Публикувана: 8 окт. 2007, 17:42 ч.
Последно мнение: 24 дек. 2009, 00:21 ч.

Как да го убедя, че сега е Моментът?

14 369
144
1

1
...
3
4
5
...
10
Всички

# 45 2 ян. 2009, 20:05 ч.

Мнения: 676

Не бях влизала отдавна. Мислех, че темата ми е отишла някъде в забрава и изобщо не съм подозирала за новите отговори, за които безкрайно ви благодаря.
Ето и развитието на моята история на кратко - т.е. то развитие няма. Поне не и от негова страна.
От моя страна обаче се изпари огромното ми желание да имам дете точно в този момент от точно този човек. Не, че съм спряла да го обичам. Просто виждам, че безкрайното ми желание да имаме дете ще трябва да почака... Омръзна ми да искам, да се моля, да говоря, да обяснявам защо и какво чувствам и искам. От година не пия противозачатъчни, бях започнала да пия и фолиева киселина преди време, но я спрях, защото явно беше безсмислено. А той преди месец ме попита не искам ли отново да ги започна (хапчетата), което вече окончателно ме накара да мисля, че наистина няма смисъл да продължавам да се измъчвам с тези мисли. От новогодишната баница му се падна бебе, а на мен нова кола и той уж на шега ме попита дали не искам да си ги разменим. А днес, когато баща му го попита какъв късмет му се е паднал, той каза "семейно щастие".... късмета, който беше в 5-тото да речем парче, което изяде. Та така... няма смисъл просто.

На всички в моята ситуация обаче пожелавам да не се отказват като мен, а да отстояват това най-свято желание на света!

# 46 2 ян. 2009, 21:35 ч.

Мнения: 6 993

Ех, Либи...
На мен ми трябваха 3 години убеждаване.
Нямаше и сега да го прави, ако не се бяха случили някои други неща, заради които се нави.
И пак знам, че е повече заради мен, от колкото да го иска наистина.
Прекрасно те разбирам, що рев съм изревала заради тия желания и негови нежелания...
Прегръщам те и стискам палци, дано скоро тръгнат нещата в положителна насока.

# 47 2 ян. 2009, 22:45 ч.

Временно
Мнения: 788

Либи,извинявай че ще го кажа така директно,но от всичко прочетено ми става ясно,че мъжът ти никога няма да е готов да има дете.Всичко е в твоите ръце.Изключително неприятно е да поставяш ултиматум,но ако толкова силно желаеш да имаш бебче,това е вариант.Или поне го попитай кога точно ще е готов и изискай конкретен срок!
Искрено ти желая успех и дано осъществиш мечтата си! Praynig

# 48 24 ян. 2009, 13:40 ч.

Мнения: 239

Либи, и аз имах подобен проблем. Но за щастие всичко се разви доста бързо. Преди 6 месеца усетих желанието за бебче, започнах да мисля само за него. И разбира се споделих на моя мъж, който е на 31 (аз съм на 24), че много искам да си имаме детенце. Той тогава ми каза, че има време за всичко и до там. Изчаках 2 месеца и започнах всеки ден да му говоря за бебе, плачех, мислих, не спях, беше истински кошмар, а той каза, че не е готов, че не бил още зрял за това събитие и иска да си изчака момента. Аз се съгласих да чакам, само защото го обичам безкрайно много и искам детенце именно от него. Но моята мъка беше огромна и ми ставаше още по-мъчно, че точно това мое състояние не го убеди да посика дете. Преди 2 месеца определихме дата за сватбата ни и аз тъкмо бях попрестанала да говоря за бебе и го попитах, а искаш ли и да започнем с опитите за бебче и той ми каза да искам. Ей така изведнъж, за 2 месеца той осъзна и сега се вълнува повече и от мен и го чака с нетърпение. Определено обаче, ако не бях настоявала толкова и не беше видял колко страдам и го искам, нямаше да осъзнае, че това е най-голямото щастие. За това, моят съвет е, ако пбичаш мъжа до себе си, бори се, говори му, давай му примери с познати, обясни му колко е важно за теб. Вярвам, че ще можеш да го убедиш! Успех!!!

# 49 24 ян. 2009, 14:52 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Цитат на: Либи в пт, 02 яну 2009, 20:05

Ето и развитието на моята история на кратко - т.е. то развитие няма. Поне не и от негова страна.
От моя страна обаче се изпари огромното ми желание да имам дете точно в този момент от точно този човек. Не, че съм спряла да го обичам. Просто виждам, че безкрайното ми желание да имаме дете ще трябва да почака...

Либи, пожелавам ти въпреки всичко мечтата ти да се сбъдне. Аз също минах по много труден път с моя съпруг, който също беше на мнение, че моментът не е настъпил. И все още има такива подозрения. Дори когато спрях ОК, уж при взаимно съгласие, в последния момент (буквално!) се прибягваше до друг метод на контрацепция - презерватив ooooh!

И аз спрях да го убеждавам, защото е малко тъжно... бих предпочела и той да споделя желанието ми за дете, да тръпне в очакване и да се вълнува и мечтае за същото, за което и аз... След толкова години заедно (това е тема на разговор поне през последните 3 години) съм убедена, че той много добре знае колко е важно за мен Confused

Аз лично не вярвам в ефективността на разни трикове и измами, нито бих желала да родя, ако той не го желае...

Вече направихме няколко опита и аз просто се надявам да са успешни преди половинката ми да реши отново, че не е дошло времето да имаме дете... Представа нямам дали и за второ ще трябва да водя такава борба... и дали ще имам сили за нея Cry

Стискам ти палци fingerscrossed

и ти желая скорошно разрешаване на проблема Hug

Цитат на: eva_merry в пт, 02 яну 2009, 22:45

Либи,извинявай че ще го кажа така директно,но от всичко прочетено ми става ясно,че мъжът ти никога няма да е готов да има дете.

Аз не бих се наела с толкова категорично твърдение Peace

# 50 24 ян. 2009, 16:50 ч.

Цитат на: eva_merry в пт, 02 яну 2009, 22:45

Подкрепям мнението, като в допълнение ако човек чака нещо да се сбъдни или да се случи , то никога не трябва да имаме деца. Поговорете и виж какво го притеснява и защо не иска, все пак не сте заедно от вчера нали. късмет и дано постигнеш мечтата си скоро.

# 51 24 ян. 2009, 21:42 ч.

На планетата Земя
Мнения: 6 327

Либи, а ако този човек никога не промени мнението си?
Готова ли си въпреки това да останеш до края на живота си с него?

# 52 4 фев. 2009, 23:26 ч.

Мнения: 629

Здравейте момичета,
Искам и аз да ви помоля за съвет и за ПОМОЩ!!!
С приятеля ми сме заедно от 3 години.Не бяхме планували да имаме бебе, но то просто се случи.Аз бях доста объркана, но и двамата бяхме много щастливи.Радостта ни обаче беше за кратно.Последва спонтанен аборт.И двамата бяхме много разстоени и за втори път в живота си го видях да плаче.От тук идва и проблемът, че аз безумно много исксм бебе, а той не.Повтаря ми само "има време".А това ме побърква.Как ли не опитах да му обясня...Но не и не... Последните 2 месеца, след настояване от моя страна свърши в мен по веднъж, но разбира се аз не забременях.Напоследък дори не иска да говорим на тази тема, защото знае, че се разтройвам.Неговоте мотиви са, че все още нямаме собствено жилище и стабилни доходи, но мисля, че при доста млади хора е така.Имаме родители зад гърба си, които ще ни помогнат.
Дайте ми съвет какво да направя!!!Страшно много искам да си имаме едно бебче.Само за това мисля и всеки пък след като ми дойде изпадам в невероятна депресия и всякаш всичко се срива за секунди...

# 53 5 фев. 2009, 11:02 ч.

Мнения: 180

bgmamma123 говори с приятеля си, те мъжете са по страхливи от нас жените.Понякога им трябва време да повярват в себе си, но щом се обичате и държи на теб ще те разбере.Жилищете и финансовата сигурност не са за пренебрегване, но това понякога отнема време, а и винаги ще изниква нещо за което да отлагате бебчето. Дано успееш да го убедиш и скоро да се похвалиш с положителен резултат. Peace

# 54 5 фев. 2009, 11:30 ч.

bgmamma123 , не искам да те стряскам, но след жилище и финансова осигуренсот ще търси други причини. поговорете и помислете за бъдещето, защото времето лети и поднася най-различни изненади. Пожелавам ти любовтта да надделее и чувствата ти към него да му подскажат, че трима ще сте по-щастливи. Късмет и кураж.

# 55 5 фев. 2009, 12:06 ч.

Мнения: 2 960

bgmamma123 ,явно приятелят ти все още е в стрес след загубата ви.Може би му трябва малко повечко време.
Ако се обичате -нещата трябва да се получат и той трябва да разбере ,че нищо не е загубено.
Опитай се известно време да не му говориш за това...Може нещата после да се оправят.
Какво по хубаво от една нормална,щастлива и успешна бременност-говори му само за хубавите моменти ,които съпътстват една такава бременност Peace

# 56 5 фев. 2009, 13:55 ч.

Мнения: 629

Благодаря ви, момичета.Ще пробвам да спра да му говоря за известно време, въпреки че ще е доста трудно.Само това ми е в главата.Дано има ефект bouquet

# 57 5 фев. 2009, 17:57 ч.

Смятам, че когато взимаш важно решение за създаване на семейство би трябвало да уточниш с партньора си какво точно очакваш от съвместното ви съжителство и от брака като цяло преди да направиш крачката. Очевидно вие сте прескочили тази част. Явно искаш да го накараш да направи нещо, което не желае, след като диалогът и взаимно изложените ви мотиви не са натежали в твоя полза. Въпроси за каква тактика от твоя страна ще има ефект оттук насетне вече отиват към изнудване и шмекеруване според мен. Не съдя никого, всеки гледа от своята камбанария и всеки си преценява как да живее. Но съм забелязала, че със свалени карти и с човек до теб, с който гледате в една посока се живее много добре.

# 58 5 фев. 2009, 18:35 ч.

Мнения: 722

Извинете че се намесвам в темата. Аз и приятеля ми също искаме бебенце. Надявам се че това ще се сбъдне скоро. искрено се надявам съпруга на Либи скоро да осъзнае колко много щастие носи едно дете Rolling Eyes

# 59 5 фев. 2009, 19:58 ч.

Мнения: 32

Здравейте,не съм влизала във форума отдавна,защото се разтройвах много.Искам да споделя и аз за моя проблем.Аз съм с моя приятел от 4 год.,като от 3 год.живеем заедно.Не веднъж съм повдигала въпроса за бебе (мисълта за което не ми излиза от главата).Първият път отговорът беше,още е много рано дай да изчакаме още малко.На вторият мой опит за разговор на тази тема,отговорът беше ще стане докато навършеш 25 год.Аз ги навършвам април,но още не съм бременна.При последният път когато повдигнах темата ми се отговори."Дай да видим какво ще стане с мястото (той има едно място за което в момента има съдебен спор.Делото е на 11.02.09 г стискайте палци да е в наша полза) и ще почнем да строим .Като построим и имаме наш дом,(сега и ние сме на квартира)тогава ще си направим бебе.Да ,но по неговите думи аз разбирам ,че ако всичко е в наша полза ще почнем да строим 2010г.и след това вече ще почнем с бебеправенето.НАПРАВО НЕЗНАМ КАК ЩЕ ИЗДЪРЖААА Sad

Толкова много искам бебенце , а не мога да го убедя.Само да добавя ,че той е на 35 год и вече има едно детенце от друга жена. Cry

Понякога си мисля,че неиска да имаме бебенце.Извинявам се предварително,ако писмото ми е малко объркано,но искам да кажа толкова неща на веднъж ,че незнам от къде да започна

Препоръчани теми

съвет - приятелят ми не иска деца

ТОЙ иска бебе повече от мен

Мнение за детска ясла Аз съм българче Варна

Неангажиращ секс

Причина:

Причина: