Та....съботна сутрин. Имам гадния навик да не закусвам след като съм изпила огромна чаша кафе. След дълго пазаруване ми премалява чак от глад и решавам да изям един сандвич в доста известно заведение-аз поне го знам от 5 години-на централно място. Ще пропусна леко грубото и небрежно поведение на едната служителка. Поръчвам и сядам да чакам.
Влизат 2 дами, които искат да направят голяма заявка (имаха някакви карти , но не забелязах какви точно). Съвсем учтиво питат, ако поръчат близо 30 сандвича, дали ще има някаква отстъпка. Касиерката грубо отрязва "твърдо не, на когото му изнася-купува". Едната дама обаче учтиво продължава да настоява и иска да се свържат с шефа. "Че това е негово нареждане, и да му се обадим, нищо различно няма да каже"( )
Второ питане -добре, щели да ги вземат на тези цени, ами фактура? Продавачката заявява най=спокойно, че фактури не издавали?????? При което едната клиентка явно не се въздържа вече и реагира, че ще уведоми когото трябва за респективна проверка.
Иде време да си взема сандвича. Подават ми горещ сандвич върху един слой АМБАЛАЖНА хартия. Като тази, дето с нея по комунизма опаковаха сиренето. Питам културно дали няма салфетки. Не, нямало било, за бърсане на ръцете-пак амбалажна хартия.
"И вие ли там се бършете? Ама той, вашият шеф, големи икономии ще да е реализирал"-казва едната дама.
Та...за какво ви разказах тази случка. Имам усещането, че това е визията на 70-80% от българския бизнес. Независимо на какво ниво са "икономиите". Едни икономисват от салфетките за сандвичите, други-от квалифициран персонал, трети осигуряват на някакви смешни суми, а четвърти.....изобщо не плащат с месеци. Обаче хората пак ходят да им работят.
Като в оня виц, дето 2 мутри се срещнали и едната пита другата:"абе , брато, как го правиш тоя номер, че да не плащаш вече 6 месеца, а хората да ти идат на работа"?
Другият отговорил:" Мани бе, вече такса 5 лева ще им въведа и пак ще идат".
Какви са вашите наблюдения?