Обичате ли самотата?

# 45 12 окт. 2007, 22:04 ч.

Мнения: 2 577

Харесвам самотата в аспект - абсолютно сама в абсолютна тишина - не много дълго обаче...до следващото ми такова желание за зареждане.

# 46 12 окт. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 2 908

Обичам самотата.Не ме е страх вече от нея,защото съм осъзнала,че много често дори сред така наречени"приятели" съм била сама,с родителите ми бях сама,и с мъжа ми пак съм била често сама,така,че явно живота ми през това минава-през честа самота,която никак не ме плаши вече.Тя може да е много по-добър приятел от някой друг... Wink

Последна редакция: пт, 12 окт 2007, 22:42 от афродита

# 47 13 окт. 2007, 00:33 ч.

Мнения: 3 760

Обичам да съм съвсем сама. По възможност в радиус от километри да няма жив човек...

# 48 13 окт. 2007, 03:28 ч.

Мнения: 924

Не обичам самотата, мразя тишината.
Понякога имам нужда да остана за малко сама със себе си, но никога самотна...

# 49 13 окт. 2007, 07:10 ч.

Мнения: 1 163

Цитат на: Руми_ в пт, 12 окт 2007, 20:13

Цитат на: L е о в пт, 12 окт 2007, 17:47

Имам моменти, котаго имам нужда от самота,
но не за дълго Wink

# 50 13 окт. 2007, 09:37 ч.

Мнения: 516

Да.

# 51 13 окт. 2007, 10:29 ч.

София
Мнения: 239

Огромна е разликата между сам и самотен...ако са поотделно и за кратно не ме плашат тези две усещания, но ако ги почувствам едновременно - е тогава ми е най-страшно!

# 52 13 окт. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 3 782

Цитат на: афродита в пт, 12 окт 2007, 22:37

Четейки твоят пост се сещам,че в моите пубертетски години четох една моя много любима книга "Самотата двойник няма". Според мен моментите на уединение, моментите на тишина и съзерцание носят сигурност и утеха.