От София съм,при самия кюртаж имах проблеми,за това ме е страх че няма да забременя пак
- Публикувана: 1 окт. 2007, 15:48 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2007, 20:20 ч.
:? Спонтанният аборт...и състоянието след него
Onejnost, мила, моля те, не се отчайвай! Не позволявай на страха да те срине! В никакъв случай!
Всички тук сме в едно такова положение...Но всяка от нас трябва да се справи с този проблем. Вярно е, страх има. И аз се страхувам. Много! Стягай се! И след това ще видиш, че си заслужава всяка една жертва, която си направила - за да стигнеш до заветната мечта - да си гушнеш хубавия бебок. Повярвай ми, сигурна съм, че ще е така! Много ми е тъжно, плача доста на моменти, но като виждам, че разстройвам най-близките си /а не трябва!, но какво да направя, толкова ми е тъжно, на тях-също/, се вземам в ръце.Защото друг начин няма.Нали знаеш - помогни си сам, за да ти помогне и Бог!Омръзна ми да слушам как трябва да се успокоя, затова едва ли мога да ти кажа да го раздаваш по-спокойно, но...поне опитай!Няма невъзможни неща! Толкова трудно стана нашето бебе, а толкова лесно го загубих. Защо то, а не аз? На този въпрос не мога да си отговоря...Но вярвам, че след като е станало чудото веднъж ще стане и втори, и трети път, а догодина ще разхождаме бебетата...
Деси, мила, от София съм.
На всички момичета пожелавам мноооооооооооого сили! Прегръщам ви силно!
Всички тук сме в едно такова положение...Но всяка от нас трябва да се справи с този проблем. Вярно е, страх има. И аз се страхувам. Много! Стягай се! И след това ще видиш, че си заслужава всяка една жертва, която си направила - за да стигнеш до заветната мечта - да си гушнеш хубавия бебок. Повярвай ми, сигурна съм, че ще е така! Много ми е тъжно, плача доста на моменти, но като виждам, че разстройвам най-близките си /а не трябва!, но какво да направя, толкова ми е тъжно, на тях-също/, се вземам в ръце.Защото друг начин няма.Нали знаеш - помогни си сам, за да ти помогне и Бог!Омръзна ми да слушам как трябва да се успокоя, затова едва ли мога да ти кажа да го раздаваш по-спокойно, но...поне опитай!Няма невъзможни неща! Толкова трудно стана нашето бебе, а толкова лесно го загубих. Защо то, а не аз? На този въпрос не мога да си отговоря...Но вярвам, че след като е станало чудото веднъж ще стане и втори, и трети път, а догодина ще разхождаме бебетата...
Деси, мила, от София съм.
На всички момичета пожелавам мноооооооооооого сили! Прегръщам ви силно!
и на двете ще кажа че трябва да сме силни мили мои....и на нашата нива ще има слънчице и то скоро....само е важно да сме заедно и да споделяме,да намираме решения заедно тук и да си помагаме една на друга а ако даде бог и ако искате може да се видим някои ден с големите кореми:))) 
Можете да разчитате на моята подкрепа 
!
С най-голямо удоволствие бих искала да се видим някой ден. Обаче моят корем би могъл да започне да нараства едва след Нова година. Лекарите казват да се пазим със съпруга ми към 6 месеца /разбирай до края на февруари/, но ако всичко е наред, може и от по-рано да се задействаме отново и да доведем нещата до щастлив край
!С най-голямо удоволствие бих искала да се видим някой ден. Обаче моят корем би могъл да започне да нараства едва след Нова година. Лекарите казват да се пазим със съпруга ми към 6 месеца /разбирай до края на февруари/, но ако всичко е наред, може и от по-рано да се задействаме отново и да доведем нещата до щастлив край
desislava_87 аз не съм кандидат майка,а кандидат татко,но мога до известна степен да разбера как се чувстваш,защото съвсем на скоро разбрах как се чувстваш ти,а и доста хора който пишат тук.От това може би не ви става кой знае колко по леко,но се надявам,че скоро всички ще имаме много поводи за радост и оптимизъм.Успех