Микроцефалия

  • 97 532
  • 526
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 153
Сега виждам,че интермед прима Пловдив са направили свой форум,в който мисля,че може да се включват техни специалисти и да отговарят на разни питания..така си мисля newsm78 newsm78..Ето ви адреса му ...дано е полезен все с нещо..
http://forum.intermed-prima.com/
Сега го видях и аз.Интересно ми е кой от центъра ще отговаря на евентуални питания,въпроси..

# 16
  • Мнения: 779
Ако някой може да ми даде координатите на Д-р Пискова ще съм благодарна.Взех тук от нета неини телефони но нещо не ги вдига ,незнам дали са същите newsm78
Междувременно вижте тази новина,която ще оставя без коментар #2gunfire #2gunfire #2gunfire
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1106939

Последна редакция: пн, 08 окт 2007, 14:48 от zlatina_ZZ

# 17
  • Мнения: 153
Д-р Пискова-0888647697.Търси я след 20.30ч.През деня рядко вдига.

# 18
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Пискова през деня не вдига, даже да вдигне разговорите протичат доста хаотично  Crazy Така че най - добре между 20.30 и 22 часа я търсете.
Преди малко говорих с нея, разбрахме се утре в 17 часа да сме там с дребната.


...
Междувременно вижте тази новина,която ще оставя без коментар #2gunfire #2gunfire #2gunfire
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1106939

Само да вметна, че е предаден много манипулативно случаят. Истината е мааааалко по - различна. Но нямам време сега да пиша, утре ако искате ще копирам директно от пресконференциите и на болницата и на Енергото.

# 19
  • Мнения: 779
Ние нали лежахме там ..видяхме си стаята ,спомних си ,че Вики беше най-тежкия им случай тогава,беше цялата в маркучи с хиляда апарати навързана..беше ужасно ,ако беше спрял тока незнам,можеше да бъде тя..Незнам въобще кой виновен..струва ми се жалко да е болницата..ПО скоро би трябвало друг да отговаря за тока,а лекарите си имат други задачи.Мъчно ми е ..пак се замислям за държавата в която живеем.. Cryмного ми е жалко...

# 20
  • Мнения: 779
МОмичета някой от вас използвал ли е НООТРОПИЛ сироп от 125 мл за децата?Аз давам вече второ шише ,макар че незнам дали има нужда ,защото Вики си прави всичко и не е изостанала в развитието,а от него едва ли ще и порасте главата newsm78Мился си да поставя този вапрос на невролога като отидем.Първото шишенце нямаше проблем ,но сега правих почивка преди да го почна пак и Само се изнервя от него и става взбудена.А наблюдаващите лекари ми казаха да го давам пак..Въобще чудя се ..Как ви е повлиял на вас ?(ако ви е познат медикамента разбира се)съдържа Пирацетам.

# 21
  • Мнения: 153
Злати,и Анди от седмица пие Ноотропил.Започнах да го давам с мнооого страх,защото тя и без това е нервна и ревлива за десет бебета.Пие го вече пети ден и за сега притесненията ми са неоправдани.Дано да е така и за напред,че ще го пие доста дълго.В каква доза го даваш?Анди пие 2x1мл.А даваш ли все още аминокиселини?

# 22
  • Мнения: 2 531
Виждам че много от майките са от Пловдив - какво ще кажете да се срешнем да "поговорим на живо" за проблемите?
Моя син е с генетичен проблем и една от "диагнозите" е микроцефалия! Главата му е като на 3г. дете , а е на 6 г. Бързам да напиша обаче че няма несъразмерност между лицевата и черепната част , защото при истинската микроцефалия отстрани стои като отрязана мозъчната част , а на него си му е дребничка цялата! Противно на това коета са ви казали аз ще ви кажа  че няма умствено изоставане и това с много яд , защото от както знаем че е с проблем основната диагноза на докторите беше тази и това много ни обърка да открием истинските му проблеми и да ги решаваме !!!
Ноотропил сме пили , в кърмаческа възраст взимаше пирамем , понасяше му, след това пробвахме ноотропил - изобщо не му понесе! Дълго време сме взимали ризатарун , него по добре го понасяше но и той си има странични ефекти. Сега нищо не му давам и смятам че е по добре! Пролетта правихме ЯМР по повод един припадък / няма нищо общо с микроцефалията / и нищо особненно не се вида там !
 zlatina_ZZ Би ли описала повече за жената с която си се запознала и има вече големи деца с микроцефалия ?

# 23
  • Мнения: 2 531
Ето данните от нашта главичка , докато се следени ...
на 1 м. интересно регистрираха по малък размер от този при раждане, предположиха че е станала грешка в родилното та затова от там почвам
1м.- 34,5
2м.-35,5
3м.-36,5
4м.-38,5
5м.-38,5 /явно малко са сграшили прадния месец/
6м.-39,0
7м.- 39,5
8м.-40,5
9м.-41,5
11м.-42,0
12м.42,0
1г.2м.-42,8
1г.5м-43,5
1г.8м-44,2
1г.9м-44,5
2г.-44,8
2г,7м-45,0
2г.10м.-45,5
3г.-46,0 ... и се отказах да я меря вече .. колкото порасне- толкова

# 24
  • Мнения: 779
Злати,и Анди от седмица пие Ноотропил.Започнах да го давам с мнооого страх,защото тя и без това е нервна и ревлива за десет бебета.Пие го вече пети ден и за сега притесненията ми са неоправдани.Дано да е така и за напред,че ще го пие доста дълго.В каква доза го даваш?Анди пие 2x1мл.А даваш ли все още аминокиселини?
значи и ние пием същата дозировка 2*1 мл дневно.Пие го още когато беше на 1месец .Странното е ,че първото шишенце въобще не и действаше зле ,а сега, след като направих почивка и започнахме пак,е доста по-нервна.Ще поизчакам още ден два да видим как ще е ,за да съм сигурна,че от лекарството.Аминокиселини направихме 4 ри курса,още като беше на 1/2 месец почнахме,още лежеше в интензивен сектор.Аз вярвам много в лечението с аминокиселини.Незнам ,но може би от тях на Вики и се "избистри"  Grinningмозъка,както се казва.Беше и направо "компот",точки ,запетайки,тирета и т н се виждаха на ТФЕ.след аминокиселините обаче всичко изчезна,състоянието и се подобри значително.Има и други които са ги пили.Вики И мама например и те са доволни мисля.
А този ноотроппил го даваме за стимулиране на психическото развитие май..говор,общуване ит  н..ДАВАМ и милгама Н-витамин Д в всичките му форми,пак за мозъка.. Peace

# 25
  • Мнения: 779
Виждам че много от майките са от Пловдив - какво ще кажете да се срешнем да "поговорим на живо" за проблемите?

 zlatina_ZZ Би ли описала повече за жената с която си се запознала и има вече големи деца с микроцефалия ?
ЗА срещата съм за с двете си ръце!!!! Simple Smileби било наистина чудесно да се видим и да обсъдим проблемите си. PeaceЩе оставя на вас да решите кога и по кое време ще ви е удобно,ако не ,пишете, ще го измислим пак.
Жената се казва ВИЛИ,от София  е и се видяхме миналия месец,когато бях там.Много човечна и мила ми се стори,макар срещата ни да беше кратка и изнервяща(бях с двете хлапета).Доста отзивчива е и съм сигурна,че може да бъде полезна ,ако някой иска да поговори с нея за обмяна на опит.Мога да и звънна ако искаш и да я попитам,няма да има нищо против .Сигурна съм.Незнам дали са излязли от болница,че дъщеря и последно не беше добре. Praynig Praynig PraynigДано се е оправила вече.Тя е с микроцефалия и еилепсия и т н  Cry,на  32 години е .Има и болен от същото син  Cry,на 31 г . мисля че беше.

# 26
  • Мнения: 779
Вени-Б,Нашите размери са същите(до 3ти я месец) ,и на нас при раждането ни измериха  с по- голяма глава-35см,но тя беше с огромни кефалхематоми  колкото две яйца,та размера сигурно от там грешен...
 Сега Виждам,че си бременна ЧЕСТИТООООООООООООООО!!!!!!!!!!!!!!!!  bouquet  bouquet  bouquet

Последна редакция: чт, 11 окт 2007, 12:39 от zlatina_ZZ

# 27
  • София
  • Мнения: 11
Здравейте мои момичета, видях че Златинчето е тук и реших да се включа. Ако мога с нещо да ви помогна, ще го направя с най-голямо желание. Въпреки че и аз, след толкова много години опит с моите деца, все още се лутам насам-натам. Вие всички знаете - няма свестен лекар да ви посъветва, да ви насочи... на за помощ съм винаги готова. Ние излязохме с дъщеря ми от болницата и влязохме пък за друго, но това е ежедневие - свикнала съм . Кажете кога и къде - ще дойда! Р.Р. Аз съм Вили, за която говори Златинчето

# 28
  • Мнения: 2 531
Здравей Вили. Като начало защо не напишеш какви са проблемите при твоите деца и за толкова години как се развиват нещата - всъщност всички това ни интересува ?

# 29
  • София
  • Мнения: 11
Дъщеря ми, която сега е на 33 год., се роди нормално. Но макар че в болницата нищо не ми казаха, след време детската докторка взе да ми подмята "Трябва да си имаш друго дете". И аз с целия си акъл забременях. Няколко месеца след това  вече разбрах, че дъщеря ми се е родила с микроцефалия. Изследваха ме за токсоплазмоза - първият резултат беше положителен, вторият отрицателен. Те самите доктори се лутаха, пък какво остава аз да знам повече от тях... Но един ден, вече бременна със сина ми, се видях с една моя съученичка - невролог. Тя - въпреки че е доктор в провинцията, но беше най-наясно май от всички - каза ми, че и това дете, което чакам, ще бъде със същата диагноза! Не знаех много за микроцефалията,  все си мислех, че това е само някакъв козметичен дефект! Нито имаше от къде да се научи, нито някой ти обясняваше. Обикновеното беше да те посъветват да оставиш детето си в дом. Просто такива бяха времената. Можете да си представите как останалите четири месеца очаквах да се роди синът ми.  Когато това стана, всичко около мен престана да съществува, освен децата ми. Защото и той имаше същата диагноза. От тогава започнаха ходенията по лекари, изследвания - не можа да се разбере причината. Но фактите бяха налице - от начало по малко, после повече, но се забелязваше изоставането в умственото развитие, както и в размера на главата.  Фонтанелата се затвори по-бързо от нормалното. Започнаха да ни изписват лекарства за стимулиране на мозъка - пирамем, ноотропил. Сигурно и вие сте минали по този път - след като лекарите не помагат, тръгваш по билкари, баячки и т.н. И този път сме го минали - нормално е да направиш всичко за детето си и да очакваш чудо. Ходих при известния билкар Петър Димков. Все още пазя рецептата, която е около 5 страници - който иска, ще му я дам.  Много трудно изпълнима е, но мисля, че все пак е дала някакъв резултат. Но... чудото не се случи - а аз исках при мен да се случи 2 пъти! А сега /мами, не се стряскайте/, идва и по-лошото - в почти всички случаи следва епилепсия. При нас и при двамата тя дойде на 9 годишна възраст. Първият припадък беше...... никога не съм мислила, че има такава болка - само помня отпуснатото телце на дъщеря ми в ръцете ми и неистовите писъци, които издавах... Пак болници, лекари, лекарства - този път да подтискат мозъка. Синът ми тогава беше на 7 г. и 4 мес. Оставаха ми 1г. и 6 мес. , за да очаквам и да преживея същия ужас и с него. Беше още по-страшно... Не се свиква, повярвайте! С всяка година състоянието се влошава, няма напредък. Това се дължи най-вече на припадъците, защото умират нервни клекти. Затова трябва колкото е възможно децата да се обучават,да придобиват навици, които да съхранят в бъдеще. Защото знаете кой е най-големият кошмар - какво ще бъде когато ни няма нас - майките... Простете, ако ви обезкуражих, но дали е по-добре ако не виждаме реалността и очакваме чудеса?

Общи условия

Активация на акаунт