На ръба на нервна криза

  • 6 847
  • 49
  •   1
Отговори
# 45
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Имаш няколко вариянта на поведение-
Вариянт 1 - най-лесния - изчакваш да си тръгне и си пордължаваш по старому надявайки се, че съдбата на сестра ти ще те подмине. Бягството никога не е разрешавало даден проблем, а само го отдалечава във времето. /това от болезнен опит/

Вариянт 2 - вдигаш един грандиозен скандал, казваш си всичко, което ти е на душата и я изритваш от дома си да си мисли по въпроса как ти съсипва живота и колко неблагодарна дъщеря си.

Вариянт 3 - най-трудния - периодично говориш с нея, леко и спокойно, наблягайки на това колко много я обичаш и точно описвайки поведението й и ЧУВСТВАТА, които то предизвиква в теб без да й даваш поне отначало да вземе думата докато не се откажеш. Естествено не използваш нито обобщения, нито квалификации. Накрая заключаваш, че това е твоя живот и колкото и да те обича и да се опитва да те предпази от грешки, това няма да стане, докато ти не събереш на собствен гръб дори и горчив опит, чи винаги си се надявала тя да е тази, на чието рамо ще поплачеш когато ти е тежко и трудно и която ще ти даде необходимия съвет КОГАТО й го ПОИСКАШ, защото през останалото време го възприемаш все едно се меси в живота ти и вместо да изпише вежди всъщност избожда собствените ти очи, защото чувстваш че се меси и се опитва да контролира живота ти, а така нейните съвети не само че не стигат до теб, а правиш точно обратното напук, но това са чувства и ти не можеш да ги контролираш, както всеки обикновен човек.

И е важно да вземеш някакво решение за своето поведение. Все пак в твоя живот има един важен човек и той е съпруга ти, не майка ти. Нали хората са казали - с майка и татко до море, с мъж през море. Той и бъдещите ви деца трябва да важните за теб, а не какво казала, направила или помислила майка ти. Нали си голям човек, пусни се от полата й. Знам ще кажеш, че отдавна си независима от нея, но така ли е в емоционален план. Когато се появи покрай теб спокойна ли си или става буря в душата ти, която ти пречи в работата и дори в семейните ти отношения?

Един откровен разговор, в който анализираш поведението й и начина по който те кара да се чувстваш и последствията от тези чувства много помага, но е доста труден. Вероятно дори ще видиш сълзи в очите й , но определено има пречистващо действие и за двете ви.

# 46
Tsv,
много си права за вариантите. Бих искала да започна с 3, но в момента не съм в състояние. Емоционално и физически съм развалина, а за този вариант се иска сила.  Просто нямам такава.  Cry Искам само небето да се отвори и да ме погълне....Да изчезна, за да забравя. Всичко!

# 47
  • София
  • Мнения: 442
Съветвам те да избухнеш и да не подтискаш обидата си. Ти си в правото да й бъдеш обидена. Имаш право да правиш грешки, защото това са си твои грешки. Имаш право да правиш глупости, защото така искаш и без да се обясняваш. Имаш право на лично пространство. Бъди сигурна, че майка ти пак ще се върне. Моята винаги се връща, страх я е да не ме загуби, защото друг си няма. А освен това ще й забраня да вижда внучето ако ме предизвика.  Дори да има обиден, ще пореве и ще му мине. Не позволявай това да се превръща в тормоз.

# 48
  • Мнения: 263
Аз съм много рязка с майка ми, когато прекали или навлезе прекалено в моята територия! Мисля, че трябва много, много остро да направиш забележка и при нужда дори да помолиш майка си да си тръгне!
Ще се посърди и ще спре! И следващия път просто ще има едно на ум и ще се съобразява! Моята майка я бях рязала много рязко! Тя от нейна страна се опита с номера: "Ох, как можа, аз съм ти майка! Ето, цяла седмица съм с мигрена от тогава и едва оцелявам, ти си виновна!" Като видя, че номера не минава мигрените и изведнъж спряха да се случват по моя вина... И сега сме в много, много добри отношения и тя много добре знае, че вече не съм и "подопечна", а съм самостоятелен човек!
ПП: Колкото и силно и остро да избухнеш, майка ти ще ти го прости и пак ще си имате може би и по-добри отношения. Майките (повечето) прощават всичко и даже понякога е нужно да им се покаже, че децата са вече независими. Казвам го и от позицията на майка вече.

# 49
  • Откъм Варната
  • Мнения: 1 646
...Затова и е издържала и издържа повече от 35 години кошмарен брак.....

За това сега бяга при теб и волно или неволно съсипва твоя живот

...Емоционално и физически съм развалина, а за този вариант се иска сила.  Просто нямам такава.  Cry Искам само небето да се отвори и да ме погълне....Да изчезна, за да забравя. Всичко!

И по лошо ще става, вземи се ръце, късай и хвърляй, и никога не се обръшай назад, щом се е стигнало до тука, помисли майка ти колко мисли за теб, твоите чувства и това което ти причинява, по скоро я е грижа за себе си, че е избягала от баща ти, не чакай няма време живота си тече, още утре багажа и чао

Общи условия

Активация на акаунт