Как да го убедя, че сега е Моментът?

Благодаря, Теодора 

Много ми е тъжно като чета вашите истории, не знам защо някои мъже са толкова неуверени. Аз сега за втори път съм бременна и отново имаше едно чудене, едно мислене, дали съм щяла да се справя с две деца, дали да не изчакаме още. Добре че поне и двата пъти забременях бързо, защото, по принцип съм търпелива, но на тази тема не особенно(а и ние сме от десет години заедно и без това изчакахме доста дълго за да уреждаме какви ли не битови проблеми) и няколко пъти се стигна до сериозни караници.
Пожелавам успех  и спокойствие на тези, които още не са успели и после да се похвалят тук!

Няма нужда да го убеждаваш в каквото и да било - просто му казваш - бременна съм. Това е . Никой, не може да каже кога е момента. Решавате един ден , че е дошъл, започвате да работите по въпроса и в един момент - детето не идва. Почвате да се тормозите психически, изнервяте се и и деалните ви отношения в повечето случаи отиват на вятъра.
Затова - няма такова нещо, като подходящ момент - когато стане - тогава ( изпитала съм го на гърба си).

Ахахаха, а как да ги накараме да свършват в нас, за да стане все пак НЯКОГА?
То иначе е ясно, че когато стане бебето, тогава, но все пак нещо трябва да се прави по въпроса.
Щото те именно на това не се решават.

малко по-брутално е,но може да подейства - ако е върху теб във "важния момент" , хващаш му дупето с ръце и крака,за да няма къде да бяга (аз докато го убеждавах преди време го пробвах) на моя взе че му хареса да "пуска децата" вътре и после нямаше отърване от него
момичета,давайте по-настоятелно,Jujka го каза много правилно

Аз от вчера си чета темата и ще продължавам да я следя,защото усещам,че вече и в мен узрява идеята,че скоро трябва да започваме опитите за бебче. Много ми се иска да си имаме вече мъник,но все още не съм напълно уверена,че сега е точният момент. Хаха,май съм като вашите мъже.Нали знаете поговорката "Хем ми се иска,хем не ми стиска"..
Иначе съпругът ми и той е на моя хал-иска деца,но мааалко по-нататък. Все си мисля обаче,че реша ли аз той бързо ще клекне.
От друга страна знам,че зароди ли се веднъж идеята за бебе в главата на жената,значи Моментът наближава.
Мисля си наистина след няколко месеца да вляза в редиците на бебеправещите.

Това с принудителното притискане на мъжа във 'важния момент' не ми допада много като идея. Смятам, че и на моя приятел няма да му допадне. Той много мрази някой да го кара насила да прави нещо, дори не обича да му се намеква, та ако тръгна да го притискам към себе си насила ще стане много кофти според мен, той ще се дръпне и оттам ще се настрои срещу цяла идея.
Аз мисля, че съм тръгнала по правилния път, защото го питам за неговото мнение, а не се опитвам да му налагам моето. Питам го примерно: Ти искаш ли деца?  Ако искаш, кога горе-долу би искал да се появят?  Момиче или момче предпочиташ? Също така го предизвиквам от време на време в стил: 'Абе не съм много сигурна, че ще си най-добрия баща, защото ми се струваш малко неорганизиран или неотговориен' или 'Да не мислиш, че ще стане от веднъж, може да се окаже, че са ти от най-бързите спермчовците' и в тоя стил - това го предизвиква и той се опитва да ме обори - "Напротив, много добър баща ще съм, защото 1,2,..3.." и т.н.
Т.е. моят подход е да му говоря за идеята, за детайлите като го питам за неговото мнение, неговите предпочитания. Така си мисля, че ще свикне по-бързо с идеята и ще е стигнал сам до желанието си да действа..... само ми се ще по-скоро да стигне до реалните действия, защото засега сме само на етап изявено желание...

всеки си познава половинката  аз от говоренето преминах към действие и в момента,когато го заклещих той разбра,че не говоря празни приказки.попита само дали съм сигурна. оттам нататък вече знаеше на 100% , че го искам и се чустваше спокоен да правим опити. при нас това притискане,което дразни повечето мъже, беше разгледано от съвсем др ъгъл. все пак всеки метод действа по различен начин при различни хора - въпреки всичко ви желая много,много късмет и успех

Така е както казва Porsche, всеки трябва да си прецени половинката и подхода, който да избере. Аз прилагах от всичко по-малко, кротко убеждаване, умилкване, настоятелност, понякога си определяхме  и предварителни дати на които ще вършим работата, като аз гледах да е около предполагаемата овулация, но изобщо пред мъжа ми не споменавах, че това са важните дни, казвах му нещо от рода на хайде, да пробваме пък то едва ли ще стане точно този път. Не че толкова се гордея с всичко това, даже напротив, не ми е приятно изобщо, че точно за най-хубавото нещо, което сме създавали, трябваше да минаваме по този път, но такъв ми бил късметът.

Да, това исках да кажа и аз - че за всеки мъж си има различен подход. Това е напълно нормално. Ти си късметлийка, че при теб е проработило толкова добре и резултатът е налице.    
С моя, обаче, трябва някакъв по-друг подход.

Мога да опитам съвсем нежно, и си мисля че ще е по-лесно когато аз съм отгоре, защото аз ще контролирам ситуацията, ще се опитам на игра да го избия да видим как ще реагира. Но си мисля, че докато не му изчезне страха, подобни методи няма да имат голям ефект.

Сладурки,не мисля,че трябва да се действа така насилствено..Бебеправенето,тръпката ще стане ли,надеждата..това са едни прекрасни моменти,които трябва да бъдат споделени и от двамата и най-вече и двамата да го искат истински.
Лично на мен ми се иска,когато решим да правим бебе и двамата да мечтаем за него еднакво силно и да сме сигурни,че го искаме с цялото и сърце.Така малко насила и с хитринки от тоя род малко не ми се връзва с това,което си представям аз..
Но пък всеки преценява за себе си,важен е резултатът/БЕБЕШОК/ и радостта на мама и тате.

Момичета, моя подход беше съвсем различен. Първо настоявах, говорихме, разбирах го, мечтаех... не стана.
Не е моментът, каза и това е.

Но много му беше тежко в София, не му харесваше този град, изнервяше го, а и ходенето от квартира на квартира си каза думата. Тогава така се случи, че останах без работа. Имах два избора - или да търся работа (точно тогава почваше кризата с пълна сила и точно в сферата, в която аз работя още повече) или да се върнем в родния ни град и да започнем отначало, където имахме и наше жилище, и възможност за собствен бизнес.

Преместихме се, макар че промяната за мен не беше никак лесна. Отворихме фирма. Почнахме малко по малко да оправяме апартамента. През цялото това време аз не казвах нито дума за бебе. Изобщо дори ако трябва да бъда честна смятах, че наистина ТОЧНО сега не е момента и трябва да си стъпим на краката малко, пък тогава да го мислим. Бях "забравила" за това и не отварях и дума.

Нещата ни малко по малко започнаха да се нареждат.... докато един ден, на път за аптеката, за да си купя противозачатъчни, той каза - няма ли да ги спираш вече тези хапчета.   И така.... сигурно повече от година не бях повдигала темата. Не знам колко точно. Просто направих така, че да се почувства сигурен и спокоен. А явно той го оцени и е размишлявал, че е вече крайно време и това да се случи в нашия живот.

Но съм твърдо против манипулативните и "насилствени" методи. Не за друго - аз самата не бих се чувствала щастлива, знаейки, че съм го .... изиграла, така да се каже. През цялото време за мен най-важното беше той да го поиска истински. Това е истинското щастие за мен.

Да, това искам и аз - сам да го поиска и да го желае истински.
Аз съм опитвала по същия начин - да не говоря изобщо за това месеци наред. Даже му бях казала, че съм спряла да влизам във форума като ме попиташе нещо и така..  Единствените случаи, в които сме говорили нещо за деца в този период беше ако той повдигне темата - но не конкретната тема за правенето на дете, а нещо от сорта на "Ти си много спокойна, мисля, че ще си много добра майка." или "На нашето дете нали няма да му пееш, че ще свикне фалшиво да пее, само аз ще му пея" и такива разни.
От скоро пак започнах с разговорите..  Друг проблем, който ме притиска е, че Февруари месец ще заминавам за чужбина за няколко месеца, и колкото и често да идва при мен - най-вероятно няма да е в подходящия момент от месеца, което за мен значи, че ако не го направим сега ще трябва чак края на лятото да започнем с реалните опити... а това ми се струва тоооолкова далече..   

Знаеш ли какво A_vagabоnd..... Идеята не е точно да спреш целенасочено да говориш за това. Идеята е да "забравиш" ако мога така да се изразя. Не буквално разбира се. Концентрирай се върху други неща, временно. Не мисли за това. Опитай се да приемеш ситуацията такава каквато е - за момента. Когато той се почувства достатъчно спокоен и сигурен, сам ще пожелае.
Аз сега разбирам къде ми е била грешката. Опитвах се да го убедя (точно както в заглавието ми), но точно убеждението е най-кофти начина (поне при нас беше така). Мъжете нямат нужда от убеждаване. Ако той по принцип иска да има деца, ако за него семейството е важно, а и щом ти говори каква майка ще бъдеш - значи просто иска да се почувства готов и сигурен. И това не става с настояване, убеждаване и пр. Това е вътрешно усещане, негово, лично.

Истината е, че когато разбрах за двете чертички първо плаках от щастие, а след това се стреснах и си казах - боже, наистина ли съм готова? наистина ли съм била готова и преди две години? Не мисля. Никой не е готов. Просто при нас жените, този момент идва по-скоро, когато природата си казва думата и майчиният инстинкт в нас проговаря. Но при мъжете майчин инстинкт няма и те се осланят на рационалността. За тях е важно (пък и за нас) емоционално и психически да се почувстват достатъчно зрели да бъдат родители. Защото сигурно и вие сте чували не малко истории (а и в този форум също), за мъже станали бащи без да са готови за това - последствията не са никак приятни. Нито за тях, нито за жените, най-малко за детето.

момичета,успех на всички   когато дойде времето той сам ще си каже само не го оставяйте да забрави съвсем-отвреме на време се гушвайте и потъвайте в мечти за бебче ... няма как да не му дойде желание  
Успех !