за теб малък КалоянчоИскрице
- Публикувана: 29 септ. 2007, 20:53 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2011, 22:15 ч.
Почивай в мир Калоянчо на Искрица Надежда!
-ЧРД Коки.... 
Честит Рожден Ден, мъничък! Дано е светъл и хубав празникът ти там,където си сега! 
Ето, че измина още една дълга година без теб, мое дете!
Пак е 29.09., дата, която толкова ме плаши всеки път с приближаването си.
И аз не знам защо, след като всеки ден след твоето заминаване, все е 29.09. и липсата ти не е по - различна.
Аз все още съм тук, мило мое Калоянче, опитвам се някак си да продължа, но не ми се получава много добре. Ти беше такава светлинка и опора за мен, даваше ми сила и можех да премествам планини...опитвах се да помагам, да давам надежда и на други хора, бях оптимист и не падах духом...А сега?...Няма да ме харесаш такава, Коки...животът ме затиска и аз се предавам без борба, не мога да се справя с дребни житейски неволи, не намирам сили да продължавам след теб! Знам че нямам право да съм такава, знам че искаш да се гордееш с мен...знам, че трябва да се справя...
Нямам представа къде точно си сега, но където и да си, никога няма да си твърде далече, защото за душите ни няма разстояния и прегради.
Обичам те, моя малка непораснала звездичке! Следвай пътя си, играй на воля и се смей звънко, така, както мечтаехме да бъде, но никога не стана тук, на Земята.
И понякога тихо идвай в съня ми...това са едни от хубавите ми мигове - да те виждам отново, да те гушкам до мен!
Липсваш ми безкрайно и така ще бъде, докато не се срещнем отново.
И тогава няма да се разделяме никога повече!
Пращам ти цялата си обич, Калоянчо, сине мой!
Мама
Пак е 29.09., дата, която толкова ме плаши всеки път с приближаването си.
И аз не знам защо, след като всеки ден след твоето заминаване, все е 29.09. и липсата ти не е по - различна.
Аз все още съм тук, мило мое Калоянче, опитвам се някак си да продължа, но не ми се получава много добре. Ти беше такава светлинка и опора за мен, даваше ми сила и можех да премествам планини...опитвах се да помагам, да давам надежда и на други хора, бях оптимист и не падах духом...А сега?...Няма да ме харесаш такава, Коки...животът ме затиска и аз се предавам без борба, не мога да се справя с дребни житейски неволи, не намирам сили да продължавам след теб! Знам че нямам право да съм такава, знам че искаш да се гордееш с мен...знам, че трябва да се справя...
Нямам представа къде точно си сега, но където и да си, никога няма да си твърде далече, защото за душите ни няма разстояния и прегради.
Обичам те, моя малка непораснала звездичке! Следвай пътя си, играй на воля и се смей звънко, така, както мечтаехме да бъде, но никога не стана тук, на Земята.
И понякога тихо идвай в съня ми...това са едни от хубавите ми мигове - да те виждам отново, да те гушкам до мен!
Липсваш ми безкрайно и така ще бъде, докато не се срещнем отново.
И тогава няма да се разделяме никога повече!
Пращам ти цялата си обич, Калоянчо, сине мой!
Мама
X
Реклама