Моите съболезнования!!! 
- Публикувана: 29 септ. 2007, 11:04 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2007, 03:24 ч.
Калоян е вече ангелче.
... 
40 дни без моето златно детенце!Болката расте заедно с дните!
Благодаря на всички вас,които бяхте до мен през всичките тези години и ми вдъхнахте надежда и сила да продължа да се боря!Калоянчо никога не можа да се научи да ходи,да играе,да се усмихва...никога не чух думичката "мама".
Но неговите прекрасни мъдри очи казваха всичко,което се таеше в душата му.Разбирах го без думи,те не бяха нужни там,където любовта не спираше да се доказва.Моят малък принц ме направи безкрайно щастлива за времето,през което ми подари със себе си...и сякаш и двамата сме усещали,че няма да сме дълго заедно,защото за тези 4г. не се отделихме и за миг.Сгушени един в друг...
И не аз,а той ми даваше сила.Той ми даде много повече,отколкото аз можах да дам на него.Свърши това,за което беше дошъл и тихичко си замина!
Знам,че сега е на много по-прекрасно място.Там той може да прави всичко,което си поиска.Сънувам го все весел,щастлив и не спира да тича,да играе.А когато ми казва "мамо" в съня ми,лицето му грейва,като едно малко слънчице.
Празнината в душата ми е огромна и така ще бъде завинаги!До момента,в който отново ще бъдем заедно!
А дотогава...щом Господ е решил да ме остави на тази земя,явно имам още какво да свърша...както ми каза lilibon: След толкова мъка, хубавото предстои, но вече и ние с теб сигурно имаме мисия, само трябва да разберем точно каква.
Обичам те,мое дете!
http://www.vbox7.com/play:1a2d4f92
Благодаря на всички вас,които бяхте до мен през всичките тези години и ми вдъхнахте надежда и сила да продължа да се боря!Калоянчо никога не можа да се научи да ходи,да играе,да се усмихва...никога не чух думичката "мама".
Но неговите прекрасни мъдри очи казваха всичко,което се таеше в душата му.Разбирах го без думи,те не бяха нужни там,където любовта не спираше да се доказва.Моят малък принц ме направи безкрайно щастлива за времето,през което ми подари със себе си...и сякаш и двамата сме усещали,че няма да сме дълго заедно,защото за тези 4г. не се отделихме и за миг.Сгушени един в друг...
И не аз,а той ми даваше сила.Той ми даде много повече,отколкото аз можах да дам на него.Свърши това,за което беше дошъл и тихичко си замина!
Знам,че сега е на много по-прекрасно място.Там той може да прави всичко,което си поиска.Сънувам го все весел,щастлив и не спира да тича,да играе.А когато ми казва "мамо" в съня ми,лицето му грейва,като едно малко слънчице.
Празнината в душата ми е огромна и така ще бъде завинаги!До момента,в който отново ще бъдем заедно!
А дотогава...щом Господ е решил да ме остави на тази земя,явно имам още какво да свърша...както ми каза lilibon: След толкова мъка, хубавото предстои, но вече и ние с теб сигурно имаме мисия, само трябва да разберем точно каква.
Обичам те,мое дете!
http://www.vbox7.com/play:1a2d4f92
силно те прегръщам .... 
