Поплаквате ли ,по време на бременността ?

# 15 11 окт. 2007, 09:06 ч.

Мнения: 640

Доста си поревах(и се нервих и безсъние ме гони),но това не се отрази на бебо. Той е най-усмихнатия и жизнерадостен

# 16 11 окт. 2007, 09:07 ч.

Мнения: 5 362

Да,плакала съм през бременността.Нормално е,от хормоните е Wink

Доста чувствителна бях,а настроенията ми се меняха за секунди.
Но след раждането всичко се оправя Peace

# 17 11 окт. 2007, 09:11 ч.

Мнения: 421

И аз плача много...ама я да питам,защото не мога да разбера - вие от какво плачете? На филми,на сантиментални неща или на какво? Аз също много плача и не мога да кажа,че плача просто ей така...вярно,че преди не бих плакала на такива дреболии чак,ама...все ми е самотно,все се чувствам непълноценна,все имам чувството,че ме избягват "небремнните" хора... незнам.Едно ми е супер смачкано. Чувствам се все едно... все едно си имам бебче (родено) и са ми го взели някъде и адски много ми липсва

# 18 11 окт. 2007, 09:11 ч.

Мнения: 2 908

Да,плаках,и на сериалите много плаках Mr. Green

# 19 11 окт. 2007, 09:15 ч.

София - Младост 1А
Мнения: 2 384

Плачех и на новините... мъж ми направо се побъркваше. Ревях за щяло и нещяло.

# 20 11 окт. 2007, 09:21 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 534

И плачех и виках/карах се/

# 21 11 окт. 2007, 09:22 ч.

Мнения: 4 621

Поплаквах си и въобще бях станала адски чувствителна Embarassed

# 22 11 окт. 2007, 09:25 ч.

София
Мнения: 3 787

Поплаквах си и то доста често.Връхлитаха ме много мрачни мисли за бебето,за това дали ще мога да го износя до края/имах доста проблемна бременност/.И тези мисли ме преследваха до раждането и бяха повод за еженевни сълзи Tired

# 23 11 окт. 2007, 09:56 ч.

Мнения: 4 496

Оооо,да беше ме видяла...Що сълзи пролях за щяло и нещяло... Crazy

# 24 11 окт. 2007, 10:10 ч.

Русе
Мнения: 2 354

и аз бях така

# 25 11 окт. 2007, 10:16 ч.

Мнения: 88

Аз не поплаквах, ами се скъсвах да рева...най-малкото нещо го превръщах в трагедия Simple Smile

Мъжа ми чак се жалваше,че като съм искала нещо ми го давал и гледал да стои повече настрана, че щяло да има"Ама ти защо така ми го даде, ама защо ми каза това, ама защо..."миличкия все той го обираше всичко /без да искам разбира се. Хормоните бушуват ли бушуват...но отминава Hug

# 26 11 окт. 2007, 10:25 ч.

Мнения: 724

Доста позната работа.Спокойно това е от хормоналният дисбаланс спокойно.
Радвай се на бремеността пък сълзите ще отминат.

# 27 11 окт. 2007, 10:27 ч.

Мнения: 1 044

Аз, общо взето, се държах по време на бременността. Но в края на осмия месец се загледах в серия на Доктор Куин лечителката по Холмарк. Никога не съм го харесвала този сериал, намирах го прекалено сладникав, но този път така се вживях...Доктор Куин лечителката роди сред гората, подпряна на едно дърво, Съли акушираше...Разплаках се от умиление и не можах с часове да се овладея, такова вълнение! Много бе впечатляващо това раждане, а пък и Съли много помогна Wink

Мъжът ми се върна от работа, а аз още подсмърчах. Той се уплаши, че нещо се е случило, акато разбра причината ме обяви за пълна откачалка.. Laughing

# 28 11 окт. 2007, 10:38 ч.

Мнения: 593

И аз бях в отбора с първата бременност, Mr. Green

, ама с 2-та като че ли не ми остава мн. време за ревове.

# 29 11 окт. 2007, 11:04 ч.

Мнения: 983

Спокойно, аз продължавам де рева и до сега, за щяло и нещяло. Понякога така ме хваща срам, защото и навън, някой като ми каже нещо и ми се насълзяват очите. А Нещото е някаква простотия.

Причина:

Причина: