Един месец време за размисъл

1. Хммм със смесени чувства съм относно дължината на срока
2. За първото предложено ни детенце - мислих, дали ще мога да приема това детенце като свое. Мислих, дали имам право да осиновя дете с резерви.
3. За Никола решението ни отне около 2 минути. За момиченцето което отказахме - 1 седмица, само че аз знаех, че бавя детето и затова трябва бързо да решим.

Между другото въпроса ти е страшно резонен, защото Николата е бил предложен на предишно семейство на 3месечна възраст. Поради семейни драми и неразбории те въобще не са написали отказ в рамките на изискуемия месец. После - та даам Коледа Нова година и празници и този месец е коствал на Никола на практика още 3 месеца в дома.

Фуси, точно това имах предвид като зададох въпросите.
И понеже питам, мисля, че е редно да отговоря и аз самата - не исках да го правя в първия пост за да не стане дълъг и да е по-конкретен.
1. Кошмарно дълъг.
2. Не съм имала очаквания /май бях отностително стоящ на земята кандидат-осиновител/ Изчела бях достатъчно материали, за да съм наясно, че едно, две или три посещения и гушкания няма нищо да променят, дори по-скоро може да разстроят детето. Имаше по скоро сковаващ страх първия път - страх от първата среща, от внезапна взаимна антипатия /на всеки му се е случвало да му е неприятен даден човек или да го намрази, просто ей така, без дори да е разменил дума с него/
3. Първия път /като зрели възрастни/ бяхме си обещали, че няма да решаваме в момента на виждането абсолютно нищо, за да е "зряло" решение, "преспало" в главата ни. Сигурно за това още като пристигнахме в София хукнахме по роднини да им показваме бъдещото ни дете 
Втория път отидохме да се запознаем с втория си син.
Вече бях писала в една от темите, че в момента на подаване на документите за съда получихме още едно предложение - още в асансьора се обадих на телефона за контакти от писмото, за да откажа и ако искаха това да се направи лично бях готова да запаля колата, за да отида веднага.

Нямам време, но един месец е много - така едни наши познати видяха детето, заминаха в Германия, върнаха се след 20 дена и тогава решиха, че искат да го осиновят - абе аланколу като си решил да го взимаш, вземи го, що го остави още 20 дена в институция? Само по процедурата - на съвета избират три осиновителски двойки, като ги класират на първо, второ и трето място, така че ако първата откаже, го предлагат на втората и после на третата, т.е. не е нужно да минава на втори съвет, но въпреки това 1 месец е много - не давам повече от седмица, пък и седмица е много  .

ПП Сега разбрах защо някои от съфорумките мислят и пишат бързо. Изчезвам.

Много е оф, ама добре дошла в клуба 




И за да има все пак нещо по темата в поста, моля хората, които просто четат, без да са осиновители или да им е минавала такава идея в главата, да не се притесняват и да напишат какво мислят по въпроса. Винаги е полезно да се чуе и мнението на страничен наблюдател, то е  /или не е/ по-безпристрастно.

1. Какво мислите за този срок?
Безумно дълъг - особено ако с първата среща се прояви взаимна симпатия и индикация за бъдеща привързаност. Всеки ден от този месец е изпълнен с ненужна тревожност, напрегнатост, съмнение в дългоочаквания изход от  "тунела" за родители и травмиращо подлагане на изпитание на детенцето - дали ще дойдат пак? дълъг срок и за двете страни.
 
2. Какви са /или са били/ очакванията ви - какво ще се случи за този срок?
При мен не е имало такъв срок. Не си позволих лукса да се оценявам ставам ли за родител точно на това дете, ще се справя ли и т.н.  дни или месец; знаех, че с това крада от детството му. Отговорът при всеки е вътре в него със затваряне на вратата след срещата. Отговаряла съм веднага, независимо от решението ми.

3. Колко време за размисъл ви отне на вас лично?
Секундите, докато той срамежливо (и изподвежди  недоверчиво) побутна вратата на приемната.
След час бях подала молбата.

На мен месец също ми се струва дълъг период, 10-14 дни са достатъчни. Човек или иска нещо или не, разни недоклатени истории с иди ми дойди ми са несериозна работа, чак месец да се дава е прекалено.
Дано ме разбрахте, че днес хвърлям по един поглед набързо и пиша без много да мисля.

Много е месец.За една седмица максимум се взема такова решение.Даже ден,ама хайде от мен да мине.
Ние си взехме решението за 20 минути.Направо се юрнахме с все социални да подготвяме документите.Да поясня,че малката бе в дом в квартал на Варна.Никакви очаквания не съм имала,защото бях убедена,че ще осиновя 1-то детенце и ми бе интересно,какво ми  е приготвила Съдбата.
Като раждането-каквото дойде.

Мисля, че е многооо дълъг. Ако детето е 2-3 годишно то разбира, какво ли му е 1 месец да се чуди дали ще дойдат мама и тати.

Фоксче много точно го е казала. 1 - 2 дена айде и седмица са предостатъчни. Личното ми мнение обаче е, че дори да се даде отказ веднага, съвета заседава чак следващия месец и какво става с документите веднага ли го предлагат на другата двойка чакащи или се чака пак месец.
Относно очакванията ми те са хубави и оптимистични въпреки писмата на някои майки за осиновените им дечица / втори ден рева като ги чета/, по- скоро поразбиха илюзиите ми относно някои неща ама аз няма да се дам лесно.
Колко време за размисъл ще ми отнеме незнам защото сме на ниво изготвяне на доклад  но си мисля че веднага ще взема решение.
Ама само мисля. Може пък до няколко месеца да си редактирам постинга относно времето за решение 

И за мен е много, но за консерви като мъжа ми беше малко  . Ако го нямаше този месец да му пълня главата с мозък всеки ден (а за тази работа са нужни двама), сега едва ли щеше да е толкава щаслив и си го признава, като казва че жините имат други, по-различни сетива от мъжете, а мъжете имали нужда да "узреят"  каквото и да значи това ...

Мммдаммм - затова казвам аз че съм със смесени чувства за едномесечния срок. Не мога с лека ръка да отрежа, че е дълго време.

За мен същинския проблем за дългия престой на децата в домовете си остава трудното отнемане на родителските права, в случаите, в които няма декларация за отказ

Ето го истинския проблем. А за мъжа ми какво да кажа мъж-магаре като всички. Като се оженихме исках да си вземем котка той като се запъна не та не. Е взехме разбира се и сега от вратата къде е котарака ако не се е показал евентуално да посрещне, та за дете ли няма да се преборя, ще го отнеса като куцо пиле домат    . Отсега съм се нахъсала да се боря със сульо и пульо ако успея преди това да преборя бюрократичната машина разбира се.

Дали е много месец...ако си представим, че сме от другата страна, ами...не знам. Там времето е спряло и без това.

По-страшното сякаш в тази процедура са срещите. Водят те в някаква стая, идват някакви хора, гледат те втренчено, усещаш напрежението във въздуха и се напъваш да си дружелюбен, ама защо ли се втренчват така в тебе? Не е ли по-лесно да дадат шоколада и там каквото носят, пък ти да си ходиш при децата? Миналия път оная леля, седя малко, а тия не мърдат...

Не мога да отсъдя.
Някои хора имат нужда от време, понякога това помага да вземат по-доброто решение.
От друга страна децата са блокирани в тези "изолатори".

Моето решение го взех 10-15 минути след като затворих телефона и сърцето ми спря да тупти като бясно, а аз да обикалям къщата и да кърша ръце.
Видях я след няколко дни и тя се държа, именно по онзи антипатичен начин, за който спомена Галя.

Моят разсъдлив партньор, който щеше да бъде хладния разум в двойката ни, щеше да се разплаче и се влюби от пръв поглед.
Аз щях да се разплача от паника: Ами, ако не ме хареса и приеме?

След 2 минути и бързо забърсване на очите, тичахме със социалната да пишем молбата. Банка, нотариус за половин час и вече нямаше място за колебание.

За момиченцето от Ш. обаче, не можах да реша цяла една седмица. Виновна съм, но все се надявах някак да стане чудо и да се справим, за да вземем и него...
Сънувах го (макар, че не съм го виждала), ревах като магаре, междувременно ходех при Ирина и виждах колко време ще е й нужно за да навакса...и накрая със свито сърце се обадих, а после написах и отказа си.
Сега знам, че не месец, а година не би стигнала за да успея да поема грижата и за него.

Мама Галя пита
Ами да си дам мнението тогава - и според мен е много дълъг срока. Какво ще решаваш един месец - искаш ли дете или не?! Според мен решението да се осинови дете узрява достатъчно дълго време, че да размисляш  един месец искаш ли го това дете . В крайна сметка когато родиш дете пита ли те някой в родилния дом харесва ли ти, че ако не, да направиш рекламация.
Един -  два дни според мен е разумен срок за човек, който е наясно със себе си.

Не е спряло, Дар за мен, тече си и си тече с бясна скорост, само ние си мислим, че е спряло. Последните дни преди Исак да си тръгне, децата повтаряли "Исак си има мама и тати, Виктор си няма.". Какъв е бил рефрена преди да се появим ние? "Пепи си има мама и тати, Исак си няма." може би. И щеше да бъде такъв още колко месеци? Докато някой "размисли"?
Съжалявам, че съм крайна, но повече от седмица не давам, дори това давам с болка в сърцето - не може и не трябва да се мисли толкова много време, след като става въпрос за едно дете.
Не е спряло времето там - тече и те го усещат всеки ден, просто ние мислим, че не разбират.

Ей, доживяхме да не се разберем с теб, тъй де, взе да става подозрително, иначе.

Тази фраза имаше друг контекст. Ще се опитам да обясня: кога приемаме, че времето ни е спряло?
Имах предвид, че там има само една илюзия за живот, но не е живот.

А, че времето е от значение...нямаше да напиша писмото си така, ако не бях убедена в това.
Не бих изпитвала вина за отнетата една седмица от надеждите на едно дете...

      Взех решението веднага, още като я видях на вратата... На мъжа ми му трябваха няколко минути / сигурно за да успее да проговори / До седмица бяхме събрали и подали документите.

      Ами ако наистина на някого му трябва повече време за да реши?

Не знам, много е месец. Безумно много. И седмица ми се вижда прекалено дълъг срок, но по-мога д го приема - различни сме хората, някои се осланят на интуицията си, други имат нужда да премислят нещата.
Когато е трябвало аз да решавам за децата си, в интерес на истината никой не ми е поставял срокове. Първия път взехме решението преди да сме я видяли, още когато Директорът на дома ми каза по телефона "Ако нямате претенции, имаме дете за вас", дор не ми мина през ума да питам колко е голямо детето и дали е момче или момиче. Само казах "Идваме утре" и това беше. Вториат път поискахме ние 2 дни за да решим, но още на следващия ден се обадихме, за да задвижим процедурата (детето беше без отказ и с множество проблеми, знаете.

За мен тук стои още един не по-маловажен въпрос. Ето, Фоксче например не са бавили решението си, но какво се сучи, нима не стоя Исак още 2-3 месеца напълно ненужно в дома? Трябва да имат предимство делата за осиновяване, някакво "съкратено производство" (тук юристите могат да помогнат с формулировката). Не може ли тези дела да се гледат дори и през месеците, в които съдът е във ваканция? Та нали докато съдиите си почиват тези деца са обречени на още чакане. Трябва да има нещо като "дежурен" съдийски състав за делата за осиновяване. Това е моето мнение. МОже би бихме могли да добавим и пподобно искане към другите, които малко по малко се оформят.

Nie 4akahme da se obadqt. Ne sme mislili, 4e move da se otkazwa. Mnogo e wsqka minuta TAM za decata.

Решението дали това ще е моето дете го взех на секундата като го видях, ама да не си мислите че беше красавец бял със сини очи дебело, ами не беше грозничко и слабичко на 1г и 1м дете. Ама то сърцето си го позна, после ми обясниха че в този месец детото ви избира то ви харесва. Моят съпругуг се двоумя два дни ама сега Никола е всичко за него

Мили момичета за себе си съм сигурна, че не ми трябва време за размисъл (пътувайки към дома знаех, че видя ли детето няма да мога да кажа НЕ, бях се подготвила за всичките му болести, а мъжът ми ме убеждаваше да не съм крайна и емоционална), още повече когато осиновяваш здравичко бебе (до 10 месеца) - в този случай имам чувството че няма защо да го виждаш  и по телефона можеш да се съгласиш даже. Ходенето в този случай е просто проформа.
Но в случаите когато осиновяваш вече пораснало дете с куп болести и свързаните с това изградени навици, грижи и поведение е нужно поне малко време за да направиш справка със специалист как точно да се справяш с болестите, проблемите, да проучиш евентуалните възможности за протичане на болестта (или болестите) във времето и т.н.

Много точно. Не "може би бихме добавили" а трябва да го добавим задължително. Браво Дефи,  ,
така е когато някой е минал този трънлив път, може да допринесе много за другите. Така де съдийските заплати идват от моите и вашите данъци, редно е да ни обърнат внимание или поне се надявам.

Защо да не започваме? Та кой, ако не ние ще го направи? Да не мислиш, че на съдиите много им пука дали детето ще стои още месец-два в дома. Те разсъждават така: "Месец-два, голяма работа. Толкова е чакало, ще почака още малко".
Трябва, трябва да поставяме въпроса. Всеки ден в институцията е от значение! Тези, които са осиновили по-големи дечица ще го потвърдят

Тъй като още съм в процес на очакване не знам дали моя отговор би бил обективен или не. Мисля си, обаче, че настина срока е твърде дълъг. За нас очакването от 1 седмица от делото до взимането на детето ни се струва безкрайно, а цял месец повече в дома за детето - даже не мога и да си представя какво е  . Един месец, в който преживяват раздялата след всяка среща отново и отново, без да разбират защо.

Явно всички мислим , че този срок е безумно дълъг. Аз също. Първият път, когато ни се обадиха за дете и на срещата със социалния работник разбрахме , че е със заболяване, за което не можем да поемем лечението, веднага дадохме отказ. В онзи случай дори не пожелах да видя детето. Казаха ни да си пимислим, притискаха ни, вмениха ни такава вина, че доста време след това смятах, че не ставам за майка.  Дадох отказа си веднага, не исках да отнемам и минута от шанса на това дете. Надявам се вече да е намерило своето семейство. Знам, че ако имах финансова възможност да му осигуря лечение нямаше да се замисля и за секунда.    Вторият път също нямах нужда да мисля месец. Срещнахме се със соц.работник, видяхме Ники и хукнахме да готвим документите.  Какво да  се мисли? Не вярвам , че някой е готов за това. Щом веднъж е взето решение за осиновяване, човек трябва да е помислил и за хубавите моменти и за не чак толкова хубавите, доста преди това. Мисля, че срок три дена е достатъчен.   

Много,много е дълъг този срок.
Човек вече е решил да си осинови детенце и единствено може да го спре някакво непосилно за него лечение на детето.
Какво да мисли цял месец,то даже и ден няма какво да мислиш.Нещата се чувстват.Зряли, големи хора осиновяват деца,та да им се дава и срок за размисъл.Нали са мислили дали искат да осоновят,а сега и цял месец да мислят искат ли го детенцето.Или е направено за някакви юридически неща,които хич не разбирам.
Дефи права си трябва да се мисли и да искаме да се променят нещата със съдебните състави.Бях чувала,че има състави които отлагат делата за след месец заради недобре описани документи,например медицинско.Трябва и тези документи да са еднакво оформени,да има изисквания към институциите,които ги подготвят.Ние от страх,че ще се наложи да чакаме вече 4 месец(след отпуската на съда) преместихме делото в провинцията при познат на адвокатката ни съдияи и  на първата дата за работа на съда,делото се проведе.Мислех,че само ние (моето дете и детето на моята приятелка-заедно ги осиновихме) сме така чакащи дълго време
заради стария закон,а ето при Фокси беше същото по новия закон.
Трябва срока да е 1 ден,тоест ако някой от осиновяващите има съмнение да си го обсъдят в къщи и на другия ден да кажат решението си.Аз така мисля.

За съда направо не ми се говори, въпреки че темата не е за това, просто да споделя, че за Милен делото имаше шанс да ни го насрочат за след два месеца, защото правели ремонт на част от съдебната палата и делото не е с предимство 
Факт, без коментар.

Нещо не успявам да ви разбера.

Защо един месец за размисъл е безумно дълъг срок за вас?

Този срок става един месец единствено и само когато вие мислите до последния възможен ден - края на този месец и чак тогава подадете молба за осиновяване или отказ.

Какво успях да видя огромна част от вас е подала молба за осиновяване много по - рано. Това означава, че сте удължили престоя на детето в дома само с времето необходимо ви за взимането на решението. При някои минути, при други дни, при трети седмици.

Не виждам какво лошо има бъдещите осиновители да има време за размисъл. Вярно е, че много малко от тях се възползват от него, но със сигурност не влияе негативно върху пълното време за осиновяване. Ако пресметнем почти сигурните първи 6 месеца и минималните 2 месеца след подаването на молбата седмицата повече или по малко не може да промени кой знае колко нещата.

Освен това вярвам, че трябва да си готов за това. А и не забравяйте, че не сме сами. Имаме хора до нас. Ако на един е лесно да вземе такова решение може да се окаже, че на половинката му никак не му е толкова лесно.

Няма лошо да има достатъчно време. Има лошо от прахосано време.

Ама, Маг, ти пак разсъждаваш от страната на осиновителите.
Един месец, една седмица, един ден в институцията е много! Колкото по-рано детето бъде изведено от тази обстановка, толкова по-щадящо за психиката му!!!
Ако ние не можем да разберем колко разрушително действа престоят там, то кой да го разбере?!

И да не забравяме, че не всички подават молби след седмици или в края на месеца. Понякога и следващите, и следващите...Как и за колко време се събират три отказа според теб???

За колко време се събират 3 отказа? Хайде да посмятаме.

Всичко е ок с документите на родителите. единственното забавяне е бюрокрация. Първо предлагане - възраст на детето 6 месеца. Време за решение - максимално  30 дни. Ефективно... Предполагам, че отказите се дават сравнително бързо. Вярвам, че голямат част от хората реагира като мен - до една седмица.

Нов съвет след 2 седмици. Ново предложение. Детето вече е на 6 месеца и 3 седмици. Времето за уведомяване една седмица. Отново отказ за седмица. Детето е на 7 месеца и една седмица.

За трети път е на 8 месеца.

Значи според мен времето за получаване на 3 отказа е между 2 месеца и половина и три.

Но какво значение има това? Защо трябва да получи 3 отказа?

Съгласен съм, че всеки ден повече вътре е огромна загуба. Повечето осиновители, които са осъзнали това подават молби още в деня, в който са видяли детето.

Колко е тогава времето за размисъл? Едно кафе? Един обяд? 2 часа? И това ли време наистина тежи, и това ли време се равнява на многото месеци било детето вътре?

Разбира се, че не. И не виждам защо сте се захванали с него. Получаването на нотариалните откази отнема най - много. Когато ние осиновявахме ни казаха, че се опитват максимално дълго да убедят родителите да запазят детето. Колко е това максимално дълго? Сигурно е различно във всеки окръг, но кажем че е 6 месеца.

Тюлип се възмущаваше за 2 седмици законов срок... Знаеш ли  ако решиш да се омъжиш ( пак може би) срока, който трябва да изчакаш между подаването на заявлението и самото действие е месец. И никак не е неразумно. Не, че е за цял живот. Винаги можеш да се разведеш като ти писне. Но се очаква да дообмислиш за този месец всичко и ако все пак не си съгласна да се откажеш.

Ами същата тази майка, чието решение да изостави детето си е напълно невъзвратимо има по закон само 2 седмици - 2 пъти по малко от другия период...

100 тояги на чужд гръб са малко. Дано никога не изпадате в подобна ситуация. Тогава сроковете ще ви се струват може би секунди.

И най - болезнения въпрос: загубено ли е времето, в което социалните работници се опитват да убедят родителите да задържат детето си?

В някои случаи, когато родителите са абсолютно категорични със сигурност е. В други, в които са успели може и да е може и да не е. Никой не може да прецени.

За съдебната система не искам да дискутирам. Някои чакат законови срокове други действат като Тити. Вие си изберете.

Не забравяйте, че медала винаги има две страни. Опитвайте се да го обръщате понякога 

ТЦ без абсолютно никакви връзки се оженихме точно за една седмица - отиваш в гражданското, казваш, че ти е много наложително и ти определят час за другата седмица. Хи, хи - оглеждат корема на булката преди това. Ние не им казахме, че ни е наложително, защото искаме да осиновяваме, просто казахме наложително  .
Това извън темата

Сега по темата - хората, които пишат тук имат определена нагласа към децата, осиновяването и т.н. Но за съжаление ние не сме мнозинството от осиновителите, дори бих казала, че сме малцинство. За голяма част от тях осиновяването на дете не е свързано толкова много с емоция и грижа за детето, колкото с други, странични фактори. Вземането на решение за тях и техния живот е много по-важно, отколкото страданието на детето. По-горе дадох пример на мои познати, които след като видяха детето заминаха за 20 дни за Германия, където да помислят. Същите тези хора са им отказали от един дом да им дадат дете. Защо ли? Не знам, не ми казаха, имам си своите теории. Хайде, те взеха детето - русичко и беличко, но ако не беше такова? Щеше да си откара своите три пъти по един месец в дома, а може и повече.
Да, този срок е най-малката беда, има далеч по-големи беди, но това е нещо, което може да бъде променено - не мисля, че някой ще се юрне толкова много да защитава осиновителите, колкото защитава био родителите.

От всичко, което си изписал, само това има значение. Жалко, че тоягите попадат на гърба на децата!!!

За останалото...единия месец е последния проблем. Но, ако трябва да бъдем честни докрай - ние осиновителите, също има за какво да се замислим.

И аз мисля че цял месец срок е прекалено дълго.Ако е писано това да е твоето дете мисля че то се разбира още на първата среща/поне при нас беше така/ и не виждам какво има да чакаш и да мислиш.Все пак не си на пазар да избираш плодове.Извинявам се ако съм крайна в изказванията си.
Не знам какво бих очаквала за този месец защото при нас нямаше такъв.Взехме решението на втората минута в която видяхме нашето слънчице.За една седмица извадихме документите и за по малко от месец тя си беше в къщи.

Мисля, че лошото в случая не е поставения в нормативните уредби срок, а стриктното гледане на "буквата" от служителите в някои служби. И тълкуването. Имам позната, на която и бяха казали - помисли си един месец. И тя, "мисли" този месец, въпреки че беше решила веднага. Още не знаехме за този форум, приемахме на доверие какво ти казват "специалистите" - нали това им е работата.
Такава беше при нас и ситуацията с изготвянето на доклада (както бях писала и в друга тема). Поставеният срок до 3 месеца, бе спазен точно. Нищо, че бяха готови преди това, изчакаха документите да отлежат 3-те месеца. Това "до" не го приемат като максимален срок, а като задължително времетраене на процедурата. За много голямо съжаление. И както е писала ДарЗаМен, всичко е на гърба на децата.

Когато взехме сина си и ние чакахме този 1м срок, въпреки че беше2002г т.е. по стария закон. Само че моят син беше веднъж вземан от домо, от някаква осиновителка явно с много връзки, не спазили този 1м срок. През този период тя го взима за отглеждане в къщи и преде да изтече този срок го връща защото бъдещият и приятел не го харесва. За нас, родителите които веднага си харесваме детето е безумно дълъг период, но за други хора явно им е необходим. Какво би снатало с детето което го осиновят веднага и после осиновителите решат че то не е за тях? Че не е беличко и със сини очи, че се разболява повече от другите деца, или им омръзне неговия страх от изоставяне?

Извинявай, но това не е никакво оправдание за този срок. Чисто технологично, още на пръв поглед виждаш детето беличко ли е или мургаво; синеоко или чернооко е. А за двата часа свиждане на ден, и ако детето е в другия край на страната - веднъж седмично за по 2  часа (доколкото знам), едва ли родителите могат да придобият представа за характера, страха и последващите проблеми.
А какво ще стане, ако си родиш дете и на третият месец се окаже, че детето ти боледува повече от комшийското? 

manja_66 , поради лошите битови условия в дома, където е било детенцето, явно осветлението е било слабо и не се е виждал цвета, може пък да са се надявали, че с  редовно миене в рамките на месец ще изсветлее, и като не е станало - върнали са го. За щъсмет на Слава 

Поста на wa-wa в какво е новото ме навежда на мисълта, че не трябва да съм толкова крайна относно нормативното разрешение да се мисли месец, така че оставам крайна само относно моралното решение дали да се използва този месец. И то само при положение, че предложеното дете "леекичко" е по-различно в здравословно състояние от заявеното в заявлението.

А!
Забравих!
От два дена всеки ден се сещам, но забравям да пиша.  Колкото повече минвава времето, толкова повече се убеждавам, че този месец е необходим.
Но! Имам друго питане тука!
1. Ако си спомняте ние отказахме първото момиченце, което ни предложиха. Писала съм 100 пъти за това.  Предложено ни  беше  в самото начало окт., решението за отказ написахме точно 5 дена по-късно, за да не бавим детето. Ами искам да ви кажа, че  детето е било предложено на следващата двойка, която го и осиновява, в началото на януари т.г.
На практика два месеца и половина, детето си е стояло в дома ей така.

2. Същата история с наш Никола. Предложен е за осиновяване през октомври. Хайде отказ изобщо не е бил пращан, защото първата двойка точно в този момент тръгнала да се развежда и там други драми. Но отново ноември и декември, че и януари, Колето си е преседял в дома без никой да придвижи документите му. На нас той беше предложен в края на януари

Явно след първия отказ, децата си стоят в домовете поне още 2, 3 месеца - а това защо става ако може някой да ми обясни

Това ме навежда на моята мислъл,че всяко дете си е определено за коя мама и тати да е.
Търпение за всички чакащи, човечето за вас ще си дойде при вас когато трябва,но това не значи,че само трябва да седите и да чакате , без да питате постоянно.

Зойче, не искам да опонирам, а само се питам, щом някаква висша сила определя кой с кого да се срещне, защо не ги среща веднага? То бива уроци, ама чак пък толкоз... Тук иде рече за свободната воля, НЕЩОТО не може да е решило вече всичко, би било лишено от смисъл. Не напразно казват: Той ни дава силата да се справим с нещо, начинът обаче, ние си го избираме.

Ирина живее 3 години в институцията, преди да получи съгласие за осиновяване. Това става през 2005. От третия си ден след раждането е там. БМ отива да я види един единствен път около 6 месеца след настаняването, никога повече. От 2003, когато новият закон е одобрен и вече действащ, минават две години, докато тя получи заветното съгласие. През 2006 я посещават три двойки кандидат - осиновители и отказват.

Общо 3 г. + 1 г. + 2 м. = 4 години и 2 месеца!

Аз съм последна и четвърта поред. Незнайно защо минава цяла година за да я посетят 4 отделни кандидат - осиновители, но от друга страна пък... тя трябваше отдавна да е прехвърлена в друга институция за деца от 3 години нагоре. И вписана в Регистъра за международни осиновявания...

Не знам дали е безхаберие на управата на институцията или някъде другаде се къса връзката... Институция - социални - други?

Такива хора не стават за осиновители  и меко казано просто не бива да го правят. Не съм сигурна обаче, че съществуващага система може качествено да прецени дотолкова задълбочено кандидатите за осиновители за жалост. 

ха, да предцени. изобщо не може. ако можеше, толкова ли щяха да са разсиновяванията. за мен подбора на осиновители е направо под всякаква критика. на никого досега не са отказали вписване в регистрите. на всички рано или късно им предлагат дете.
само контрола на всеки 6 месеца вече е виц. за 6 месеца какво ли не може да стане с едно дете. да не говорим, че в повечето случаи контрол няма.
а за единия месец. ами много е, ужасно много е. на някои им стигат 24 часа, на други и една година няма да им стигне да мислят.