Един месец време за размисъл

Ама, Маг, ти пак разсъждаваш от страната на осиновителите.
Един месец, една седмица, един ден в институцията е много! Колкото по-рано детето бъде изведено от тази обстановка, толкова по-щадящо за психиката му!!!
Ако ние не можем да разберем колко разрушително действа престоят там, то кой да го разбере?!

И да не забравяме, че не всички подават молби след седмици или в края на месеца. Понякога и следващите, и следващите...Как и за колко време се събират три отказа според теб???

За колко време се събират 3 отказа? Хайде да посмятаме.

Всичко е ок с документите на родителите. единственното забавяне е бюрокрация. Първо предлагане - възраст на детето 6 месеца. Време за решение - максимално  30 дни. Ефективно... Предполагам, че отказите се дават сравнително бързо. Вярвам, че голямат част от хората реагира като мен - до една седмица.

Нов съвет след 2 седмици. Ново предложение. Детето вече е на 6 месеца и 3 седмици. Времето за уведомяване една седмица. Отново отказ за седмица. Детето е на 7 месеца и една седмица.

За трети път е на 8 месеца.

Значи според мен времето за получаване на 3 отказа е между 2 месеца и половина и три.

Но какво значение има това? Защо трябва да получи 3 отказа?

Съгласен съм, че всеки ден повече вътре е огромна загуба. Повечето осиновители, които са осъзнали това подават молби още в деня, в който са видяли детето.

Колко е тогава времето за размисъл? Едно кафе? Един обяд? 2 часа? И това ли време наистина тежи, и това ли време се равнява на многото месеци било детето вътре?

Разбира се, че не. И не виждам защо сте се захванали с него. Получаването на нотариалните откази отнема най - много. Когато ние осиновявахме ни казаха, че се опитват максимално дълго да убедят родителите да запазят детето. Колко е това максимално дълго? Сигурно е различно във всеки окръг, но кажем че е 6 месеца.

Тюлип се възмущаваше за 2 седмици законов срок... Знаеш ли  ако решиш да се омъжиш ( пак може би) срока, който трябва да изчакаш между подаването на заявлението и самото действие е месец. И никак не е неразумно. Не, че е за цял живот. Винаги можеш да се разведеш като ти писне. Но се очаква да дообмислиш за този месец всичко и ако все пак не си съгласна да се откажеш.

Ами същата тази майка, чието решение да изостави детето си е напълно невъзвратимо има по закон само 2 седмици - 2 пъти по малко от другия период...

100 тояги на чужд гръб са малко. Дано никога не изпадате в подобна ситуация. Тогава сроковете ще ви се струват може би секунди.

И най - болезнения въпрос: загубено ли е времето, в което социалните работници се опитват да убедят родителите да задържат детето си?

В някои случаи, когато родителите са абсолютно категорични със сигурност е. В други, в които са успели може и да е може и да не е. Никой не може да прецени.

За съдебната система не искам да дискутирам. Някои чакат законови срокове други действат като Тити. Вие си изберете.

Не забравяйте, че медала винаги има две страни. Опитвайте се да го обръщате понякога 

ТЦ без абсолютно никакви връзки се оженихме точно за една седмица - отиваш в гражданското, казваш, че ти е много наложително и ти определят час за другата седмица. Хи, хи - оглеждат корема на булката преди това. Ние не им казахме, че ни е наложително, защото искаме да осиновяваме, просто казахме наложително  .
Това извън темата

Сега по темата - хората, които пишат тук имат определена нагласа към децата, осиновяването и т.н. Но за съжаление ние не сме мнозинството от осиновителите, дори бих казала, че сме малцинство. За голяма част от тях осиновяването на дете не е свързано толкова много с емоция и грижа за детето, колкото с други, странични фактори. Вземането на решение за тях и техния живот е много по-важно, отколкото страданието на детето. По-горе дадох пример на мои познати, които след като видяха детето заминаха за 20 дни за Германия, където да помислят. Същите тези хора са им отказали от един дом да им дадат дете. Защо ли? Не знам, не ми казаха, имам си своите теории. Хайде, те взеха детето - русичко и беличко, но ако не беше такова? Щеше да си откара своите три пъти по един месец в дома, а може и повече.
Да, този срок е най-малката беда, има далеч по-големи беди, но това е нещо, което може да бъде променено - не мисля, че някой ще се юрне толкова много да защитава осиновителите, колкото защитава био родителите.

От всичко, което си изписал, само това има значение. Жалко, че тоягите попадат на гърба на децата!!!

За останалото...единия месец е последния проблем. Но, ако трябва да бъдем честни докрай - ние осиновителите, също има за какво да се замислим.

И аз мисля че цял месец срок е прекалено дълго.Ако е писано това да е твоето дете мисля че то се разбира още на първата среща/поне при нас беше така/ и не виждам какво има да чакаш и да мислиш.Все пак не си на пазар да избираш плодове.Извинявам се ако съм крайна в изказванията си.
Не знам какво бих очаквала за този месец защото при нас нямаше такъв.Взехме решението на втората минута в която видяхме нашето слънчице.За една седмица извадихме документите и за по малко от месец тя си беше в къщи.

Мисля, че лошото в случая не е поставения в нормативните уредби срок, а стриктното гледане на "буквата" от служителите в някои служби. И тълкуването. Имам позната, на която и бяха казали - помисли си един месец. И тя, "мисли" този месец, въпреки че беше решила веднага. Още не знаехме за този форум, приемахме на доверие какво ти казват "специалистите" - нали това им е работата.
Такава беше при нас и ситуацията с изготвянето на доклада (както бях писала и в друга тема). Поставеният срок до 3 месеца, бе спазен точно. Нищо, че бяха готови преди това, изчакаха документите да отлежат 3-те месеца. Това "до" не го приемат като максимален срок, а като задължително времетраене на процедурата. За много голямо съжаление. И както е писала ДарЗаМен, всичко е на гърба на децата.

Когато взехме сина си и ние чакахме този 1м срок, въпреки че беше2002г т.е. по стария закон. Само че моят син беше веднъж вземан от домо, от някаква осиновителка явно с много връзки, не спазили този 1м срок. През този период тя го взима за отглеждане в къщи и преде да изтече този срок го връща защото бъдещият и приятел не го харесва. За нас, родителите които веднага си харесваме детето е безумно дълъг период, но за други хора явно им е необходим. Какво би снатало с детето което го осиновят веднага и после осиновителите решат че то не е за тях? Че не е беличко и със сини очи, че се разболява повече от другите деца, или им омръзне неговия страх от изоставяне?

Извинявай, но това не е никакво оправдание за този срок. Чисто технологично, още на пръв поглед виждаш детето беличко ли е или мургаво; синеоко или чернооко е. А за двата часа свиждане на ден, и ако детето е в другия край на страната - веднъж седмично за по 2  часа (доколкото знам), едва ли родителите могат да придобият представа за характера, страха и последващите проблеми.
А какво ще стане, ако си родиш дете и на третият месец се окаже, че детето ти боледува повече от комшийското? 

manja_66 , поради лошите битови условия в дома, където е било детенцето, явно осветлението е било слабо и не се е виждал цвета, може пък да са се надявали, че с  редовно миене в рамките на месец ще изсветлее, и като не е станало - върнали са го. За щъсмет на Слава 

Поста на wa-wa в какво е новото ме навежда на мисълта, че не трябва да съм толкова крайна относно нормативното разрешение да се мисли месец, така че оставам крайна само относно моралното решение дали да се използва този месец. И то само при положение, че предложеното дете "леекичко" е по-различно в здравословно състояние от заявеното в заявлението.

А!
Забравих!
От два дена всеки ден се сещам, но забравям да пиша.  Колкото повече минвава времето, толкова повече се убеждавам, че този месец е необходим.
Но! Имам друго питане тука!
1. Ако си спомняте ние отказахме първото момиченце, което ни предложиха. Писала съм 100 пъти за това.  Предложено ни  беше  в самото начало окт., решението за отказ написахме точно 5 дена по-късно, за да не бавим детето. Ами искам да ви кажа, че  детето е било предложено на следващата двойка, която го и осиновява, в началото на януари т.г.
На практика два месеца и половина, детето си е стояло в дома ей така.

2. Същата история с наш Никола. Предложен е за осиновяване през октомври. Хайде отказ изобщо не е бил пращан, защото първата двойка точно в този момент тръгнала да се развежда и там други драми. Но отново ноември и декември, че и януари, Колето си е преседял в дома без никой да придвижи документите му. На нас той беше предложен в края на януари

Явно след първия отказ, децата си стоят в домовете поне още 2, 3 месеца - а това защо става ако може някой да ми обясни

Това ме навежда на моята мислъл,че всяко дете си е определено за коя мама и тати да е.
Търпение за всички чакащи, човечето за вас ще си дойде при вас когато трябва,но това не значи,че само трябва да седите и да чакате , без да питате постоянно.

Зойче, не искам да опонирам, а само се питам, щом някаква висша сила определя кой с кого да се срещне, защо не ги среща веднага? То бива уроци, ама чак пък толкоз... Тук иде рече за свободната воля, НЕЩОТО не може да е решило вече всичко, би било лишено от смисъл. Не напразно казват: Той ни дава силата да се справим с нещо, начинът обаче, ние си го избираме.

Ирина живее 3 години в институцията, преди да получи съгласие за осиновяване. Това става през 2005. От третия си ден след раждането е там. БМ отива да я види един единствен път около 6 месеца след настаняването, никога повече. От 2003, когато новият закон е одобрен и вече действащ, минават две години, докато тя получи заветното съгласие. През 2006 я посещават три двойки кандидат - осиновители и отказват.

Общо 3 г. + 1 г. + 2 м. = 4 години и 2 месеца!

Аз съм последна и четвърта поред. Незнайно защо минава цяла година за да я посетят 4 отделни кандидат - осиновители, но от друга страна пък... тя трябваше отдавна да е прехвърлена в друга институция за деца от 3 години нагоре. И вписана в Регистъра за международни осиновявания...

Не знам дали е безхаберие на управата на институцията или някъде другаде се къса връзката... Институция - социални - други?

Такива хора не стават за осиновители  и меко казано просто не бива да го правят. Не съм сигурна обаче, че съществуващага система може качествено да прецени дотолкова задълбочено кандидатите за осиновители за жалост. 

ха, да предцени. изобщо не може. ако можеше, толкова ли щяха да са разсиновяванията. за мен подбора на осиновители е направо под всякаква критика. на никого досега не са отказали вписване в регистрите. на всички рано или късно им предлагат дете.
само контрола на всеки 6 месеца вече е виц. за 6 месеца какво ли не може да стане с едно дете. да не говорим, че в повечето случаи контрол няма.
а за единия месец. ами много е, ужасно много е. на някои им стигат 24 часа, на други и една година няма да им стигне да мислят.