А на срещата в МТПС задаваше конкретно въпросите и очакваше конкретни отговори.Естествено не ги получи.... никой от нас на тази среща не получи кокретен отговор ... всикчо беше ЩЕ, ЩЕ ...ЩЕ ....предложението им беше да се подготвят работни групи и на които ще се обсъждат проблемите точка по точка.... да ама това отнема време... ще се разкатят нещата и децата пак ще бъдат в домовете, страдащи и вегетиращи докато Бог реши да си ги прибере.
Пак никой няма да задейства по-бързо процедурите по осиновяването, пак няма да има социални работниците до майките родили дете с увреждане и те уплашени в този така тежък момент (раждаш и очакваш най-после д авидиш рожбичката си, а то се оказва че е с проблем иииииииии) може и да рашат че няма да се справят с отглеждането му и ще го поверят в ръцете на държавата .... а ТЯ ще му помогне да умре по-бързо.
Аз съм за продължаване на действията ни... под каквато и да е форма... трябва да се знае че не се отказваме, че не сме доволни от бездейсвтието им и протакането... че не искаме да се реши проблема на парче, а кардинално... защото аз не искам само аз да мога да стана Личен асистент на детето си, а всички родители които са в моето положение... аз твърдя че тази програма е несъвършена и не отговаря на нуждите на детето и родителите му, аз продължавам да твърдя че няма правилна социална политика за децата и възрастните с увреждания в нашата страна и ТОВА трябва да се промени.
Вчера бях отчаяна след срещата и мислех да се откажа от борбата , не виждах смисъл да се боря с вятърни мелници... но днес знам че няма да постъпя така, защото ТЕ управниците именно това искат .... Да се откажем, да се уплашим...
Пак никой няма да задейства по-бързо процедурите по осиновяването, пак няма да има социални работниците до майките родили дете с увреждане и те уплашени в този така тежък момент (раждаш и очакваш най-после д авидиш рожбичката си, а то се оказва че е с проблем иииииииии) може и да рашат че няма да се справят с отглеждането му и ще го поверят в ръцете на държавата .... а ТЯ ще му помогне да умре по-бързо.
Аз съм за продължаване на действията ни... под каквато и да е форма... трябва да се знае че не се отказваме, че не сме доволни от бездейсвтието им и протакането... че не искаме да се реши проблема на парче, а кардинално... защото аз не искам само аз да мога да стана Личен асистент на детето си, а всички родители които са в моето положение... аз твърдя че тази програма е несъвършена и не отговаря на нуждите на детето и родителите му, аз продължавам да твърдя че няма правилна социална политика за децата и възрастните с увреждания в нашата страна и ТОВА трябва да се промени.
Вчера бях отчаяна след срещата и мислех да се откажа от борбата , не виждах смисъл да се боря с вятърни мелници... но днес знам че няма да постъпя така, защото ТЕ управниците именно това искат .... Да се откажем, да се уплашим...
-викам си "брех-щом и тя прописа тука "
Напълно съм съгласна, не трябва да се отказваме. Защото няма кой да помогне на децата ни освен ние самите. 
А може би е ответна реакция на внесеното писмо на ДБМ за олекотяване на процедурата за осиновяване. 
Мисля, че тази материя вече е много сложна за мен.