дете модел?

Първо зависи от възрастта. Ако е съвсем малко, не бих го позволила за нищо на света. Ако е на възраст на която само е взело такова решение, бих го подкрепила, не точно насърчила. Но в никакъв случай не бих му пуснала аз мухата в главата.

Привет!

Първо, важно е майката  да се опита да разбере кое я кара да желае това за малкото си дете? Това е важен въпрос, независимо дали си за или против дадено нещо. По принцип такива отговори трудно се постигат без външна помощ поради способността на психиката да крие от Аза истината, особено когато е трудна за приемане.

Често майките прехвърлят върху децата си, особено дъщерите, неосъществени свои копнежи и желания. Личното неудовлетворение на една майка , независимо по какви причини, също може да провокира неосъзнати желания дъщеря й да постигне дадени успехи. Истинските ценности, които майката е приела за успеха и мнението й - какво точно е успех - също може да са причината тя да желае това. Ако майката вярва, че успеха на една жена се състои в това тя да е призната по външност и това трябва да бъде демонстрирано, то това ще рефлектира детето да бъде поощрявано към подобни занимания. Казвам истинските ценности - понеже често човек на рационално ниво приема и отрича дадени неща, но дълбоко в него нещата са по различни. Можем да си казваме, че отричаме нещо, но ако на практика всичко, което правим говори за обратното, то това означава, че дълбоко в нас това не е така и има конфликт.

Ако детето е вече голямо и се насочи към подобни занимания, ситуацията е доста по-различна и тогава решенията и изходът зависи от постигнатата връзка между родители и деца и семейните ценности и разбирания.

Не на последно място, много е важно какво мисли таткото!!! Майки, които на своя глава се опитват да водят и "коват" бъдещето на децата си, си отварят врата за доста проблеми.

Моето лично мнение е, че едно момиче е добре да бъде насърчавано да следва женски модели на подражание, а не мъжки, да не бъде подтискана неговата женственост, но това може да стане по много други начини - личен пример от мама, подходящи приказки и истории, спорт, който учи и подчертава грацията и други.

Много дълго стана....

Страхотно и изчерпателно написано!

Не,но ако много настоява ,бихме опитали ,нека дадем възможност на детето да се пробва,може после само да реши да се откаже или да продължи.Знам,че манекенка може и да ни стане,но е добре да се научи да ходи грациозно,да има самочувсвие,да придобие вкус към облеклото.Но съм против като порастне да стане професионална манекенка.

интересно ми е да ви чета.

вамоат, хареса ми какво си написала, искрено ми звучи.

сиске, мила71 е психолог по професия, не се захласвай много    освен това, я познавам повече от всеки друг тук, (лично), така че знам и още какво би могла да каже по въпроса без да го е писала тук.

едно уточнение, питането ми няма за цел да събера вашите мнения и на основата на тях да решавам конкретно за моя случай. аз нямам за цел да правя дъщеря си модел. както писаха вече, искам да се осветля относно мненията на майките днес, в БГ. и не само празни приказки, а и подплатени с познаване на тази действителност. затова ви попитах, познавате ли такива деца?

Категорично съм против. Бих искала животът му да не се гради върху фалшиви комплименти за външността.

Рано или късно се стига до вманиачаване, и на родителят, и на детето. Затова съм против.

Абсолютно съм съгласна

Не, бих я пратила на танци, уроци по пиано, рисуване, но не и да дефилира по подиума. Искам да придобие умения, които ще са й от полза.

Не бих насочила децата си в подобно поприще. Не мисля, че биха придобили самоувереност и самочувствие по този начин. Ако в семейната среда не се изграждат и поддържат тези и други качества на децата, едва ли ще ги придобият навън и чрез подобни мероприятия. Или поне това новопридобито самочувствие няма да бъде реалистично и и няма да почива на тези качества, които бих искала да изградят децата ми като личности.
Преди време мои познати ми показаха снимките на дъщеря си от една агенция за деца модели. Останах с доста неприятно чувство - детето (6-7 годишно) беше  силно гримирано, начервено и накарано да застане в предизвикателна поза - може би преувеличавам, но ми заприлчаха на педофилски снимки.

 Две дъщери имам, голямата определено има данни, но не бих я насърчила.

Всъщност, аз изразих доста категорично мнение без да познавам точно ТАЗИ действителност. Не знам какво е ежедневието но децата-модели, нито на порасналите такива.
Знам за модел, отказал се от кариера още при първите сигнали за допълнителни възнаграждения срещу допълнителни услуги.
От друга страна, времето на децата е толкова ограничено, че предпочитам моите момичета да го прекарват в по-смислени занимания. И го правя не като ограничение за тях, а като насърчение да развиват талантите си. Самочувствие и отвореност към околните се изграждат не само на подиума и пред обектива. В много по-голяма степен детето придобива увереност от успехи, постигнати с личен труд.

Не мога да не застана изцяло зад думите на Янита. 

Аз не познавам такива деца. Познавах майки, които силно желаеха децата им да се развият в тази област и със сигурност амбициите им бяха доста нездрави.

Мисля си , обаче, че и без да познавам деца, които се занимават с това няма да е много трудно да си направя приблизителен портрет за тях като, разбира се, има и изключения. Започва се като нещо невинно и закачливо и или се отказват навреме, или нещата се задълбочават - преждевременно сексуално развитие, изпреварващо физиологичното, рано отключена женственост, много рано осъзнаване как чарът и сексуалността им има власт над мъжете - и това е най-вредното от всичко! Тази власт е опасно оръжие и дадена на незряло дете, полу-дете, полу-жена крие големи рискове. И рисковете не са, че ще стане непременно проститутка. Рискът се нарича в психологията - промискуитет - безразборни връзки, все по-незадоволителни, липса на граници по причина, че чарът винаги е успявал да прескочи забраната.
Също така, това фалшиво усещане за стойност, крепящо се на аплодисмента, в един момент изчезва и тогава отново настъпва ключов и рисков момент - дали ще се намерят други здрави опори. Чела съм за водещи на телевизионни новини, които дълго време са практикували професията и снети изведнъж от екран да изпадат в сериозни депресии - лишени от публичност и изява.