочават,а това рано или късно е пагубно за връзката.По мои наблюдения,хората с брак си кръшкат много повече. Ако един мъж си е безотговорен преди брака,такъв ще си остане и след него,дори може да стане и по зле-намерил си е заместничка на мама.Така, че който е уверен в чувствата на човека до себе си,обгрижван е и се чувства комфортно дори и не се замисля за брак,за да не развали магията.
Ако един мъж си е безотговорен преди брака,такъв ще си остане и след него,дори може да стане и по зле-намерил си е заместничка на мама.Така, че който е уверен в чувствата на човека до себе си,обгрижван е и се чувства комфортно дори и не се замисля за брак,за да не развали магията. За.
но по малко по-други причини.
но по малко по-други причини.
Въпреки, че нашите се разделиха когато бях на 7 год. и съм виждала ужаса на развода, съм
ЗА БРАКА
Как ще живееш със или без подпис, зависи от хората. Дали ще се стигне до раздяла и каква ще бъде тя, пак зависи до хората. Пък и вече има предбрачни договори, за да уредиш взаимоотношенията, преди да се е стигнало до момента, в който искаш да издереш очите на половинката. Така че защо да не тропаме хоро???
ЗА БРАКА
Как ще живееш със или без подпис, зависи от хората. Дали ще се стигне до раздяла и каква ще бъде тя, пак зависи до хората. Пък и вече има предбрачни договори, за да уредиш взаимоотношенията, преди да се е стигнало до момента, в който искаш да издереш очите на половинката. Така че защо да не тропаме хоро???
За.
но по малко по-други причини.
но по малко по-други причини.
Бракът е вричане (по правило християнския брак не се разтрогва), обещание/клетва, че каквото и да се случи ще бъдете заедно, при това дадено един на друг и пред обществото и бог.
Т.е. задължени към 3-та страна да спазвате някои морални ценности (за справка изслушай какво казва попа на една църковна сватба и какво казва служебното лице). Като за не спазено обещание се полага обезщетение (при развод имуществото се поделя).
В този ред на мисли, съвместното съжителствуване е обещание между 2 човека и нищо повече.
Разбира се никой не ти дава застраховка "Брак" , щом 2 човека решат да се разделят - то те ще се разелят независимо да ли са разписали или не ....
А и съпругът ми се промени след подписа - доста по-вече слуша! :lol
Точно обратното е, по мои наблюдения.
Стават по-отворени и мързеливи.
За.
но по малко по-други причини.
но по малко по-други причини.
Бракът е вричане (по правило християнския брак не се разтрогва), обещание/клетва, че каквото и да се случи ще бъдете заедно, при това дадено един на друг и пред обществото и бог.
Т.е. задължени към 3-та страна да спазвате някои морални ценности (за справка изслушай какво казва попа на една църковна сватба и какво казва служебното лице). Като за не спазено обещание се полага обезщетение (при развод имуществото се поделя).
В този ред на мисли, съвместното съжителствуване е обещание между 2 човека и нищо повече.
Разбира се никой не ти дава застраховка "Брак" , щом 2 човека решат да се разделят - то те ще се разелят независимо да ли са разписали или не ....
Аз пък се замислих дали за едно дете има разлика в това "мама и тати вече няма да живеят заедно"и
"мама и тати вече няма да живеят заедно,щото се развеждат"?
Дали едно малко дете би разбрало разликата.
А за развода,какъв е проблема/освен емоционалният/,за три месеца можеш да се разведеш без проблеми.
Аз пък се замислих дали за едно дете има разлика в това "мама и тати вече няма да живеят заедно"и
"мама и тати вече няма да живеят заедно,щото се развеждат"?
Дали едно малко дете би разбрало разликата.
А за развода,какъв е проблема/освен емоционалният/,за три месеца можеш да се разведеш без проблеми.
Аз пък се замислих дали за едно дете има разлика в това "мама и тати вече няма да живеят заедно"и
"мама и тати вече няма да живеят заедно,щото се развеждат"?
Дали едно малко дете би разбрало разликата.
А за развода,какъв е проблема/освен емоционалният/,за три месеца можеш да се разведеш без проблеми.
Не съм много запозната и затова може и да бъркам,но си мисля,че викат едно дете да свидетелства след определена възраст и то само ако двамата родители не са се разбрали.
Другото което е в случаите без брак,но когато бащата е признал детото,той има абсолютното право да поиска родителските права над детето,така че пак е възможно да се стигне до съд.
Имам позната,разделя се с мъжа до себе си ,нямат брак,но той е признал бащинството,по някаква причина/най-вероятно много пари/му дават родителските права.Забравих да кажа,че имат момченце на 5 годинки,майката води дела вече 2 години,за въпросните род.права и трябва да ти кажа,че побъркаха горкото дете.
То не бяха социални работници,експертизи при психолози,като тези експертизи се провеждат на всяко едно дело.
Та в общи линии много гадна ситуация,но с брак или без такъв,никой не е застрахован.
Ние си живеем заедно вече 12 години, без да сключваме брак. Имаме си дъщеря на 10 години, която, естествено, носи името на баща си, без при това някой да му заплаща нещо (срещнах подобен намек между вече написаното). И сме много по-истинско семейство от доста наши "подписали" приятели. Не че съм против брака, ама не виждам смисъл в него. Харчат се сума ти пари за тоалети, които после берат прах в гардероба; идват от далечни краища разни стринки, дето ги виждаш за пръв и последен път в живота си... Малко безумна ми се вижда тая работа.
Бракът е юридическа формалност и урежда предимно имуществени права и интереси.
За себе си съм избрала да живея в брак, тъй като юридически ми е по-добре.
Мнението ми е, че когато двама души живеят заедно и имат деца, неминуемо имат брачни отношения. Ако не си се оженил по официално приетия начин обаче ти се налага да се подписваш много повече и на много различни места. В обратния случай един подпис е достатъчен. А това коя раздяла е по-лесна - няма такава. Ако мислиш за такива неща, явно нещо във взаимоотношенията не е наред.
За себе си съм избрала да живея в брак, тъй като юридически ми е по-добре.
Мнението ми е, че когато двама души живеят заедно и имат деца, неминуемо имат брачни отношения. Ако не си се оженил по официално приетия начин обаче ти се налага да се подписваш много повече и на много различни места. В обратния случай един подпис е достатъчен. А това коя раздяла е по-лесна - няма такава. Ако мислиш за такива неща, явно нещо във взаимоотношенията не е наред.
Ние си живеем заедно вече 12 години, без да сключваме брак. Имаме си дъщеря на 10 години, която, естествено, носи името на баща си, без при това някой да му заплаща нещо (срещнах подобен намек между вече написаното). И сме много по-истинско семейство от доста наши "подписали" приятели. Не че съм против брака, ама не виждам смисъл в него. Харчат се сума ти пари за тоалети, които после берат прах в гардероба; идват от далечни краища разни стринки, дето ги виждаш за пръв и последен път в живота си... Малко безумна ми се вижда тая работа.
Ние нямаме брак, имаме дете и си живеем щастливо.
Интересно ми е обаче защо когато се повдигне тази тема, винаги хората започват да размишляват над това какво ще се случи, ако се разделите един ден. В крайна сметка, когато човек реши да сключи брак едва ли мисли за това или пък, ако го мисли защо тогава се решава на подобна съпка
Интересно ми е обаче защо когато се повдигне тази тема, винаги хората започват да размишляват над това какво ще се случи, ако се разделите един ден. В крайна сметка, когато човек реши да сключи брак едва ли мисли за това или пък, ако го мисли защо тогава се решава на подобна съпка
Нито ЗА, нито ПРОТИВ. Аз съм омъжена, мъжът ми държеше да се оженим, аз нямах нищо против, но и не държах. Не това свързва двама души, и подписа не може да спре никого, ако поиска да си отиде. Познавам доста хора, които си живеят чудесно и без да са се женили, както и обратното...
Бракът е юридическа формалност и урежда предимно имуществени права и интереси.
Гадно е да се мисли така, ама ето още един случай.
Мъж и жена се събират да живеят заедно. И двамата имат разводи зад гърба си. Живеят в жилището на мъжа, а това на жената го продават, за да си уредят по добре заедно живота. Да, ама не щеш ли мъжа умира. Познайте, къде отива жената? На улицата. Щото първата си прибира всичко.
Всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
А иначи не съм напълно сигурна дали съм 100%, ЗА. Истината, е че доста от бракуваните се отпускат, щото всичко в кърпа вързано и няма уж къде да избяга.
Мъж и жена се събират да живеят заедно. И двамата имат разводи зад гърба си. Живеят в жилището на мъжа, а това на жената го продават, за да си уредят по добре заедно живота. Да, ама не щеш ли мъжа умира. Познайте, къде отива жената? На улицата. Щото първата си прибира всичко.
Всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
А иначи не съм напълно сигурна дали съм 100%, ЗА. Истината, е че доста от бракуваните се отпускат, щото всичко в кърпа вързано и няма уж къде да избяга.
Омъжена съм.Би трябвало да съм 'за брака', но не съм.Не съм и против.
За мен дали една двойка ще живее с брак или без е въпрос на личен избор.И всеки от нас го е направил за себе си.Да убеждаваш някого в правотата на решенията си ,още повече да се опитваш да му ги наложиш е безмислено.
Важно е семейството,а то би могло да съществува и с и без брак, както и да се разпадне въпреки брака.
За мен дали една двойка ще живее с брак или без е въпрос на личен избор.И всеки от нас го е направил за себе си.Да убеждаваш някого в правотата на решенията си ,още повече да се опитваш да му ги наложиш е безмислено.
Важно е семейството,а то би могло да съществува и с и без брак, както и да се разпадне въпреки брака.
Гадно е да се мисли така, ама ето още един случай.
Мъж и жена се събират да живеят заедно. И двамата имат разводи зад гърба си. Живеят в жилището на мъжа, а това на жената го продават, за да си уредят по добре заедно живота. Да, ама не щеш ли мъжа умира. Познайте, къде отива жената? На улицата. Щото първата си прибира всичко.
Всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
А иначи не съм напълно сигурна дали съм 100%, ЗА. Истината, е че доста от бракуваните се отпускат, щото всичко в кърпа вързано и няма уж къде да избяга.
Мъж и жена се събират да живеят заедно. И двамата имат разводи зад гърба си. Живеят в жилището на мъжа, а това на жената го продават, за да си уредят по добре заедно живота. Да, ама не щеш ли мъжа умира. Познайте, къде отива жената? На улицата. Щото първата си прибира всичко.
Всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
А иначи не съм напълно сигурна дали съм 100%, ЗА. Истината, е че доста от бракуваните се отпускат, щото всичко в кърпа вързано и няма уж къде да избяга.
А деца няма ли въпросната жена?
Нито за съм, нито против, когато става въпрос за друг/и. Въпрос на лично решение, за предпочитане взето от двама, в пълно убеждение и на трезва глава.
Ама може ли някой да ми обясни, но моля не религиозно, какъв е точно смисъла и целта? Подпис някъде? Бюрокрация? Бяла рокля? Поп? Помпозна сватба? Смяна на името? Имането на точно дефинирана дата за годишнина? Родата, съседите? Семейното имущество?
Защото ако е за живота заедно, любовта, разбирателство, уважението, загриженоста един за друг и т.н. възхитителни причини, то "брак" е последното нужно.
И колко често промените и проблемите започват "след това"? Дежурна фраза: Тя/той се промени след...
Ама може ли някой да ми обясни, но моля не религиозно, какъв е точно смисъла и целта? Подпис някъде? Бюрокрация? Бяла рокля? Поп? Помпозна сватба? Смяна на името? Имането на точно дефинирана дата за годишнина? Родата, съседите? Семейното имущество?
Защото ако е за живота заедно, любовта, разбирателство, уважението, загриженоста един за друг и т.н. възхитителни причини, то "брак" е последното нужно.
И колко често промените и проблемите започват "след това"?
Дежурна фраза: Тя/той се промени след... Ама може ли някой да ми обясни, но моля не религиозно, какъв е точно смисъла и целта?
Цитат
Подпис някъде
Цитат
Бюрокрация
Цитат
Бяла рокля?
Цитат
Поп?
Цитат
Помпозна сватба?
Цитат
Родата...
Цитат
Семейното имущество
Защото ако е за живота заедно, любовта, разбирателство, уважението, загриженоста един за друг и т.н. възхитителни причини, то "брак" е последното нужно.
И колко често промените и проблемите започват "след това"? Дежурна фраза: Тя/той се промени след...
Дежурна фраза: Тя/той се промени след... Хората не се променят след брака независимо каква е "Дежурната фраза". Хората са ракриват. Човека ако не струва, ако отношението към другия са измамни, това рано лии късно ще си проличи. С брак или без брак.
Брака просто стимулира хората да си покажат истинския характер. Не мислиш ли, че един подпис си струва, ако след това научиш по-скоро истината?
Като цяло и аз мисля като теб, брака не е нищо особено. Ако държиш на човека до теб, ще си държиш и с брак и без брак. Ако не държиш - и с брак и без брак - пак можеш да го правиш на маймуна.
Сватбата е един купон, един приятен ден. Възможност да показваш на децата снимки. Възможност да видиш родителите ти да плачат от щастие. Възможност да кажеш пред родителите си и пред всички хора приятели, близки на които държиш, че това е човека които искаш да е до теб дълго дълго, може би до края на живота ти, да бъде баща/майка на децата ти, че този човек е по-важен за теб от всички други.
Ако за теб това е малко - никой няма да те вкара в църквата/обредната зала насила.
100% съм съгласна с поста на Panther не разбирам защо постоянно се казва "подписа не променя нищо", а в същото време се обвинява подписа, че променял нещата към по-лошо 
еми няма как и двете да са верни! прилича ми на въртене накъдето изнася на автора 
сам по себе си подписа не прави хората по-добри или по-лоши! и не е вярно, че по дефиниция те се отпускат. ако са склонни към това, ще се отпуснат и без подпис. познавам не една такава двойка, отпуснаха се като решиха "опа, вързах го/я" - я с дете, я с пари, я със съвместни проекти/бизнес/собственост и т.н. а бракът, както и всичко останало в живота е какъвто си го направим - без усилия ще се срине, но това важи за всяка връзка. няма сигурност в тая работа. ако някой мисли, че бракът му е в кърпа вързал щастието, значи е с доста елементарно мислене. сватбата е красив момент, за нашата се сещам с носталгия и бих искала пак да я изживея ако мога и да, вярваща съм. ако имаше начин и беше легален, щях да сключа само църковен брак. влизането в църквата за мен беше много специален момент
не разбирам защо постоянно се казва "подписа не променя нищо", а в същото време се обвинява подписа, че променял нещата към по-лошо еми няма как и двете да са верни! прилича ми на въртене накъдето изнася на автора сам по себе си подписа не прави хората по-добри или по-лоши! и не е вярно, че по дефиниция те се отпускат. ако са склонни към това, ще се отпуснат и без подпис. познавам не една такава двойка, отпуснаха се като решиха "опа, вързах го/я" - я с дете, я с пари, я със съвместни проекти/бизнес/собственост и т.н. а бракът, както и всичко останало в живота е какъвто си го направим - без усилия ще се срине, но това важи за всяка връзка. няма сигурност в тая работа. ако някой мисли, че бракът му е в кърпа вързал щастието, значи е с доста елементарно мислене. сватбата е красив момент, за нашата се сещам с носталгия и бих искала пак да я изживея ако мога и да, вярваща съм. ако имаше начин и беше легален, щях да сключа само църковен брак. влизането в църквата за мен беше много специален момент И аз да кажа: Goooooood posting Panther
Ама малко дългичък 
чак сървера се срути 
А и както страшно ме гледаш от ляво, едвам си събрах мислите
Подпис: Туй за сериозните хора не го разбрах много
Сигурно отива ти серионоста на кино с развода Бюрокрация: не благодаря Отсъпвам я без бой
Бяла рокля: ОК, ок
Ама доста плиткоумно начинание е според мен за един ден "принцеса"Поп: нищо против религиозните хора Аз просто си помислих че срещата с попа в деня Х е решаваща за туй го включих.
Помпозна сватба: купон(и) може много да се правят и без сватби
Родата: А нееее, не споделям Некви списъци, некви навлеци от кол и въже дето, както каза някой я ги видиш вече я не пък забравени пък обидени
Пълна смехория сватба с поименни етикетчета кой как се казва че хаоса иначе е предпрограмиран Апропо страхотна традиция на сватби да се пие докато се сбият
или после споровете кой колко и какво дал кой колко платил Семейно имущество: Ужас Един от най-страшните пасквили на развода е да се разделят чините и паниците (останали след срещи от "третия вид"
), кой ги донесъл кой ги купил огнището: Сори за него "подпис рокля поп и прочее" не са необходими
Другите си ги отминал
та ще взема и аз да се огранича само в тези И да кажа в заключение защо според мен сериозните хора се променят след брака Ами защото вече са "сигурни"
няма "опасност" , “вързахме в кърпа” мислят си те или нещо подобноМеждудругото писах навсякъде без точки но пак разбра нали
И един въпрос от мен
ти вкарал ли се вече някоя в църквата/обредната зала доброволно 
Бай бай на всички брачни и небрачни
Гадно е да се мисли така, ама ето още един случай.
Мъж и жена се събират да живеят заедно. И двамата имат разводи зад гърба си. Живеят в жилището на мъжа, а това на жената го продават, за да си уредят по добре заедно живота. Да, ама не щеш ли мъжа умира. Познайте, къде отива жената? На улицата. Щото първата си прибира всичко.
Всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
А иначи не съм напълно сигурна дали съм 100%, ЗА. Истината, е че доста от бракуваните се отпускат, щото всичко в кърпа вързано и няма уж къде да избяга.
Мъж и жена се събират да живеят заедно. И двамата имат разводи зад гърба си. Живеят в жилището на мъжа, а това на жената го продават, за да си уредят по добре заедно живота. Да, ама не щеш ли мъжа умира. Познайте, къде отива жената? На улицата. Щото първата си прибира всичко.
Всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
А иначи не съм напълно сигурна дали съм 100%, ЗА. Истината, е че доста от бракуваните се отпускат, щото всичко в кърпа вързано и няма уж къде да избяга.
ЗА брака съм.Те хората се отпускат и като живеят заедно и смятат,че е в кърпа вързано всичко,защо да става само по време на брака?По време на брака,ако има финансови изгоди и за двамата дори е по-трудно да мислиш за развод-нали всеки ще прилапа нещо,разводи,пари,време,нерви...отколкото само като живеете заедно-всеки си взима парцалите и хайде чао 
Ама дори и да са имали брак тя пак ще отиде на улицата ако не купен този апартамент по време на бракът им, а с първата щом има развод вече няма никакви права!
Това че втората съпруга отива на улицата не е вярно. Тя има право на дял в наследството заедно с децата, така че ако има втори брак, едно дете от втория брак и едно дете от първия брак - детето от първия брак получава една трета от наследството/апартамента а втората съпруга и детето от втория брак получават основната част от 2/3. Ако има друго наследство могат да се споразумеят апартамента да си е изцяло за тях, а да компенсират детето от първия брак с друго имущество.
Така че определено е било по-добре да са женени втория път.
Брака предимно защитава правата на жената и децата. Който смята, че няма нужда от такава защита - сам си бере после гайлето.
Омъжена съм.Би трябвало да съм 'за брака', но не съм.Не съм и против.
За мен дали една двойка ще живее с брак или без е въпрос на личен избор.И всеки от нас го е направил за себе си.Да убеждаваш някого в правотата на решенията си ,още повече да се опитваш да му ги наложиш е безмислено.
Важно е семейството,а то би могло да съществува и с и без брак, както и да се разпадне въпреки брака.
За мен дали една двойка ще живее с брак или без е въпрос на личен избор.И всеки от нас го е направил за себе си.Да убеждаваш някого в правотата на решенията си ,още повече да се опитваш да му ги наложиш е безмислено.
Важно е семейството,а то би могло да съществува и с и без брак, както и да се разпадне въпреки брака.
има значение и то голямо, когато просто мама и тати се раздлелят за едно дете е тежко безспорно, но много по-тежко става, когато трябва да ходи в съда и трябва да казва при кого иска да бъде и да слуша как се карат за имущество родителите му и как си разкриват черните ризи, как до сега добрите лели и съседки ходят да свидетелстват срещу единия или другия. Така че има разлика!
Не виждам смисъл в брака лично за себе си, мотивите ми са лични и не бих ги споделила, но и не го отричам.
С горното мнение обаче въобще не съм съгласна. Предполагам детето ти не е само твое и бащата го е припознал. Така че при раздяла независимо дали имате или нямате брак той може да заведе иск за попечителство и пак ще има съдилища, кирливи ризи, съседи и разправии. Специално по отношение на децата не смятам, че има някаква разлика в емоционален, материален или какъвто и да е план.
Това дали двама души, ще сключат брак или не, си е лично тяхно решение и касае единствено тях двамата.
Panther, чудесен постинг. Общо взето казва точно това, което аз мисля. Сватбата е чудесно събитие за всички Брака като институция си има своето място, дори, за да не се налага бащата да припознава децата си Наистина брака придава завършеност и (може би) официалност на отношенията, защото казваш на всички, че това е човекът, с който искаш да прекараш живота си. По някаква неведома причина за мен хора, които живеят без брак се страхуват от нещо. Примерно, защото имат развод зад гърба си. Ако за тях брака е просто формалност и просто подпис, защото не го сложат този един подпис, а приемат после с години да подписват много повече неща, защото нямат брак. Най-малкото по-лесно и удобно е да си спестиш многото посписи с един. Ако само това е причината. Мои си усещания, никак не иска да споря и да се конфронтирам. Разбирам го и го приемам, всеки има своя си избор, аз лично съм "за" брака.
Брака като институция си има своето място, дори, за да не се налага бащата да припознава децата си Наистина брака придава завършеност и (може би) официалност на отношенията, защото казваш на всички, че това е човекът, с който искаш да прекараш живота си. По някаква неведома причина за мен хора, които живеят без брак се страхуват от нещо. Примерно, защото имат развод зад гърба си. Ако за тях брака е просто формалност и просто подпис, защото не го сложат този един подпис, а приемат после с години да подписват много повече неща, защото нямат брак. Най-малкото по-лесно и удобно е да си спестиш многото посписи с един. Ако само това е причината. Мои си усещания, никак не иска да споря и да се конфронтирам. Разбирам го и го приемам, всеки има своя си избор, аз лично съм "за" брака. Брака предимно защитава правата на жената и децата...
... а не на мъжа, защото...
- жените обичайно имат по-малки приходи, мъжете имат по-големи, но при развод на официален брак обикновено децата остават при майката и ако имат общо жилище, майката с децата има право на ползване до навършване на пълнолетие.
- при официален брак и последвал развод (малко) по-лесно е жената да си осигури издръжка за децата.
- при раздяла след съжителство - жената няма никакви права върху имотите на мъжа, децата имат права на наследници след смъртта му (ако е записан в акта за раждане), ама дотогава я камилата я камиларя, има 100 "въртела" дето може да ги направи, особено като се има предвид, че мъж зарязал жена с дете обикновено не е стока (макар че има и изключения).
- ако съжителстват и детето не е припознато - дори и то няма права. Евентуално трябва да се водят дела за доказване на бащинство които не винаги са песен.
Мъжът също няма права върху имотите на жената...
В нашият случай бащата на децата ми няма имот на негово име, но аз имам... Ако имахме брак, и евентуално развод след това, той да има претенции към жилището ми?!?
Мой близък познат жена му го заряза с малко дете... Детето порасна, стана красавица, републиканска шампионка... Майката звъни веднъж годишно не за да се поинтересува за дъщеря си, а да му иска пари.
Житейски ситуации има всякакви. Всеки нормален човек си прави сметка преди да предприеме нещо, респ. да не предприема.
В нашият случай бащата на децата ми няма имот на негово име, но аз имам... Ако имахме брак, и евентуално развод след това, той да има претенции към жилището ми?!?
Мой близък познат жена му го заряза с малко дете... Детето порасна, стана красавица, републиканска шампионка... Майката звъни веднъж годишно не за да се поинтересува за дъщеря си, а да му иска пари.
Житейски ситуации има всякакви. Всеки нормален човек си прави сметка преди да предприеме нещо, респ. да не предприема.
...Житейски ситуации има всякакви. Всеки нормален човек си прави сметка преди да предприеме нещо, респ. да не предприема.
НО. Брака дава законова защита на "по-слабия" съпруг. Традиционно това е жената, традиционно децата са при нея. Така че в болшинството случаи защитата е за жената и за децата.
А иначе всякакви случки може да дава и да измисля човек.
Колкото до апартамента - ако е закупен преди брака - той си е твой и евентуалния ти съпруг няма никакви права върху него.
Ние също с моят приятел живеем без брак, но аз уважавам бракът като институция.
Имаме кредит, като аз съм му поръчител, ще имаме и дете. Разделихме се някъде в началото на бременността ми, и да ви кажа никак не е приятно-разделите са гадни с брак и без брак. Обаче в моят случай тогава, ако имахме брак нямаше да се чудя дали ще припознае детето, издръжка, кредит, колата и т.н.
Сега сме заедно, но да си кажа честно се колебая да подписвам с него, именно заради раздялата в началото.
Като цяло уважавам бракът, относно церемонията всеки сам с избира - варианти много.
Имаме кредит, като аз съм му поръчител, ще имаме и дете. Разделихме се някъде в началото на бременността ми, и да ви кажа никак не е приятно-разделите са гадни с брак и без брак. Обаче в моят случай тогава, ако имахме брак нямаше да се чудя дали ще припознае детето, издръжка, кредит, колата и т.н.
Сега сме заедно, но да си кажа честно се колебая да подписвам с него, именно заради раздялата в началото.
Като цяло уважавам бракът, относно церемонията всеки сам с избира - варианти много.
...Житейски ситуации има всякакви. Всеки нормален човек си прави сметка преди да предприеме нещо, респ. да не предприема.
НО. Брака дава законова защита на "по-слабия" съпруг. Традиционно това е жената, традиционно децата са при нея. Така че в болшинството случаи защитата е за жената и за децата.
А иначе всякакви случки може да дава и да измисля човек.
Колкото до апартамента - ако е закупен преди брака - той си е твой и евентуалния ти съпруг няма никакви права върху него.
Пантер, съгласно СК на Р България партньорите в брака са с равни права и задължения. То според тебе в общия случай бракът е създаден да ощетява мъжете...
и защитава жените.... Да се чудиш що се женят "горките" мъже....А и защо говориш само за развод? Ако се разведеш с партньора няма как да имаш дял от наследствения му апартамент, ако обаче не дай си Боже, надживееш партньора си си негов наследник, включая и въпросния апартамент. А има разлика дали наследник ще е примерно само пълнолетното ти дете или ти и пълнолетното дете.
И какъв е смисъла на цялата тази тирада?
Здравейте !
Не съм против брака , но лично аз от 11 години живея с бащата на детето си без брак и не виждам необходимост от такъв.
Не съм против брака , но лично аз от 11 години живея с бащата на детето си без брак и не виждам необходимост от такъв.
Здравейте !
Не съм против брака , но лично аз от 11 години живея с бащата на детето си без брак и не виждам необходимост от такъв.
Не съм против брака , но лично аз от 11 години живея с бащата на детето си без брак и не виждам необходимост от такъв.
с единствената разлика, че не сме заедно от толкова дълго време и нямаме още дете. а и никога не съм мечтала да бъда булка.и ако позволите един въпрос : как го представяте на непознати - като моя мъж или като моя приятел? предварително мерси за отговорите!
Как го представяте на непознати - като моя мъж или като моя приятел? предварително мерси за отговорите!
[/quote]
Аз така и не мога да свикна да му казвам мъжът ми, приятелят ми пък не върви някакси-нали чакаме бебе... Та и аз съм доста разколебана по този въпрос, но както дойде сега.
Аз така и не мога да свикна да му казвам мъжът ми, приятелят ми пък не върви някакси-нали чакаме бебе... Та и аз съм доста разколебана по този въпрос, но както дойде сега.
Аз така и не мога да свикна да му казвам мъжът ми, приятелят ми пък не върви някакси-нали чакаме бебе... Та и аз съм доста разколебана по този въпрос, но както дойде сега.
извинявай, че отговарям аз, но не, не ми казва "жена ми", а "приятелката ми"
Приятелка може да е всяка друга, но ако живеете заедно и имате дете... каква приятелка?!
а без брак - каква жена? не се заяждам, просто питам
то при брак май се нарича "съпруга"
Здравейте , аз съм омъжена от 3 месеца Сватбата беше наистина невероятно преживяване-препоръчвам го!!! Само приятели , роднини - брат , сестра , леля-около 15 човека ,а гостите бяха 110 - беше стахотно!!!Брака има и положителни и отрицатели страни!!!
Прочетох цялата тема съгласна съм , че брака не променя отношенията , освен ако вие не искате да ги промените!!!
Относно кредити и подписи тук и там обаче , не съм съгласна , че е по-добрия вариант. Сам не можеш да направиш нищо !!! На твое име заем не може , ако и той няма всички необходими документи!!! Много е глупаво от една страна , но това са законите.
На нас не ни е изгодно в случая , не искам да пиша подробности , че ще стане много дълго!!!
Всеки има право да направи своя избор , аз съм ЗА брака !!!За мен това е част от развитието на една връзка!!!
Сватбата беше наистина невероятно преживяване-препоръчвам го!!! Само приятели , роднини - брат , сестра , леля-около 15 човека ,а гостите бяха 110 - беше стахотно!!!Брака има и положителни и отрицатели страни!!!Прочетох цялата тема съгласна съм , че брака не променя отношенията , освен ако вие не искате да ги промените!!!
Относно кредити и подписи тук и там обаче , не съм съгласна , че е по-добрия вариант. Сам не можеш да направиш нищо !!! На твое име заем не може , ако и той няма всички необходими документи!!! Много е глупаво от една страна , но това са законите.
На нас не ни е изгодно в случая , не искам да пиша подробности , че ще стане много дълго!!!
Всеки има право да направи своя избор , аз съм ЗА брака !!!За мен това е част от развитието на една връзка!!!
Приятелка може да е всяка друга, но ако живеете заедно и имате дете... каква приятелка?!
а без брак - каква жена? не се заяждам, просто питам
то при брак май се нарича "съпруга"
именно, между "съпругът ми" и "мъжът ми" според мен има голяма разлика.
Приятелка може да е всяка друга, но ако живеете заедно и имате дете... каква приятелка?!
а без брак - каква жена? не се заяждам, просто питам
то при брак май се нарича "съпруга"
Ние от както заживяхме заедно се наричаме "жена ми" и "мъжът ми" и за мен това е най-естественото.
"Съпруг" е официлният статус на семейния човек.
Здравейте !
Не съм против брака , но лично аз от 11 години живея с бащата на детето си без брак и не виждам необходимост от такъв.
Не съм против брака , но лично аз от 11 години живея с бащата на детето си без брак и не виждам необходимост от такъв.
с единствената разлика, че не сме заедно от толкова дълго време и нямаме още дете. а и никога не съм мечтала да бъда булка.и ако позволите един въпрос : как го представяте на непознати - като моя мъж или като моя приятел? предварително мерси за отговорите!
Определено приятелката/приятелят, може и партньор/партньорка, въпреки, че това не се ползва много. Точно липсата на брак, а не наличието на дете, не те прави жена МУ, а него мъжа ТИ.
Приятелка може да е всяка друга, но ако живеете заедно и имате дете... каква приятелка?!
а без брак - каква жена? не се заяждам, просто питам
то при брак май се нарича "съпруга"
Ние от както заживяхме заедно се наричаме "жена ми" и "мъжът ми" и за мен това е най-естественото.
"Съпруг" е официлният статус на семейния човек.
само дето малко трудно ми се пречупва езика да го представя като "мъжа ми", но и това ще стане. иначе пред непознати се представяме като "приятелят, приятелката ми"май малко пооспамихме темата!
Ако са вярващи и изповядват религия, в която има брак (още повече християнството, където бракът е тайнство) - ЗА
Ако са атеисти или изповядват религия, в която не се включва брак - ПРОТИВ
Като административна мярка бракът е смислен, само и единствено заради административните улеснения (данъчни и прочие), иначе е без стойност!
Ако са атеисти или изповядват религия, в която не се включва брак - ПРОТИВ
Като административна мярка бракът е смислен, само и единствено заради административните улеснения (данъчни и прочие), иначе е без стойност!
Като административна мярка бракът е смислен, само и единствено заради административните улеснения (данъчни и прочие), иначе е без стойност!
здравейте , момичета ! Какво мислите за брака - необходим ли е според вас ? не говоря за голяма сватба , тя вече е въпрос на финансова възможност . променя ли нещо подписа или е същото като да живееш без брак
ЗА брака съм. Променя нещата към по-хубаво
Аз съм ЗА брака!В момента с моя приятел живеем заедно ту при нашите-ту в апартамента на неговите родители.След няколко месеца почваме ремонт на неговото жилище,за да се отделим най-накрая самостоятелно.Работим по въпроса за бебе и т.н.,но нощо,НИЩО не би ме направило по-щастлива от това да ми предложи брак и да се оженим.Наричайте ме старомодна ако щете 
С двете ръце ЗА ! Живяхме 3 години преди да се оженим и мисля ,4е има промени след брака , но само положителни. Един от най-хубавите ми дни в живота е нашата сватба , вси4ко бих дала пак да можем да го изживеем този ден .Особено сега когато имаме и дете , много се радвам 4е сме направили тази кра4ка .
Един от най-хубавите ми дни в живота е нашата сватба , вси4ко бих дала пак да можем да го изживеем този ден .Особено сега когато имаме и дете , много се радвам 4е сме направили тази кра4ка .
Като административна мярка бракът е смислен, само и единствено заради административните улеснения (данъчни и прочие), иначе е без стойност!
И аз това казвам. Като подписа НЕ променя нищо, ми сложете го, де, от какво се притеснявате/страхувате
Въпросният "подпис" улеснява административно нещата както вече стана дума. И щом той (подписа) нищо друго не променя, наистина не разбирам как може да има хора, които са против брака Аз го виждам като да си неутрален - т.е. кой както мисли, или "за". Не виждам една смислена причина да си против, освен, ако си италианец примерно и не можеш да се разведеш.Много забавна тема. Особено отовори тип "пари за глупости не ми се дават"
Засягам се лично, когато някой небракуван нарече брака ми "глупост" Аз поне не наричам съвместното съжителство с такива думи, нали 
аз съм ЗА!Сватбата ни беше определено едно изживяване, което не бих пропуснала да преживея. Съпруга ми държи на тези неща и смятам, че има защо. Също така брака дава и известна сигурност - аз лично се чувствам добре като омъжена дама. Правеше ми впечатление едно много интересно нещо - като бях в болницата да раждам имаше много момичета, които нямаха брак. Някои от тях се държаха много странно - сякаш се чувстваха като в небрано лозе, вместо мъжа ми казваха "на бебето баща му", изживяваха някакво усещане за нещо непреживяно, липсваше им нещо сякаш. Поне това споделиха онези от тях, които си мечтаеха да имат брак, но не го бяха постигнали по една или друга причина.
Аз не съм против- не е моя работа кой как живее. Но още не съм намерила причина да го направим, не съм срещала административни затруднения за 15 год.
Нямам предвид теб
Но имаше някои мнения против и това много ме изненада.А административни затруднения сигурно няма, по-скоро за мен лично подписите за всяко нещо тип припознаване на децата са по-нелепи от подписа под брачното свидетелство. Това имах предвид
С двете ръце ЗА ! Живяхме 3 години преди да се оженим и мисля ,4е има промени след брака , но само положителни. Един от най-хубавите ми дни в живота е нашата сватба , вси4ко бих дала пак да можем да го изживеем този ден .Особено сега когато имаме и дете , много се радвам 4е сме направили тази кра4ка .
Един от най-хубавите ми дни в живота е нашата сватба , вси4ко бих дала пак да можем да го изживеем този ден .Особено сега когато имаме и дете , много се радвам 4е сме направили тази кра4ка .
Има много отговори-ЗА,след които пише сватбата е изживяване,което не ....................Така и не прочетох,брака е невероятно изживяване,което не бих пропуснала.Ами ако е за едната булченска рокля,сбора на роднина на едно място и купона,не мерси.Аз тия неща си ги правя и без сватба.Така и не видях отговор,който да ме накара да се замисля,че трябва си променя мнението за брака.
Panther, по принцип много те харесвам, но сега нещо не уцели замисъла. Давам пример:
Майка ми и баща ми си купуват апартамент след раждането на мен и брат ми, ремонтират го, купуват кола.... Абе тече семеен живот. В един прекрасен ден, след много усилия, скандали, сцени, дърпания за имоти и т.н. решават да се разведат. Първо - животът ми придоби много странна окраска, след като единствена сред връсниците си знаех какво е адвокат, съд, дело, масово оплюване между двете роди, и знаех кой какво кога и колко е дал за сватбата и по време на брака. Второ - никой така и неможа да ми обясни защо баща ми получава всичко (апартамента, колата и мястото на село), а майка ми остава на улицата с две деца. Трето - като си спомня колко роднини бяха сърдити, защото не са канени на абитуриентската ми, не ми се мисли как ще се получи сватба, ако дори само единя е с голяма рода като моята. И четвърто - юридически няма никакви предимства в брака: всичко необходимо става или с декларация, или е по-лесно за сам човек (пример: ако с половинката сме женени, не получаваме заем, ако не сме - получаваме. Това си реалността от преди две години.)
Не ме разбирай погрешно - който реши да се жени: честито. Който реши да не се - ми ОК. А при мен нещата са "Частен случай", та не влизам в статистиката, просто изказвам мнение
Майка ми и баща ми си купуват апартамент след раждането на мен и брат ми, ремонтират го, купуват кола.... Абе тече семеен живот. В един прекрасен ден, след много усилия, скандали, сцени, дърпания за имоти и т.н. решават да се разведат. Първо - животът ми придоби много странна окраска, след като единствена сред връсниците си знаех какво е адвокат, съд, дело, масово оплюване между двете роди, и знаех кой какво кога и колко е дал за сватбата и по време на брака. Второ - никой така и неможа да ми обясни защо баща ми получава всичко (апартамента, колата и мястото на село), а майка ми остава на улицата с две деца. Трето - като си спомня колко роднини бяха сърдити, защото не са канени на абитуриентската ми, не ми се мисли как ще се получи сватба, ако дори само единя е с голяма рода като моята. И четвърто - юридически няма никакви предимства в брака: всичко необходимо става или с декларация, или е по-лесно за сам човек (пример: ако с половинката сме женени, не получаваме заем, ако не сме - получаваме
. Това си реалността от преди две години.)Не ме разбирай погрешно - който реши да се жени: честито. Който реши да не се - ми ОК. А при мен нещата са "Частен случай", та не влизам в статистиката, просто изказвам мнение
Всички, които вече са подписали, умират да обясняват колко прекрасна е сватбата, законното съжителство, отношението на хората и Съпруга! Никоя не съжалява и не би живяла без брак... Мъжът задължително носи гордо и лесно забелязващата се Положителна промяна!
Следва продължение... в друг подфорум, където жените са се отказали от безсмисленото съревнование "Аз съм по-по-най- щастливата Съпруга!"
Следва продължение... в друг подфорум, където жените са се отказали от безсмисленото съревнование "Аз съм по-по-най- щастливата Съпруга!"
Твърдо съм ЗА, НО И ЗА РАЗБИРАНЕТО НА БРАКА КАТО ТАКЪВ.
Безотговорния и незрял човек, с подпис или без си остава такъв.Подписа нищо не променя в човека като такъв.Промяната е в ума и тя не зависи от това. Но да се решиш на такава стъпка , означава да си готов да се отречеш от себе си , от егоизма и да заживееш за другия.Това може и да звучи пресилено, невъзможно и фантастично за някои, но е постижимо.Двама души се събират да живеят заедно и те се оформят един -друг.Те са като камъни в торба, на които вследствие на сблъсъка изчезват острите ръбове.Не може без проблеми, но те би трябвало да ни сплотяват.
И го казвам от опит, защото ние преминахме през същински ураган, който трая почти 3г.Но не се разделихме, а всеки се бори за другия.Не стана само с наши сили.Ние и двамата сме вярващи, молихме се, търсихме и Бог беше с нас да ни учи как да се справим с проблемите.Това ни направи много по-силни.Обаче ние първо му се покорихме, като признахме Неговия авторитет и воля.Оженихме се и се врякохме пред Бог да сме си верни и да сме заедно завинаги.Това е голяма отговорност , но и гаранция, че Той е с нас винаги и във всичко ни държи заедно.
И ако някой надвие на един, който е сам,
Двама ще му се опрат;
И тройното въже не се къса скоро.
/Еклисиаст 4:13/
А какво по-добро от това за едно семейство, когато Той е на твоя страна.При това сме си първи и единствени, което е голям +.Така наистина не си емоционално ограбен, не си се разпилявал тук и там и нямаш нужда да сравняваш половинката си с други мъже/жени.
"Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой;"/Песен на песните/
Какво по-прекрасно от това?
Безотговорния и незрял човек, с подпис или без си остава такъв.Подписа нищо не променя в човека като такъв.Промяната е в ума и тя не зависи от това. Но да се решиш на такава стъпка , означава да си готов да се отречеш от себе си , от егоизма и да заживееш за другия.Това може и да звучи пресилено, невъзможно и фантастично за някои, но е постижимо.Двама души се събират да живеят заедно и те се оформят един -друг.Те са като камъни в торба, на които вследствие на сблъсъка изчезват острите ръбове.Не може без проблеми, но те би трябвало да ни сплотяват.
И го казвам от опит, защото ние преминахме през същински ураган, който трая почти 3г.Но не се разделихме, а всеки се бори за другия.Не стана само с наши сили.Ние и двамата сме вярващи, молихме се, търсихме и Бог беше с нас да ни учи как да се справим с проблемите.Това ни направи много по-силни.Обаче ние първо му се покорихме, като признахме Неговия авторитет и воля.Оженихме се и се врякохме пред Бог да сме си верни и да сме заедно завинаги.Това е голяма отговорност , но и гаранция, че Той е с нас винаги и във всичко ни държи заедно.
И ако някой надвие на един, който е сам,
Двама ще му се опрат;
И тройното въже не се къса скоро.
/Еклисиаст 4:13/
А какво по-добро от това за едно семейство, когато Той е на твоя страна.При това сме си първи и единствени, което е голям +.Така наистина не си емоционално ограбен, не си се разпилявал тук и там и нямаш нужда да сравняваш половинката си с други мъже/жени.
"Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой;"/Песен на песните/
Какво по-прекрасно от това?
ivonska, аз ли не разбрах правилно или наистина вкара всички нас, които сме избрали да живеем в брак със своите половинки в съревнование за най-щастлива съпруга?!? Надявам се да не съм те разбрала правилно, защото иначе изказването ти е много грозно. В онзи другият подфорум може да се наложи да пишеш и без да си имала брак. Никой никога не може да знае какво ще му донесе живота след години и това няма особена връзка с подписа. А ако хората отказват да живеят сключат брак заради мисълта какво ще бъде, ако трябва да се развеждаме... Ами несериозно ми е като мотив. Едва ли се събираме заедно, за да мислим за раздялата. А тя ще е тежка и трудна емоционално и с подпис, и без него. Делбите на имоти и останалите глупости ще са толкова грозни, колкото бившите партньори сами си го направят и колкото им е акъла (грубо казано).
Наистина се надявам, че си се опитала да кажеш нещо друго, иначе се приемам за лично обидена по презумпция, че съм омъжена. И то вече няколко пъти в тази тема. А аз в замяна не съм отправила никаква обида към тези, които живеят без брак. Казах просто, че това решение лично за мен показва някакъв страх от обвързване.
Надявам се да не съм те разбрала правилно, защото иначе изказването ти е много грозно. В онзи другият подфорум може да се наложи да пишеш и без да си имала брак. Никой никога не може да знае какво ще му донесе живота след години и това няма особена връзка с подписа. А ако хората отказват да живеят сключат брак заради мисълта какво ще бъде, ако трябва да се развеждаме... Ами несериозно ми е като мотив. Едва ли се събираме заедно, за да мислим за раздялата. А тя ще е тежка и трудна емоционално и с подпис, и без него. Делбите на имоти и останалите глупости ще са толкова грозни, колкото бившите партньори сами си го направят и колкото им е акъла (грубо казано). Наистина се надявам, че си се опитала да кажеш нещо друго, иначе се приемам за лично обидена по презумпция, че съм омъжена. И то вече няколко пъти в тази тема. А аз в замяна не съм отправила никаква обида към тези, които живеят без брак. Казах просто, че това решение лично за мен показва някакъв страх от обвързване.
аз съм ЗА!Сватбата ни беше определено едно изживяване, което не бих пропуснала да преживея. Съпруга ми държи на тези неща и смятам, че има защо. Също така брака дава и известна сигурност - аз лично се чувствам добре като омъжена дама. Правеше ми впечатление едно много интересно нещо - като бях в болницата да раждам имаше много момичета, които нямаха брак. Някои от тях се държаха много странно - сякаш се чувстваха като в небрано лозе, вместо мъжа ми казваха "на бебето баща му", изживяваха някакво усещане за нещо непреживяно, липсваше им нещо сякаш. Поне това споделиха онези от тях, които си мечтаеха да имат брак, но не го бяха постигнали по една или друга причина.
и така си го наричам най - спокойно! 
Нищо не променя подписа...,само дето ако решиш да не си вече с този мъж по ред причини става по-сложно.
Аз съм твърдо "ЗА" брака. Не съм привърженик на събитието като такова, в смисъл не ми е било мечта никога да се видя в бяла рокля или да събера рода от по света и у нас, за да ме видят булка, но мисля, че е в реда на нещата двама души, които се обичат и мечтаят за деца, да сложат подписа си в подкрепа на каузата. Малко сложно го казах май
След 20 дена ни предстои да подпишем брак, но живеем заедно вече почти година. Не мисля че подписа в ритуалната зала ще промени отношенията ни. По-скоро вече ще мога да кажа "мъжът ми" и той "жена ми" без да се притесняваме че не сме такива
Искам да нося неговата фамилия и халка на пръста си не защото така е прието, а защото го обичам и съм готова да се закълна пред свидетели, че той е човека, с когото желая да деля и хубаво и лошо до края на дните ни. Не мисля за административните разправии при евентуален развод или за подялба на имотите пак при евентуален развод, защото го обичам и предпочитам да разсъждавам за това как щастливо ще остареем заедно
След 20 дена ни предстои да подпишем брак, но живеем заедно вече почти година. Не мисля че подписа в ритуалната зала ще промени отношенията ни. По-скоро вече ще мога да кажа "мъжът ми" и той "жена ми" без да се притесняваме че не сме такива
Искам да нося неговата фамилия и халка на пръста си не защото така е прието, а защото го обичам и съм готова да се закълна пред свидетели, че той е човека, с когото желая да деля и хубаво и лошо до края на дните ни. Не мисля за административните разправии при евентуален развод или за подялба на имотите пак при евентуален развод, защото го обичам и предпочитам да разсъждавам за това как щастливо ще остареем заедно
Искам да нося неговата фамилия и халка на пръста си не защото така е прието, а защото го обичам и съм готова да се закълна пред свидетели, че той е човека, с когото желая да деля и хубаво и лошо до края на дните ни. Не мисля за административните разправии при евентуален развод или за подялба на имотите пак при евентуален развод, защото го обичам и предпочитам да разсъждавам за това как щастливо ще остареем заедно
Именно! Ей това се опитвам да обяснявам и аз
И ми е супер странно като хората казват, че са против това
Нищо против нямам символите на любов и отдаденост, както и големите тържества с приказни рокли, а против стереотипите за внезапно настъпила положителна промяна в отношението, чувството за отговорност, възприемането от страна на околните и други митични твърдения с нотка на вселенска чудотворност... А, когато някой ми настоява, че за детето е "най-добре", обикновено не мога да се въздържа... да не се съглася! Защото, ако двойката е в състояние да подсигури най-доброто за едно дете, то това обикновено е възможно и без благословия от държавата и/или църквата. Споменатият подфорум е потвърждение, че тези благословии не са гаранция.
Кое точно не изразих ясно?
ПП Не съм омъжена за "бащата на бебето", но го наричам "мъжЪТ ми" и като дете не съм прекалявала с приказките за принцеси - нямам усещането за непълноценност, само защото принцът не е на бял кон и не сме вдигнали сватба за чудо и приказ... Той ми Е мъж, без да ми е съпруг. Също така - баща на бебето.
Кое точно не изразих ясно?
ПП Не съм омъжена за "бащата на бебето", но го наричам "мъжЪТ ми" и като дете не съм прекалявала с приказките за принцеси - нямам усещането за непълноценност, само защото принцът не е на бял кон и не сме вдигнали сватба за чудо и приказ... Той ми Е мъж, без да ми е съпруг. Също така - баща на бебето.
Кое точно не изразих ясно?
Амиииии, ето това:
Всички, които вече са подписали, умират да обясняват колко прекрасна е сватбата, законното съжителство, отношението на хората и Съпруга! Никоя не съжалява и не би живяла без брак... Мъжът задължително носи гордо и лесно забелязващата се Положителна промяна!
звучи грозно, подигравателно и дори цинично. Аз не си позволявам толкова крайни и грозни квалификации за тези, които живеете без брак, бих искала същото и от вас. Иначе подобни изявления започват да ми звучат като "гроздето е кисело".
Явно съм те разбрала правилно още първият път, а ми се искаше да не е така.
Аз лично не настоявам, че за детето е по-добре родителите да са в брак, просто лично за мен е нелепо да припознаваш собственото си дете. Ето там примерно слагаш подпис и минаваш през бюрокрация. Ако имаш 2 деца - правиш го 2 пъти. С какво това е по-различно от онзи, другият подпис, който вие толкова "анти"
Дори само заради това казвам, че ми е странно така да се отрича брака в тази тема и да се третира като "просто подпис".
А както вече казах и преди, в споменатият подфорум със сигурност пишат и достатъчно родители останали сами и без да са имали брак преди. Така че това само по себе си нищо не доказва. Както вече много пъти стана дума в темата - подписа не решава нищо в отношенията, ако участващите са хора.
Нещо се зациклихме.
Но то какво може да се очаква от такава тема
Аз лично не настоявам, че за детето е по-добре родителите да са в брак...
Аз нямах теб предвид. По-крайните изказвания иронизирам, защото са крайни. Не харесвам крайните неща и рамките, които хората поставят на база собствени вярвания. Аз си имам мои схващания. Да си ги уважаваме, за да се уважаваме!
Аз лично не настоявам, че за детето е по-добре родителите да са в брак...
Аз нямах теб предвид. По-крайните изказвания иронизирам, защото са крайни. Не харесвам крайните неща и рамките, които хората поставят на база собствени вярвания. Аз си имам мои схващания. Да си ги уважаваме, за да се уважаваме!
Това, което на някой може да се струва като нещо крайно, за друг може да е абсолютно в границите на нормалното. Не виждам смисъл да се опитваш да убедиш някого в това, в което ти самият вярваш, ако си на сто процента сигурен в собствената си правота. Хора всякакви, идеали още по-различни.
Струва ми се обаче малко странно да иронизираш другите и в същото време да постулираш уважение
Струва ми се обаче малко странно да иронизираш другите и в същото време да постулираш уважение
Не си ме разбрала. Не уважавам крайни мнения и не постулирам подобно уважение.
Не натрапвам своето схващане. Моето схващане не изключва на всяка цена брака. Моето предпочитание към момента е да живея без брак, което не прави партньора ми безхаберен, а детето ми - нещастно!
Струва ми се обаче малко странно да иронизираш другите и в същото време да постулираш уважение
Не си ме разбрала. Не уважавам крайни мнения и не постулирам подобно уважение.
Не натрапвам своето схващане. Моето схващане не изключва на всяка цена брака. Моето предпочитание към момента е да живея без брак, което не прави партньора ми безхаберен, а детето ми - нещастно!
Тъй, де, ама като искаш толерантност защо вкарваш ВСИЧКИ омъжени жени в надпревара за най-щастлива съпруга и ни иронизираш
Ей това е, което не разбрах и се надявах, че не съм схванала някакъв странен твой майтап. В тази тема нямаше крайни мнения от омъжените, а само от тези, които живеят без брак. Затова казвах, че започва да прилича на "гроздето е кисело". Никой от омъжените не си позволи да нарече необвързаните отношения "глупости", както брака беше наречен. Никой не каза, че е против живота без брак, но имаше хора определено против брака без да могат да формулират една смислена причина защо.Ей това ме подразни. Че плюете/иронизирате/обиждате нещо, което дори не познавате. Поне не и както ние го виждаме. Има нещастни бракове така както има и нещастни съжителства. Това няма абсолютно нищо общо с подписа. Това се опитвам да кажа. Но, ако искаш да бъдеш с някой и да имате деца заедно, какво те притеснява този подпис като такъв? Че нали слагаш същия, за да припознаеш детето си. Това е, което няколко пъти попитах и никой не ми отговори. Затова си позволих да казвам, че за мен на пръв поглед има някакъв страх, някакво притеснение от живота в брак. И го разбирам за хора минали през някакъв тежък развод преди. Примерно.
Но както казах крайни мнения "за" брака не видях, видях обаче грозни и дори цинични мнения "против". Затова изобщо се включих в темата. По принцип избягвам такива.
Ето, аз ще се обоснова:
Бракът и настъпващата с него промяна "мъжът ми/жена ми" понякога води със себе си чувство за собственост, усещане за предизвестеност и липса на достатъчно "старание" да вълнуваме, изненадваме приятно, да бъдем по-мили с партньора. Много мъже и жени се отпускат по течението на законното съжителство, защото от него по-трудно се "излиза" - процедурата е дълга и мъчителна, понякога това улеснява компромиса "абе, къде ще се влачим по съдилищата; аз ще си имам нещо "по-встрани", пък тя ми е сигурна".
Бракът и настъпващата с него промяна "мъжът ми/жена ми" понякога води със себе си чувство за собственост, усещане за предизвестеност и липса на достатъчно "старание" да вълнуваме, изненадваме приятно, да бъдем по-мили с партньора. Много мъже и жени се отпускат по течението на законното съжителство, защото от него по-трудно се "излиза" - процедурата е дълга и мъчителна, понякога това улеснява компромиса "абе, къде ще се влачим по съдилищата; аз ще си имам нещо "по-встрани", пък тя ми е сигурна".
В тази тема нямаше крайни мнения от омъжените, ...
В тази тема - ако се върнем назад - има мнения от сорта, че "обществото ме приема по-сериозно", "той стана по-отговорен", "за детето е най-добре"...които аз иронизирах, защото е (меко казано) смешно жените в брак да са "по-сериозни" от нас, а децата им да са "най-добре"! Ние какво - да не сме второ качество за обществото?!
А, имаше едно мнение, което обясняваше колко непълноценно се чувствали родилите без брак...
Съгласна съм с ivonska по отношение на липсата на старание да се изненадваме, да бъдем по-мили ..
Но не става ли така и когато дълги години живееш без брак?
Не е ли .. вид емоционална умора?
Ако имаме съвест, ако имаме чувства, ако уважаваме партнора си, никога няма да се замисляме имаме ли халка на пръста или не.
И все пак да предположим следния вариант - насилие в семейството.
Ако има брак - има и начин, при който дължавата да помогне.
Ако няма брак, ако се живее на доброволни начала - законът е безсилен ...
Но не става ли така и когато дълги години живееш без брак?
Не е ли .. вид емоционална умора?
Ако имаме съвест, ако имаме чувства, ако уважаваме партнора си, никога няма да се замисляме имаме ли халка на пръста или не.
И все пак да предположим следния вариант - насилие в семейството.
Ако има брак - има и начин, при който дължавата да помогне.
Ако няма брак, ако се живее на доброволни начала - законът е безсилен ...
Ако няма брак, ако се живее на доброволни начала - законът е безсилен ...
Лошото е, че при наличието на домашно насилие в БГ не ти се помага много...
А, в ЕС (Германия, например) след няколко години съжителство се прилага безусловно брачното законодателство. Дори можеш да осъдиш любовницата на съпруга/партньора за сумите, похарчени по нея (за каквото и да е) и ощетили семейния/общия бюджет!
Но не става ли така и когато дълги години живееш без брак?
Не е ли .. вид емоционална умора?
Ако имаме съвест, ако имаме чувства, ако уважаваме партнора си, никога няма да се замисляме имаме ли халка на пръста или не.
Не е ли .. вид емоционална умора?
Ако имаме съвест, ако имаме чувства, ако уважаваме партнора си, никога няма да се замисляме имаме ли халка на пръста или не.
Ей това казвам и аз! Че това дали ще приемаш партньора си за даденост идва от теб самия, годините оказват влияние, но не и въпросният подпис!
А за това, че хора в темата са казвали, че се чувстват по-сигурни, отговорни, че обществото ги приема по-добре така НЕ иронизира, НЕ отрича, НЕ обижда тези, които живеят без брак, ivonska. Никъде не видях някой да казва, че сте 2-ра категория и подобни квалификации. Но от вас видях, че "пари за глупости" не давате и подобни
A и то самата каза "всички", когато говореше за омъжените, на това се хванах, това беше по-крайно и по-грозно от другите мнения".Аз казвам да има толерантност и от двете страни, нали
П.П. И между другото на много места по света има термина "common law", т.е. нещо като "законно съжителство", което е същото и явно е признато от обществото. И както казах нямам никакви проблеми с това. Дразни ме, когато се обижда брака по предумпция обаче, защото някой си бил приемал нещата за даденост, че някой си биел жена си...
Ето, аз ще се обоснова:
Бракът и настъпващата с него промяна "мъжът ми/жена ми" понякога води със себе си чувство за собственост, усещане за предизвестеност и липса на достатъчно "старание" да вълнуваме, изненадваме приятно, да бъдем по-мили с партньора. Много мъже и жени се отпускат по течението на законното съжителство, защото от него по-трудно се "излиза" - процедурата е дълга и мъчителна, понякога това улеснява компромиса "абе, къде ще се влачим по съдилищата; аз ще си имам нещо "по-встрани", пък тя ми е сигурна".
Бракът и настъпващата с него промяна "мъжът ми/жена ми" понякога води със себе си чувство за собственост, усещане за предизвестеност и липса на достатъчно "старание" да вълнуваме, изненадваме приятно, да бъдем по-мили с партньора. Много мъже и жени се отпускат по течението на законното съжителство, защото от него по-трудно се "излиза" - процедурата е дълга и мъчителна, понякога това улеснява компромиса "абе, къде ще се влачим по съдилищата; аз ще си имам нещо "по-встрани", пък тя ми е сигурна".
Ето, аз ще се обоснова:
Бракът и настъпващата с него промяна "мъжът ми/жена ми" понякога води със себе си чувство за собственост, усещане за предизвестеност и липса на достатъчно "старание" да вълнуваме, изненадваме приятно, да бъдем по-мили с партньора. Много мъже и жени се отпускат по течението на законното съжителство, защото от него по-трудно се "излиза" - процедурата е дълга и мъчителна, понякога това улеснява компромиса "абе, къде ще се влачим по съдилищата; аз ще си имам нещо "по-встрани", пък тя ми е сигурна".
Бракът и настъпващата с него промяна "мъжът ми/жена ми" понякога води със себе си чувство за собственост, усещане за предизвестеност и липса на достатъчно "старание" да вълнуваме, изненадваме приятно, да бъдем по-мили с партньора. Много мъже и жени се отпускат по течението на законното съжителство, защото от него по-трудно се "излиза" - процедурата е дълга и мъчителна, понякога това улеснява компромиса "абе, къде ще се влачим по съдилищата; аз ще си имам нещо "по-встрани", пък тя ми е сигурна".
Милена, позволи ми да не се съглася с теб.
Не мисля че подписа пред свидетели може да прекрати вълнението или да ни направи по-малко мили един към друг. Има жени и жени и мъже и мъже........ Можеш да станеш равнодушен към даден човек и без да имаш брак с него, понякога е достатъчна една постъпка или лоша дума. Дали ще се пуснеш по течението зависи само и единствено от теб самия. Колкото повече време живея с моят бъдещ мъж, толково повече се старая да изглеждам добре и толкова по-мила ставам с него. Не защото се притеснявам от конкуренция а защото искам да е горд с избора си на жена. Защото искам вечер като си легнем в леглото, не да ми обърне гръб, а да ме гушне и да правим любов, защото искам да се прибира в къщи с удоволствие, а не по задължение. Колкото до това дали някой може да бъде сигурен в другия - пак е въпрос на самооценка и приоритети. Аз лично не бих играла втора цигулка дори и сто подписа да съм сложила. Обаче предпочитам да подхождам към нещата с ведрина, а не с черногледство.
Милена, уважавам избора ти и личното ти мнение, но не се опитвай да убедиш другите в правотата си, просто няма смисъл. Аз подкрепям и хората, които живеят на семейни начала, но без брак. Това са избрали за себе си, устройва ги, следователно би трябвало да са щастливи. Същото важи и за семейните двойки....
Рени, хубаво е, че се включи
Ето, че някой най-после реши да сподели точно това, което аз мислех, че е причината хората да не искат брак. Но ето, че ти Рени не си против, просто имаш своите очаквания и задръжки. И това е напълно разбираемо за мен. Затова се радвам, че го написа, заради тези, които са против ей така.
Ето, че някой най-после реши да сподели точно това, което аз мислех, че е причината хората да не искат брак. Но ето, че ти Рени не си против, просто имаш своите очаквания и задръжки. И това е напълно разбираемо за мен. Затова се радвам, че го написа, заради тези, които са против ей така.
Очаквах упреци- че не съм готова за брак и че не знам какво изпускам. Преди година в този форум писах, че вече съм решила, че ще подпишем. И за Н-ти път се разколебах... Нерешителна съм явно
Ако мъжа ми не беше оставил решението на мен, сигурно нямаше да съм така колеблива Но той винаги оставя важните решения на мен 
Аз съм ЗА брака .А щом има и дечица ,той е просто задължителен.Това е твърдото ми мнение по въпроса.
[/quote]
Е,та това е абсолютна глупост.
Имам брак от 11 год и половина, а все още не съм се превърнала в собственост на съпруга си.Заедно сме почти постоянно,дори работим на едно и също място и си ни е много добре.
А приказки от рода на:
"Той ми е мъж,без да ми е съпруг.А също така баща на бебето."
са изказани единствено,водени от страх от обвързване.
А това,че съпругата е в кърпа вързана и той си е свободен да се заглежда и в страни е друга изказана глупост.
Мили момичета,които нямате брак,не си мислете,че вашите така"свободни"половинки са ви по-верни,само защото не сте ги "заточили"с по един подпис.Ако така ви по-харесва-самозаблуждавайте се.
Все пак като заключение ще кажа само,че всичко си е строго индивидуално и си зависи само от човека.Хората са различни,затова както при женените,така и при необвързаните има и успешни и неуспешни връзки.
Аз имам щастието да съм попаднала на подходящия човек.
.. Няма все да сме в сватбена еуфория и "младоженско" настроение... А после- превръщаме се в собственост...
Е,та това е абсолютна глупост.
Имам брак от 11 год и половина, а все още не съм се превърнала в собственост на съпруга си.Заедно сме почти постоянно,дори работим на едно и също място и си ни е много добре.А приказки от рода на:
"Той ми е мъж,без да ми е съпруг.А също така баща на бебето."
са изказани единствено,водени от страх от обвързване.
А това,че съпругата е в кърпа вързана и той си е свободен да се заглежда и в страни е друга изказана глупост.
Мили момичета,които нямате брак,не си мислете,че вашите така"свободни"половинки са ви по-верни,само защото не сте ги "заточили"с по един подпис.Ако така ви по-харесва-самозаблуждавайте се.
Все пак като заключение ще кажа само,че всичко си е строго индивидуално и си зависи само от човека.Хората са различни,затова както при женените,така и при необвързаните има и успешни и неуспешни връзки.
Аз имам щастието да съм попаднала на подходящия човек.
.. Няма все да сме в сватбена еуфория и "младоженско" настроение... А после- превръщаме се в собственост...
[/quote]
Това НЕ Е мой цитат!
Рибок, не ми обяснявай дали се самозаблуждавам, защото същото би могло да бъде казано и в обратната посока............ Да не навлизаме в безсмислени спорове - стана досадно.
Цитатът е мой. Аз си признах без бой- страх ме е. Не точно от обвързване, защото по-обвързана от това няма как да стана. А от всички официалности с които е свързан брака... Ще съм с него докато го искам (както и той с мен)... Изчезне ли желанието да сме заедно- просто "чао" (такива изгледи няма де).
Цитатът е мой. Аз си признах без бой- страх ме е. Не точно от обвързване, защото по-обвързана от това няма как да стана. А от всички официалности с които е свързан брака... Ще съм с него докато го искам (както и той с мен)... Изчезне ли желанието да сме заедно- просто "чао" (такива изгледи няма де).
Под ето този цитат се подписвам и аз!
Така де,после видях,че съм сбъркала с цитата. 
А ,когато се съберем с един мъж-нали не мислим още от самото начало за края на връзката.
ivonska ,извинявай,че ти натресох този цитат за твой.
И все пак всеки си има мнение по въпроса и не е задължително едните да се съгласяват с другите и обратно.
Всеки постъпва според възпитание,ценностна система и собствените си възгледи за живота.
Както и да сте решили да съжителствате с половинките си,желая от сърце на всички да сте здрави,щастливи и много обичани.
А ,когато се съберем с един мъж-нали не мислим още от самото начало за края на връзката. ivonska ,извинявай,че ти натресох този цитат за твой.
И все пак всеки си има мнение по въпроса и не е задължително едните да се съгласяват с другите и обратно.
Всеки постъпва според възпитание,ценностна система и собствените си възгледи за живота.
Както и да сте решили да съжителствате с половинките си,желая от сърце на всички да сте здрави,щастливи и много обичани.
Всеки постъпва според възпитание,ценностна система и собствените си възгледи за живота.
Както и да сте решили да съжителствате с половинките си,желая от сърце на всички да сте здрави,щастливи и много обичани.
Както и да сте решили да съжителствате с половинките си,желая от сърце на всички да сте здрави,щастливи и много обичани.
Аз пък се подписвам под това.
Рени, аз те разбирам напълно, защото винаги съм мислела точно така за хората, които живеят без брак. Някъде по-нагоре писах, че лично на мен това ми прилича на някакъв страх от обвързване. Но за мен е ОК и го приемам, щом вие се чувствате по-добре така. Затова те поздравих, че единствена от необвързаните си го призна Всички други се насметоха да ни пишат колко са против брака (?!?!?!!! !!!), какви глупости са това , как сме приемали половинката за даденост, собственост и какви ли не (този път аз ще кажа) глупости, само защото тях самите ги е страх да поемат отговорност в отношенията си
Ето сега вече и аз си позволявам такива коментари, но наистина само ти каза нещата в прав текст, без да обиждаш и без да заобикаляш. Отново те поздравявам за това.
Всички други се насметоха да ни пишат колко са против брака (?!?!?!!! !!!), какви глупости са това , как сме приемали половинката за даденост, собственост и какви ли не (този път аз ще кажа) глупости, само защото тях самите ги е страх да поемат отговорност в отношенията си Ето сега вече и аз си позволявам такива коментари, но наистина само ти каза нещата в прав текст, без да обиждаш и без да заобикаляш. Отново те поздравявам за това.
За...Живяхме 5г.без брак,роди ни се дете,после се оженихме...Някак имахме желание да го направим,да споделим един такъв прекрасен ден с приятели,да имаме снимки,които да показваме на потомците...и тн.сантименти...На съжалявам,винаги съм исала да съм булка в бяла рокля.Нищо не се промени..
.... само защото тях самите ги е страх да поемат отговорност в отношенията си
Имаш предвид, че отношенията ми са безотговорни?... И много ме е страх да ги направя "отговорни"...
Без коментар.
Имаш предвид, че отношенията ми са безотговорни?... И много ме е страх да ги направя "отговорни"...
По-скоро мисля, че имаше в предвид, че се страхуваш от обвързване. А на въпроса защо се страхуваш от това, можеш единствено и само ти да отговориш и то при положение, че имаш желание. Аз лично не прочетох някъде някой да те нарича безотговорна, но приказката гузен негонен бяга сигурно в случая би била уместна
(нищо лично).
Ей,девойки,предполагам,че повечето сте такива,като чета за какво "мерене на пишки" става въпрос ще си помисли човек, че е в мъжка компания.Моето мнение за брака вече съм го изразила и не смятам да убеждавам никой в своите възгледи. Интересно ми е само всички омъжени тук,като сте толкова щастливи какво значение има кой как се обръща към половинката си и какво общо има родата и обществото в любовта помежду ви.И ако попита ме мъжете ви дали така ентусиазирано ще обясняват колко са щастливи откакто са се оженели за вас?Осъзнайте се бе хора, с брак и без брак човек винаги може да бъде щастлив,стига двама души да го поискат.За мен съществителните-мъжът ми,жена ми, звучат обидно,жена съм се чувствала преди брак,жена бях и след такъв,но "любов моя","любовта на живота ми",подплатени с пламенни чувства това вече е друга работа.Е сега отговорете ми какво общо има подписа тука?
За мен съществителните-мъжът ми,жена ми, звучат обидно,жена съм се чувствала преди брак,жена бях и след такъв,но "любов моя","любовта на живота ми",подплатени с пламенни чувства това вече е друга работа.Е сега отговорете ми какво общо има подписа тука?
Защо пък ще те обижда това някой да те нарича "жена ми", не разбирам
На мен пък ми харесва да ме наричат така, може би съм луда тогава
"Любов моя" ме нарича достатъчно често и ми стига. По-добре се чувствам обаче като ми показва и доказва, че съм любовта на живота му, отколкото като ми го повтаря. А това, че ще се ожени за мен е едно от доказателствата.
Дали е съревнование от типа мерене на пишки не мога да кажа, но мога да кажа че темата ми е интересна, защото предизвика спор
Току виж сме намерили точния отговор някъде по средата
HRI,отговорът ти ми допадна,а и очакваш ти да ми отговориш. На мен лично не ми харесват думичките "жена ми", "мъжът ми",защото ми се обезличава самият човек.Още като се родим ни се дават имена,колкото и да ни обичат родителите, не се обръщат към нас с детето ни цял живот.Още по обидно ми е когато някой непрекъснато казва "жената на Иван"-например,ами смятай колко е безлична или е в сянката му,че никой не си прави труда да казва името и.То има такива примери и с мъже. А що се отнася до другите фрази съм уточнила,че когато са подплатени с чувства. И допълвам,че за мен брак и любов са несъвместими.Има много причини поради, които можеш да сключиш брак,но истинският огън в сърцето се пали само от една.
На мен лично не ми харесват думичките "жена ми", "мъжът ми",защото ми се обезличава самият човек.Още като се родим ни се дават имена,колкото и да ни обичат родителите, не се обръщат към нас с детето ни цял живот.Още по обидно ми е когато някой непрекъснато казва "жената на Иван"-например,ами смятай колко е безлична или е в сянката му,че никой не си прави труда да казва името и.То има такива примери и с мъже. А що се отнася до другите фрази съм уточнила,че когато са подплатени с чувства. И допълвам,че за мен брак и любов са несъвместими.Има много причини поради, които можеш да сключиш брак,но истинският огън в сърцето се пали само от една. Законът не принуждава вече никого мила. Принуждавали са нашите родители като са налагали ергенски данък на мъжете и са наричали свободните жени "стари моми". В днешно време всичко е въпрос на личен избор, ценности и мироглед.
Старата мома си е такава по рождение - може и да е омъжена дори. Това си е психотип, който няма общо с брака.
Иначе по темата - не виждам някакви принципни различия. И двата варианта имат свои предимства. Големият недостатък на брака е много неприятната (особено за по-големите деца) евентуална бракоразводна процедура.
Абе да не би да имате някакви комплекси,та така ожесточено някои от вас са се засегнали от тая тема.А,тая GRIZANA като е толкова веща по въпроса,що не вземе да пише открито като се регистрира,ми се крие като "гост".Нещо тука ми не е ясно...
Аз не пия,но ако пиех бих си сложила лед в уискито.Кафето си пия със захар/и то много/.А любовта с мъжа до мен по никакъв начин не съм си развалила с това,че сме се подписали някъде си там и сме сключили брак навремето.
...А за причините,поради които може да се сключи брак няма да говоря,защото точно огъня в сърцето,който пламти кара двама души да предприемат тази стъпка.Не е ли това основната причина?
Аз не пия,но ако пиех бих си сложила лед в уискито.Кафето си пия със захар/и то много/.А любовта с мъжа до мен по никакъв начин не съм си развалила с това,че сме се подписали някъде си там и сме сключили брак навремето.
...А за причините,поради които може да се сключи брак няма да говоря,защото точно огъня в сърцето,който пламти кара двама души да предприемат тази стъпка.Не е ли това основната причина?
Все тая-и с брак и без брак-кат` съ обичат младите,нек` съ земът!!!
С Василчо живеем без брак.Чакаме и дете.Една от дамите беше написала,че при тази ситуация било задължително.Не виждам кой и как ще ме задължи да се бракуваме.Не мисля,че без брак детето ни ще ни вика вуйна и лелинчо.
Обаче аз искам да съм булка.И сватба искам.И сигурно някой слънчев ден и това ще направим.
Името няма да си сменям.
Наричам Василчо "мъжът ми",щото си е мой и трошим зъби ако ми го пипне някой.
С Василчо живеем без брак.Чакаме и дете.Една от дамите беше написала,че при тази ситуация било задължително.Не виждам кой и как ще ме задължи да се бракуваме.Не мисля,че без брак детето ни ще ни вика вуйна и лелинчо.
Обаче аз искам да съм булка.И сватба искам.И сигурно някой слънчев ден и това ще направим.
Името няма да си сменям.
Наричам Василчо "мъжът ми",щото си е мой и трошим зъби ако ми го пипне някой.
Аз пук мисля, че само хора, несигурни в направения избор, са склонни така пламенно да го защитават Сякаш повтарянето на аргументи убеждава самите тях. Аз се чувствам доволна от направения от мен избор и съвсем спокойна с живота, който той ми дава. Затова няма да споделям аргументи. Просто бъдете щастливи с мъжете на живота си и се радвайте на децата си! Никой не живее живота на другите, а само своя. По-добре да не си натрапваме личните си истории, а още по-малко да убеждаваме другите защо смятаме, че са по-нещастни от нас. Това последното абсолютно няма как да го знаем, нали?
Сякаш повтарянето на аргументи убеждава самите тях. Аз се чувствам доволна от направения от мен избор и съвсем спокойна с живота, който той ми дава. Затова няма да споделям аргументи. Просто бъдете щастливи с мъжете на живота си и се радвайте на децата си! Никой не живее живота на другите, а само своя. По-добре да не си натрапваме личните си истории, а още по-малко да убеждаваме другите защо смятаме, че са по-нещастни от нас. Това последното абсолютно няма как да го знаем, нали?
Тези, които официално са сключили брак, се отличават от момите и ергените с по-голямо здраве. До този извод стигнаха специалистите от Националния център по медицинска статистика в САЩ.
Според данните от проведеното изследване, съпрузите и съпругите са физически по-активни, по-малко пушат и употребяват по-малко спиртни напитки.
Те дори страдат по-рядко от главоболие и психическо разстройство за разлика от самотниците, овдовелите и разведените.
Любопитното е, че хората, живеещи на семейни начала (т.нар. съжителство), имат повече проблеми със здравето, отколкото женените официално...
http://www.bgben.co.uk/newsdetails.asp?nw=1617
Според данните от проведеното изследване, съпрузите и съпругите са физически по-активни, по-малко пушат и употребяват по-малко спиртни напитки.
Те дори страдат по-рядко от главоболие и психическо разстройство за разлика от самотниците, овдовелите и разведените.
Любопитното е, че хората, живеещи на семейни начала (т.нар. съжителство), имат повече проблеми със здравето, отколкото женените официално...
http://www.bgben.co.uk/newsdetails.asp?nw=1617
Ами мила и аз не съм си мислила,че се казваш рибок.Няма и от кой да се крия,но не съм и длъжна да ти се обяснявам!
Миличка,като чета изказванията по въпроса в постовете ти изобщо не искам каквито и да са обяснения от хора с ценностна система като твоята.Не искам да те обиждам,но тук всеки има право да изказва мнението си без да го налага като правилно на когото и да е.
След като смяташ,че тук си мерим пишките-няма какво друго да добавя.
Аз съм изказала личното си мнение по въпроса,затова напускам форума и повече няма да участвам в безмислени спорове.
ОПРЕДЕЛЕНО СЪМ ЗА БРАКА.
Старата мома си е такава по рождение - може и да е омъжена дори. Това си е психотип, който няма общо с брака.
Големият недостатък на брака е много неприятната (особено за по-големите деца) евентуална бракоразводна процедура.
Големият недостатък на брака е много неприятната (особено за по-големите деца) евентуална бракоразводна процедура.
Мила Тинатин, в значението на епитета "стара мома" не търси подумисъл. Както на възрастна жена казват баба, така и на неомъжена казват стара мома. Психотип може да бъде всеки един човек, необходимо е само да му лепнеш "етикет" и да го наречеш някакси. И да, има много общо с брака, поне в българският език. Когато жена се нарича мома, означава че не е семейна, а когато я наричат "стара мома" означава, че е несемейна стара мома
(чак се обърках).И пак едно не мога да разбера, защо като причина да не подпишеш брак постоянно се изтъкват неприятните бракоразводни процедури
Ако към нещата се подхожда с песимизъм и негативизъм, няма начин да се получи нещо хубаво
А не е ли съзнателният избор да бъдеш стара мома (стар ерген), самотен родител или щастливо раведен, доста по-достоен за уважение от избора да останеш нещастно-женен цял живот? Това са просто нечии избори. Защо трябва да ги класираме според собствените си моментни състояния? Споменатите хора, заедно с "извънбрачно дете" и "осиновен/а", най-често се одумват най-злостно именно от нещастно-семейните и провалилите се родители, между другото.
Аз мисля, че всеки съзнателен избор е достоен за уважение. Не смятам, че този или онзи е по-достоен, защото е избрал различен от моя начин на живот. Зли хора е имало винаги и ще има и за напред, а на тях не им е необходимо нещо специално за да те одумват, те ще намерят каквото и да е, стига да имат желание. Доста оживихме тази тема, но аз се радвам, защото интелигентните хора преобладават в този форум и дискутираме темата без груби нападки и обиди.
Продължавам да пускам постинги не заради друго, а защото ми се иска да предизвикам още хора да се включат, защото ми се иска някой наистина да обори моето становище и да ме накара да се замисля дали съм права.
Продължавам да пускам постинги не заради друго, а защото ми се иска да предизвикам още хора да се включат, защото ми се иска някой наистина да обори моето становище и да ме накара да се замисля дали съм права.
Темата се изчерпа и обезсмисли за мен. Никой не чете какво му се пише, връзва се на смехории вместо да чете между редовете. Отдавна зацикли, а и каквото имаше да кажа го казах няколко пъти, но явно и така основната група на небракуваните не го е прочела, защото отново се тъпче на едно място, говорят се същите неща и т.н. така че аз изгубих интерес 
П.П. Hri, именно! Аз никъде, никого не обидих за избора му, напротив, няколко пъти казах, че всеки избор е ОК за мен, щом участващите го приемат за техен и се чувстват добре. Не съм изказвала крайни заключения или обиди, разсъждавам си. Но пък ответната група си позволи доста групи и грозни обобщения, аз лично точно заради това се включих. Но както казах темата се зацикли няколко пъти
П.П. Hri, именно! Аз никъде, никого не обидих за избора му, напротив, няколко пъти казах, че всеки избор е ОК за мен, щом участващите го приемат за техен и се чувстват добре. Не съм изказвала крайни заключения или обиди, разсъждавам си. Но пък ответната група си позволи доста групи и грозни обобщения, аз лично точно заради това се включих. Но както казах темата се зацикли няколко пъти
Hri, ти си пред сватба, нали? Защо ти е да се замисляш- вече си го направила... Никой няма да те разколебае и ти го знаеш.
Оооо, не знаех, че е така.
Hri, попътен вятър и безоблачен брак ти желая. Надявам се никога да не съжаляваш за решението и да си все така щастлива с половинката ти, както сега
Рени, аз далеч не искам да се разколебавам. Освен това почти година ми беше необходима за да стигна до това решение. Обмисляла съм и премисляла много надълго и широко. Интересно ми е дали изобщо някой може да ме накара да се замисля дали съм права, това имах в предвид.
Милена благодаря ти за пожеланията. Да ти се връщат
Милена благодаря ти за пожеланията. Да ти се връщат
Рени, аз далеч не искам да се разколебавам. Освен това почти година ми беше необходима за да стигна до това решение. Обмисляла съм и премисляла много надълго и широко. Интересно ми е дали изобщо някой може да ме накара да се замисля дали съм права, това имах в предвид.
Не мисля, че е възможно, за мен е въпрос на настройка и възприятие. Не се жениш с идея как ще се развеждаш, нали?
Тогава нищо няма да се промени, докато вие не си го промените по един или друг начин. Дано да е към още по-добро.Весела сватба и хубав живот заедно отново!
Милена благодаря ти за пожеланията. Да ти се връщат
Благодаря. Вече 9.5 год. сме женени, досега не съм съжалявала за избора си, дано да е все така.
Старата мома си е такава по рождение - може и да е омъжена дори. Това си е психотип, който няма общо с брака.
Големият недостатък на брака е много неприятната (особено за по-големите деца) евентуална бракоразводна процедура.
Големият недостатък на брака е много неприятната (особено за по-големите деца) евентуална бракоразводна процедура.
Мила Тинатин, в значението на епитета "стара мома" не търси подумисъл. Както на възрастна жена казват баба, така и на неомъжена казват стара мома. Психотип може да бъде всеки един човек, необходимо е само да му лепнеш "етикет" и да го наречеш някакси. И да, има много общо с брака, поне в българският език. Когато жена се нарича мома, означава че не е семейна, а когато я наричат "стара мома" означава, че е несемейна стара мома
(чак се обърках).И пак едно не мога да разбера, защо като причина да не подпишеш брак постоянно се изтъкват неприятните бракоразводни процедури
Ако към нещата се подхожда с песимизъм и негативизъм, няма начин да се получи нещо хубаво Ако бъдем съвсем точни, "стара мома" означава "неомъжена девствена жена на възраст над 25 години". Тъй че общото на това понятие с брака е точно нулево - съмнявам се, че ще намериш в София повече от 5 жени, отговарящи на зададените критерии.
За развода ще ти обясня. Ти, както гледам, тепърва се омъжваш. Пожелавам ти дълъг и щастлив семеен живот, изпълнен с любов и взаимност. Но АКО ти се случи да минеш през развод, при това да ти мъкнат и детето в съда, тогава пак ще си поговорим с теб на тази тема. При условие, че нямаш личен опит, ми е чудно защо си толкова категорична. Може би просто изкаш да си изкараш на някого лошото си настроение?
При условие, че нямаш личен опит, ми е чудно защо си толкова категорична. Може би просто изкаш да си изкараш на някого лошото си настроение?
За какъв личен опит говориш, за развод ли?
Темата е "за или против брака" в случай че не си прочела.
Въобще не съм категорична. Говоря и цитирам само и единствено себе си. Така както жените, които предпочитат съжителството без брак опитват да обяснят предпочитанията си, така и аз коментирам моите.
Настроението ми е прекрасно. Дори и не съм помисляла да всявам смут или раздор. Напротив - изключително сдържана, мила и тактична съм в изказванията си. Не нагрубявам и не подценявам това, което споделят останалите в темата. Мисля даже да приключа с постовете си тук, защото определено ми стана скучно. Единствената ми цел при включването ми в тази дискусия беше да прочета други интересни мнения и да помисля върху това дали съм права.
Целта ми не бе постигната - пак съм на мнение че искам да се омъжа
. А ако не дай Боже един ден тръгна да се развеждам, ще реша че така ми е било писано, защото аз не вярвам в случайностите. Относно мъкненето на деца по съдилища при разводите........ неприятно е предполагам и не го пожелавам както на себе си, така и на никой друг. Но не мисля, че травмата при децата ще дойде толкова от съда, колкото от самата раздяла на родителите, а факт е че хората се разделят и с брак и без брак.
Беше ми приятно.
Пожелавам успех на всички
За развода ще ти обясня. Ти, както гледам, тепърва се омъжваш. Пожелавам ти дълъг и щастлив семеен живот, изпълнен с любов и взаимност. Но АКО ти се случи да минеш през развод, при това да ти мъкнат и детето в съда, тогава пак ще си поговорим с теб на тази тема. При условие, че нямаш личен опит, ми е чудно защо си толкова категорична. Може би просто изкаш да си изкараш на някого лошото си настроение?
Ако детето е припознато от баща си и родителите решат да се разделят тогава пак има голям шанс да ТИ го мъкнат в съда.
Доводът "ужасен развод" за мене е толкова абсурден и смехотворен колкото и доводът "прекрасният ден на сватбата".
Който иска сватба да си спретне една - не е необходимо да се подписва, венчава и т.н. Сещам се за един стар български филм, където Парцалев се притесняваше, че сватбата няма да е истинска, защото младоженците се бяха подписали. Баща му го успокои с мъдрите думи "Бе, като има за ядене и пиене, кой те пита."
А, който се страхува от развод - да си подготви и подпише един предбрачен договор.
Със брак или без - няма голямо значение. Важното е да си щастлива.
За развода - това е основният недостатък, който бих изтъкнала. Не че животът без брак няма недостатъци.
Посто ти така се нахвърли на горкия развод, че се наложи да обясня малко повече. За развода ще ти обясня. Ти, както гледам, тепърва се омъжваш. Пожелавам ти дълъг и щастлив семеен живот, изпълнен с любов и взаимност. Но АКО ти се случи да минеш през развод, при това да ти мъкнат и детето в съда, тогава пак ще си поговорим с теб на тази тема. При условие, че нямаш личен опит, ми е чудно защо си толкова категорична. Може би просто изкаш да си изкараш на някого лошото си настроение?
Ако детето е припознато от баща си и родителите решат да се разделят тогава пак има голям шанс да ТИ го мъкнат в съда.
Доводът "ужасен развод" за мене е толкова абсурден и смехотворен колкото и доводът "прекрасният ден на сватбата".
Който иска сватба да си спретне една - не е необходимо да се подписва, венчава и т.н. Сещам се за един стар български филм, където Парцалев се притесняваше, че сватбата няма да е истинска, защото младоженците се бяха подписали. Баща му го успокои с мъдрите думи "Бе, като има за ядене и пиене, кой те пита."
А, който се страхува от развод - да си подготви и подпише един предбрачен договор.
Мдам. Абсолютно вярно. Особено за договорите.
Аз съм против брака като юридическо действие. Може би трябва да се обърнете към хора на които по някаква причина им се е наложило да се разведат. Говоря за брака като чисто документално действие. Някак е глупаво срещу един подпис в даден момент от живота си да си принуден да се съобразяваш в бъдещето си.
За мен дори не е юридически изчистен въпроса, защото когато се разписваш ти потвърждаваш това че си сключил граждански брак с даден човек, но не подписваш съглашение че приемаш всички бъдещи последици от това (говорим за материални), които са спретнато и надлежно подредени в закона. Би трябвало да се даде една диплянка, каквато се дава в банките, с изброени всички извадки от закона с които се съгласяваш когато се разписваш... някой да има такъв документ?
Е сега се чува че имало вече някакви предбрачни договори, което означава че вървим към положителна насока
Евала на тези, които са се възползували от брак по сметка и са се сдобили с голяма част от чужди блага - които го може го може, е горко на тези които са били изработени и са напуснали един такъв брак загубвайки всичко, но нали за да има използвачи трябва да има и използвани
А на който толкова му се е прищяло да се изживее като принцеса или принц за няколко часа, на днешно време това не е проблем има организатори на какви ли не събития от приказни по приказни, пари да имаш само
Ама че като си решил да живееш с някой, просто седнете и един ден се попитайте искаш ли да се пренесеш у нас или в квартирата ми или еди къде си и хайде ако стане да отидем на екскурзия или някъде и така с парите хвърлени за сватбено тържество ще си изкарате едно неповторимо изживяване. Но всеки си знае де...
А онези който смятат че така ще вържат някой до себе си... мммм грешка няма да стане
На всички желая на добър път в живота, каквото и да сте избрали!
Ииии влагайте повече разум в действиата си, когато са силни чувствата, за да не съжалявате за действията си когато чувствата охладнеят.
За мен дори не е юридически изчистен въпроса, защото когато се разписваш ти потвърждаваш това че си сключил граждански брак с даден човек, но не подписваш съглашение че приемаш всички бъдещи последици от това (говорим за материални), които са спретнато и надлежно подредени в закона. Би трябвало да се даде една диплянка, каквато се дава в банките, с изброени всички извадки от закона с които се съгласяваш когато се разписваш... някой да има такъв документ?
Е сега се чува че имало вече някакви предбрачни договори, което означава че вървим към положителна насока
Евала на тези, които са се възползували от брак по сметка и са се сдобили с голяма част от чужди блага - които го може го може, е горко на тези които са били изработени и са напуснали един такъв брак загубвайки всичко, но нали за да има използвачи трябва да има и използвани
А на който толкова му се е прищяло да се изживее като принцеса или принц за няколко часа, на днешно време това не е проблем има организатори на какви ли не събития от приказни по приказни, пари да имаш само
Ама че като си решил да живееш с някой, просто седнете и един ден се попитайте искаш ли да се пренесеш у нас или в квартирата ми или еди къде си и хайде ако стане да отидем на екскурзия или някъде и така с парите хвърлени за сватбено тържество ще си изкарате едно неповторимо изживяване. Но всеки си знае де...
А онези който смятат че така ще вържат някой до себе си... мммм грешка няма да стане
На всички желая на добър път в живота, каквото и да сте избрали!
Ииии влагайте повече разум в действиата си, когато са силни чувствата, за да не съжалявате за действията си когато чувствата охладнеят.
Ииии влагайте повече разум в действиата си, когато са силни чувствата, за да не съжалявате за действията си когато чувствата охладнеят.
Ето това изказване ми хареса и е поредното, от което да ми се затвърди усещането, че живота без брак таи страх от бъдещето и някакви сметки в себе си
Защото чувствата или хайде да кажа тръпката така или иначе охладнява с времето, доказано е вече. И всички знаем, че няма ли нещо повече в отношенията брак или без брак, двойката едва ли ще остане заедно.
Моите скромни наблюдения са, че твъде голяма част от браковете са поради непланирана бременност... Което лично за мен опорочава всички красиви приказки за "деклариране пред света и тралала..."
А сметките, ах, сметките! Има повече бракове по сметка, отколкото не-бракове по такава, май... Или не?
А сметките, ах, сметките! Има повече бракове по сметка, отколкото не-бракове по такава, май... Или не?
А сметките, ах, сметките! Има повече бракове по сметка, отколкото не-бракове по такава, май... Или не?
Естествено, нали този тип бракове за това се правят. Но мисля, че никой в тази тема не говори за такива отношения. Поне аз така го възприех.
А брака поради бременност, ако партньорите се познават добре, живели са заедно и т.н. и просто това събитие е наклонило везните го приемам по-лесно от момента с припознаването на собственото си дете. Мое лично усещане. Отново не коментирам крайности като запознали се миналият месец, направили си бебе и се женят заради това, макар, че имам 2 брака сключени след познанство от 1 месец, без да има бременност тогава и двата са на повече от 5 год. вече и поне външно изгледжат много успешни и щастливи.
Така че и това не може да е критерии, света е шарен
Ето това изказване ми хареса и е поредното, от което да ми се затвърди усещането, че живота без брак таи страх от бъдещето и някакви сметки в себе си Защото чувствата или хайде да кажа тръпката така или иначе охладнява с времето, доказано е вече. И всички знаем, че няма ли нещо повече в отношенията брак или без брак, двойката едва ли ще остане заедно.
Защото чувствата или хайде да кажа тръпката така или иначе охладнява с времето, доказано е вече. И всички знаем, че няма ли нещо повече в отношенията брак или без брак, двойката едва ли ще остане заедно.Един брак изобщо не означава "аз съм готов смело да посрещна бъдещето",нито пък нежеланието да стъпиш в такъв,че те е страх от бъдещето.Чувствата се променят с времето,охладняват ако не сте един за друг.Ако обаче сте щастливи от това,че сте един до друг те се променят по един особено красив начин.И според мен това е истинската красота на връзката,да осъзнаваш как чувствата стават по дълбоки,вече я няма първата тръпка но има нещо по-пълноценно,по-красиво.
...За мен дори не е юридически изчистен въпроса, защото когато се разписваш ти потвърждаваш това че си сключил граждански брак с даден човек, но не подписваш съглашение че приемаш всички бъдещи последици от това (говорим за материални), които са спретнато и надлежно подредени в закона. Би трябвало да се даде една диплянка, каквато се дава в банките, с изброени всички извадки от закона с които се съгласяваш когато се разписваш... някой да има такъв документ?...
Като се раждаш ли трябва да ти ги дават да ги четеш? Или като навършиш пълнолетие някой трябва да ти даде една библиотека със закони за всичките ти права и отговорности? На теб дал ли ти ги е някой?
Законите в областта на брака са крайно прости по моето лично непрофесионално мнение. Аз не съм женен, но съм си направил труда да знам достатъчно по въпроса. Ако ме интересува някоя подробност - има си адвокати за целта.
Които иска да си знае правата и задълженията - да чете. А не да чака листовки наготово.
Допълнение: Като живееш с някого без брак също имаш задължения, и също имаш права, особено след като имате дете заедно. Някой дал ли ти е листовка по въпроса?
Моите скромни наблюдения са, че твъде голяма част от браковете са поради непланирана бременност... Което лично за мен опорочава всички красиви приказки за "деклариране пред света и тралала..."
А сметките, ах, сметките! Има повече бракове по сметка, отколкото не-бракове по такава, май... Или не?
А сметките, ах, сметките! Има повече бракове по сметка, отколкото не-бракове по такава, май... Или не?
"А сметките, ах сметките..." - силно се съмнявам да си броила колко са браковете по сметка и колко са небраковете по сметка, още повече че нито някъде пише "това е брак по сметка" а и дори да изглежда така - само хората които са "вътре" знаят истината.
Разбира си човек най-лесно вярва в това, което на него му харесва (както пише в подписа ми).
Евала на тези, които са се възползували от брак по сметка и са се сдобили с голяма част от чужди блага - които го може го може, е горко на тези които са били изработени и са напуснали един такъв брак загубвайки всичко, но нали за да има използвачи трябва да има и използвани ...
...Ами "евала" и на теб.
Ако обаче сте щастливи от това,че сте един до друг те се променят по един особено красив начин.И според мен това е истинската красота на връзката,да осъзнаваш как чувствата стават по дълбоки,вече я няма първата тръпка но има нещо по-пълноценно,по-красиво.
Не виждам противоречие с моята гледна точка, особено, ако си чела и остатъка от постингите ми по темата.
Panther, никъде не съм казала че възпитавам дъщеря си така 
, нещо не си ме доразбрал (затова казах който го може го може). Аз лично съм човек, който държи на това: "Което искам да е мое, държа да съм си го изкарала аз, така ми е най-сладко. Не съм искала от никого нищо и ако нещо ми е подарено, съм го приемала само за да не обидя човека отсреща. В заведение никога не съм чакала някой да ми плати сметката, като тиинейджърка, държах да си плащам изконсумираните неща. Не присвоявам чужди неща - нито по законен нито по незаконен начин." Общо взето принципите ми са доста строги, за да ме съдиш в нелоялност и лошо възпитание на дъщеря ми
А иначе - така е адвокатите са затова - една измислена и добре подържана от държавата професия - адвокат.
Само да кажа че не е достатъчно да четеш и редовно да следиш непрекъснато променящите се закони, защото голяма част от тези закони се тълкуват двуяко или са неясно дефинирани, което именно позволява лавиране и избягване на закона, добре познато ни в много случай.
Аз не съм юрист пък и не може всички да сме такива, затова като обикновен човек, който няма възможност да следи законовите разпоредби и свързаните с тяк още куп други притурки (защото професията ми е доста по ползотворна от тази на юристите ) искам да ми се даде извадка която като достатъчно интелигентен човек да прочета осмисля и разбера и ако приемам написаното да се подпиша.
Именно защото никой не ни е дал такава библиотека за да я изчетем (ако успеем докато сме живи), ако не дай си Боже ти се случи нещо по-необичайно - чакай да видиш как адвокатите с техните съвети кой по- от кой ще те оставят "без риза на гърба"
Но за мен извода е да не си давате подписите току така.... Защото наивни хора колкото щеш, аз лично съм виждала хора, който се разписват на посоченото с пръст място без изобщо да хвърлят поглед на документа, в който се подписват, ми то на някои и жилищата и всичко им взеха така, ама това е наивността е порок и се наказва.
, нещо не си ме доразбрал (затова казах който го може го може). Аз лично съм човек, който държи на това: "Което искам да е мое, държа да съм си го изкарала аз, така ми е най-сладко. Не съм искала от никого нищо и ако нещо ми е подарено, съм го приемала само за да не обидя човека отсреща. В заведение никога не съм чакала някой да ми плати сметката, като тиинейджърка, държах да си плащам изконсумираните неща. Не присвоявам чужди неща - нито по законен нито по незаконен начин." Общо взето принципите ми са доста строги, за да ме съдиш в нелоялност и лошо възпитание на дъщеря ми А иначе - така е адвокатите са затова - една измислена и добре подържана от държавата професия - адвокат.
Само да кажа че не е достатъчно да четеш и редовно да следиш непрекъснато променящите се закони, защото голяма част от тези закони се тълкуват двуяко или са неясно дефинирани, което именно позволява лавиране и избягване на закона, добре познато ни в много случай.
Аз не съм юрист пък и не може всички да сме такива, затова като обикновен човек, който няма възможност да следи законовите разпоредби и свързаните с тяк още куп други притурки (защото професията ми е доста по ползотворна от тази на юристите ) искам да ми се даде извадка която като достатъчно интелигентен човек да прочета осмисля и разбера и ако приемам написаното да се подпиша.
Именно защото никой не ни е дал такава библиотека за да я изчетем (ако успеем докато сме живи), ако не дай си Боже ти се случи нещо по-необичайно - чакай да видиш как адвокатите с техните съвети кой по- от кой ще те оставят "без риза на гърба"
Но за мен извода е да не си давате подписите току така.... Защото наивни хора колкото щеш, аз лично съм виждала хора, който се разписват на посоченото с пръст място без изобщо да хвърлят поглед на документа, в който се подписват
, ми то на някои и жилищата и всичко им взеха така, ама това е наивността е порок и се наказва.
@ tsveta_pile
Ами аз викам на някой евала (без кавички) когато мога спокоино да го дам за пример на децата си (като имам такива живот и здраве).
Явно имаш лоши впечатления от адвокати, аз не съм имал много вземане даване с такива, ама според мен, както можеш да останеш без риза на гърба, така и могат да ти помогнат да НЕ останеш без риза на гърба.
Можеш да не ползваш адвокати, можеш да не ползваш лекари, можеш да не ползваш маистори професионални, но дали е разумно?
А пък тея дето прибират чуждо имущество (дето ти им викаш евала) могат да те "преебат" и без подпис. Ако си мислиш че подписа променя много нещата - силно се лъжеш.
Ами аз викам на някой евала (без кавички) когато мога спокоино да го дам за пример на децата си (като имам такива живот и здраве).
Явно имаш лоши впечатления от адвокати, аз не съм имал много вземане даване с такива, ама според мен, както можеш да останеш без риза на гърба, така и могат да ти помогнат да НЕ останеш без риза на гърба.
Можеш да не ползваш адвокати, можеш да не ползваш лекари, можеш да не ползваш маистори професионални, но дали е разумно?
А пък тея дето прибират чуждо имущество (дето ти им викаш евала) могат да те "преебат" и без подпис. Ако си мислиш че подписа променя много нещата - силно се лъжеш.