На ръба на нервна криза

  • 6 855
  • 49
  •   1
Отговори
6 окт. 2007, 15:32 ч.
Просто вече не знам какво да правя. Вонаги съм живяла с истината:" Майката е една и е свята. Винаги й се прощава". Е, аз по-малко и по-малко мога вече да го кажа.
Омъжена съм от 5 години, имах работа, която често ме връщаше към родното място, което пък беше удобно за майка ми и не ни е идвала на гости ( живеем в далечен град). Като се връщах пак ми говореше куп глупости и критики, но някак си по-леко го приемах, защото търпях 2-3 дни и след това не я виждах известно време.

От 24 август ни е на гости и скоро няма намерение да си тръгне. Казвам й, че по-всяко време мога да и купя билет, ама тя знае какво я чака с баща ми и все отлага. Да, ама аз не издържам. Каквото кажа: грешно, не съм права. Каквото направя: грешно, не съм права.
Съпругът ми бил чудовище, не съм била щастлива с него ( хванах се, че от месец не съм се усмихвала, защото отношенията ни страдат от нейните критики и трябва все да си мерим думите ).

От 5 години продължава да ми възхвалява предишната ми връзка и мъжът,с когото бях. 100 пъти й казах да спре, защото е минало и не искам да слушам. Нищо не помага и продължава.

 Имаме домашно животно и дадени правила към него. Мъчили сме го и тя прави с него точно това, което е забранено ( като има внуци ще е същото).

От 1 месец съм на отговорна работа с много хора. Не мога да си отдам силите там, защото всяка вечер нещо ме чака с майка ми. Някоя тревога.   Ако съм била останала в родният ми град, съм щяла лесно да живея, а не да работя толкова много и така да се изморявам.

Била съм се променила.Към по- лошо. Тя живее с времето, когато съм била 18-20 годишна и такава трябва да остана до 60. Че съм станала самостоятелна и се трудя. Лошо. Тя знае най-добре кое е най-доброто за мен. Защото ми е майка ( нейни думи).

Защо съм ходила с тези дрехи, а не с поли и рокли. Не съм се обличала елегантно.

Ядяли сме неща, които много се различавали от това, което съм ядяла при нея. Съответно: не е толкова вкусно ( да не споменавам, че аз готвех от 13-годишна възраст, а тя не знаеше колко струва един хляб или мляко) .

Просто ми се почерни душата през тези седмици. Бих я качила още днес на рейса, ама нали я обичам. " Ти вече не ме обичаш, откакто си с този човек. Всичко му казваш и доверяваш.", ми каза днес и ме накара да се почувствам изгонена от собствената си къща и да се скитам по улиците. Само и само да не й кажа какво наистина мисля. Че ме приема за финансово кранче ( основно аз я издържам) и ако мисли, че децата всичко прощават, то един ден се изчерпва търпението.

Просто не знам вече.....На ръба на нервна криза съм.

# 1 6 окт. 2007, 15:53 ч.
  • Мнения: 43
Миличка, просто и кажи да не се меси в твоя живот. От момента в който се омъжих забраних на майка ми да изказва каквото и да било мнение по адрес на съпруга ми. Когато дойде за първи път в дома ми се опита да слага неин ред.
Тогава и казах, че това е мой дом и тя е само на гости. Освен това когато се роди дъщеря ми дойде да ми "помага" но си отиде още на другата сутрин. НЕ ДОПУСКАЙ НИКОЙ ДА СЕ МЕСИ В ЖИВОТА ТИ!  no

# 2 6 окт. 2007, 16:25 ч.
  • Мнения: 2 829
Цитат на: veseela в сб, 06 окт 2007, 15:53
Миличка, просто и кажи да не се меси в твоя живот. От момента в който се омъжих забраних на майка ми да изказва каквото и да било мнение по адрес на съпруга ми. Когато дойде за първи път в дома ми се опита да слага неин ред.
Тогава и казах, че това е мой дом и тя е само на гости. Освен това когато се роди дъщеря ми дойде да ми "помага" но си отиде още на другата сутрин. НЕ ДОПУСКАЙ НИКОЙ ДА СЕ МЕСИ В ЖИВОТА ТИ!  no



 Peace Peace Peace Peace

# 3 6 окт. 2007, 16:28 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Проява на слабост и страх, че те губи. Вижда те щастлива с човека до теб и ревнува...
Бъди твърда!

# 4 6 окт. 2007, 16:34 ч.
  • Мнения: 533
Няма да я търпя е един ден , никой няма право да се меси в личният живот и пространство на човека.Даже и да не си избрала подходящата половинка , все пак това си е твой избор.Покажи и къде и е мястото.Аз този проблем си го реших още веднага.Майка ми , свекърва , зълви и подобни - могат да идват у дома само с покана в която е упоменат часа на тържеството. Naughty

# 5 6 окт. 2007, 16:50 ч.
  • Варна
  • Мнения: 428
Разбирам те напълно, моята майка също смята, че тя винаги знае кое е най-доброто за мен, а аз горката - не. Имало е периоди, в които като се видим само и се караме. Трудно им е понякога на родителите да осъзнаят , че децата им са вече възрастни хора.  Просто не й обръщай внимание и й купи билет за вкъщи. Ако бях на твое място това щях да направя.

# 6 6 окт. 2007, 17:40 ч.
  • Мнения: 186
И моята майка е от този тип,но за щастие е далече и рядко ми се налага да я търпя.Идва ми на гости за по два- три дни и си заминава,а на тръгване все ми е сърдита за нещо.Тя е човек на когото трудно може да се угоди и затова все сме скарани.Не търпя да ми се меси в живота и и го казвам директно,без заобикалки.Тя е свикнала да командва и да и се подчиняват,а тя да мързелува.Досега от нея помощ не съм видяла,освен,че миналия месец ми гледа 10 дни децата.До сега не и се бе случвало-който имал деца ,да си ги гледал.Ама идват старини и май взе да се замисля.Живее сама и това и харесва.Почти не се обажда по телефона-пари струва,ще се охарчи!А инъче все се оплаква,ама ние не и се връзваме,защото си я знаем.Номерът минава само пред чужди хора.Ами такава си е,какво да се прави,ама по-добре токова чудо да не ти е вкъщи!

# 7 6 окт. 2007, 17:41 ч.
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Мдам, това ми е адски познато. При мен обаче решението дойде като бях още на 21 год. Дойде ми на гости, и това й беше за последно. От тогава идва само ако й звънна да я поканя. Тогава просто ми дойде в повече. Отдавна живеех сама, а тя не спираше да критикува и да дава съвето, непрекъснато. И тогава й казах "Майко, обичам те, но просто така няма да стане". Нацупи се, известно време ми се сърдеше, но вече от толкова дълго й събирах, че въобще нито се трогнах, нито нищо. С времето свикна с мисълта, че си имам мой живот и мои правила, и сега нямаме проблеми относно това.

# 8 6 окт. 2007, 18:48 ч.
Здравей, ти си от типа добри дъщери ,защото виждаш ,че някои изобщо не се церемонят. Аз също съм такава ,но сякаш  не виждам някаква благодарност , а все съм виновна за нещо) Както и да е моят съвет е да не си хабиш повече нервите просто си пусни пердето , но същевременно не я наранявай като и викаш или си изтърваш нервите. Най -добре  участвай в нейния живот като я чуваш по телефона всеки ден ,но се виждате по-нарядко. Все пак са ни родители трябва да сме загрижени за тях. Но сега осъзнавам ,че повечето от възрастните хора в България са възприемали децата си много егоистично и като даденост ,което направо си ме плаши #Crazy

# 9 6 окт. 2007, 18:55 ч.
  • Мнения: 135
според мен трябва да се действа прямо и конкретно.
Да и кажеш че това е твоя дом и порядките и отношенията са по-други.

# 10 6 окт. 2007, 19:21 ч.
оХ, казвам, ама няма напредък.
Dobre_de, сестра ми казва същото. Нашите родители са създали деца с мисълта, че като станем на 20 и докато са живи ще ги гледаме. Нямам нищо против ( от финансова гледна точка), въпреки че понякога ми е трудно, не искам благодарност, а само малко уважение. Този живот е мой, а тя ме прави нещастна. Сякаш иска да имам нейният нещастен живот.
Най-лесното е да я изпратя на рейса, но нищо няма да се разреши. До следващият път.

Трябва да има някакво генерално решение, ама какво е? Обичам я,но ми писна. ( надявам се един ден моите деца да нямат подобен проблем, защото ироничното е, че майка ми е страдала много от свекърва си, заради критики, а сега е същата ).

# 11 6 окт. 2007, 19:31 ч.
  • Мнения: 135
Цитат на: Clowdy в сб, 06 окт 2007, 19:21
оХ, казвам, ама няма напредък.
Dobre_de, сестра ми казва същото. Нашите родители са създали деца с мисълта, че като станем на 20 и докато са живи ще ги гледаме. Нямам нищо против ( от финансова гледна точка), въпреки че понякога ми е трудно, не искам благодарност, а само малко уважение. Този живот е мой, а тя ме прави нещастна. Сякаш иска да имам нейният нещастен живот.
Най-лесното е да я изпратя на рейса, но нищо няма да се разреши. До следващият път.

Трябва да има някакво генерално решение, ама какво е? Обичам я,но ми писна. ( надявам се един ден моите деца да нямат подобен проблем, защото ироничното е, че майка ми е страдала много от свекърва си, заради критики, а сега е същата ).

първо началната постановка - децата не са за да те гледат на старини, да не говоря за намесата в живота на зрели хора с отделно семейство.
Трябва да се обясни на въпросния родител

# 12 6 окт. 2007, 19:34 ч.
  • Мнения: 2 673
Кофти ми е заради теб, защото доста чувствено си написала всичко и се личи че си деликатен човек, пеперуден..
Само че не бъркай обичта към майката с това че се опитва да ти вмени чувство за вина. На твое място бих обяснила кратко и ясно как се чувствам и че искам да я изпратя по живо, по здраво. Ще се посърди, ще се посърди пък ще и мине..Ако не и мине, значи егоцентризма и е по-силен от майчината обич. Нали да обичаш някого значи да му дадеш свободата да решава за собствения си живот..

# 13 6 окт. 2007, 20:11 ч.
  • Мнения: 483
Аз имам много проблеми с родители/ свекъри...от цялата рода само с майка ми имам контакт. Но ще ти кажа за свекърите какво стана...
Преди години ни беше на гости свекървата Twisted Evil големи интриги зад гърба ми, големи истории, а аз нищо не подозирам. Мъжът ми му втръсна да слуша обиди за мен и ми каза какво става. Колко ми стана обидно, не можеш да си представиш Confused аз наивната   си мислех че  сме в чудесни взаимоотношения в къщи Joy
Стана един голям скандал (тръгна по друга линия) и аз и казах че знам за това което ми говори зад гърба, тя онемя защото не беше допускала че мъжът ми ще ми каже. Абе накратко 1 година не си говорихме, нямаше контакт между нас и тях. Разбира се те имаха мнооого грозно поведение към мъжът ми по принцип, така че тази случка само преля чашата. Мина годината и аз почнах да му мрънкам на мъжът ми, че са му родители и съм преглътнала обидите...да им се обади. След много увещания го направи (въпреки че ТЕ бяха виновни за случката нямаше да звъннат, ИНАТИТЕ ТЪПИ).
Започнаха да се държат по-спокойно, без да се бъркат със съвети..Аз  и мъжът ми решихме че явно са си дали сметка че не могат да се държат като господари"...Е сега като се роди чаканият от години ВНУК, стана тоталното скарване. В деня като се роди бебчо (а той се роди 45 дни по-рано)  вместо притеснено да се опита да разбере какво става с бебето свекър ми изпаднал в дива истерия че бебето не е кръстено на него а било кръстено с някакво индианско име"...обиждал мъжът ми че е глупак, и празноглавец, че съм го изработила...абе какви ли не...Е вече повече от 7 месеца не сме се чували, и мъжът ми е категоричен, че повече контакт с тях няма да има.
Не е казано че трябва да стане така и с майка ти, но категорично не бива да допускаш намеса в личният ви живот, и обиди към мъжът ти!
 Hug

# 14 6 окт. 2007, 22:46 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 695
На добрия човек всички му се качват на главата. Я се вземи в ръце и яхни метлата, ще видиш как ще омекнат всички. Чувствата са много лош съветник  Peace

# 15 6 окт. 2007, 23:39 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Unknown_lady в сб, 06 окт 2007, 22:46
На добрия човек всички му се качват на главата. Я се вземи в ръце и яхни метлата, ще видиш как ще омекнат всички.
И аз съм на това мнение.
Колкото си по-люта и недостъпна, толкова повече се мазнят хората.

# 16 7 окт. 2007, 08:07 ч.
  • Мнения: 1 195
Simple Smile много ми е познато Simple Smile
и аз живеч далече и майка ми доста често преди ми мърмореше на ако си по-близо щеше да ти е по-добре, от пусти инат отиде на другия край на Бг..........
Един ден ми писна и съвсем категорично и казах че това си е моя избор и няма повече да я слушам и изатворих телефона не и се обаждах няколко дни и после тя дама ме потърси. Слава богу че поне харесва много зет си:) само разтоянието е проблем при нас.
Но определено трябва да се вземеш в ръце майка ти те манипулира жестоко. Като е в твоя дом ще се съобразява с твоите условия, ако не прав и път. Не може цял живот да удисваш на всички. Така ти се качват на главата.

# 17 7 окт. 2007, 08:26 ч.
  • Мнения: 505
Имах такава майка. Почина от рак преди 6 години. Аз и до днес съм адски услужлива, винаги мисля първо за другите, после за себе си. И все за нещо съм виновна. Аз нямам деца и семейството ми е нетрадиционно, докато майка беше жива, не се събрах с никого. Сестра ми се ожени и картинката беше трагична. Майка никога не помагаше, винаги имаше за какво да критикува и беше обявила дори, че врачка й казала, че кака ми ще се разведе! Беше ревнива, беше нещастна, беше егоистична, направо я мразех. Ама й говорех - че е несправедлива, че ревнува, че е злобна. И тя се сърдеше много, ама чуваше. И се променяше. Постепенно взе да помага на кака за децата, омекна към мъжа й, за мен да не говорим - изобщо престанахме да се караме. Само към татко си остана обидена, сигурно нещо не са решили помежду си. Като се разболя, разбрах колко много я обичам. Като почина, беше нетърпимо болно. И сега съветвам от моята позиция - говори с майка си и нека ти се сърди. Няма нужда да я обиждаш, кажи й истината само, без да се палиш. Всеки човек се учи и тя също има шанс. Вероятно не си дава сметка за чувствата си и се повлича по грешен път несъзнателно. Няма право да ти разбива живота.

# 18 7 окт. 2007, 10:21 ч.
  • Мнения: 1 559
Цитат на: Ню в сб, 06 окт 2007, 23:39
Цитат на: Unknown_lady в сб, 06 окт 2007, 22:46
На добрия човек всички му се качват на главата. Я се вземи в ръце и яхни метлата, ще видиш как ще омекнат всички.
И аз съм на това мнение.
Колкото си по-люта и недостъпна, толкова повече се мазнят хората.

 PeaceАбсолютно подкрепям.Покажи и червен светофар.... Naughty
Моята майка,никога,ама никога не ми се е месила...,нито ми е забранявала Heart Eyes...(добре че попаднах и на същата свекърва Laughing)
Но имах една съученичка,на която майка и беше страшен цербер #2gunfire..провали и живота..тя дискотека не е виждала..живэ в някакъв неин свят Crazy,малко не е наред момичето.комплексирана,приятел дори си няма ,та кво остава за семейство...абе родителите понякога могат да съсипят живота на децата си наистина Tired ooooh!.

# 19 7 окт. 2007, 14:56 ч.
Цитат на: Clowdy в сб, 06 окт 2007, 19:21
оХ, казвам, ама няма напредък.


Трябва да има някакво генерално решение, ама какво е? Обичам я,но ми писна. ( надявам се един ден моите деца да нямат подобен проблем, защото ироничното е, че майка ми е страдала много от свекърва си, заради критики, а сега е същата ).

Напомняй и го всеки път, когато има нужда.

# 20 8 окт. 2007, 21:06 ч.
Благодаря на всички за разбирането и съветите. Наистина още в началото трябваше да й забраня да говори протви съприга ми, ама нали да пазя дипломатичност и да не се караме.
Опитвам през последните дни да й кажа какво мисля за някои неща: веднага изригва вулкан. И ме кара да се чувствам виновна. Вчера ми разправяше като умряла как съм щяла да плача за нея.  Confused Лошото е, че положението става по-зле с годините. Дано издържа, защото много често ми е идвало просто да прекъсна контакт. Мир и спокойствие ще настъпи....

Много се надявам да не се превърна в същата майка един ден....

# 21 10 окт. 2007, 10:32 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 88
Цитат на: Clowdy в пн, 08 окт 2007, 21:06


Много се надявам да не се превърна в същата майка един ден....

Родителите никога не са напълно доволни от децата си. За тях винаги си оставаме деца. Важно е колко го показват и колко е намесата в живота им. Не одобрявам вмешателството в живота на когото и да е, дори и на порасналото ми дете. Едва ли и ти ще се превърнеш в такава майка, защото виждаш какъв е резултата.

# 22 10 окт. 2007, 11:53 ч.
  • Мнения: 22 906
Ужасна ситуация-между чуа и наковалнята.Момичетата са ти дали правилния съвет:не допускай майка ти да се меси в твоя живот,кажи й ,че я обичаш,но нямаш нужда да ти пренарежда отношенията и мирогледа.Сигурно ще се засегне в началото,но ще е по-добре и за двете ви.Имам приятелка,чиято майка успя да й съсите младините:пъро я разведе,сега не й дава възможност да възроди живота си.Постоянно я притиска и я кара да изпитва чувство на вина.Майката на моята приятелка е разведена отдавна и явно има непоносимост към мъже след развода,нещо оето се опитва да наслага и у моята приятелка.За мен това е абсурдно,недопустимо и егоистично:да се опитваш да съсипеш живота на детето си,явно говорим за омплекси и страхове.

# 23 10 окт. 2007, 17:33 ч.
  • София
  • Мнения: 397
Прочети за родителите -манипулатори,там имаше добри съвети за справяне.А защо не почнеш с нейните камъни...,как тя иска да те умори,да ти развали семейството,да ти отнеме щастието,как не те обича,щом ти прави проблеми,съсипва ти нервите и как ще плаче като умреш... JoyКакво значи,че споделяш всичко с мъжа ти-ми нали затова живееш с него,иначе щеше още да седиш до нейната пола и да споделяш с нея,но това ли е според нея най-доброто за теб?  #2gunfire

# 24 11 окт. 2007, 11:51 ч.
Аз определено такъв психически тормоз не мога да   newsm78изтърпя.Още на 3 ден бих й  купя билет и на рейса...

# 25 12 окт. 2007, 22:55 ч.
  • Мнения: 141
не застрашавай семейството и спокойствието си.Може много да я оби4аш,но я отсвирваш и толкова-тя е абсолютен егоист.Имам същото нещо на главата си и от многото болка и разо4арования,които ми е поднесла даже не мога да кажа,4е я оби4ам

# 26 12 окт. 2007, 23:00 ч.
  • Мнения: 676
Купувай й билет за автобусчето и довиждане. Преди това обаче й кажи в прав текст всичко, което мислиш. Не се карай, не повишавай тон, но бъди самоуверена и твърда в това, което казваш.
И не допускай никой да се бърка в отношенията ви.
Това трябва да й го заявиш много категорично.
Ще ти се сърди известно време, но през това време със сигурност ще се замисли какво е довело до такава остра реакция от твоя страна.
Оставиш ли нещата така - ще ти се качи на главата още повече.

# 27 13 окт. 2007, 01:24 ч.
  • Мнения: 804
 Моята майка е също много труден човек, все се опитвам да и казвам пряко какво мисля. От както се роди обаче дъщеря ми, тя се промени коренно, към хубаво. Много се занимава с детето, когато сме заедно и сякаш няма време да се занимава с мен Mr. Green Просто стана друг човек, каквото кажа за детето си, така го прави, не ми се меси как да я възпитавам, или просто много внимателно казва как тя смята за добре.
 Дали и при вас, с появата на нов член в семейството , няма да стане така? Wink Дано, пожелавам ти го!

# 28 15 окт. 2007, 20:48 ч.
Ох, момичета! По-зле става положението и вече не знам какво да правя. Съпругът ми и той е вече на ръба и се боя, че няма да е дълго преди той да си отвори устата. Днес цял ден съм работила като луда и се прибирам, тя не говори. Питам я какво е станало: не искала да говори. Разпитвам го него, че се беше прибрал по-рано, дали нещо не е казал. Тя не му казала дори добър ден. Той е поел изцяло готвене и чистене, и му се иска да му направи комплимент или поне малко оцени какво прави за мен. Тя нищо не помага. Аз й не чакам, ама поне да не се страхувам какво ще заваря като се прибера.

Всеки път, като си помисля: утре я качвам на автобуса и след това ми е криво. Ами ако нямаме друга среща? Ако се разделим по този начин скарани? И знам, че не съм права да си мисля тези неща, защото толкова ужасни думи изрече през последните месеци, че  Cry Най-ми е мъчно, като си помисля, че ако имам дете, ще бъде буря от нейна страна, защото ще прави коментари как трябва да се гледа дете. И след това изникват думите, които ми каза на няколко пъти: за да не бъде отгледано детето, както не трябва, няма да имаш деца.

 Cry Cry Cry 

# 29 15 окт. 2007, 22:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Цитат на: clowdy в пн, 15 окт 2007, 20:48
Ох, момичета! По-зле става положението и вече не знам какво да правя. Съпругът ми и той е вече на ръба и се боя, че няма да е дълго преди той да си отвори устата. Днес цял ден съм работила като луда и се прибирам, тя не говори. Питам я какво е станало: не искала да говори. Разпитвам го него, че се беше прибрал по-рано, дали нещо не е казал. Тя не му казала дори добър ден. Той е поел изцяло готвене и чистене, и му се иска да му направи комплимент или поне малко оцени какво прави за мен. Тя нищо не помага. Аз й не чакам, ама поне да не се страхувам какво ще заваря като се прибера.

Всеки път, като си помисля: утре я качвам на автобуса и след това ми е криво. Ами ако нямаме друга среща? Ако се разделим по този начин скарани? И знам, че не съм права да си мисля тези неща, защото толкова ужасни думи изрече през последните месеци, че  Cry Най-ми е мъчно, като си помисля, че ако имам дете, ще бъде буря от нейна страна, защото ще прави коментари как трябва да се гледа дете. И след това изникват думите, които ми каза на няколко пъти: за да не бъде отгледано детето, както не трябва, няма да имаш деца.

 Cry Cry Cry 

Момиче, взе ми се в ръце!
Ти си типична жертва на родител-манипулатор. Не мога да си представя една майка да говори последното написано от теб на дъщеря си! Ако нямате друга среща- така е било писано. Ти си имаш собствен живот! Вземи си го! Имаш си семейство- пази си го! Не разбирам хора като теб/без лоши чувства/. Майка, баща, сестра- всички отношения си имат етика и граници- това което описваш е извън тях дори и за моите силно привързани към родителите и семейството ми разбирания. Щом не поздравява съпругът ти- какво прави във вашата къща? Или уважава теб и респективно изборът и семейството ти- или да си заминава! Сложни са тези взаимоотношения, но в тях освен любов трябва да има и уважение и толерантност към личността срещу теб, не само недоволство и употребяване.
Говори открито с майка си за това какво в отношенията Ви те мъчи и не се подавай на манипулации! Успех ти желая!

# 30 16 окт. 2007, 08:29 ч.
  • Мнения: 1 559
Цитат на: clowdy в пн, 15 окт 2007, 20:48
. Ами ако нямаме друга среща? Ако се разделим по този начин скарани?

Внимавай да не би да стане това с мъжът ти Sick.Щото ти търпиш,понеже ти е майка,ама той не е длъжен. Crossing Arms
Егати,как може да има такива манипулатори #2gunfire,немам думи #Crazy......ама такъв шут ще и набия в задника,нека да ми е майка.... Crazy

# 31 17 окт. 2007, 11:09 ч.
  • Мнения: 505
 Clowdy , дръж се!! Не се предавай! В изключително тежка ситуация си. Майка ти ревнува до болка и с всички сили се опитва да те скара с мъжа ти и на всяка цена препятства забременяването ти. Думите й имат силно въздействие върху психиката ти, а организмът ти се влияе от психиката и ти няма да забременееш или ще направиш спонтанен аборт. Или пък ще се разделите с мъжа ти и ще абортираш съзнателно в клиника. Шансът ти е в това, че майка ти е при теб. ТРЯБВА ДА ГОВОРИШ С НЕЯ!!! Това, че тя ще изригне като вулкан, е в опит да се защити от страховете си. Тя ще се нахвърли върху теб, защото се страхува, че ще остане сама. Измисли как да я успокоиш. Тя просто не вижда какво ще прави. Дори на слугиня не може да се направи, защото мъжът ти ти помага. Следователно тя се чувства напълно излишна. Погрижи се Clowdy, не се предавай!

# 32 17 окт. 2007, 12:39 ч.
  • София
  • Мнения: 1 762
Всичко, което са казали по- горе момичетата е напълно вярно и съветите им са добри. Само едно искам да допълня, или по- скоро да изкажа мнението си. Вземи мерки да запазиш собственото си семейство. Дотук разбрах, че имаш добър брак и много грижовен и мил съпруг. Това положение обаче ще утежни вашите лични отношения. Помисли върху това и се пребори за вас. Не случайно старите хора са казали- : С мама и татко на море, с мъж през море........... Пожелавам ти повече сила да се справиш с проблема и стискам палци скоро да се похвалиш, че майка ти си е заминала  Praynig Peace

# 33 17 окт. 2007, 13:15 ч.
  • Мнения: 3 675
аз съм в същото положение,от 3 години съм на ръба на нервна криза заради майка ми.на 30 вече съм побеляла, не мога да забременея от този стрес.с мъжа ми все се караме заради нея.най-пресният пример снощи-отивам на гости у приятелка, след това отиваме в скалата с мъжа ми, това е сладкарница в плд, там телефоните нямат обхват.знаете как е човек като се заговори, времето тече.не сме усетили как е станало 11 часа.излизаме ние на входа, телефона на мъжа ми звъни, майка ми пита къде сме и демонстративно ми затваря телефона.не бяхме сами, а с негови приятели,представете си как съм се почувствала.днес естествено не ми говори.тъй, че много добре разбирам положението на авторката.не мога никъде да мръдна, трябва да си стоя в къщи, защото така правили нормалните хора,пълни глупости. Twisted Evil

# 34 17 окт. 2007, 14:14 ч.
  • Мнения: 3 500
Трябва да си твърда и ясна с нея. Обясни й как се чувстваш. Бъди категорична. И й купи наистина билет - ей така, отиваш, копуваш и й го връчваш. Успех!

# 35 17 окт. 2007, 18:00 ч.
  • Мнения: 528
И мойта беше такава и започна да ни се меси в семейни живот.Мъжа ми търпя търпя и един ден ми го каза ил итя или аз.На поредната забележка отстрана на майка ми и за кипнах и казах че не ми е приятно да ми дава наклон на къде да пикая .Добре че не ни казваше и как да го правиме че тогава я убивах на място.Рекох да си ходи при баща ми да не ми се меси а само да помага в отглеждането на детето но не да го гтледа както тя иска а както аз кажа.Примирисе.Отскоро баща ми се опитва да прави същото но му казвам да си гледа собственото семейство и да оправя пукнатините а не мойто.Ако ми дава наклон ето я вратата и повече да не идва и спря и той.
Това е решението друго няма

# 36 17 окт. 2007, 18:36 ч.
  • софия
  • Мнения: 2 140
Изненадана съм от търпението и  примирението ви момичета,а и на това на вашите мъже Rolling EyesТа нали сте си създали собствено семейство,как може да позволявата родителите да ви се месят и да дърпат конците.Трябва да се вземат мерки и всяка жаба да си знае гьола. smile3513

# 37 17 окт. 2007, 18:46 ч.
Penkailieva ,
Думите ти ме стреснаха. Знам, че може да стане така, но от цялата си душа се моля и надявам да не се стигне до там.

Аз обяснение за майка ми нямам. Винаги съм считала, че все пак няма да се меси толкова и най-вече по този начин. Всъщност трябваше да ми е ясно, след като преди години раздели сестра ми с най-голямата й любов и от тогава животът й никак не потръгна.

Защо търпя? И аз не знам. Сигурно, заради; " Майката е една" и надежда, че все пак нещата ще се оправят. Ако й кажа нещо, настава такава буря, че нямам сила вече. Днес не ми е добре и си останах вкъщи. Бях се свила в креслото, гледайки в една точка. Тя цял ден не излезе от стаята, където спи и преди малко излезе на разходка без да каже нищо. Сигурно е сърдита, че не викам след нея: ела тук. А аз нямам сили да дишам, та камо ли да забавлявам някого.... 

# 38 17 окт. 2007, 20:25 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 742
Не се сърди,но не разбирам хора като теб,които само се оплакват,но не предприемат нищо на практика.Вземи най-накрая някакво решение кой е по-важен-ти и съпругът ти или майка ти.Получи тук много съвети,всички ти съчувстват,но от твоя страна няма никаква реакция.Извинявай,че така директно се изразявам,но си голяма жена вече и трябва да вземеш някакво решение и после да носиш отговорност за него.Ти явно точно това не искаш,надяваш се,че мъжът ти ще търпи вечно или че майка ти ще се промени,а ти стоиш като пасивен наблюдател отстрани.Пожелавам ти всичко да се реши,но не ми се вярва да е от самосеби си!

# 39 17 окт. 2007, 23:14 ч.
  • Мнения: 505
Мила Clowdy, понякога съветите не помагат. Моля се от сърце за теб, дано всичко се оправи, дано майка ти промени държанието си, дано ти да имаш сила да понесеш всичко това. Аз самата реагирам по подобен начин на натиск, не смея да действам, затварям се в себе си и се самонаказвам. Моля се да си добре, да се оправиш. Съчувствам ти. Дано да преувеличаваш, да не е толкова тежко, дано да е било само моментно настроение. Понякога, като чета за някое момиче, така ме заболява, че не знам какво да пиша... Що не й кажеш на майка ти: "Мамо, прости, че се омъжих." Разбира се, че майката е една, но и тя е човек. Твоята се е объркала. Не е идеална. Заслепена е - от страх, неин някакъв, психолозите ще обяснят какъв. И уплашена, реагира с агресия - натиска теб. По ужасен начин, без мярка, без да държи сметка за последствията. Може би има нужда от любов, може би не я получава от никъде. Вече няма да те съветвам, само се надявам, да се разберете.

# 40 18 окт. 2007, 02:03 ч.
Насрочихме дата за заминаване. Не е скорошна, но все пак е нещо!

Благодаря на всички за съветите! А за всички онези, които имат подобни проблеми: не сте сами и много кураж!

# 41 18 окт. 2007, 02:31 ч.
  • Мнения: 3 674
clowdy...и да търпиш така не става. Ти вътрешно съсипваш себе си. Тя ти е майка и ти я обичаш и затова търпиш нали? Кому правиш услуга в такъв случай?  Поговори с нея...кажи че много я обичаш,но че тя те наранява. Тя трябва да знае че те наранява...поговорете открито един ден...двечките ..като приятелки. Попитай я защо така мисли? Харесва ли да вижда дъщеря си натъжена и изнервена? Вие двете се отдалечавате много дена от друга,а би трябвало да се сближите и да сте като две приятелки....а не като врагове.
Обясни на майка си че  много и се радвала на  нейната подкрепа...а не на  критики.

 Опитай...погледни на ситуацията  под друг ъгъл . Не е  случайно това, че двете трябва да сте в момента заедно... Wink


Ето ти нещо интересно което би ти помогнало много...Поне на мен винаги ми помага! Във всяка ситуация го прилагам.Действа безотказно...и не хабя нерви за нищо. Опитай  Wink 

А това са  5  закона на щастието!!!.

1. Ако не харесваме дадена ситуация, то тогава нека я избягваме.
2.Да ама не може  и просто няма как да я избягваме...! Тогава нека се опитаме да я приемем.
3. Да ама е невъзможно и  да я приемем...! Опитваме но не става! Тогава нека се опитаме да я променим.
4 .Да ама това е абсурдно, ние НЕ можем  и да я променим ...!

Ключът на щастието  всъщност е  в 5-ия закон...

5.Ако не харесваме нещо ,не може да го приемем,не може да  го избягваме и не можем да   го променим ....тогава трябва само трябва да  променим гледната си точка към него.  Wink

 Надявам се това да ти помогне за разрешаването на проблема....Peace

Последна редакция: чт, 18 окт 2007, 13:12 от roza66

# 42 18 окт. 2007, 12:44 ч.
roza66,
 Hug
Много пъти се опитвам да говоря с нея, но не става. Тя  е много силен човек по отношение на мнението си и разбиранията си. Затова и е издържала и издържа повече от 35 години кошмарен брак. Всяка друга жена би ги прекратила след 10-та година ( или дори по-рано). Понякога си мисля, че може би децата, които не са били искани, имат подобни проблеми. Някак си истинската връзка не се получава. Тя  е искала да ме абортира и много пъти ми го е казвала. Е, винаги добавя: ама, добре че не го направих. Но първите думи остават в душата.

Разбирам хората, които казват: ето, толкова съвети ти даваме, а нищо не правиш, само се оплакваш. Не, не се оплаквам. Споделям тук, защото няма на кого другиго. Обаче ние хората бързо губим търпение да изслушаме, набързо даваме съвет и отминаваме. Може би, и аз правя така понякога....

Опитвам се да направя  нещо, но просто не се получава. Продължавам с опитите.

# 43 18 окт. 2007, 13:30 ч.
  • Мнения: 3 674
clowdy...Всъщност се замислих над това което  писа...може би наистина връзка между вас не се получава  Rolling Eyes  Аз за себе си си мисля така.... че всеки човек който ме е  изнервял или нещо ме е дразнел..не е било  случайно че се е случвало с  мен. Предполагам че  ми е бил  пратен за да науча нещо...за да преодолея нещо.Но това е друга тема . Не мога друго да се сетя като помощ освен за 5 закона на щастието.Откакто ги прочетох в една книжка , която  " не случайно" попадна в полезрението ми...редовно ги прилагам в живота си пря всякаква ситуация.  Heart Eyes

Всъщност целия проблем не е в хората отсреща , а в  нас и в  това как ние ги приеаме нещата. Например за една моя колежка всички казват че е голяма изродка и че само се заяжда с всеки. И така всички я отбягват и не искат да са в контакт с нея. Аз пък на пук на всички  си говоря с нея.И дори се сближихме. И тя се оказа много мил човек.Но е  изстрадала жена която си има дълбоки и лични проблеми в живота.
Тя така се е държала  с другите тъй като те са били студени към нея, а тя е искала само едно нещо...внимание и разбиране.

Ако се опитаме да влезнем в душата на другия, то тогава ще  го разберем и ще разберем причините поради кото се случват всички тези неща.

Миличка стискам ти палци с мама !Тя е силна жена, но и ти не си слаба...И ти си силна ...нали? Wink 
  bouquet

# 44 18 окт. 2007, 14:19 ч.
  • София
  • Мнения: 397
Престани с опитите,явно не можеш вече да помогнеш на майка си,а се постави на мястото на мъжа си.Ти би ли търпяла всичко това ако ти беше свекърва,а не майка? Сигурно щеше му да дадеш  ултиматум и да не ти пука дали ще нараниш чувствата й. След като сестра ти й е "сърбала попарата",защо и ти вървиш по нейния път?Има много хора,които са в лоши взаимоотношения с родителите си,но са щастливи в живота. Такива деспоти май е по добре да са ти сърдити и да не те притесняват,отколкото да ти тровят душата с "добри"взаимоотношения. Не е толкова страшно,колкото си го представяш. PeaceСпоред мен не трябва да минаваш на пета точка ,а да останеш на четвърта,защото ситуацията МОЖЕ да се промени.

# 45 18 окт. 2007, 14:50 ч.
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Имаш няколко вариянта на поведение-
Вариянт 1 - най-лесния - изчакваш да си тръгне и си пордължаваш по старому надявайки се, че съдбата на сестра ти ще те подмине. Бягството никога не е разрешавало даден проблем, а само го отдалечава във времето. /това от болезнен опит/

Вариянт 2 - вдигаш един грандиозен скандал, казваш си всичко, което ти е на душата и я изритваш от дома си да си мисли по въпроса как ти съсипва живота и колко неблагодарна дъщеря си.

Вариянт 3 - най-трудния - периодично говориш с нея, леко и спокойно, наблягайки на това колко много я обичаш и точно описвайки поведението й и ЧУВСТВАТА, които то предизвиква в теб без да й даваш поне отначало да вземе думата докато не се откажеш. Естествено не използваш нито обобщения, нито квалификации. Накрая заключаваш, че това е твоя живот и колкото и да те обича и да се опитва да те предпази от грешки, това няма да стане, докато ти не събереш на собствен гръб дори и горчив опит, чи винаги си се надявала тя да е тази, на чието рамо ще поплачеш когато ти е тежко и трудно и която ще ти даде необходимия съвет КОГАТО й го ПОИСКАШ, защото през останалото време го възприемаш все едно се меси в живота ти и вместо да изпише вежди всъщност избожда собствените ти очи, защото чувстваш че се меси и се опитва да контролира живота ти, а така нейните съвети не само че не стигат до теб, а правиш точно обратното напук, но това са чувства и ти не можеш да ги контролираш, както всеки обикновен човек.

И е важно да вземеш някакво решение за своето поведение. Все пак в твоя живот има един важен човек и той е съпруга ти, не майка ти. Нали хората са казали - с майка и татко до море, с мъж през море. Той и бъдещите ви деца трябва да важните за теб, а не какво казала, направила или помислила майка ти. Нали си голям човек, пусни се от полата й. Знам ще кажеш, че отдавна си независима от нея, но така ли е в емоционален план. Когато се появи покрай теб спокойна ли си или става буря в душата ти, която ти пречи в работата и дори в семейните ти отношения?

Един откровен разговор, в който анализираш поведението й и начина по който те кара да се чувстваш и последствията от тези чувства много помага, но е доста труден. Вероятно дори ще видиш сълзи в очите й , но определено има пречистващо действие и за двете ви.

# 46 18 окт. 2007, 15:47 ч.
Tsv,
много си права за вариантите. Бих искала да започна с 3, но в момента не съм в състояние. Емоционално и физически съм развалина, а за този вариант се иска сила.  Просто нямам такава.  Cry Искам само небето да се отвори и да ме погълне....Да изчезна, за да забравя. Всичко!

# 47 18 окт. 2007, 16:48 ч.
  • София
  • Мнения: 442
Съветвам те да избухнеш и да не подтискаш обидата си. Ти си в правото да й бъдеш обидена. Имаш право да правиш грешки, защото това са си твои грешки. Имаш право да правиш глупости, защото така искаш и без да се обясняваш. Имаш право на лично пространство. Бъди сигурна, че майка ти пак ще се върне. Моята винаги се връща, страх я е да не ме загуби, защото друг си няма. А освен това ще й забраня да вижда внучето ако ме предизвика.  Дори да има обиден, ще пореве и ще му мине. Не позволявай това да се превръща в тормоз.

# 48 18 окт. 2007, 16:54 ч.
  • Мнения: 263
Аз съм много рязка с майка ми, когато прекали или навлезе прекалено в моята територия! Мисля, че трябва много, много остро да направиш забележка и при нужда дори да помолиш майка си да си тръгне!
Ще се посърди и ще спре! И следващия път просто ще има едно на ум и ще се съобразява! Моята майка я бях рязала много рязко! Тя от нейна страна се опита с номера: "Ох, как можа, аз съм ти майка! Ето, цяла седмица съм с мигрена от тогава и едва оцелявам, ти си виновна!" Като видя, че номера не минава мигрените и изведнъж спряха да се случват по моя вина... И сега сме в много, много добри отношения и тя много добре знае, че вече не съм и "подопечна", а съм самостоятелен човек!
ПП: Колкото и силно и остро да избухнеш, майка ти ще ти го прости и пак ще си имате може би и по-добри отношения. Майките (повечето) прощават всичко и даже понякога е нужно да им се покаже, че децата са вече независими. Казвам го и от позицията на майка вече.

# 49 18 окт. 2007, 23:49 ч.
  • Откъм Варната
  • Мнения: 1 646
Цитат на: clowdy в чт, 18 окт 2007, 12:44
...Затова и е издържала и издържа повече от 35 години кошмарен брак.....

За това сега бяга при теб и волно или неволно съсипва твоя живот

Цитат на: clowdy в чт, 18 окт 2007, 15:47
...Емоционално и физически съм развалина, а за този вариант се иска сила.  Просто нямам такава.  Cry Искам само небето да се отвори и да ме погълне....Да изчезна, за да забравя. Всичко!

И по лошо ще става, вземи се ръце, късай и хвърляй, и никога не се обръшай назад, щом се е стигнало до тука, помисли майка ти колко мисли за теб, твоите чувства и това което ти причинява, по скоро я е грижа за себе си, че е избягала от баща ти, не чакай няма време живота си тече, още утре багажа и чао

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата