Щастливи ли ще сте....

Интересна тема, не знам..
Мисля, мисля... не мога да преценя, сигурно защото нямам дете.

Да, ще съм щастлива. Вярвам, че човек "ще спечели живота си, ако го загуби". Ако сина ми искрено и от сърце вярва в нещо, в което и аз и баща му вярваме....е, тогава няма да има по-щастлива от мен. Страх ме е разбира се. Животът на мисионерите е тежък и неблагодарен. Понякога плащат твърде тежка цена, но поне знаят че са живели така че да оставят следа.

Пояснявам за ужасените, че все пак го отглеждам като нормално дете и ще направя всичко възможно, за да му дам едно добро възпитание и светско образование. А какво ще стане по-натам...Божа работа

аз може би няма нужда да отговарям
освен това на мен самата са ми минавали такива мисли, отделно дето бих била много щастлива да изпратя децата си /един ден ако е рекъл Господ/ в религиозни училища тип пансиони. пък оттам е много вероятно да решат да се отдадат на църквата.

Няма да съм щастлива, аз не съм набожна, това не е професия... по-скоро е призвание, за който е решил да се посвети на религията. При всички случаи ще го подкрепя във всичко, но не и преди да съм опитала да наклоня везните в друга посока, но не насилствено, а... дипломатично...

Ще съм щастлива,ако той е щастлив.

Няма какво да добавя.

ами няма да ми харесва, нито да е поп, нито да е пожарникар или някаква друга опасна професия, нито да е гей и т н ...ама кой ли ще ме пита

Иска ми се да кажа, че ще съм щастлива, щом това е техен избор.
Но знам, че няма да съм.
Иска ми се да могат да изпитат това, което съм почувствала аз при появата им, при първата усмивка, при първото зъбче...
Монахините са невестите на Исус. Той ще им го даде ли това?

Не съм религиозна, не съм и атеист. Някак си не приемам ортодоксалните правила в християнството, затова изповядвам своя собствена ерес. Така или иначе, вярвам в Бог и му се осланям.
Дали ще съм щастлива, ако Маргарита реши да му се отдаде, трудно ми е да кажа категорично. А и след постинга на Анда, няма голям смисъл. Подкрепям мнението й... Харесвам, хора, които се отдават на това, в което вярват. Искам дъщеря ми да преследва щастието си, независимо от моите възгледи за него. Но... Точно тази не-свобода, на която те обрича службата към Бог, ме побърква. Това е в пълен разрез с моята философия...
Да, предпочитам за дъщеря си друг живот.

Предполагам трудно, но ще го приема. Това е за предпочитане пред която и да е друга бандитска занимавка, която също може да го удовлетворява
 В близкото минало бях в манастира Св. Петър и Павел - девически манастир, казват, че е най-чистия в България. Вътре - само жени! Млади, стари, красиви, страхотни! Отвън лъскави мерцедеси, джипове и малки дамски спортни колички! Вътре монахините лъхат на водка. МОля ви се.......Традициите не са това , което бяха!)))) Монашеския живот сега няма нищо общо с представата ни, за такъв живот преди 50-100 години. За съжаление!
 В Баяковския манастир бях миналата година. Посрещна ме някакъв си Отец Симон, който говореше по мобилния си и правеше балончета с дъвка срещу мен. Аз се впечатлявам изключително много от тези неща. Харесвам манастирите, зареждат ме много положително, вътре има някава особена енергия и атмосфера. Многократно съм казвала пред приятели, че искам да поживея в манастир за известно време - не завинаги, защото немога без близките си. Но искам някак си да се слея с това цялото усещане. Та както и да е, възмутих се от този Отец и се качих горе при човек от администрацията ( някакъв важен ), оплаках му се ( по друг повод бях разбирасе там) и той каза :" Дъвчел дъвка ли? Оооо ти трябва да го видиш как издиша с цигарата срещу теб". Та с него имах възможност да поговоря....тези хора вече не живеят в манастирите....-монасите, поповете и т.н. Някои от тях възрастни - да, може би, но младите - ходят там на работа Така, че.....не е толкова страшно:) Даже си изглежда забавно:) Някои от тях ( незнам какви бяха, попове, монаси...незнам какви) направо си имаха вид на глезени момченца, други - на лоши момчета:)))
 Не се притеснявам, ако реши да избере това:) Да ми е жив и здрав и много щастлив!:)

Напомня ми на сюжета на "Папеса Йоана" - дали да станела монахиня или куртизанка... 

Това е истината.
Всичко друго ми се вижда еснафско, снобско и инфантилно.
Съжалявам за крайното изказване, но ми писна от майки, които се налагат и мачкат децата си постоянно. Оставете децата си да вървят по пътя си. Аман вече, насочвайте ги, обяснявайте им, помагайте им, но ги оставете да слушат и себе си.
Като вчера една госпожа, която едвам се стърпях да не й кажа точно същото, но после прецених, че е излишно и въобще няма да разбере за какво й говоря. Но да не изпадам в подробности.

ами като се знам каква съм властна, няма да ми хареса. но то няма да ми хареса каквото и да е, което аз не смятам за хубаво за него. аз като бях дете, майка ми направи всичко възможно, за да ме откаже от танците и ме наведе на други посоки. не че съжалявам, но някак до ден днешен се сещам и се чудя какво ли щеше да стане с мен ако ме беше оставила. а е имало периоди, в които открито съм я обвинявала за това. та по този повод ми се ще да мисля, че ще си преглътна цялата властност и ще го оставя да прави каквото иска.

Е, Каспър, аз например съм отговорила, че няма да съм щастлива. Което съвсем не значи, че ще се опитам категорично да ги спра.
Ако въпросът беше "Ще се опитате ли да ги разубедите?" - да, ще се опитам. Ако не успея - ще го приема, няма да спра да ги обичам.

Да, това е глупаво, защото не знаеш какво щеше да стане.
Аз имам приятелка, която танцува от малка, завърши академията, сега води няколко школи за модерни танци. Освен че изкарва хубави пари, влага и цялото си сърце и е щастлива. Наистина щастлива.
Мен никога никой по никъкъв повод не ме е спирал - първо казах - ще ставам фотограф, ок, започнах работа при най-добрия фотограф в Пловдив, изкарах шест месеца при него и разбрах, че не е това, което си мислех. Че не ставам за фотограф. И добре, всичко е наред, пробвах друго и друго, и накрая си намерих моето призвание....
Какво ли щеше да стане ако бях попаднала на някоя властна майка, която да си изкарва на мен нейните неосъществени амбиции?