От съвсем скоро съм една от вас. На 28 години съм, имам син на 3. По доста причини се разделихме със съпруга ми, но ми е съвсем скорошно и доста ме боли.
В момента съм много притеснена как ще се справя с отглеждането на детето сама, защото дали таткото ще иска да участва или не, не мога да знам. На думи много го обича, много иска да се грижи за него, но на практика все не намира време.
На този етап казвам на детето, че татко е на работа, мисля да му кажа скоро, че татко има нова къща и ще е хубаво да може да иде на две места, където да си играе и има много играчки-и тук, и там.
През дена нещата са що годе ок, работа, нямам време да се замисля, но вечер ми е безкрайно тъжно, не бих казала самотно, а просто тъжно.
Толкова се опасявам как ще се справя, ще се справя ли, търся вина за раздялата ни, макар че те нещата никога не са само сиви, знам че ако се доверя отново на съпруга ми, той пак ще ни предаде и всичко ще е до следващия път.
Пожелавам ви много много здраве и сили.