Май по ще ми хареса да си правя каквото аз искам и да го майтапя за капризите му! 
Кураж, Инче/78/! 
Кой е казал, че жените непременно трябва да се конкурират, карат и други подобни? Според мен след като се ожениш приятелките стават още по-ценени! А и тогава е по лесно да намериш съюзнички във вечната борба между половете. 
Казвам го във хубавия смисъл на думата. 
Тънкото ми въпросче е дали не е започнал да ме възприема вече като, знам ли, обслужващ персонал например? Или това, че се глези само при мен, означава точно обратното? Честно, не мога да си го обясня това негово поведение, и от там не знам как да реагирам При нас вече е обратното- мама е добрата, що се отнася за яденето, а аз лошата. Мама му угажда, а аз не 
Кураж, Инче/78/! Кой е казал, че жените непременно трябва да се конкурират, карат и други подобни? Според мен след като се ожениш приятелките стават още по-ценени! А и тогава е по лесно да намериш съюзнички във вечната борба между половете. Казвам го във хубавия смисъл на думата.
Тънкото ми въпросче е дали не е започнал да ме възприема вече като, знам ли, обслужващ персонал например? Или това, че се глези само при мен, означава точно обратното? Честно, не мога да си го обясня това негово поведение, и от там не знам как да реагирам При нас вече е обратното- мама е добрата, що се отнася за яденето, а аз лошата. Мама му угажда, а аз не Май лека полека и аз натам отивам! Тънкото ми въпросче е дали не е започнал да ме възприема вече като, знам ли, обслужващ персонал например? Или това, че се глези само при мен, означава точно обратното? Честно, не мога да си го обясня това негово поведение, и от там не знам как да реагирам При нас вече е обратното- мама е добрата, що се отнася за яденето, а аз лошата. Мама му угажда, а аз не Май лека полека и аз натам отивам! 
И при нас е така. Ама вече и аз се възползвам от услугите и. Щом за сина и може, значи може и за мен. Обаждам и се сутринта и и казвам какво сина и иска да яде... и хоп вечерта ми го носи /живеем разделено на около 200 м/ 
И при нас е така. Ама вече и аз се възползвам от услугите и. Щом за сина и може, значи може и за мен. Обаждам и се сутринта и и казвам какво сина и иска да яде... и хоп вечерта ми го носи /живеем разделено на около 200 м/ 
И веднага му се прияжда грах, въпреки че ако бях го питала сутринта щеше да каже, че не иска. 
И веднага му се прияжда грах, въпреки че ако бях го питала сутринта щеше да каже, че не иска. 
Лошо ще е ако сте и двамата. /свекърва ми не живее с нас/ 
И при нас е така. Ама вече и аз се възползвам от услугите и. Щом за сина и може, значи може и за мен. Обаждам и се сутринта и и казвам какво сина и иска да яде... и хоп вечерта ми го носи /живеем разделено на около 200 м/ Браво Pink! Идеята ти е чудесна! /
Е, значи моята граница на търпение е по-висока от твоята, което не винаги е плюс. Май трябва да отворим нова тема - КАКВА Е ГРАНИЦАТА НА ТЪРПЕНИЕТО НИ И ДАЛИ ТЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА НАС?!!!