Неговите приятели са си негови, мойте мой.Но чест прави на много близък негов приятел(заедно са от 10г.),-той и приятелката му останаха и мой много добри приятели.Често се срещаме и се радват на бебето.
- Публикувана: 30 септ. 2007, 08:50 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2007, 20:21 ч.
Какво стана с приятелите?
При нас пък моите приятели си останаха мои, част от неговите са си негови, ако мога така да се изразя 
А от общите ни "приятели", вкл. и кумовете, женската част ме търси само, ако има някоя клюка за докладване 
, а някои от мъжете се сещат да ми звъннат да питат имам ли нужда от нещо Интересно наистина, сега като се замислих проумях че е така. 
А от общите ни "приятели", вкл. и кумовете, женската част ме търси само, ако има някоя клюка за докладване , а някои от мъжете се сещат да ми звъннат да питат имам ли нужда от нещо Интересно наистина, сега като се замислих проумях че е така. 
Не съм се представяла до сега,не знам за коя тема съм,но тук мога да дам едно странно решение на този проблем.
Приятелите си останаха общи-на мен и на него.Само по ,,сватби и погребения" се засичаме двамата на едно място,преживява се някак...няколко часа все пак само.Не се допускат обаче нови попълнения-той сам и аз сама!Това беше тяхно решение-на приятелите.
За протокола-15 години заедно преди раздялата,но нямам деца,затова не знам за къде съм.
Приятелите си останаха общи-на мен и на него.Само по ,,сватби и погребения" се засичаме двамата на едно място,преживява се някак...няколко часа все пак само.Не се допускат обаче нови попълнения-той сам и аз сама!Това беше тяхно решение-на приятелите.
За протокола-15 години заедно преди раздялата,но нямам деца,затова не знам за къде съм.
