Публикувана: 12 окт. 2007, 14:35 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2007, 14:24 ч.

Обичате ли самотата?

3 064
57
1

1
2
3
4
Всички

12 окт. 2007, 14:35 ч.

Мнения: 3 782

Днес така самотна и уединена, се запитах боже ами ако ме заключат някъде на тишина, дали ще се побъркам? Rolling Eyes

Имала съм моменти, в които сама съм търсила, при това съвсем съзнателно самотата и тишината. Но днес, дори мога да кажа, че ме е страх.

Вие, страхувате ли се от нея или дори сте приятели?

# 1 12 окт. 2007, 14:38 ч.

Мнения: 4 749

В редки случай изпитвам нужда от усамотение. По-глобално погледната, определено ме е страх от самотата.

# 2 12 окт. 2007, 14:38 ч.

София
Мнения: 18 679

Обичам я само за кратко и то само, когато сама я съм я избрала. Мразя да съм сама за повече от няколко дни или когато обстоятелствата го налагат, а не съм си го решила аз. Като цяло не съм човек на самотата аз...По-щастливо ми е, когато семейството ми е около мен. Изморително, но щастливо Heart Eyes

# 3 12 окт. 2007, 14:38 ч.

Мнения: 2 258

Не обичам самотата и не бих могла да издържа задълго подобно чувство.Да,не отричам,че понякога имам нужда да бъда сама,но кой ли пък няма.....Едва ли ще има човек,който да каже обратното.Поне така си мисля аз...

# 4 12 окт. 2007, 14:39 ч.

Мнения: 5 577

о не, не обичам да съм сама и да ми е тихо, обичам да има хора около мен.

дори да си мълчим, и всеки да си чете вестника примерно, пак

# 5 12 окт. 2007, 14:39 ч.

Мнения: 448

Мразя да съм сама, скучно ми е Confused

# 6 12 окт. 2007, 14:40 ч.

Мнения: 2 161

Много рядко имам нужда от самота.Да презаредя батериите,само толкова.

# 7 12 окт. 2007, 14:41 ч.

Мнения: 1 250

Много рядко имам нужда да съм сама.

# 8 12 окт. 2007, 14:44 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

И аз не обичам самотата, естествено.

Само понякога ако съм уморена от шумотевица, се затварям някъде и чета стихове, доакто "презаредя батериите".

# 9 12 окт. 2007, 14:45 ч.

Мнения: 494

Притеснявам се,боя се даже от самотата,но понякога се налага да намирам начин да се усамотявам,защото пък имам нужда, отвреме-навреме, от тишина. Най-малкото защото само така мога да си подредя мислите.

# 10 12 окт. 2007, 14:47 ч.

Мнения: 727

аз не се притеснявам от нея,дори напоследък я търся
Малко ми идват в повече нещата напоследък(но е временно)

# 11 12 окт. 2007, 14:49 ч.

София
Мнения: 1 750

Не ме е страх да остана за малко сама, дори търся усамотение понякога. По-лесно ми е да чувам себе си, когато около мен няма никой. Страх ме е от онази самота, в която се намират някои пенсионери, наистина сами, забравени, ненужни.

# 12 12 окт. 2007, 14:52 ч.

Мнения: 3 782

Tatalina, това което казваш е много хубаво, по-лесно ти е да чуваш себе си.... Аз не помня от кога не съм се слушала, не съм се допитвала до себе си, все с другите се съобразявам... Ами аз. Rolling Eyes

# 13 12 окт. 2007, 14:58 ч.

Мнения: 2 401

Аз - ДА. Но вероятно защото никога не съм била сама..

# 14 12 окт. 2007, 15:02 ч.

Мнения: 750

Обичам самотата!
Но когато аз я търся,когато аз имам нужда от нея...тя е добре дошла!
Но когато ме споходи оная самота,която те кара да се чустваш сам...то тогава тя не ми е нужна!
Обичам самотата избрана от мен!

# 15 12 окт. 2007, 15:16 ч.

Мнения: 60

никога не съм я обичала.
имаше период от време, в който бях пристрастена към нея. бях в депресия и мазохистично се опиянявах колко съм сама. толкова ми беше гадно, че чак ми ставаше добре. шантава работа.
сега имам нужда от време на време да оставам сама. но не самотна.

# 16 12 окт. 2007, 15:25 ч.

Мнения: 463

Моя близка приятелка, един ден, в миг на откровение, ми споделя: "Знаеш ли, мечтая за такова семейство като вашето - голямо, задружно и шумно!" .
Аз й казвам :" То това, добре, ама много шумноооо, бе!"
Нооо, като се замисля, май е по-добре да е по-шумно наоколо!

# 17 12 окт. 2007, 15:26 ч.

Варна
Мнения: 672

О, не ! Наистина изперквам

# 18 12 окт. 2007, 15:28 ч.

Мнения: 3 782

Цитат на: YaSSmine в пт, 12 окт 2007, 15:26

О, не ! Наистина изперквам

Защо?

# 19 12 окт. 2007, 15:28 ч.

Мнения: 2 007

определено мразя самотата,даже се страхувам когато съм сама
обичам да има хора около мене- може би затова предпочитам почивката на море,а не на планина Mr. Green

# 20 12 окт. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 1 671

Мисля, че трябва да направим разграничение между това да си сам и това да си самотен.
Всеки има нужда да остава сам понякога - причините са споделени преди мен.
Но когато става въпрос за самота - като емоционално състояние, като психическа нагласа - тогава става въпрос за наистина сериозен избор.

Да, търсила съм самотата. В случаи, когато съм била наранена или пренебрегната.
Когато не съм била достатъчно уверена в себе си, или когато просто съм искала да спра за известно време.
И винаги съм я намирала - много е лесно човек да се поддаде на самосъжалението и да се затвори.
И да каже - никой не ми е нужен, нищо не ми трябва.
За мен самотата е мазохистично състояние, което обаче лекува. Защото когато закрещиш от самота, тогава си готов за нови срещи с хора и за нови контакти. Най-добрите ми приятелства са се случвали именно след такива периоди.

# 21 12 окт. 2007, 15:41 ч.

Мнения: 3 782

Моли Уизли, съгласна съм с теб. Дори щях да пиша тъкмо в този момент,но ето ти ме изпревари. Според мен тогава когато сам избираш правиш избора за самота няма нищо лошо. Все пак всеки има моменти, в които иска да чуе себе си.
Но дълго самотния човек според мен по-скоро плаши, отколкото предразполага към контакти.

# 22 12 окт. 2007, 15:47 ч.

Мнения: 698

Обичам я. А ако имам библиотека в самотата си - обожавам я. Grinning

# 23 12 окт. 2007, 16:08 ч.

Мнения: 1 541

Плаши ме до смърт мисълта, че някога мога да остана съвсем сама (без да е мой изборът за това)! Аз съм ужасен интроверт, но имам нужда от близките си покрай мен почти непрекъснато. Дори и само за да ги виждам, без да си говорим, трябва да са при мен!
Аз съм от онези черногледи "шизофренеци", които непрекъснато се притесняват от най- лошото за скъпите на сърцето си хора и за това самотата е един от най- големите ми кошмари! Май имам нужда от лекарска помощ Rolling Eyes

# 24 12 окт. 2007, 16:15 ч.

Мнения: 27 524

Не сме приятели. Ама хич. Страх ме е, да, но ако ми се наложи, предполагам, че ще се примиря някакси, знам ли... Най-добрата ми приятелка е обратното, даже би живяла сам-сама в някое село, както имаше една баба - сама останала в селото и си живее ooooh!

# 25 12 окт. 2007, 16:21 ч.

Мнения: 5 462

Цитат на: Вергилия в пт, 12 окт 2007, 14:39

Малееееее това все едно , че аз съм го писала . Shocked

И аз така може и да не си говорим постоянно , но да има хора около мене.Мразя да съм сама , въпреки че в много редки случаи правя така че да остана сама но за кратко много кратко време.

# 26 12 окт. 2007, 16:31 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Да си сама е едно, да си самотна друго.
Често обичам да съм сама, но се ужасявам от самотата.

# 27 12 окт. 2007, 16:43 ч.

Мнения: 84

Преди да се омъжа беше почнала да ми натежава.... докато живеех с мъжа ми си мечтаех за нея, като се разделихме не можех да й се нарадвам, сега пак май почва да понатежава... май е време за нов брак?! Wink

# 28 12 окт. 2007, 16:51 ч.

Пловдив
Мнения: 727

Аз съм едно дете, нямам братя и сестри, от малка съм свикнала често да оставам сама - тихо, спокойно, правя си каквото си искам, мисля си за каквото си искам и никой не ми пречи. Това е, обичам да съм сама...не по принуда естествено. Ако ми кажат "Няма да излизаш!" и ще си стоиш сама вкъщи, сигурно веднага ще ми се прииска да изляза и да се видя с някой.
Може би ще й се наситя, но определено трябва да мине доста време...а вкъщи имам една лепка, дето едва ли ще ме остави дори и за секунда сама. Confused

# 29 12 окт. 2007, 17:02 ч.

Мнения: 593

Цитат на: fam в пт, 12 окт 2007, 16:31

Да си сама е едно, да си самотна друго.
Често обичам да съм сама, но се ужасявам от самотата.

И при мене е така!

# 30 12 окт. 2007, 17:03 ч.

Варна
Мнения: 672

Цитат на: ani_4ka в пт, 12 окт 2007, 15:28

Цитат на: YaSSmine в пт, 12 окт 2007, 15:26

О, не ! Наистина изперквам

Защо?

Изперквам ако остана сама даже и за ден !
Изперквам и когато съм самотна !
Харесвам да има хора около мен

# 31 12 окт. 2007, 17:08 ч.

Мнения: 4 473

Не, не обичам самотата. И тишината не обичам. Прекаленото спокойствие дори ме дразни.

# 32 12 окт. 2007, 17:11 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

не понасям самотата, това е нещото, което не искам да приема, нещо като смъртта!

# 33 12 окт. 2007, 17:43 ч.

Мнения: 254

Само аз май ще се изкажа обратното. Обичам самотата. Обичайно състояние. И да бъда сама. Липсва ми, повече отколкото хората.

# 34 12 окт. 2007, 17:47 ч.

Мнения: 7 474

Имам моменти, котаго имам нужда от самота,
но не за дълго Wink

# 35 12 окт. 2007, 18:10 ч.

Мнения: 2 149

Никога не ми е пречило да съм сама,харесва ми дори Flutter

,но естествено не би ми харесало да съм самотна,в смисъл без семейството ми.
Ако се наложи обаче мисля,че няма да имам проблем,обичам да прекарвам време със себе си Blush

# 36 12 окт. 2007, 18:17 ч.

Майничка
Мнения: 12 595

Не се страхувам от самотата. Харесвам собствената си компания.
Ако може само мястото да е градската библиотека...

# 37 12 окт. 2007, 18:22 ч.

Мнения: 2 070

Човек може да е чувства самотен и сред куп хора.
Според мен това е по скоро състояние на духа.

# 38 12 окт. 2007, 19:05 ч.

Мнения: 2 212

Цитат на: fam в пт, 12 окт 2007, 16:31

Да си сама е едно, да си самотна друго.
Често обичам да съм сама, но се ужасявам от самотата.

Това е и моят отговор по темата Peace

# 39 12 окт. 2007, 19:34 ч.

София
Мнения: 3 431

Разбира се, че обичам да оставам сама.
Водя диманичен живот, общувам с много хора и часовете, в които оставам сама са ми истински любими.
Разбира се, че има разлика между това да останаш известно време сам и да си самотен.

# 40 12 окт. 2007, 20:13 ч.

София
Мнения: 123

Цитат на: L е о в пт, 12 окт 2007, 17:47

Имам моменти, котаго имам нужда от самота,
но не за дълго Wink

# 41 12 окт. 2007, 20:36 ч.

София
Мнения: 4 423

Не, самотата ме плаши, мразя я, не мога да съм сама и никога не съм искала за момент да остана така.

# 42 12 окт. 2007, 20:42 ч.

Мнения: 8 999

Обичам самотата, но от седем години насам - къде ти! В домашната лудница, в офисната лудница .... Понякога така ми липсват самотните ми момински вечери и нощи, когато, като се прибера от работа/лекции, изключвам телефона и се одавам на приятно мързелуване - я с книжка, я с някой приятен филм. Ех, мечти!

# 43 12 окт. 2007, 21:40 ч.

Мнения: 2 384

Цитат на: паликарова в пт, 12 окт 2007, 18:22

Човек може да е чувства самотен и сред куп хора.
Според мен това е по скоро състояние на духа.

Много добре казано Peace

А иначе понякога имам нужда да съм сама, но и аз се ужасявам от самотата Sad

# 44 12 окт. 2007, 21:41 ч.

Мнения: 3 611

Обичам да сьм сама, мраzя да сьм самотна

# 45 12 окт. 2007, 22:04 ч.

Мнения: 2 577

Харесвам самотата в аспект - абсолютно сама в абсолютна тишина - не много дълго обаче...до следващото ми такова желание за зареждане.

# 46 12 окт. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 2 908

Обичам самотата.Не ме е страх вече от нея,защото съм осъзнала,че много често дори сред така наречени"приятели" съм била сама,с родителите ми бях сама,и с мъжа ми пак съм била често сама,така,че явно живота ми през това минава-през честа самота,която никак не ме плаши вече.Тя може да е много по-добър приятел от някой друг... Wink

Последна редакция: пт, 12 окт 2007, 22:42 от афродита

# 47 13 окт. 2007, 00:33 ч.

Мнения: 3 760

Обичам да съм съвсем сама. По възможност в радиус от километри да няма жив човек...

# 48 13 окт. 2007, 03:28 ч.

Мнения: 924

Не обичам самотата, мразя тишината.
Понякога имам нужда да остана за малко сама със себе си, но никога самотна...

# 49 13 окт. 2007, 07:10 ч.

Мнения: 1 163

Цитат на: Руми_ в пт, 12 окт 2007, 20:13

Цитат на: L е о в пт, 12 окт 2007, 17:47

Имам моменти, котаго имам нужда от самота,
но не за дълго Wink

# 50 13 окт. 2007, 09:37 ч.

Мнения: 516

Да.

# 51 13 окт. 2007, 10:29 ч.

София
Мнения: 239

Огромна е разликата между сам и самотен...ако са поотделно и за кратно не ме плашат тези две усещания, но ако ги почувствам едновременно - е тогава ми е най-страшно!

# 52 13 окт. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 3 782

Цитат на: афродита в пт, 12 окт 2007, 22:37

Четейки твоят пост се сещам,че в моите пубертетски години четох една моя много любима книга "Самотата двойник няма". Според мен моментите на уединение, моментите на тишина и съзерцание носят сигурност и утеха.