Нормално, и аз бях така. Изкарвах си нервите на горкия ми мъж, после съжалявах и се чудех дали ще ме изтърпи докрая 
хей да не се уплашиш, рано рано...стискай зъби, не и забелязвай, ще и мине, няма вечно да е така...успех
- Публикувана: 9 окт. 2007, 13:47 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 20:02 ч.
помощ
хей да не се уплашиш, рано рано...стискай зъби, не и забелязвай, ще и мине, няма вечно да е така...успех
Няма какво да пие. Разхождайте се заедно или тя сама максимално на чист въздух, разпитвай я как се чувства, прегръщай я, повтаряй й колко я обичаш, прави мили планове за бебето, дрешките му, купувайте бельо, играчки и си мечтайте. Няма да ти е лесно, но помага
Именно, подкрепям!
Аплодисметни, за това, че си се сетил и искаш помощ. Малко мъже мислят по този начин за половинките си! Браво!
Аз мога да я посъветвам да са запише на курсове за бременни,там ще се среща с други бъдещи майчета и ще обменят опит и притеснения и така ще и бъде по-леко.Освен това ще играе гимнастика за бременни,която е много разтоварваща.Аз лично по време на бременноста си посещавах и психолог,който много ми помагаше да се отърва от нервите.Нека пробва и това,много помага.
Аз също те поздравявам за загрижеността!
Опитвай се да проявяваш повече търпение към нея, обгради я с внимание, топлина и разбиране. И не забравяйте, че най-трудното тепърва предстои. Което не го казвам, за да ви плаша, а за да свикнете още от сега да споделяте един с друг и да си помагате. Приеми, че на нея й е по-тежко, вероятно тепърва ще забелязваш още промени в поведението й, но за повечето жени това е едва ли не задължително в такъв период.
Успех ви желая, много любов и здраво бебче!
Опитвай се да проявяваш повече търпение към нея, обгради я с внимание, топлина и разбиране. И не забравяйте, че най-трудното тепърва предстои. Което не го казвам, за да ви плаша, а за да свикнете още от сега да споделяте един с друг и да си помагате. Приеми, че на нея й е по-тежко, вероятно тепърва ще забелязваш още промени в поведението й, но за повечето жени това е едва ли не задължително в такъв период.
Успех ви желая, много любов и здраво бебче!
Да пие фолиева киселина. Бъди до нея, прощавай й, не се впрягай!Направи й приятни изненади - води я на разходки, на кино, по разни места!Помагай й вкъщи, говори си с нея - не е лесно, но си заслужава. Аз направо се възхищавам на нервите на съпруга ми, който от самото начало на бременносттта ми беше винаги ама винаги до мен, приемаше изблиците ми спокойно и т.н. Щото до към деветия месец доста понатежава - аз чак се чудя как ме е изтърпял човека, защото аз бях развила и едни страхови фобии - не исках да оставам сама изобщо след 7мия месец, дето се вика и в тоалетната ходех с мъжа ми. Абе не е никак лесно и на мъжете, така че спокойствие, горе главата ти трябва да си упора и честито бебче! 
Честито - ще и мине бързо, подкрепяй я за всичко и слагай розовите очила
И много яко! Имаме си загрижен мъж! Бравоооо!Аз ще кажа... - прегръщай я много! Аз имах нужда всеки път като изпадна в ненормалните си настроения от прегръдки. Ей така - да дойде милото до мене и да ми каже "Ела батко да те гушне" Да си призная...май си останах само с нуждите
За сметка на това,обаче нервната ми криза продължи до 8-ми месец! Та по-добре си я гушкай за да ти е мирна и на теб главата.И знай,че въпреки всичко - тя е двойно по-изплашена от теб ... Успех и на двама ви хора аз и предлагам да я вода в Париж тя не иска,страх я е.ще се оправим няма начин ,но ще ви я прехвърля на вас относно светите.А тя има нужда определено.
Божеееееееееееееееей! Коя майка те е възпитавала тебе! В Париж! Малелеее, майкоу! Ти си за медал бе!
Е, не знаех, че има и такива мъже, честно.
п.п. Заведи я в Гърция, че е по-близо да не се шашка толкова. Ако пък искаш на Френската ривиера да я завдеш, почакай да стане на 3м бременна, че да не е опасно за бебето и се мятайте на самолетО!
