Публикувана: 4 окт. 2007, 22:13 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2007, 11:38 ч.

Как преодолявате страха отностно децата ви?

1 936
46
1

1
2
3
4
Всички

4 окт. 2007, 22:13 ч.

Мнения: 117

Вече сме на годинка, а аз продължавам да изпитвам страх, да не би да и се случи нещо, знам че всъщност винаги ще се притеснявам , но понякога ме обзема паника и си мисля дали изобщо съм добра майка и гледам ли си правилно дететото.например от тези алергии,постоянно се вглеждам дали не се е обринала , подула, и т.н. .
още за куп неща и постоянно чета и питам , но някак ,пак не съм напълно сигурна дали всичко е както трябва.Някой успял ли е да се успокои и изобщо имали рецепта за това? smile3506

# 1 4 окт. 2007, 22:24 ч.

Мнения: 7 723

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

# 2 4 окт. 2007, 22:32 ч.

Мнения: 645

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

Много си права, Руска! Peace

# 3 4 окт. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 291

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

..... а да ти се случва това, което жена ти си мисли!' Laughing

# 4 4 окт. 2007, 22:42 ч.

Мнения: 46 518

Така е, с всеки ден става по-лошо, докато е малко и ти е пред очите пак се понася, а после ... ooooh!

# 5 4 окт. 2007, 22:52 ч.

Мнения: 476

Страховете ми стават все по-големи, а фантазията ми е способна да разиграе наистина ужасни сценарии. Колкото по-голямо става детето ми, толкова повече нови страхове се появяват.

# 6 4 окт. 2007, 22:53 ч.

Плевен
Мнения: 1 357

Оф и мен все ме налягат едни мисли...
Понякога си мисля че ще се побъркам от притеснение

# 7 4 окт. 2007, 22:56 ч.

София
Мнения: 3 123

ооо аз сега едвам издържам 10 дена ,за да ме видят на ехограф,пък като се роди съвсем ще се побъркам сигурно.

# 8 4 окт. 2007, 23:00 ч.

София
Мнения: 300

Не си сама мила и аз съм така.Понякога дори имам чувството, че се побърквам и се ядосвам на себе си затова!

# 9 4 окт. 2007, 23:05 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Колкото повече порасват децата, толкова по-големи стават страховете ми.
Сега страха ми за малкия е да не падне, да не се удари, да не настине.
С големия е да не се сбие с някое дете, после ще ме е страх да го пусна сам до магазина, после да не се влияе от лоши приятели.....

# 10 4 окт. 2007, 23:06 ч.

Мнения: 2 587

Не че не се страхувам за детето си,но не се вглеждам във всяка пъпчица дали не е алергия.
То е хубаво че постоянно четеш и питаш,но ако след всяка статия за болест,започваш да си мислиш че точно твоето дете ще се разболее и почнеш да го оглеждаш и да търсиш симптоми,по-добре намали четенето.

# 11 4 окт. 2007, 23:31 ч.

София
Мнения: 7 097

Не го преодолявам Rolling Eyes

Не искам да те тревожа, но с порастването на детето, страхът не намалява, просто се видоизменя...

# 12 4 окт. 2007, 23:34 ч.

Мнения: 3 611

Страх ме е, когато оставям детето си на други хора (освен на майка ми, с нея сьм спокойна)... някак им нямам доверие, че ще се погрижат zа него, както аz бих могла...

не сьм го преодоляла... zатова zвьня постоянно и питам как са и какво правят...

# 13 4 окт. 2007, 23:50 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Ако се страхуваш прекалено, забравяш да му се радваш.
Второто ми дете се роди с дефект на небцето, съпроводен с къса юздичка и имаше проблеми с дишането, а да се храни не можеше и му наливахме млякото със сонда в стомахчето, а той повръщаше на фонтан... Беше от по-тежките случаи, прочетох, че такива деца често не оцеляват...
Отначало си изкарвах акъла на всяко повръщане... После си казах - той толкова пъти се пребори, че всеки нов ден е спечелен, всеки нов ден е подарък... И някак си спрях да се страхувам, а гледах да му се радвам колкото може повече. Сега е успешно опериран и вече се храни и диша спокойно.
Те са малки юнаци, нашите дечица. И ако прекалено се страхуваме, ще им навредим.
Трябва да ги учим и да ги оставим да се справят Simple Smile

# 14 5 окт. 2007, 06:17 ч.

София - Младост 1А
Мнения: 2 384

и аз се притеснявам, но все се опитвам да си налагам да мисля позитивно. Никога няма да спрем да се притесняваме, но от много... глава боли. Има и една приказка... не мисли лошо за да не ти дойде до главата. Котаго стане проблем се мобилизираме и се справяме. През останалото време се старая да не мисля какво може да се случи.

# 15 5 окт. 2007, 07:40 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Колкото повече расте детето, толкова повече стават опасностите. Такива хреми и пъпчици - направо стават смешни. Радвай се на детето и не обръщай много внимание.

# 16 5 окт. 2007, 08:18 ч.

Мнения: 303

Ох и аз съм от групата на страхуващите се и представящи си какви ли не ужасии.. Моите вече са големички, но още не съм преодоляла този страх. Опитвам се да не мисля лоши неща, но не става. Добре, че мъжа ми като ме види, че пак нещо съм "психясала" ми се кара и аз се опитвам да мисля за друго.

# 17 5 окт. 2007, 08:53 ч.

Sofia
Мнения: 576

Както са ти казали момичетата винаги ще се страхуващ за детето си, ако ще и на 100 години е. Просто недей да се вдълбочаваш и се радвай на прекрасните ви моменти. Laughing

# 18 5 окт. 2007, 08:59 ч.

Мнения: 505

Няма лек за тая робота!!Много е гадно. Вместо да му се радваме , ние само се шашкаме и си мислим .Ами ако това , Ами ако онова. Направо да ти побелеят косите. Май това е най - трудното при това да си родител. Такива черни мисли ми минават понякога, че ме заболя ръката да 'чукам на дърво'. Но това е да обичаш и да си загрижен. Само дано не стана от ония майки дето не дават нищо на децата си от страх да не стане нещо Thinking

# 19 5 окт. 2007, 09:00 ч.

Мнения: 4 621

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

# 20 5 окт. 2007, 09:26 ч.

Мнения: 5 362

Не го преодолявам и не мисля,че някога ще го преодолея.
Трябва да си абсолютен непукист,за да го преодолееш.Няма майка,която да не се притеснява за децата си.
Мамите са прави-колкото по-големи стават децата,толкова страховете ни са по-големи Peace

# 21 5 окт. 2007, 09:52 ч.

Мнения: 1 216

Нали точно заради страховете си майките и бабите ни са досадни.
И ние с годините май натам вървим, неизбежно... от любов

# 22 5 окт. 2007, 10:39 ч.

Мнения: 858

Сигурно няма човек който да не се тревожи за онзи когото обича.Сега разбираме и майките си още по-добре.Аз лично се тревожа когато има конкретна причина за това.Не си фантазирам,не си развивам сценарии ,не се вглеждам до лудост в нещо което го няма и се радвам на всеки един страхотен ден откакто имам това съкровище.

# 23 5 окт. 2007, 10:52 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Прави са мамите. Колкото е по-голямо детето толкова по- големи са тревогите . Моята дъщеря е на 13г и все ми се смее ,че се тревожа за нея. За мен е още малко дете. Може би се вманиачавам ,но такава съм си.

# 24 5 окт. 2007, 10:54 ч.

Мнения: 2 677

Хората са го казали: "Малки деца - малки грижи, големи деца - големи грижи". Тъй че едва ли ще се отърсиш от това чувство.
Мисля, че това е генетично заложено у всяка една майка.

# 25 5 окт. 2007, 11:37 ч.

Мнения: 3 929

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

# 26 5 окт. 2007, 11:41 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: ceceyy в чт, 04 окт 2007, 22:13

Ами не го преодолявам. Притъпявам го, доколкото мога.

# 27 5 окт. 2007, 11:52 ч.

Мнения: 1 317

Няма преодоляване! С всеки изминал ден фантазията ми става все по-голяма и по-голяма, чак аз се плаша от себе си и не смея да споделя с никой какви неща са ми в главата!

# 28 5 окт. 2007, 13:56 ч.

Мнения: 148

От тази тема някак си ми "олекна". Тъй като и моето съзнание развива какви ли не ужасяващи сценарии, от които дори на Хичкок биха му настръхнали косите, сега, когато знам, че и много други мами са като мен, се чувствам по-добре.

# 29 5 окт. 2007, 13:57 ч.

там където ме зове сърцето!!!
Мнения: 2 092

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

# 30 5 окт. 2007, 13:59 ч.

Мнения: 753

Цитат на: dennis в пт, 05 окт 2007, 10:39

Сигурно няма човек който да не се тревожи за онзи когото обича.Сега разбираме и майките си още по-добре.Аз лично се тревожа когато има конкретна причина за това.Не си фантазирам,не си развивам сценарии ,не се вглеждам до лудост в нещо което го няма и се радвам на всеки един страхотен ден откакто имам това съкровище.

# 31 5 окт. 2007, 14:02 ч.

Мнения: 4 392

Не съм го преодоляла и едва ли ще го направя някога..

# 32 5 окт. 2007, 20:20 ч.

София
Мнения: 1 230

Цитат на: bubaranski в пт, 05 окт 2007, 13:56

И аз така. Имам си развинтено въображение откакто се помня и ми харесваше, а сега не мога да го понасям. Ей така, ни в клин, ни в ръкав започвам да мисля разни ужасии и най-лошото да си ги представям. Винаги си казвам онази поговорка, която Руска спомена, но малко по-различна "Да не ти се случва това, което близките ти мислят". Лошото е, че и майка ми подклажда въображението ми с нейните теории взети от вестниците Доктор, Лечител и т.н. Направо ми идва понякога да й забраня да идва. Добре, че е мъжа ми да ми върне здравия разум.

# 33 5 окт. 2007, 21:22 ч.

Мнения: 255

И аз имам същия проблем.Лошото е , че в един момент тия паники притеснения понякога водят до така нареченото майчино обсебване(аз така си го наричам).Нали гледам свекървата, постояно звъни на синовете си и ги притеснява с въпроси "Къде си" ,"Кога ще си дойдеш", "Добре ли се облече", "Да не тръгнеш гладен", а те са големи мъже,а то с годините тази топка от притеснение да не се случи нещо превръща тия въпроси до някъде в гаден навик .И до сега приятелите на мъжа ми го подиграват, за това че майка му постоянно го обрижва(макар и ненужно, шото си има жена която добре се грижи за него newsm78

).
Аз за моето детенце постояно съм на пружина.Все ми се щурат разни глупости из главата, а не трябва така, щото детенцето си е добре и не му трябва изтерясала майка дето само глупости са и из капуцината.Ами като порасне.....?

# 34 5 окт. 2007, 21:27 ч.

Мнения: 4 496

Не мога да го преодолея този страх.. Sad

Не знам дали въобще може да бъде преодолян.
А все се сърдех на майка ми,когато ме питаше кога,къде,с кого и докога отивам... Wink

# 35 6 окт. 2007, 13:09 ч.

Мнения: 479

аз съм от групата на параноичките, такъв страх,мисли и фантазии.... чак не мога да спя понякога, но се опитвам да живея с това

# 36 6 окт. 2007, 18:10 ч.

Немога да го преодолея даже се задълбочава - с първото ми дете вече 13 годишна госпожица имах по-малко страхове , но знаех по-малко неща за живота въобще. Сега с второто е доста по-тежко - изпадам в паника за дреболии newsm45

направо ужас.
Този страх ми попречи и толкова време да не се решавам за второ дете.

# 37 6 окт. 2007, 18:14 ч.

Мнения: 2 407

Гедам да мисля положително,не мога да живея в стрес постоянно, все пак са деца!

# 38 6 окт. 2007, 19:23 ч.

Мнения: 1 426

Не ща да те обезкуражавам, но моите деца са на 22 и 19 години - и докато не се приберат вечер, все ми е свито сърцето...

# 39 6 окт. 2007, 20:06 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

Точно това мислех да напиша.

И друга приказка:" Малко дете- малки ядове, голямо дете- големи ядове."
Колкото повече растат, толкова повече ще ги мислим и претесняваме за тях. Сега докато са по- малки децата и са все до нас, по- можем да ги контролираме, но като започнат училище и излизане без нас, не ми се мисли какво ще е.

# 40 6 окт. 2007, 20:32 ч.

Мнения: 6 461

Винаги се притеснявам за децата...(сега са мънички и съм постоянно след тях...а когато пораснат... може и тайничко да ги проследявам когато излизат.

Не мисля ,че някога това ще го преодолея.

# 41 6 окт. 2007, 21:17 ч.

Сливен
Мнения: 197

Хората правилно са казали не е лесно да си майка.

# 42 6 окт. 2007, 21:22 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 542

олеее болното ми място такава параноичка съм че през час ставам да гледам какво е положението в кошарата щото въображението ми е като на холивудски режисьор ooooh!

# 43 6 окт. 2007, 21:24 ч.

Мнения: 353

Не мисля че можем да го преодолеем напълно,но е добре да опитваме да мислим само позитивно,че нищо от това което развиват фантазиите ни не би могло да се случи.Вярно е че да си майка не е лесно,но всяка от нас би могла да потвърди,че е неописуемо прекрасно.

# 44 6 окт. 2007, 21:33 ч.

Мнения: 3 069

Цитат на: Руска в чт, 04 окт 2007, 22:24

Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling

Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

Много добре казано
Непрекъснато изпитвам страхове за децата си.Минават ужасни мисли през главата....
Ето, батковците са на 22г. и на 19г. но продължавам непрекъснато да ги мисля и знам, че ще е така докато съм жива!

# 45 6 окт. 2007, 22:15 ч.

Мнения: 200

Цитат на: PresiN в пт, 05 окт 2007, 08:53

Наистина с възраста срава все по-трудно... мъжа ми е голям шубелия (щерката му е пъво детенце) но няма нищо против моите методи и игрите с баткото... но стаха като цяло е птресаващо нещо... в 3 ти кл.сина ми ходеше на занималня след училище - монаваше прз голям булевард за да отиде до там.... ( на сфетофар -рзабира се ) но всеки ден към 13 ч. Shocked