Нашто тати все го няма...

Нина, възхищавам ти се! Ти си страхотна!      
Само един път преди постът на някоя майка тук така да ме е развълнувал. Стискам ти ръката. И ти съчувствам.
Моят мъж е болен от диабет, познавам болестта, макар и не така допробно, защото той не е на инсулин. Бих искала да ти помогна някак, но истината е, че не знам как. Трябва мъжът ти да се привлече някак към грижите за детето. Какво значи "Аз не мога, затова няма да го правя"? А на свекърва си натрупай една камара книги да чете колко е опасна тази болест, колко тихо и коварно покосява организма и тогава да се изказва.

И ние сме така. Сутрин татето излиза в 7 и се прибира в 20 ч. Събота ходи на работа да си помага за следващата седмица, че не му стига работното време.    Въобще не можем да се видим! Малкия понякога вечер е доста нервен - аха да яде, аха да си поиграе, аха да заспи. И като почнем да се въртим около него, нито можем да си кажем 2 приказки, нито пък да се гушнем и т.н.

Добре че напоследък дзверчо започна да спи отделно и да не се буди, та започнахме да се сещаме тук-там за някои неща! 

От януари и аз се връщам на работа, а свекърва ми ще дойде да живее у нас, за да гледа малкия през деня. Тежко ми и горко! 

mama Nina1,       

Нина, свалям ти шапка, страхотна си.
Много ми помогна твоя пост, защото на фона на твоите тревоги, аз чак се срамувам че се размрънках. Е, не точно, но исках да кажа, че искам да бъда като теб силна и ще се опитам да го постигна.
На първо време извиках свекито да ми гостува за седмица-две, че да ми просветне и после ще съм като нова, обещавам си. Поне в това съм силна, винаги си изпълнявам обещанията. Преди5 години си обещах, че ако започна работата, която мечтаех и ще спра пушенето. Така и направих. От раз ги спрях на първия учебен ден през 2002 (станах учителка). (Друг е въпроса, че сега си търся нова работа и май се сещам какво ще си обещая )

И при нас е горе-долу така. Мъжа ми е на работа до 21.00 вечерта и докато се прибере... Почива между 14.30 и 17.30ч., но тогава пък аз съм на работа. Имаме една неделя. Единствения начин е да смени работата. Обмисляме го и ние, но ще е по-нататък точно заради финансите. Защото работата му засега е много добре платена... Все с нещо трябва да се направи компромис.

Нина и аз ти свалям шапка! Пожелавам ти здраве и сили да се справиш с всички предизвикателства! Съпругът ти не успява да се справи със себе си, затова не може да бъде полезен на теб и на детето. Проблемът се е задълбочил, защото ти си много силна. Понеже ти се справяш със всичко, той се чувства слаб. Продължавай да се бориш за детето си, но му дай възможност и област, в която той да прави нещата по-добре то теб. Той не може да се почувства "мъж", защото съзнава, че е по-слаб от теб. Това не го прави лош човек, лош баща, е може би не чак-толкова добър съпруг, но дано да преминете през това и да бъдете сплотени за напред. Ако той не иска да потърси психологическа помощ, първо потърси ти, така ще знаеш как да го мотивираш и да го заведеш на специалист. А тези неща за разкриването на престъпления съм ги слушала, слушала... Моят съпруг също беше оперативен шест години...  Не е използвал работата си да ме лъже за закъсненията си. но там всичко е спешно, началник връз началник и се работи денонощно. Желая ти много сили, за да бъдеш полезна на детенцето си. То е най-важното.

Нина, много ме развълнува поста ти.  Съпругът ти явно не е достатъчно силен, за да приеме реалността, такава каквато е. Поне в момента. Затова бяга на работа. Сигурно ще мине този период. А диабетът много скоро може да е лечим, така че - КУРАЖ и горе главата! Сигурна съм, че детето ти ще разбере колко ти е било трудно, когато стане баща! И ще оцени твоята сила и всеотдайност!

Скъпа Ludmilana, сякаш си го написала за мен буква по буква. И ние караме така вече две години. Много обаче са и хората в нашето положение, дори познавам такива. По някога ми става болно, особено като виждам останалите семейства по градинките навън, или когато съм заобиколена от приятелки с децата ни, но ми липсва той! Успокоява ме мисълта, че това положение не е от липса на желание от негова страна, и че и той страда като мен. Не се отчайвай! По-бавно от колкото ни се иска, но нещата в човешкия живот се променят непрекъснато и това рано, или късно ще се случи и с нас. Не ми се иска да задълбавам в подробности. Ако искаш ми пиши на лични. 

И  при нас е подобно, ето вече ще станат 2 дена да не се видим но не защото е командировка, просто е на работа извънредно и се разминаваме, а да направим някакви планове дори и за 1 ден напред е апсурдно, просто винаги сме на повикване и с телефона в ръка

Скъпа mama Nina1, плаках докато четях твоята история! За мен ти си майка героиня! Сигурна съм, че никога няма да се предадеш заради детето си. Искрено се надявам с времето твоят съпруг да се успокои достатъчно, за да може да преосмисли нещата и да застане до теб такъв, какъвто е бил преди. Когато ти е много тежко и винаги, когато ти се прииска можеш да ми пишеш на лични, дори и само да си поговорим проста така.

И при нас е така с времето за съжаление. И на мен ми е мъчно все да съм сама с малкия уикендите, а и по цял ден до късно вечерта. Ама това е положението за сега явно- поне докато завърши университета. Надявам се после да е малко по-добре. Дано не си остана само с надеждите  .

Нина, и мен ме разтърси историята ти. Трябва да продължаваш, защото това е твоето дете и то има нужда от теб, от твоята усмивка, опора и грижи. Сигурна съм, че ще се справиш, и ти се възхищавам.

ludmilana, вие поне си имате дете, а ние се виждаме само петък вечер, събота и неделя, не живеем заедно и се разминаваме географски със 100км. Но приятелят ми работи буквално денонощно - дори и когато съм му на гости. През седмицата като му се обадя денем, и двамата сме на работа и не е удобно. Вечер той е умрял за сън, а аз и за сън, но и за него - чакам го да се прибере около полунощ. Все се чудя какво ще е, ако имаме и дете и живеем заедно. Тогава сигурно изобщо няма да го виждам. Предупредила съм го, че тогава няма да му простя липсата вкъщи.
Снощи за пореден път се изнервих и днес му написах няколко СМС-а с молба за кратък разговор тия дни. После се чухме и звучеше размислил.
Проблемът е, че, когато дълго време не отделя време за себе си и за нас, започвам да ставам агресивна спрямо него. А не искам да мърморя или да викам. Знам, че нещата при него, с малки изключения, са такива от 12 години. Имаше период, когато се беше укротил малко, но сега си е наумил, че трябва да си оправи къщата и работи като луд.
Чакам утре, за да поговорим за пореден път, дано помогне.
Ако някой намери решение, да сподели, да се поучим. Защото аз не искам да се примирявам.

Миличка, ти си щастливка в много отношения, дано го осъзнаваш.

Животът е труден, нещо по-лошо- родили сме се ЗА ДА НИ Е ТРУДНО.
Ако не е едно ще е друго. Щастието не  е задължителна съставка на живота ни по право, по-скоро е някъкъв бонус от време на време. който никой не ни дължи, още по малксо пък човекът до нас. Щастието е магия, а ние не сме магьосници.

Казах че си щастливка- защото любовта и хармоничните отношения с мъжа ти са постоянна съставка във твоя живот.
Мъжът ти те обича всяка една минута и проявява любовта си именно като работи толкова.
Бъди търпелива и към умората му и имай милост и грижа към него и ще издържите колкото трябва.

Разбирам че ти липсва общуването, направи това ваше преимущество, а не недостатък в отношенията - дълго чаканото е толкова по-сладко, ако не смяташ че живота ти го дължи и му се радваш като на подарък.

Имаше един сонет на Шекспир който завършваше така:

"Еднакво съм щастрлив когато
се срещам с теб, и срещата очаквам."

Опитай се да го приемеш като своя философия и с малко късмет света ще започне да ти изглежда отново като в първите дни когато сте се запознали с мъжа ти и си чакала срещите с него с тръпка.

Вярно имало е и по-хубави времена, когато сте имали повече време един за друг, но не сте имали дете, а детето, връзкака и доверието ви един в друг е най- голямото ви богатство сега.
Не си позволявай да товариш мъжа ти със стреса и умората от гледането на детето, както и той си носи тежестта и не те товари допълнително с проблемите в неговата работа - поеми твоята част от тежестта и това че все пак ти имаш щастието да си заедно с детенцето ви, а той е по цял ден далеч от вас.

Има много начини да общувате макар и отдалеч-пускай му ес емесчета с някоя мила дума, пращай му снимки на детенце, питай го ктакво иска за вечеря.
Живота ви се е променил и трябва да промените и начина си на общуване (да емного по-ефективен) за да компенсирате  липсващото ви време. Общите забавления са най- популярния, но съвсем не най-ефективния начин да бъдеш близо до другия.
Обаждала съм се на мъжа ми в такива моменти само за да му кажа:"много те обичам, нали знаеш" и съм му затваряла телефона.


Друго което помага е и бързият секс- не толкова за удоволствие, а именно за да почевстваш другия, дори за мъничко, да сех споделиш с него, дори когато и двамата сте капнали и нямате сили за повече.
Ако успеете да превърнете секса в начин на общуване цялото пропуснато време през деня може да се навакса за 5 минути.  това е един различен секс, в който целта не е да доставиш удоволствие на другия, а само да го усетиш, да възстановите интимността и близостта.
сексът е обмен на енергия- той ти дава вътрешното усещане за другия толкова цялостно и дълбоко че в останалото време нямаш такава нужда от думи, от присъствието и от словесно общуване с другия за да си спокоен че "всичко е наред". 
Мъжете това го усещат много по-ясно от нас, но заради агресивния феминизъм в последно време,  много често се отказват дори да покажат че имат нужда и желание за това, от страх да не се почувстваме сакън използвани и обидени. (а ние като четем как се надуват и какви претенции имат други жени почти се чувстваме длъгжни да го правим- грешка е).Въпрос на сексуална култура, която няма как да ни падне от небето...
С оглед на горното, ако искаш опитай дали това ще ви помогне, но бъди ясна че искаш нещо бързо и непретенциозно, за да не се дърпа човекът ти, че е много уморени т.н. по горните съображения. За да възстновите поне количеството и честотата с която сте го правили в най- безгрижните етапи на връзката ви. (сигурна съм че умората си е казала думата и точно тази липса всъщност те кара най-много да го чувстваш по-далечен и да си липсвате).  Пък по-нататък като се уталожат нещата ще имате време и сили и за специални случаи и специално внимание много по-често.
Помежду другото едно такова развитие на интимните отношения е много добра застраховка и срещу безсмислени скандали в които всъщност си изкарваме напрежението и отчуждеността на другия и срещу изневери- защото и двамата постоянно закрепвате близостта си, и още повече доверието си един в друг без това да изисква специално време и усилия.
Успех ти пожелавам и да се обичате все така.      

Чакам бебе и исках да замразим стволови клетки и по този повод ми казаха че се работело успешно и по ефективно лечение на диабет със стволови клетки, които освен от донор-роднина имало някакъв начин, макарв ибавени труден да се събират от самия пациент, ако е още дете. За съжаление нищо повече не знам, но сигурно има начин да научиш повече.
Има шанс детенцето ти да се излекува напълно някой ден.
Възхищавам ти се как се бориш и ти пожелавам кураж и сила. Ти си истинска МАЙКА.