как убедихте околните да задържите голямото куче

  • 10 440
  • 157
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 983
Моето лично мнение за куче и малко бебе/дете няма да споделям, че е в абсолютен разрез с целта на темата ти.  Laughing

Ха- ха. Благодаря  bouquet

# 46
  • Мнения: 2 722
Не съм питала, не съм убеждавала.
Винаги нещо ще пречи някому.
За мен избора да махнеш кучето, заради детето е равностоен на избора да пратиш при бабите първото дете, че вече ходи и внася бацили с обувките си в коридора, където пълзи малкото и да се занимаваш само с второто.
Може и да съм крайна, но успешно /при това в апартамент/ се справям със сибирско хъски на 8 години и две диванета - виждат се в подписа ми.
Трябваше да направя тежък избор и да се откажа от второто хъски, което беше с тежка епилепсия, в името на майчинството, за което и до сега ми е кофти.
Обезпаразитявам кучето външно и вътрешно редовно, мия лапи - само с вода, реша редовно, за да намаля броя на падналите косми и докато децата пълзят - мия два пъти повече на ден с Доместос - безопасен и за децата и за кучето. Натоварването е лично за мен - приела съм го и се справям.

# 47
  • Sofia
  • Мнения: 280
Vesi смеска между драдхар и хъски е целия е черен с едно синьо око   септември стана на 2 годинки  Simple Smile

# 48
  • Мнения: 983
Мама_Галя_66 благодаря за хубавия отговор  bouquet
Kaspur, Да ти е жив и здрав кучо. Grinning

# 49
  • Мнения: 22 867
Лабрадорът ми израсна заедно с бебе, разликата им беше 4 месеца, "батко" беше кучето. Беше му забранено да влиза в стаята на бебчо и той така свикна, че след две години, когато бебчо вече не живееше в стаята, той отказваше да влезе и стоеше на прага. Когато ги запознавах, той се опита да близне бебето, беше му казано категорично "НЕ". След още няколко "не"-та не опита повече. Същото стана и с играчките, научихме го да не ги пипа. Той си има своите. Е, всичкото това изисква усилия, не става от раз, но пък дава резултат. Лабрадорът е страшно схватливо куче. Когато милвах бебчо, погалвах и него по главицата, за да не ревнува. И стана така, че бебо най-напред научи името на кучето и реагираше, като обръщаше глава към кучето. На прощъпулника отчупи залче от питката, помислехме, че иска да яде, а той се обърна и го подаде на кучо. Изобщо станаха приятели. Няма да разказвам как момченцето терореше кучето - когато то спи, скачане със сила върху него, стъпване на лапа, глава, където завърне, скубане, дърпане, бъркане в очите. Реакцията на кучето беше само отдръпване. Разбира се, че съм била нащрек, защото знам ли как ще реагира, все пак е животно, стряскан е, когато спи. Ами, по-благосклонно от човек реагираше. По-голям проблем беше да научим детето да не пипа нещата на кучето. Случвало се е и да ги вземе, ами мият се ръцете, пак се обяснява и така. За хигиената - когато има малко дете, то си е тичане и без куче. Миеш няколко пъти пода, лапките на кучето съм мила само с вода. Важно е да се дават всички обезпаразитяващи - вътрешни и външни на кучето. Да чукна на дърво, кучето е на почти три години, момченцето на две и половина, проблеми за сега няма. Появи се и момиченце, вече е на осем месеца, този път проблеми съвсем нямаше - кучо си стои настрана, не пипа нещата и, най-много да отиде да подуши и, разбира се, пак му се казва не, в смисъл до там - само подушване, и той разбира. Тя също го познава вече по име и се заглежда доста по него. Лично аз смятам, че е много хубаво да растата деца и куче. Има доста общи неща между тях, с тая разлика, че кучо по-бързо схваща какво се иска от него. На човешките същества трябва повече да се казва или обяснява.  Grinning Така че, мисля, че не е проблем да си гледаш децата с куче. Просто трябват малко повече усилия и грижи, но когато човек обича животинките, те не тежат. Дано те разберат твоите близки хора, защото аз теб те разбирам.  bouquet

# 50
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Кажете ми как се справяте с големите си кучета и как поддържате хигиена. Всякакви убедителни материали ще са ми от полза. За сега имам довода, че децата, колкото по-рано се срещнат с животни, рискът от развиване на алергия е по-малък.

 Ако любовта ти към лабрадора е безусловна, ще го оставиш там, където на Него му е по-добър живота.

 Колкото за алергиите си права, а да не забравяме и специфичните зоонози, виж тук:                Зоонози

# 51
  • София
  • Мнения: 3 249
Отраснала съм с кучета (предимно) и котки и когато забременях, имахме (всъщност и сега си ги имаме) котка у дома, която не излиза и куче на двора, което пък не влиза вътре. И двамата са редовно ваксинирани и обезпаразитявани.

Естествено, цялата рода до десето коляно гракна, че видиш ли котката трябва да се "махне", каквото и да означава това. Може би да я хвърля в реката с камък на шията. Той е член на нашето семейство и с мъжа ми бяхме категорични, че само проява на алергия на дъщеря ни към котката може да ни накара да се разделим с него.

Спазвам елементарни хигиенни правила - не чистя котешката тоалетна, мия си ръцете, след като го пипам, мия ръцете на дъщеря ми по 100 пъти на ден (тя пълзи от доста време вече)... А бабите и лелите се научиха, че главата ми е дебела и правя, каквото реша и преценя.

Всъщност котката беше основният стимул на дъщеря ми да пропълзи. Той понякога се заиграва с нея, като я разхожда в кръг, а тя се радва и се смее с глас. Комбина са.

С чистенето се справям толкова, колкото мога. Мислех, че ще ми е най-трудно пролетта, когато котката си сменя козината, но тогава дъщеря ми беше още малка, спеше доста и спокойно пусках прахосмукачка и бършех прах всеки ден. Сега е малко по-сложно, но се старая нещата да са в ред.

Е, не споделям опит с голямо куче, но разбирам какво ти е на сърцето. Успех, каквото и да решиш! Peace

# 52
  • Мнения: 7 723
Цитат
Кажете ми как се справяте с големите си кучета и как поддържате хигиена. Всякакви убедителни материали ще са ми от полза. За сега имам довода, че децата, колкото по-рано се срещнат с животни, рискът от развиване на алергия е по-малък.

 Ако любовта ти към лабрадора е безусловна, ще го оставиш там, където на Него му е по-добър живота.

 Колкото за алергиите си права, а да не забравяме и специфичните зоонози, виж тук:                Зоонози

Това е мнение на доктор, все пак! Wink

# 53
  • Мнения: 2 722
Защо ли си мисля, че темата е "как убедихте околните да задържите голямото куче", а не ЗА или ПРОТИВ кучета/котки у дома.
Определено оставам с впечатление, че това е зов за помощ към майките, които са поели "риска" да гледат дете и куче едновременно.

# 54
  • Мнения: 7 723
...
Определено оставам с впечатление, че това е зов за помощ към майките, които са поели "риска" да гледат дете и куче едновременно.
А, добър ден! Whistling

# 55
  • Мнения: 2 722
Руска тогава постовете ти са излишни, според мен /нищо лично/

vesito 2 голямо куче е в пъти по-безопасно от малко.
Лабрадор, Голдън ретривер - това са все породи, много лесно поддаващи се на обучение

# 56
  • Мнения: 7 723
Руска тогава постовете ти са излишни, според мен /нищо лично/
...
Така е, но късно го разбрах....
...ама тя и без това няма да ме послуша!

# 57
  • Мнения: 1 937
Ако кучето има потенциал, можеш да го възпиташ да не се доближава до играчките на децата и да не ги лиже. И въобще да прави каквото ти искаш от него да прави.
Дано да успееш да убедиш и съпруга си в това.

Отглеждаме ретрийвър вече 4-ри години. Голямата ни дъщеря го получи като подарък за 3-тия си рожден ден. По това време малката беше на 4 месеца. Вихър живее вътре, независимо че разполагаме с двор. Не влиза в кухнята или детската стая без разрешение. Не доближава играчките на децата.

Съгласна съм с всичко казано от ibm, Mama_Galia_66, labrex.
 

# 58
  • Мнения: 983
Цитат
Кажете ми как се справяте с големите си кучета и как поддържате хигиена. Всякакви убедителни материали ще са ми от полза. За сега имам довода, че децата, колкото по-рано се срещнат с животни, рискът от развиване на алергия е по-малък.

 Ако любовта ти към лабрадора е безусловна, ще го оставиш там, където на Него му е по-добър живота.

 Колкото за алергиите си права, а да не забравяме и специфичните зоонози, виж тук:                Зоонози


На него му е най-добре с нас. Благодаря за инфото за зоонозите. От материала, разбирам, че е най- безопасно да си взема крокодил Wink- носи най-малко зоонози. Така като чета,  всички зарази, могат да се хванат и когато децата са на разходка.
Благодаря и на Лабрекс и Вердад- какво съвпадение-толкова ретривъри на едно място Mr. Green

# 59
  • София
  • Мнения: 794
Родителите ми имат куче и свекърва ми има куче. Отгледах си детето с куче в къщи. Пролазване, прохождане... редом с кучето. Грам не е боледувал и голям юнак порасна! Да, много чистене трябва!

Но не пиша, за да ви разказвам за моето дете, а за мен самата.
Аз, като малка, бях много болнаво дете - астматик съм. Много често лежах в болница за по месец и повече, винаги минавах през интензивното отделение на системи, кислород... По толкова отсъствия събирах годишно, че беше на кантар преминаването ми в по-горния клас. Идваха учители в болницата да ми преподават материала, за да не се налага да повтарям годината. От физическо винаги съм била освободена. Бях и много затворено дете, на детска градина не са ме пращали заради астмата, на лагери не съм ходила. Живота на майка ми се въртеше изцяло около мен и моето здраве. Спряла е да ходи на работа заради мен. Още помня как спеше седмици наред на стол до леглото ми в болницата. Най-тежко ми беше, когато казаха, че съм достатъчно голяма и майка ми не може да стои в болницата с мен. Не помня на колко съм била, може би на 5-6 годинки.
Тази жена не преставаше да чисти, в къщи всичко беше изрядно-стерилно. Тя не смееше да оправи леглото в мое присъствие, заради праха, който се вдига от завивките. А моята астма се отключваше от много неща - прах, миризми, от настинка, смяна на климата... Не можех да преспивам на друго място без да получа пристъп - нито на село, където е чист въздуха, нито на Сандански, където климата влияел благотворно на астматици.
Когато станах на десетина години започнах да мечтая за куче и то за не какво да е куче, а за бобтейл - голямо и космато. В пълен противовес на заболяването ми. Доста време мечтах за куче, доста тормозех родителите си, много исках... Милите те, сега разбирам какво им е било! Съответно майка ми се допита до лекуващите ме лекари и всички бяха твърдо против! Дете астматик и куче-не! И с право, никой не е и предполагал, че може да ми повлияе добре.
Но в един момент от постоянното мрънкане и плакане за куче, родителите ми се съгласиха. След като купихме кучето, майка ми плака по целия път на обратно. Кучето го купихме от Белград.  Тя самата не обичаше животни, дори не беше пипала куче. На какво са готови хората за децата си!!!
На следващия ден след покупката на кучето, отидох на контролен преглед, бях след поредното си боледуване. Бях на 13 г. Майка ми съответно каза, че сме взели домашен любимец. Лекарката твърдо каза да махаме кучето. Майка ми реши да отиде да живее под наем с него, за да не е при мен и да не ми стане нещо.
Нo някак си се разминаха нещата, първоначалния шок на родителите ми, които до този момент са ме гледали почти в стерилна среда и задържахме животинката. От тогава до сега, пристъп не съм получавала и в болница по болест не съм влизала (само за раждането Simple Smile ).
Обяснявам си го с по-голямата физическа активност, от която преди съм била пазена. Извеждах кучето два пъти на ден, тичахме заедно, ходихме на много дълги разходки. Ставала съм сутрин преди училище - 6 ч., за да извеждам кучето, зиме-лете. Тъй като бобтейлите са с много дълга козина, по 1 час на ден я решех  = прах - нищо ми нямаше!
Може да съм я израснала астмата с възрастта, но може и кучето да е помогнало! Не се знае, но е факт, че от 93 г., когато взехме Астра, не съм получавала астматични пристъпи и дори станах много здраво дете, а вече и голям човек (даже дооооста голям, но това е друга тема Wink )
Това е от мен, още много мога да пиша, но хайде, стига, да не ви отегча Simple Smile

Не давам съвети, просто разказвам моята история.

...
Всеки ден от глад умира по едно дете-ако всеки не е чак толкова егоист и да си пръска парите за глупости,,няма да се случва това!
...

Не виждам това абсурдно изказване какво общо има с темата !!! Не сме тръгнали да си правиме отчет на разходите. Дай да подхванем хората, които карат скъпи коли, защо ги купуват като всеки ден умират деца, всеки ден умират животни, тровим и убиваме природата... И не виждам капка егоизъм в това, да отглеждаш куче! А има далеч по-големи глупости, за които хората си пръскат парите от купата храна на ден за едно куче!!!!

Последна редакция: вт, 09 окт 2007, 15:40 от lo80

Общи условия

Активация на акаунт