Дайте идея!

Вчера говорихме много дълго и стигнахме до решението да ходим заедно на психолог и да спре да пие поне за 1 година. Говорихме много сериозно и той ми каза, че иска да спре и знае, че дори да не пие много /по негово мнение/ имаме проблеми точно от пиянски изпълнения. От лятото сме предприели много сериозна крачка за подобряване на жилището му. Вчера говорих и с баща ми. Той ми каза, че този път ме оставя да реша сама какво искам, но следващ път няма да има. Каза, че иска да не крия от него и да му се доверявам за проблемите които имаме. Сега ако ми препоръчате добър психолог ще съм ви благодарна, защото трябва да се направи веднага. Знам, че ако изчакам дори и седмица ще бъде прекалено късно.
Ако бяхме останали разделени нямаше да изтрезнее и за една вечер. Аз му казах, че това ще бъде последния опит от моя страна да му помогна и да направим семейство такова каквото трябва да бъде. Знам, че няма семейства без скандали, но може поне да се опитаме и двамата да се борим. Той е съгласен и си дадохме по 2 неща които желаем един от друг. Той каза, че иска да полагам повече грижи за дома и да съм по-нежна. Аз казах, че искам да не пие въобще и да ходим на психоаналитик. И двамата сме съгласни с това което иска другия от нас пък да видим.
Пенелопа, не пие през деня. Дори и бира на обяд не си е позволявал да си вземе. Разказва ми как не може да се концентрира, ако е изпил дори глътка бира и му се доспива.
Да видим до къде ще доведе този път прошката.
Моята приятелка и родителите ми са ми ядосани, че за втори път се връщам при него. Единственото, което ме накара да го направя е, защото чух думата обещавам. Преди това винаги е казвал ще се опитам.

Съжелявам, че не мога да ти бъда полезна с идея за добър психолог, но искам да ти кажа че се радвам, че сте стигнали до такова решение. Обичате се...,щом всеки от вас е готов да направи някакъв компромис спрямо другия! Действаи по бързо и се наслаждавай на новият живот за който се бориш!

Сега ми се иска да съм оптимистично настроена, но не е точно така. Просто искам да опитам още веднъж и то с човек, който не ни познава и да види какви са точно проблемните зони във всеки един от нас. С мнения на приятели не се получава, защото всеки застава на различна страна и не можем да разберем къде точно се корени проблема в общуването между нас. Дано да успеем. Вчера детето рева за него като лудо, а и не искам да вижда сценки като тази която се разигра в понеделник. Много съм раздвоена, но ще опитаме с психолог и после ще решаваме какво ще правим.   

Ако нямаш предвид някой психолог, мога да ти дам координати на тези, които посещавам аз - те са семейни терапевти, нищо, че аз ги ползвам несемейно.
Иначе аз се радвам, че си му дала шанс, аз също дадох много такива и не съжалявам, сега поне съм сигурна в решението си - иначе винаги щях да се питам "Ами ако ..."

джуджанка, стискам палци нещата да се наредят! Щом е осъзнал че има проблем - значи има огромен шанс за успех. Нали знаеш, че това е първата и най-важна крачка.

Стискам палци, много!

Много се надявам наистина нещата да се развият в положителна насока. Защото няма нищо по хубаво от това детето да расте с двама родители. И ако тези двама родители се разберат е супер. Права си да не се надяваш на много, но опитай и дай максималното, щом мислиш, че има смисъл.

джуджанке, а ти сега ще се връщаш ли да живееш при него?

мамма миа, Джуджанка! 

Много гадно, съжалявам за тъпотиите, които ти се случва. но честно казано, хич не съм оптимистка, че нещата ще се подобрят... 

Поне ще съм сигурна, че след като не сме успели с професионална помощ всичко ще е свършило. Това наистина ми се вижда последния изход. Не знам как да постъпя, за да е правилно, но за сега мисля, че това е правилния вариант.
Най-важното е, че майка ми и баща ми са на моя страна и ясно му го показах. Преди аз бях виновната в техните очи, но сега и на мен и на него му казаха, че от тук на татък аз ще съм защитена.
Траяна, ме посъветва за психолог. Сега чакам и бърди да ми отговори и се обаждам да записвам час. За мен е изключително важно, че каза добре на такава идея. И преди съм споменавала подобно решение, но тогава получавах директен отказ.
Вие стискайте палци да стигна до извод поне дали мога или не мога да съм с него. Сега везните играят много, още повече, че той се съгласи да търсим подобно решение.

Изчетох темата, но едно не ми стана ясно:
Обичаш ли го?
Готова ли си да дадеш всичко от себе си за да му помогнеш?
Готова ли си колкото и изморена да си от работа да му сервираш вечеря с усмивка?

Аз до 20:30 часа обръщам внимание на децата и мъжът ми, гладя, мия чинии и т.н до 23:30 часа, след това работя на ПС често и до 3:00, 4:00 до колкото успея, но смея да твърдя, че давам всичко от себе си в брака.
А ти правиш ли го?

Не знам дали го обичам, но съм привързана към него.
Готова съм да дам повече от всичко от себе си, за да му помогна.
И вечерята с усмивка мога да му сервирам и му сервирам.
След работа първо оправям къщата, за да не се чувствам като в бардак. После скалъпвам нещо за вечеря и накрая се занимавам с детето. В повечето случаи когато аз се занимавам с дето той седи пред компютъра. Намерила съм баланс. Давам му детето да си играят и аз върша домакинска работа през това време. Спрях да бъда изрядна домакиня когато той започна да се държи така. Тогава някак ме пречупи и спря да ми прави впечатление дали има петънце на прозореца или една неизмита вилица в мивката.
Просто искам да го чувствам близък както преди.
Може би го обичам, защото искам да сме щасливи един с друг. Не искам да бъда подтискана, но не искам и той да е такъв. Надявам се да съм ти отговорила. 

Бррррррррррррррррр - щастлива ли си от това?
Какво получаваш в замяна на това, че си перфектната майка, домакиня, професионалист? ...3 часа сън в денонощието? 


Въздържах се от мнение до сега, просто защото от първия постинг се чудя какво прави авторката с такъв мъж?  Извинявам се... но това за мен не е любов, а мазохизъм.
Ако искаш жертвай си живота заради някой, който дори да превъзмогне всичките си проблеми ще продължи да си седи, а жена му да сервира и отсервира... В 2007г. за мен това е абсурдно...

Това обаче е мое мнение и се извинявам ако засягам когото и да било с него - не това е целта ми. Просто ви показвам и друга гледна точка.

И аз като Иса се чудя това нормално ли е в 21 век, но всеки сам си избира живота и щастието ... само че трябва да е сигурен, че е щастлив.

Дано да се оправят отношенията ви.