Публикувана: 4 окт. 2007, 22:13 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2007, 11:38 ч.

Как преодолявате страха отностно децата ви?

1 950
46
1

# 30 5 окт. 2007, 13:59 ч.

Мнения: 753

Цитат на: dennis в пт, 05 окт 2007, 10:39

Сигурно няма човек който да не се тревожи за онзи когото обича.Сега разбираме и майките си още по-добре.Аз лично се тревожа когато има конкретна причина за това.Не си фантазирам,не си развивам сценарии ,не се вглеждам до лудост в нещо което го няма и се радвам на всеки един страхотен ден откакто имам това съкровище.

# 31 5 окт. 2007, 14:02 ч.

Мнения: 4 392

Не съм го преодоляла и едва ли ще го направя някога..

# 32 5 окт. 2007, 20:20 ч.

София
Мнения: 1 230

Цитат на: bubaranski в пт, 05 окт 2007, 13:56

От тази тема някак си ми "олекна". Тъй като и моето съзнание развива какви ли не ужасяващи сценарии, от които дори на Хичкок биха му настръхнали косите, сега, когато знам, че и много други мами са като мен, се чувствам по-добре.

И аз така. Имам си развинтено въображение откакто се помня и ми харесваше, а сега не мога да го понасям. Ей така, ни в клин, ни в ръкав започвам да мисля разни ужасии и най-лошото да си ги представям. Винаги си казвам онази поговорка, която Руска спомена, но малко по-различна "Да не ти се случва това, което близките ти мислят". Лошото е, че и майка ми подклажда въображението ми с нейните теории взети от вестниците Доктор, Лечител и т.н. Направо ми идва понякога да й забраня да идва. Добре, че е мъжа ми да ми върне здравия разум.

# 33 5 окт. 2007, 21:22 ч.

Мнения: 255

И аз имам същия проблем.Лошото е , че в един момент тия паники притеснения понякога водят до така нареченото майчино обсебване(аз така си го наричам).Нали гледам свекървата, постояно звъни на синовете си и ги притеснява с въпроси "Къде си" ,"Кога ще си дойдеш", "Добре ли се облече", "Да не тръгнеш гладен", а те са големи мъже,а то с годините тази топка от притеснение да не се случи нещо превръща тия въпроси до някъде в гаден навик .И до сега приятелите на мъжа ми го подиграват, за това че майка му постоянно го обрижва(макар и ненужно, шото си има жена която добре се грижи за него newsm78

).
Аз за моето детенце постояно съм на пружина.Все ми се щурат разни глупости из главата, а не трябва така, щото детенцето си е добре и не му трябва изтерясала майка дето само глупости са и из капуцината.Ами като порасне.....?

# 34 5 окт. 2007, 21:27 ч.

Мнения: 4 496

Не мога да го преодолея този страх.. Sad

Не знам дали въобще може да бъде преодолян.
А все се сърдех на майка ми,когато ме питаше кога,къде,с кого и докога отивам... Wink

# 35 6 окт. 2007, 13:09 ч.

Мнения: 481

аз съм от групата на параноичките, такъв страх,мисли и фантазии.... чак не мога да спя понякога, но се опитвам да живея с това

# 36 6 окт. 2007, 18:10 ч.

Немога да го преодолея даже се задълбочава - с първото ми дете вече 13 годишна госпожица имах по-малко страхове , но знаех по-малко неща за живота въобще. Сега с второто е доста по-тежко - изпадам в паника за дреболии newsm45

направо ужас.
Този страх ми попречи и толкова време да не се решавам за второ дете.

# 37 6 окт. 2007, 18:14 ч.

Мнения: 2 407

Гедам да мисля положително,не мога да живея в стрес постоянно, все пак са деца!

# 38 6 окт. 2007, 19:23 ч.

Мнения: 1 426

Не ща да те обезкуражавам, но моите деца са на 22 и 19 години - и докато не се приберат вечер, все ми е свито сърцето...

# 39 6 окт. 2007, 20:06 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

Точно това мислех да напиша.

И друга приказка:" Малко дете- малки ядове, голямо дете- големи ядове."
Колкото повече растат, толкова повече ще ги мислим и претесняваме за тях. Сега докато са по- малки децата и са все до нас, по- можем да ги контролираме, но като започнат училище и излизане без нас, не ми се мисли какво ще е.

# 40 6 окт. 2007, 20:32 ч.

Мнения: 6 461

Винаги се притеснявам за децата...(сега са мънички и съм постоянно след тях...а когато пораснат... може и тайничко да ги проследявам когато излизат.

Не мисля ,че някога това ще го преодолея.

# 41 6 окт. 2007, 21:17 ч.

Сливен
Мнения: 197

Хората правилно са казали не е лесно да си майка.

# 42 6 окт. 2007, 21:22 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 561

олеее болното ми място такава параноичка съм че през час ставам да гледам какво е положението в кошарата щото въображението ми е като на холивудски режисьор ooooh!

# 43 6 окт. 2007, 21:24 ч.

Мнения: 353

Не мисля че можем да го преодолеем напълно,но е добре да опитваме да мислим само позитивно,че нищо от това което развиват фантазиите ни не би могло да се случи.Вярно е че да си майка не е лесно,но всяка от нас би могла да потвърди,че е неописуемо прекрасно.

# 44 6 окт. 2007, 21:33 ч.

Мнения: 3 069

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

Много добре казано
Непрекъснато изпитвам страхове за децата си.Минават ужасни мисли през главата....
Ето, батковците са на 22г. и на 19г. но продължавам непрекъснато да ги мисля и знам, че ще е така докато съм жива!

Препоръчани теми

прах за пране Сано Максима - по колко слагате?

17
На пазар

Отново за спешното отбиване...

Аптека

Има ли алтернатива латекса?

13
Нашият дом

Причина:

Причина: