Нещата от които разбирате че сте харесвани.

Щом не предприема стъпки в тая посока,какъв ти е проблема?Няма да те постави в неудобно положение с разни предложения,а иначе нека си те харесва.И на теб ти се ласкае егото и на него му е хубаво-нали любовта дава криле. Пък след определен период може и да му мине.

Тъпо ми е да събаря и руши докато жена му е там,това е.Знам ли я утре какво ще реши за мен,че ходя там с повърнато на рамото да свалям мъжа и .Пък той един смотльо...

Харесва те, да знаеш 
Бях пускала такава тема - колко несръчна /меко казано/ ставам в присъствието на привлекателен субект от противоположния пол...

Хаха,сириозну ?
Я дай линка да видя какви сте ги бистрили,ако го имаш под ръка разбира се.
Аз пък се сковавам като ледената принцеса,давам си вид че нищо и никой не ме интересуват .

То и аз се правя на ледена кралица,но ще видим до кога.Нещо много ме напече жегата.

Е как няма да разберете,кой ви харесва и кой не!
То на мъжете им светва една 4ервена лампи4ка на 4елото...и няма как да не схванеш,4е тоз 4ове4ец си пада по теб!

 Много сме зле явно- тези, дето невинаги разбираме.

И аз подкрепям мнението ти veseela........дори обичам да показвам и казвам на хората които не харесвам какво мисля за тях.

Имаше веднъж една тема за това дали мъжете могат да бъдат само приятели с жените,особено онези красивите или да го кажем по-смегчаващо,онези които им изглеждат на самите тях привлекателни(вкусове всякакви).
Няколко пъти ми се е случвало да изпадна в такава ситуация че мъже,на които съм разчитала и съм имала за най-добри приятели,в един момент,без аз да имам изобщо нещо в предвид за тяхното увлечение,са ми изтърсвали ни в клин ни в ръкав че хранят някакви много различни от приятелски чувства към мен.Оставала съм толкова шокирана,толкова изненадана от това че женската ми интуиция не е надушила нищо ,че в един момент реших че не съм способна да чета чувствата на другите.Окей,нормално е да забележиш някого,който се обръща да те гледа по улицата и тем подобни неща,но признавам си че изобщо не мога да предценя останалото.Не е възможно тези неща да не мога да ги усетя само аз.Сигурна съм че има мн.такива като мен.

Ти сигурно си много красива, за да нямаш приятели мъже.Аз имам много, ценя ги и разчитам на тях, както и те на мен.Никога не излизам от рамките на приятелството и ЗНАМ че ако това стане ще е по моя вина т. е. жените са тези, които избират с кой да бъдат!!!Предполагам, че ти също харесваш въпросният мъж - поне малко, за да си задаваш тези въпроси.

Може би имам някакво шесто чувство, но усещам. Голям издайник е погледа следва начина на държание, мимиките, жестовете. Дори когато някой се прикрива пак има жестове, които издават.

Albertine, същата съм като теб и не го смятам за ненормално. НЕ бих могла да забележа "издайническите" жестове, погледи и т.н, ако не ги търся. Тогава пък рискувам да се изложа:  решила съм, че някой ме харесва, пък той хабер си няма, или просто е такъв типаж и се държи така с всички жени

Мах.....не мисля че съм красива.Т.е. аз си се харесвам многу даже,но това е нормално за повечето от хората,независимо от това дали другите ги определят красиви или не.Разбира се че имам мъже приятели.Но не знам дали когато дойдат в нас на кафе гледат безполово на мен,както аз на тях или идват щото имат някакви тайни мераци.Примерно съпруга ми има приятел,който четсо кисне в нас.Голям лаф заформяме,пушим,наливаме се с кафе,разсъждаваме за живота.Абе приятно е.Но примерно мъжа ми е сигурен че идва в къщи защото му харесвам като жена.Аз пък обратното,мисля си че освен приятната компания се облажва и от адсл-а в къщи и дърпа разни програми.Най-вече с това си го обяснявам идването му,с дисковете гратис и програмите които сваля.
а, въпросния господин от магазинчето.Вече казах по нагоре,в други обстоятелства бих се почувствала много поласкана от факта че някой би могъл да ме хареса.Няма жена,която би се отвратила от мисълта че привлича приятно изглеждащ мъж с изключители обноски и възпитание.Не мога да го обясня,признавам!Примерно:представете си ситуацията.Приятелката ви има симпатичен мъж,когото от време на време забелязвате че се държи някак особено с вас.На вас ще ви бъде ли приятно че мъжа на приятелката ви ви харесва като жена?Не бихте ли се чувствали зле без да трябва непременно да сте подпомогнали с нещо или насърчили.Ей така от самият факт че тя би се почувствала зле от създадената ситуация,в която участвате дори и без вина вие?
Примерно аз веднага разбирам кога мъжа ми харесва една жена.По начина по който говори,по тона.Нали живея с него,знам си го.Не са ми приятни подобни ситуации.Не мога да кажа че това ,че харесва друга жена ме радва.Ако тази жена пък беше някоя моя позната или приятелка бих се чувствала двойно по зле.
Много оплетено стана.

Мисля,че всяка жена разбира дали е харесване,доколко е харесвана и най вече за какво е харесвана.Друг е въпросът дали и изнася да го разбере или  "чака"потвърждение"
Аз пък се чудя как човек който живее от години в Италия,все още се чуди,вълнува и т.н. от това дали някой го гледал.При положение ,че италианците се обръщат и след куцо магаре,стига да е от женски род

и аз неразбирам в повечето случай кога съм харесвана,а и винаги е кофти на приятелка мъжа й да те харесва винаги се чувстваш виновен за нещо,а и съм сигурна че всеки мъж - приятел ,колкото да е добър и отзивчив винаги си те е пожелавал като жена