Как научихте децата си да четат?

Лиани, ама кажи ни как стана прехода от само букви към срички или направо прочитане на думата. То е ясно, че буквите ги научават без проблем. Сигурно е като със всичко останало, аз така съм се чувствала с проговарянето, прохождането, събуждаш се един ден и нещо ново се случва, сякаш и го пускат някъде отгоре или нещо в нея се отключва и вече може да го прави.

аз четях на 5 и затова ме пратиха на училище на 6 и 3 месеца(с връзки)
дъщеря ми знае буквите от 3 годишна, но не може да чете, а и няма желание и не схваща как се правят срички
с математиката е доста по- добре, схваща ги задачките до 10 без грешка, до 20 по-трудничко, ама се оправя
като гледам как се развиват нещата в предучилищната дотук(стачката), май ще се снабдя с буквар и вечер ще се обучаваме 

Не насилвам нещата. Има време до предучилищната група в градината. Тогава иска, не иска трябва да се научи да чете. Тогава и ще бъда по-настоятелна.

. Буквите ги знае, започнахме с Буквенката, после с играта с коя буква започват думите( има и такива книжки). Сега може да пише по- лесните букви, да прочете всека една от думичка, но не може да ги свърже. Аз не бързам

Малкия днес съвсем сам написа МАМА и дойде да ми го покаже... фук- фук

 


Ми честно да кажа,незнам Не съм му показвала и не съм го учила целенасочено,просто отговарях на въпросите и обяснявах(отгоре-отгоре,защото и аз бях на мнение,че сега му е време да играе,а не да чете,но...)
Караше ме да пишеме буквичките,после и думички с тези буквички и така и мнооого четене,направо устите ни боляха от четене на приказки,копуваха се книжки,всичките ги беше научил на изуст и ако прочетеш някое изречение по свой си начин,веднага те поправя.Общо взето инициативата си беше изцяло негова,ние само му помагахме,когато е поисквал.

вече мога да отговоря на този въпрос.

Буквите се учат лесно.  Първо рисувах и показвах, после сме играли на всякакви шантави игрички с тях - да ги пишем от солети примерно,  от клечки в парка, разпознаване на буквичката на този и онзи, меденки от букви, съединяване на точки, оцветяване и т.н. Най-много сме писали със солети

Свързването на буквите в срички - първо й разказах някаква история за тъжната буквичка Д и другата тъжна буквичка А и за доброто зайче, дето искало да ги запознае.... дъра-бъра, и после колко се радвали, като били заедно и когато някой ги питал как се казват, отговаряли направо "ДА"!

... После две-три "истории" в този дух, докато схване номера със съединяването на буквите в срички. За да стане обаче, е важно да не казва "дъ", а "д" - нещо, с което отначало имаше запънка.

После миналото лято играхме на една сричкова игра - пишех й различни прости думи на цветни листчета, нарязвах ги на срички и трябваше да ми помага да намерим нужната сричка, за да ги съединим във влакче. Аз й казвах коя сричка се търси, тя я намираше. Детективска роля, един вид.
И понеже беше лято, за разнообразие пишех срички с перманентен маркер на разни миди, които уж намирахме на плажа и четяхме какво ни е написало морето. Тоооо не пишеше разни сложни неща Пробвахме за пръв път да четем надписи на улиците във Варна.  Сега е подходящо да се ползват листа за тази цел!
После за известно време зарязах заниманията, защото ми се видя, че й е спаднал интересът... миналата зима примерно можеше да прочете дума, дори най-разнообразни, но просто нямаше интерес. Виж, да пише обичаше, и то основно името си Ми хубаво - както иска.
И така няколко месеца до това лято, когато пътувахме дълго с влак и аз малко по-сериозно настоях да запълни времето, като се научи да чете. Тя четеше заглавията и първите два реда, аз - останалото.
Сега чете надписи ентусиазирано, заглавия също (само ровчи из книжки и списания да си намира материал ), все по-умело чете и самия текст на книжката.  Но доста се упражнява, де Особено я изкефи фактът, че откакто се учи да чете, не й угасям лампата вечер, а я оставям да си разлиства книжките до когато си ще.

Упреците за ограбено детство... не ги приемам. Как едно умение може да ти ограби детството?
Аз можех да чета спокойно на нейната възраст, защо и тя да не го прави?
Ограбено детство ми се струва лишеното от радост. Приказките допълват радостта, развиват фантазията, с която ограбеният откъм доста неща наш живот добива цвят. Да можеш да четеш сам приказки е свобода да разширяваш света си накъдето си щеш. Кеф ти бал с цветята на малката Ида, битка рамо до рамо с Робин Худ или строеж на къща с Робинзон Крузо. Банално като извод, но действително е ужасно сладко да можеш да си помечтаеш.

Андич, мерси, че сподели!

Молив!
Успех!

Не съм я насилвала-сама проявяваше интерес.Запона да чете на 5г. и  1 месец,а след 6 и половина спокойно четеше филм със субтитри

Здравейте мами,
И аз да споделя нашия опит в четенето.
Баткото започна от много малък да се интересува от буквите. Някъде 3 годишен трябва да е бил. Дадоха ни един буквар. Всеки ден ни изпитваше и така без да разберем научи азбуката. На почти 5 години сам си измисли система за четене - буква по буква, и накрая казва думата. Тогава го изпратихме да гостува на баба си за 1 месец. Там една бивша учителка, като го чула как чете, се заела с задачата да го научи да чете правилно. Според нея четенето по букви е вредно за по-нататъшното усвояване на четенето. Трябва да се сричкова, като сричката се удължава накрая и през това време се премества погледа на следващата сричка. Беше му написала списък с характерни срички, нещо като гимнастика за загрявка, преди да започне четенето. През този един месец се е занимавала с него всеки ден, все едно е на училище и като се върна в София разликата беше огромна. Сега е на 6 години и сам си решава, че ще прочете "Пипи дългото чорапче", например. Докато сестра му е на почти 5 години и няма никакъв интерес към четенето. "Разни хора, разни идеали"!