Нещата от които разбирате че сте харесвани.

По погледа...

РАзбирам, ако ми го каже, обаче тръгне ли някой да ми се обяснява, все си мисля, че се майтапи нещо. То понякога и от поглед се усеща, но в такива случаи трябва и аз да го харесвам, че да се впечатля( да обърна внимание гледа ли ме и как)

винаги се разбира кой те харесва и кой не по начина по който се държи с теб

Все съм си мислела ,че разбира,ама...
Разбирам когато ме харесва мъж дето аз не го харесвам,а тия които ми образуват трепети,нищо не разбирам,гледам,дзверя се ,уж съм разбрала,накрая не било така или съм се омотала 

Винаги разбирам .По погледа,когато ти говорят се разбира,най-вече се разбира,когато влизаш отвън и от разстояние наблюдаваш.

Аз по-скоро го усещам,отколкото го разбирам.

 

Абе, не е баш винаги според мен.

Усещам. Усещам също и когато някой се преструва, че ме харесва. 

Най-вече по погледа, но и като почне някой да ми говори ми става ясно.

И при мен е така ...по скоро го усещам , отколокото  разбирам !

Все си мислех, че няма жена, която да не ги усеща тези неща.    Аз ги усещам чак болезнено.  .  Мисля, че погледа и гласа са най-добър индикатор. Но ако трябва да обясня особеностите обаче няма да мога.

По пгледа казвате.И аз от това се ръководя.Обаче не е ли възможно човек да се заблуди.Да си мисли че някой го гледа по-така,само защото ни се иска този когото харесваме да ни хареса?!Много пъти ми се е случвало да слушам приятелки да казват"Този е луд по мен",а в действителност човека си няма дори на хабер че тя съществува.Стават такива обърквации ,нали?

По погледа, плюс начина по който общуват с мен. Ако погледа те заблуди начина на общуване не може.

И аз си мислех че по погледа мога да разбера, ама не, докато не срещнах моя мъж!

Определено очите "говорят"

По погледа, по държанието /съпоставено към мен и към околните.../, по малките жестове, по това дали те докосва уж случайно и съвсем невинно...

Не разбирам, усещам го веднага.

Точно така мисля и аз.  Някои хора не мож ги  разбра какво искат и мислят. Давам пример с един приятел на мъжа ми, който и гледа, и говори така, сякаш ме харесва. Да, ама за мен си е чиста проба лигня неговото, т.е и да ме харесва наистина, не мога да го "усетя". Мисля, че доста мъже се държат така, и ако ни се иска да вярваме, че ни харесват, то така го и усещаме

Добре дee....обяснете ми като на малоумна...да,знам че понякога очите говорят,ама на този за когото става въпрос очите му нищо не казват,поне аз не забелязвам нищо в погледа.Да,заговаряме се за нйкакви формални неща,но предполагам че се държи с мен ,както със всички останали.И въпреки всичко има нещо,което ми оставя съмнение.Гадното е че с жена му сме много близки и ако е това което си мисля ще ми е мн.кофти да общувам с него.Кофти е някак си,представяте си положението.Чудя се дали не си въобразявам,или наистина има нещо такова.Ако е така смятам да избягвам срещите си с него,защото въпреки че аз нямам нищо на ум относно него не бих искала жената да се тормози.

Тези неща са невъзможни да се скрият.Просто понякога ние, жените си създаваме илюзии,че някой иска от/с/заради нас нещо,а после оставаме разочаровани.И доста често-наранени.

Да си харесван е много приятно усещане,особено,ако е взаимно.Любовта обаче е много по-различна.Понякога хората се влюбват точно в типове,които всъщност не харесват нито на външен вид, нито по характер.Но модела им на поведение ги призлича.Например жените,които се събират с мъже,които или все ги няма у дома, или ги бият,или изневеряват.....

Мисля си,че може никога да не споделиш какво чувстваш към някого.Но винаги ще си мислиш за този човек и тайно ще мечтаеш пътищата ви да се засекат.

Ами, в такъв случай просто си го разбрала...усетила...
Изключваме версията ти да го харесваш и да ти се струва /или по-скоро иска/, че е взаимно...

Е, щом имаш съмнение, вероятно по някакъв начин го показва....

Не знам Нати,при някакви други обстоятелства най-вероятно бих се почувствала поласкана.От това че някой си ме харесва.Но уверявам те че положението е мн.конфузно за мен.Тя е мн.приятна жена,удоволствие е да говорй с нея.Имат малко магазинче долепено почти до нашата къща.Удобно ми е да ходя там,заради бебето ,а не да обикалям с количката като луда.С нея често се засичаме на кафе,по приятен събеседник не съм имала с години.
И двамата работят във въпросното магазинче и са най-милите хора които познавам.Не сам с мен а по принцип с клиентите си.Това което може би ме кара да се съмнявам  е ,че всеки път когато ме обслужва той го намирам леко притеснен.Все забравя цените,забравя да ми вземе парите,или да ми даде рестото,събаря куп неща.Един път докато ставаше всичко това и от рафтовете се сипеха неща жена му му каза хилейки се"Абе какво става с теб днес,не си си доспал явно".А аз се почувствах ужасно виновна без дори да съм направила нещо.
Казах веднъж на мъжа си ама той нищо такова не бил забелязал.И в действителност като влизаме там двамата въпросния Г. е много по съсредоточен и по-малко припрян.Един единствен път ми каза нещо,което ми се стори по-странно,но пак ако се замисля може да спадне към нормалните неща,които някой казва ей така без повод.Отивахме на едно парти и се бях понаконтила доста.Влязох да взема цйгари и той ме попита как съм.Отговорих му добре,а той каза "Това разбира се е очевидно".
Май няма ходя вече таам,ей така превенция за всеки случай.

Винаги ги усещам. Но ако не ми харесва, че ме харесват се правя на ударена

Albertine
Точно по тази причина съм доста пестелива в илюзиите си и усещането,че някой има специално отношение към мен.Да не става така,че аз размятам коси и правя чупки в кръста пък то да се окаже,че човека си прави сметката за жената до мен .Погледи, намигания и тем подобни  за мен не са достатъчен повод да се замисля сериозно дали "има нещо"Да дойде директно и да ме покани да речем на среща..е това вече е по бих го приела като вариант,че се е угледал по мен.

Е какво,утре отивам,изтъпанчвам се и го питам"Абе,ти няма ли на една вечеря да ме поканиш,ко ме гледаш като джаба".

Albertine
Еее,виж при теб може да е различно.Човекът ще си изпотроши магазина от притеснение .
Аз си говорех за мен,че съм голям Тома Неверни в това отношение и че трябва да е  по-сериозен жест за да се замисля.

 

Щом не предприема стъпки в тая посока,какъв ти е проблема?Няма да те постави в неудобно положение с разни предложения,а иначе нека си те харесва.И на теб ти се ласкае егото и на него му е хубаво-нали любовта дава криле. Пък след определен период може и да му мине.

Тъпо ми е да събаря и руши докато жена му е там,това е.Знам ли я утре какво ще реши за мен,че ходя там с повърнато на рамото да свалям мъжа и .Пък той един смотльо...

Харесва те, да знаеш 
Бях пускала такава тема - колко несръчна /меко казано/ ставам в присъствието на привлекателен субект от противоположния пол...

Хаха,сириозну ?
Я дай линка да видя какви сте ги бистрили,ако го имаш под ръка разбира се.
Аз пък се сковавам като ледената принцеса,давам си вид че нищо и никой не ме интересуват .

То и аз се правя на ледена кралица,но ще видим до кога.Нещо много ме напече жегата.

Е как няма да разберете,кой ви харесва и кой не!
То на мъжете им светва една 4ервена лампи4ка на 4елото...и няма как да не схванеш,4е тоз 4ове4ец си пада по теб!

 Много сме зле явно- тези, дето невинаги разбираме.

И аз подкрепям мнението ти veseela........дори обичам да показвам и казвам на хората които не харесвам какво мисля за тях.

Имаше веднъж една тема за това дали мъжете могат да бъдат само приятели с жените,особено онези красивите или да го кажем по-смегчаващо,онези които им изглеждат на самите тях привлекателни(вкусове всякакви).
Няколко пъти ми се е случвало да изпадна в такава ситуация че мъже,на които съм разчитала и съм имала за най-добри приятели,в един момент,без аз да имам изобщо нещо в предвид за тяхното увлечение,са ми изтърсвали ни в клин ни в ръкав че хранят някакви много различни от приятелски чувства към мен.Оставала съм толкова шокирана,толкова изненадана от това че женската ми интуиция не е надушила нищо ,че в един момент реших че не съм способна да чета чувствата на другите.Окей,нормално е да забележиш някого,който се обръща да те гледа по улицата и тем подобни неща,но признавам си че изобщо не мога да предценя останалото.Не е възможно тези неща да не мога да ги усетя само аз.Сигурна съм че има мн.такива като мен.

Ти сигурно си много красива, за да нямаш приятели мъже.Аз имам много, ценя ги и разчитам на тях, както и те на мен.Никога не излизам от рамките на приятелството и ЗНАМ че ако това стане ще е по моя вина т. е. жените са тези, които избират с кой да бъдат!!!Предполагам, че ти също харесваш въпросният мъж - поне малко, за да си задаваш тези въпроси.

Може би имам някакво шесто чувство, но усещам. Голям издайник е погледа следва начина на държание, мимиките, жестовете. Дори когато някой се прикрива пак има жестове, които издават.

Albertine, същата съм като теб и не го смятам за ненормално. НЕ бих могла да забележа "издайническите" жестове, погледи и т.н, ако не ги търся. Тогава пък рискувам да се изложа:  решила съм, че някой ме харесва, пък той хабер си няма, или просто е такъв типаж и се държи така с всички жени

Мах.....не мисля че съм красива.Т.е. аз си се харесвам многу даже,но това е нормално за повечето от хората,независимо от това дали другите ги определят красиви или не.Разбира се че имам мъже приятели.Но не знам дали когато дойдат в нас на кафе гледат безполово на мен,както аз на тях или идват щото имат някакви тайни мераци.Примерно съпруга ми има приятел,който четсо кисне в нас.Голям лаф заформяме,пушим,наливаме се с кафе,разсъждаваме за живота.Абе приятно е.Но примерно мъжа ми е сигурен че идва в къщи защото му харесвам като жена.Аз пък обратното,мисля си че освен приятната компания се облажва и от адсл-а в къщи и дърпа разни програми.Най-вече с това си го обяснявам идването му,с дисковете гратис и програмите които сваля.
а, въпросния господин от магазинчето.Вече казах по нагоре,в други обстоятелства бих се почувствала много поласкана от факта че някой би могъл да ме хареса.Няма жена,която би се отвратила от мисълта че привлича приятно изглеждащ мъж с изключители обноски и възпитание.Не мога да го обясня,признавам!Примерно:представете си ситуацията.Приятелката ви има симпатичен мъж,когото от време на време забелязвате че се държи някак особено с вас.На вас ще ви бъде ли приятно че мъжа на приятелката ви ви харесва като жена?Не бихте ли се чувствали зле без да трябва непременно да сте подпомогнали с нещо или насърчили.Ей така от самият факт че тя би се почувствала зле от създадената ситуация,в която участвате дори и без вина вие?
Примерно аз веднага разбирам кога мъжа ми харесва една жена.По начина по който говори,по тона.Нали живея с него,знам си го.Не са ми приятни подобни ситуации.Не мога да кажа че това ,че харесва друга жена ме радва.Ако тази жена пък беше някоя моя позната или приятелка бих се чувствала двойно по зле.
Много оплетено стана.

Мисля,че всяка жена разбира дали е харесване,доколко е харесвана и най вече за какво е харесвана.Друг е въпросът дали и изнася да го разбере или  "чака"потвърждение"
Аз пък се чудя как човек който живее от години в Италия,все още се чуди,вълнува и т.н. от това дали някой го гледал.При положение ,че италианците се обръщат и след куцо магаре,стига да е от женски род

и аз неразбирам в повечето случай кога съм харесвана,а и винаги е кофти на приятелка мъжа й да те харесва винаги се чувстваш виновен за нещо,а и съм сигурна че всеки мъж - приятел ,колкото да е добър и отзивчив винаги си те е пожелавал като жена

Овчева,опасна си !
Разсмя ме с това за талианците.Права си,непоправими женкари са!
Но въпросния човек не е талианец,още по малко женкар .

и аз така

По същия начин е и при мен.

Двуличието вони от километри.Предпочитам да не обелват дума с мен,отколкото да хабят излишна енергия в разтягане на лицеви мускули.

От отношението към мен.

По принцип, ако човекът ме интересува, веднага го усещам. Но ми се е случвало да разбера след доста време, че близък мой приятел! е бил много влюбен в мен, без дори да съм се замисляла за това(при това ми се е случвало точно 3 пъти  ).Така е наистина, както някоя мама беше споменала по-горе-разбираме тези, чиито сигнали ни засягат, а сме слепи за онези, към които нямаме интерес. И все пак, няма нищо по-приятно от това да си харесвана, желана, ухажвана, независимо от кого 

Ами странното е, че когато се отнася за хората около мен, веднага забелязвам кой по кого е хлътнал или кой кого харесва, още преди да се предприемат някакви стъпки. А когато се отнася за мен никога не разбирам. Трябва да съм влюбена в съответния мъж, за да разбера нещо такова. И то обикновено първо го виждам в погледа, в жестовете, в интонацията.

И аз...

Лелееее същата съм и аз. На моите приятелки винаги аз трябва да им кажа,че еди кое си момче/мъж ги харесва(и винаги уцелвам в 10),а когато стане дума за мен Винаги последна разбирам

Винаги го усещам,направо го подушвам такъв мъж.Ако и той ми харесва се отдавам на удоволствието от флирта.Действа ми освежаващо,като глътка силно,ароматно кафе.

все едно и аз съм го писала 

Ооо,усещам и още как ,никога не съм грешила .
Усещам по погледа,жестовете,следи ме .Абе няма как да се скрие такова нещо.Ние, жените, сме надарени с шесто чувство ,за което много от  мъжете ни завиждат.

 Усеща се, най-често по погледа вариращ от влажен до парещ

Трабват ми много очевадни намеци, за да се светна - някак си не ги разбирам тия неща 

Ами почти винаги съм разбирала по държанието на мъжа,някак си се издава,гледа настойчиво,опитва се да ме закачи с разни бъзици.Личи си как проследява с поглед,имам силно развито периферно зрение

Да и аз така мисля,важен  е и езика на тялото

Тия надутите са най-прозрачни. В повечето случаи, демонстрарнето на неестествена надменност в женско присъствие е признак на заинтересованост.