Публикувана: 11 окт. 2007, 12:40 ч.
Последно мнение: 12 окт. 2007, 20:29 ч.

Как контролирате емоциите на децата си, когато излязат отвъд допустимите граници

1 868
36
1

# 30 12 окт. 2007, 10:19 ч.

София
Мнения: 6 999

Venecias, всъщност за мен така зададената ти тема е почти неразбираема...

Кои са емоциите на децата, които следва да контролираме? - Тръшкането, което ти се опитваш да контролираш с Мечо или бълнуванията нощем? newsm78

Аз останах с впечатление, че просто искаш съвет за това с какво да замениш Мечо като 'плашило' и ти дадох отговор на съответните твои въпроси.
Може би ако беше по-ясна щеше да получиш и по-ясни отговори. Общо взето всеки си има любима тема и си "дърпа" към нея - за това и съответно има разлика м/у очакванията ти и това, което си получила като резултат.

"Запис" означава интересна тема, която съответния форумец иска да следи за нов отговор, макар да няма мнение по нея. Wink

# 31 12 окт. 2007, 10:37 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Не е здравословно за децата да подтискаме негативните им емоции. Аз го оставям да се изрази стига не използва неприлични думи, и да не проявява агресия към нас като ни удря, хапе, дере, блъска и т.н. Оставям го да се тръшка ако съм прекалено изнервена и аз, а ако имам нерви го успокоявам, като гледам да го разсея или му предлагам приемлив вариант и за двамата или му позволявам при някакво условие и т.н.
Никога не го лъжа и не използвам страшилища, като баба меца, торбалан и т.н.

Цитат на: ДеЩоВиди в пт, 12 окт 2007, 00:01

Оставям емоциите да бъдат изразени без да ги осъждам и категоризирам... показвам, че емоциите и са разбрани... Но че въпреки това в даден момент нещо трябва да се направи така и така...

И аз гледам да правя това. При нас имаше един период в който не му позволявахме да изразява негативните си емоции и го карахме да ги подтиска, не след дълго започна да се напишква. В началото се чудих каква е причината (търси емоционален проблем). А по това време четях една книга за детска психология и стигнах до главата с гнева и пишеше, че при подтискането на гнева. И там бяха описана последиците от подтискания гняв и единия от тях беше напишкване. След това започнахме да му позволяваме да си изразява гнева и до 2 дена спря да се напишква. На децата им е трудно да се изразяват понякога и се стига до подобни физиологични неразположения причинени от психологични причини.

# 32 12 окт. 2007, 10:38 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Isa в пт, 12 окт 2007, 10:19

"Запис" означава интересна тема, която съответния форумец иска да следи за нов отговор, макар да няма мнение по нея. Wink

Малко офф, ама съответният съфорумец може да си следи темата и без да се "записва" в нея Wink

# 33 12 окт. 2007, 10:53 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: Mama_Galia_66 в чт, 11 окт 2007, 16:59

Аз още съм далече от овладяването на емоциите и на двамата.
Нещо, което е сработило първия път, обикновено не сработва втория, но то е щото мойте са хитреци.
Пробвала съм с игнор, със спокойствие, с повишаване на тон и някои недупеприятни работи, всяко нещо действа по веднъж.

И аз бях стигнала до предела на нервите си. Затова при крайно наложителни мерки (при по-сериозен опит да ми се качи на главата) прилагам наказание (действа безотказно). Изолирам го в другата стая за 1мин. максимум. За моя син няма нищо по-лошо от изолацията. Според психолозите изолацията трябва да е равна на възрастта 2г.-2мин. 3г.-3мин. и т.н. Но аз не издържам толкова. Предупреждавам го, че ако не спре да се държи така, ще го накажа, ако не настъпи промяна на поведението броя бавно до 3, като след всяка цифра предупреждавам какво ще последва и го питам ще променили поведението си. Обикновено стигна ли 2 и започва да слуша, но ако въпреки това до 3 не ме послуша го взимам без излишни нерви крясъци и викове, съвсем спокойно го водя в другата стая като му обяснявам, защо го правя и му давам да разбере, че всичко зависи от него и излизам. След малко се връщам и го питам ще си промени ли поведението ако каже ДА, го взимам и го гушкам за да го успокоя, ако каже НЕ му казвам, че щя остане там докато реши да си промени поведението. Но отговор НЕ не съм получавала до сега.

# 34 12 окт. 2007, 16:02 ч.

у дома
Мнения: 965

Няма да открия топлата вода, като кажа, че я оставям да изрази емоциите си, но никога не я заплашвам с Торбалан, баба Меца и пр. Заплашвам я с реални и изпълними неща, например, че няма да излезем на разходка или че ще и къпем косата /много омразно за нея/. Според мен, така детето разбира, че ако не се държи адекватно, ще последства и адекватното наказание.
А когато чуя "няма", я питам нещо от сорта "А когато ти поиска еди какво си, аз казах ли ти няма?". Това обикновено върши работа! Но пък детенцето ми е златно Heart Eyes

# 35 12 окт. 2007, 18:06 ч.

И тук, и там, навред....
Мнения: 755

Ох, много ми е сложен въпроса с емоциите newsm78

! Трудно ги контролирам, ама то и мойте трудно оправям Twisted Evil

...
Когато дъщеря ми беше по-малка/сега е на 5год./, изпадах здраво в нервни изблици и шамари, плашех я с "Турбалан "и разни други подобни неща Embarassed

, ама то пък и не се изтрайваше де!!! #2gunfire

Осъзнавам, че това не е начина и сега гледам да реагирам по-спокойно на нещата! Обикновенно вече я оставям да се наплаче едно хубаво, когато отказва да ми слуша обясненията Praynig

После много ме гушка когато се успокои!
При неконтролируеми ситуации я гушкам и й измивам очите и лицето с вода. Има мн.добър ефект! Peace

Гледам вече да не се връзвам на странични хорски мнения, за това колко е непослушно детето ми! Rolling Eyes

При нас проблема е друг и ми е мн. трудно да се справя! След един инцидент с един пиян работник, който искаше да вземе или пипне детето ми newsm78

, тя изпадна направо в ужас #Crazy

Вече от случея минаха около 4 месеца, но тя щом види мъж /не момче/, почва да пищи, че я е страх и да бягаме да не я вземе! Shocked

Видяла съм се в чудо, не даи си Боже пък въпросния господин да я погледне... Twisted Evil

Хем ми е притеснено за детето, хем ме хваща й срам Embarassed

Водих я при една баба да й бае от страх, но за сега - нищо! Вече съм решила да ходя при психолог! newsm78

# 36 12 окт. 2007, 20:29 ч.

София
Мнения: 62 595

Питането е как аз контролирам емоциите на децата. Ами, не мога да ги контролирам, така, както който е да било не може да контролира моите емоции. Няма такова нещо.
Емоциите са индивидуални и у всеки от нас се предизвикват от едно или друго.
Това, което мога да направя е да оставя децата да са научат сами да контролират външния израз на емоциите си.
Ако се страхуват от нещо, трябва да ги успокоя. Не мога да ги оставя да се тръшкат от рев, защото за мен това е жестоко. Не можем да оставим само "положителните" емоции и да се опитваме да изкореним "отрицателните". И двете са част от нас - нещо като Ин и Ян.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Предложения за закуска

Причина:

Причина: