Когато нещо ви мъчи, с кого споделяте ...

Имам приятелка, с която повече от 20 години споделям(е) абсолютно всичко. Чуваме се всяка вечер и знаем една за друга повече, отколкото всяка от нас знае за самата себе си.
Това с листа хартия също е вариант. Каквото и да те мъчи, си пред дилема - пишеш в една колона плюсовете, в друга минусите и или решаваш проблема на съзнателно ниво, или теглиш една м...а и се оставяш на емоциите.

Мнооого добре те разбирам, ако това те грее. И мен ме тормозят едни неща, за които мога спокойно да говоря само с един човек - една жена, която даже не е най-близката ми приятелка, но ме разбира най-добре в този случай. За съжаление, тя е извън България в момента и нямам връзка с нея, а ми се говорииии

Ти разбиране ли търсиш или някой, който да те увери, че си права?
Човек така е устроен, че предпочита да чуе това, което на него му се иска.

Kasidy, сподели на мен. На лични. Не се познаваме и вероятно никога няма да се срещнем, но можеш да ми споделиш и бъди сигурна, че отсреща ще намериш добър слушател и излючително доброжелателен човек. Ако мога ще те посъветвам. Ако не мога - няма да те упрекна. Просто се престраши, седни и попиши. Така може и на самата теб да ти просветне!   

За съжаление, не споделям вече почти с никого. Май споделям само с вас съфорумките. Просто, никой от семейството ми няма да ме разбере, нито ще ми помогне. Приятелките виждам много рядко, особено след раждането на сина ми. Всяка е тръгнала по своя път, различни ангажименти, липса на време. Не мога всеки път, когато нещо ми тежи, да звъня и да искам да се срещна с тях. Ние вече почти не се чуваме, па камо ли да се видим.
В момента ми е адски напрегнат период - това в рамките на почти месец. Просто няма на кого да се отпусна и да кажа - по различни причини. Отдавна не ми се беше случвало да ми е толкова напрегнато. Първо беше адаптацията на детето в яслата. Мъжът ми беше против даването му на ясла. Как да му споделя, че ми е тъжно и мъчно за детето, когато той ме убеждаваше да не го давам, а ако му кажа, ще ми натири носа. Свекърва ми е повече обсебена от нейните работни ангажименти и май хич не й е да й споделям. Свекър ми е в командировка. Майка ми пък е твърде студена, за да получа съчувствие от нея, въпреки че точно тя беше човекът, който най-много ми вдъхна кураж, че детето ще свикне.
Трябва да започвам работа, а няма кой да взима детето от ясла по-рано. Досега го взимах към 15,30 - 16,00 ч., а сега свършвам работа в 18,00ч. и работя в другия край на София. Докато се прибера...Свекърва ми е на смени и когато е нощна, няма да може да го взима. Мъжът ми не може. Свекър ми с толкова малки деца не можел да се разправя. Майка ми живее на 500 км оттук...Истината е, че детето ще реве, ако го взима друг освен мен или баба му. И куп други проБлеми...Само тук мога да споделя, поне да ми олекне. Иначе си нося проблемите в себе си.
Може да ви се стори смешно, ама се моля на Господ. Тогава мога да си кажа всичко, така както го чувствам. Като че ли най ми олеква тогава.

С мъжа ми и с най- добрата ми приятелка споделям...

Зависи .... някои неща споделям с приятеля ми, други с майка ми, а пък някои изобщо не споделям - преживявам ги сама. С приятелки много рядко споделям, да не кажа почти никога.


Това е много добър вариант, хем споделяш, хем получаваш съвет и най-важното - олеква ти!   

Това извън темата го споменах, защото май е редно на майката да се споделя. С моята никак не се разбираме, да не кажа дори че трудно се изслушваме взаимно.
doreto,   

На първо място споделям с майка ми,тя най-добре ме разбира.Споделям и с приятелят си.
Според мен не е добре да го тайш в себе си,трябва да излееш душата си пред някой-било то и в някой чат

Наскоро бях изпаднала в подобно състояние.Щях да се пръсна.Няма как бях изправена пред такова изпитание,че не беше нито за споделяне с приятели,нито с близки роднини.
Писах в нета,абсолютно анонимно,и веднага отнех част от товара от себе си.Различните гледни точки ме накараха да видя моите пропуски и да взема своето решение.Наистина помага,да се разкриеш пред непознат.Тогава няма срам и свян.
Дано скоро се отърсиш от това.Много е гадно.Сама само ще се задушиш ,изкарай го навън.
Късмет 

Зависи за какво става въпрос, но обикновено споделям с майка ми- страхотен човек,с най-добрата си приятелка или със съпруга си... зависи

С най-добрата ми приятелка, но не винаги ... понякога го тая в себе си но имам оргомната нужда да го споделя с някой, какво и да е то.
Имам един мой много добър приятел, с когото се виждаме рядко /от моя град е, но учи в друг/ На него казвам всичко, както и той на мен / хубавото е, че в повечето случаи, когато имам нужда да споделя нещо с някого, той си е в града /

Споделянето с непознат помага. А ако искаш сама да се справиш  в книгите на Луиз Хей има много техники за такива случаи.  :

Ами нямам голям избор,не искам да притеснявам родителите ми,нямам доверие на познатите си.Може би ме е страх да не остана неразбрана.

сега споделям с мъжа ми или с една, две приятелки..
понякога споделям с дъщерите, те са вече на 15 и са ми най-добрите приятелки..
Кас, сподели с непознат...доста помага, повярвай пък и най-адекватна помощ\съвет\ съм получавала от непознат,  запознат с проблема ми..