Нормално ли е да си пази снимки и писма на бившата?

Не мисля, че е добре да ги пази.Не казвам да ги гори-можеше да ги хвърли-аз хвърлих снимките на бившият си-на моят сега нямаше да му е приятно да го гледа постоянно някъде на снимка.

Аз мисля, че е нормално. Аз например много държа на спомените и изпадам в депресия, ако загубя някоя снимка или друго "доказателство" от миналото. Това е част от живота му, искаш или не. Да си ги запази, но е добре да си ги държи у майка си и когато се преместите в общо жилище- да не ги взема.

Аз също имам снимки с бивши гаджета.
Не съм ги хвърлила, седят си в дома на родителите ми.
Пък и защо да ги хвърлям?! Това е било част от моя живот! Не се срамувам от това. Той също не е бил монах преди да се оженим.
Мъжа ми също има снимки с разни девойки. Прибрани са в кутията със снимките му.
Не бих се впрегнала от такива неща. аАко видя снимка, правена скоро с някое момиче, вече е друг въпрос. 
Съветвам те да не се впрягаш! Част от живота му е, част от него... Нали сега е теб, иска да има бебе с теб! Какво повече?

Неговият живот не започва с твоето появяване в него.След като е имал незабравими моменти с това момиче,защо да не пази снимки?дори и неприятните спомени са спомени.Все пак не ги е наредил върху камината,нали?Аз също пазя снимки,мъжът ми също има такива,ужасно много.Е,какво ми пука?Минало.

Аз си пазя моите с бившия. Но повечето са ми от абитуриенския бал - няма да ги хвърлям ся щото го има и него. И другите пак са от моменти в живота ми, които не искам да забравям - какво съм виновна, че и той присъства.
Но всички са в албуми, скътани в един шкаф. И на милото не му се налага да ги гледа. Виж писмата са за коша!

Също мисля, че не е ненормално ако държи да ги запази. Аз самата пазя спомените си под формата на писма и снимки и са ми безкрайно съкровени.
Не възприемай съществуването им като остатъчни чувства към конкретния субект, те са единствено връзка с миналото, чието най-голямо предимство е именно, че е минало, а въпросната жена е точно в него. Ти си онази, която е в настоящето
Разбира се има и хора, които не са сантиментални и не пазят подобни неща. Тях също разбирам

Що пък да не е нормално?! Аз пазя всички албуми със снимки на голямата ми любов, даже сме ги разглеждали заедно с мъжа ми веднъж. Това е част от миналото ми и не мисля, че имам какво да крия. Той също ми е показвал снимки с бивши..

Да бях прочела мнението на dodo_dodo преди да се поствам и аз - много добре казано!   

Нормално е, но не е приятно. Моят мъж също има снимки с бившата на компютъра. Показвал ми ги е.
При нас обаче ситуацията е малко по-различна, защото тя е покойница. Така че е още по-неприятно, защото нали знаеш - за мъртвите или добро или нищо. А ние живите понякога правим грешки. Както и да е- не искам да задълбавам. Радвай се на настоящето. Ти си в него!

За мен е нормално. Ако отношенията ви се базират на любов и разбирателство, няма място за ревнуване. Моят бивш има връзка с женена жена, така че не живеят заедно, но ако един ден се появи истинска приятелка /съпруга, която поиска да ми изхвърли писмата, много ще съм огорчена. Не, заради факта, а защото го помолих да ми ги върне, но той категорично отказа. Половината ми съзнателен живот е в тях. Докато беше в казармата, му пишех всеки ден. Има над 300 писма от мен. Най-важното е, че в тях има неща, които съзнателно тогава исках да забравя, а сега не ги помня, но ще ми е интересно да ги прочета.
Стана ми гадно се сетих.....

Когато се оженихме живяхме известно време с родителите на мъжа ми. Ден преди да се нанеса майка му го посъветвала да изхвърли 1 чувалче с любовни писма, предимно от казармата, но и след това. И той го направил. Стана ми приятно, макар че аз не бих си позволила да поискам такова нещо от него. Иначе има снимки с бивши гаджета, но не ме дразнят. Просто снимки, а и не са в особено интимни пози. Аз май моите ги изхвърлих, или са при родителите ми - даже не съм се и сещала... А ти защо се вкисваш, погледни нещата от друга страна - има доказателства, че ти си избраната...

Аз пазя снимки /много/ на бившият ми мъж - на повечето от тях сме заедно - Какво, да ги изхвъря ли?
Мъжът ми също си пази снимки на бившите гаджета ....
Никой не се залетял да ги разглежда, но живота ни не е започнал, когато двамата сме се събрали - имало и е "преди".

Аз пък си пазя всичко - не бих изхвърлила и една снимка и писмо - това е моят живот и спомени.
В къщи са, мъжът ми знае за тях, просто не отваря тези албуми да ги разглежда. Не ме е карал да хвърлям нищо(а пък ако беше казал - се запъвам като магаре на мост и съвсем няма да изхвърля нищо ).

Не ги пазя, защото още имам чувства към бившите, а просто защото това са мои спомени(повечето хубави - имах късмет да попадам на много свестни момчета и мъже).

Когато сегашната ми половинка се нанесе да живее при мен, скрих едни снимки с предишното гадже, да не предизвиквам излишни сцени на ревност. Ама така дълбоко съм ги покрила, че сега (след 3 г.) още не съм ги намерила  

Нормално е и според мен- всеки има минало и ако иска да запази спомени за това минало, защо да не си пази писма и снимки. Аз си пазя спомените и на съпругът ми не му пречат- животът ми не започва с него все пак. Дори имам снимка от една изненадваща среща с бивше гадже от миналата седмица- защо да пречи на някого спомен от хубав купон?

Аз си пазя почти всички снимки и писма от едно време. Не бих си ги изхвърлила, но и на мъжа ми не би му хрумнало да иска подобно безумно нещо. (за мен е безумие да искам от някого да си изхвърли спомени отпреди моята поява)

Съвсем нормално е.Миналото не може да се върне , но споменът, хубав , лош остава.

 
На същото мнение съм.

И аз мисля, че е съвсем нормално. Преди да те срещне, си е имал своя живот, както и ти. Няма нужда да ги изхвърля или гори.

Нормално е да ги пази!
Аз имам снимки от минал период с бивше гадже на почти всяка - няма да ги изхвърля никога, този период е част от живота ми, все едно за захвърля и него!

Колкото до мен самата-аз също си пазя снимките на бившия.Все пак с него прекарах 6 години от живота си.Не бих ги изхвърлила, но не бих ги и взела със себе си в новия си дом.Нека да си стоят при нешите.Но относно писмата-не съм съгласна да ги запази.Ще се чувствам по-добре ако ги няма.

Нормално е, разбира се! Никой не казва, че като сте се взели в някой човек, животът ви започва тогава! Всеки има минало и аз лично с много умиление и добри чувства си спомням за хората от тези снимки.......

Ние започнахме на чисто
Имахме и двамата страшно много снимки и писма,но постепенно се отправяха към боклука
Нито на мен ми липсват хората от снимките,нито искам да си спомням..това е било,минало,не го отричам,но не ми липсва.
Същото направи и моят съпруг.
Според мен всеки сам си решава какво да прави със спомените си

Моят приятел също пази старите си снимки. Той все пак е имал друг брак и дете от чужденка, въпреки че въобще не се е сетил да ги разглежда. Аз не виждам нищо лошо в това да ги пази, но да останат например там където живеят сега родителите му . Аз също си ги пазя в Бургас

 

 

Ако всичко е изживяно и остовено назад във времето няма какво да те притеснява.Това са само спомени отдавна отминали.И моят си има такива,както и аз самата,но аз знам че това е било ПРЕДИ и така ще си остане.Кой знае някой ден можем да ги сметнем и за ненужни спомени и да ги изхвърлим,всяко нещо с времето си 

Нищо ненормално не виждам. Аз също имам снимки и писма от бивши, към които дори не тая никак мили чувства. Това е част от живота му, не се навивай излишно.

Пазя си ги, те са спомени и част от живота ми. Никога няма да ги хвърля, но няма и да му ги навирам в очите. Снимките са прилежно прибрани в моя скрин в дома на родителите ми.
 Наистина не виждам причина да се дразниш Стоята си е била негова, нормално е да има лични вещи там.

Ако мъжът ми поиска да си изхвърля снимки или писма определено ще си помисля, че прекалява в исканията си и няма да ги изхвърля. За щастие съм си избрала готин мъж, на когото такива идеи не му идват на ум. И двамата си пазим такива неща, а аз даже с любопитство съм прочела и разгледала всички негови (с разрешение разбира се).
Извинявай, но подобни искания ми звучат изключително дребнаво, още повече в началото на една връзка. И като изхвърли писмата ще изхвърли ли спомена за нея?!

Абсолютно същото е и моето мнение.

Към авторката: Ти може би също си бивша на някой друг, и сигурно въобще не ти пука кой бивш колко твои писма и снимки пази. Ама там пък вероятно има настояща като теб - дето си създава проблеми от някакви си снимки или писма. Така изглеждат нещата отстрани.

Според мен също няма нищо лошо в пазенето на снимки и писма. Аз имам писмата от първата голяма любов на баща ми и сега след като той вече не е между живите съм благодарна на майка ми, че не се е възпротивила да бъдат запазени. Това е уникален начин за поглед върху живота на любимия човек и си струва да бъдат запазени.

Абсолютно нормално е всеки да си пази. Това е част от миналото, тогава човек се е чувствал също добре. Скъп спомен са. Аз лично никога няма да изхвърля снимка. Веднъж скъсах  . Обаче сега я пазя скъсана, за което страшно много съжалявам!

Ami ne mislya,che ima neshto neredno da gi pazi.Po nerednoto mi se struva ,da jiveete v tyah naprimer.Inahce az moi snimki si imam mnogo,ama te sa si v BG.Mwjwt mi moje bi swshto ima nyakakvi,pri mayka si(neznam),no v obshtoto ni jilishte,nyama takiva v nalichnost...
sorry za latinica,kredora pak ne raboti

Аз в подобна ситуация сигурно също щях доста да се вкисна и разстроя. Мисля че за жените е по- характерно да пазят разни дреболии,снимки, подаръчета, спомени и т.н. Ако са общи снимки в компания от студентските години или нещо такова е приемливо, но специално прибрани снимки на Бивша любима жена-не. Аз май щях да се развикам,браво на теб че си запазила самообладание.

Когато очакваме от мъжете да вършат половината домакинска работа, да обгрижват децата и т.н., нямаме право да оправдаваме слабостите си с обяснения от рода на "за жените е по-характерно...".  За мъжете също е характерно да не вземат участие в домашните задължения. Ама едва ли всички приемате това за стойностно обяснение и оправдавате мъжете си, че нищо не пипват вкъщи?

Мисля, че норми от рода на "на жените им е позволено", а "на мъжете им е забранено" не са нищо повече от налагане на двойни стандарти и те не водят до нищо добро.

Защо да не ги пази?
Това е част от живота му,не може просто така да го захвърли...
Дори и да ги изгориш ,не мисля че ще можеш да забравиш...
Да споделя при мен как е
Имах дълга връзка/10г/ преди да се обвържа със съпруга си- това е една доста голяма част от моя живот,която дори и да искам не мога да изтрия,а аз не го й искам.За 10г. имам купища снимки,спомени,подаръци,дрехи дори,които винаги ще ми напомнят за него...
Съпруга ми също има своите снимки и спомени- виждала съм ги ,показвал ми ги е преди да се омъжим,не съм искала от него да ги махне,не съм изхвърлила и моите.Те са си там,в своите кутии,прибрани за СПОМЕН. Това е часто от живота на всеки един от нас и не можем с лека ръка да кажем на другия- МАХНИ ГИ!!!
Дори и да ги махне,кое те навежда на мисълта че ще я забрави?/ не казвам че ги пази от неутихнала обич към нея/.На твое място не бих настоявала за такова нещо

За мен е напълно нормално,не виждам нищо лошо да пазиш спомени от нещатат които си преживял.Съпруга ми има две големи кутии с разни писма на бивши гаджета,разни снимки,нямам нищо против тях.Това е част от неговия живот,защо трябва да негодувам.ако имах и аз и аз щях да си ги пазя,но бившият ми съпруг вече им видя сметката.Настоящият обаче не би имал нищо против,ако ги имах и ги съхранявах в жилището ни.Ние сме много широко скроени хора,не виждам смисъл да се придържаме към каноните.Идиотско е да ме боли от писмата които са си писали ,когато е бил на 14-19-20 години.Сега сме зрели хора на 30-с,и гледаме на тези неща единствено с някаква носталгична насмешка,от годините когато бяхме млади.
Много тъпо и противно ми стана ,когато веднъж станаидетел на караница между съпруга ми и майка му,която преди години решила да накъса снимките и писмата му от неговото бившо гадже,защото както обяснява тя нямало право да съществуват,щото тя се била отнесла толкова лошо със сина и.Голяма отврат.Аз не бих си позволила подобно отношение към чужди вещи,а тя моля ти се...

  наистина ли такива неща ви тормозят, хора ЖИВЕЙТЕ ЩАСТЛИВО И ГЛЕДАЙТЕ ПО-ДАЛЕЧ ОТ НОСА СИ!

не гледайте дървото, а гората

Пазя снимки, имейли, даже есемеси. Става ми хубаво понякога, като го чета. Спомням си за моменти, когато съм била щастлива с даден човек.
Но, ест. не ги навирам в лицето на приятеля ми.
Той също пази. Аз съм виждала по случайност. Не държа да ми ги показва, не държа и да ги изхвърли. Да прави с тях, каквото поиска.

Нормално е да ги пази

Моят съпруг си ги пази, не ми пречи

И аз имам снимки с предишни гаджета, пазя си ги

Живот е това, защо трябва да ги загърбваш тези моменти 

Защо да не е нормално?  Аз също имам снимки с бивши - не мога така лесно да зачеркна 10-тина години от живота си - не съм си ги наредила над леглото, но въпреки всичко по някакъв начин са ми мили, не само заради самите бивши, а заради всички хубави и не толкова хубави моменти, които съм изживяла: ученически, студентски години, купони, празници и т.н............ 
Пък и не се ли чудиш как е изглеждала бившата!?     Това в кръга на шегата!

Ами пазя някои снимки, подаръци, плюшени играчки и т.н. Истината е, че не влагам сентимент в това... Считам, че някоя снимка, картичка - иди дойди, ама не е нормално да пази писма и и-мейли... Ако моето мило пазеше, нямаше да ми стане приятно...

И аз пазя снимки, но не от сантименталност. Просто това са спомени.

Приемам го за напълно нормално. Животът на съпрузите /или гаджетата ни/ не започва от момента, в който са ни срещнали...

Сигурно ще ме линчувате,но.............................
Нямат място стари снимки с бивши вкъщи,виждала съм му старите снимки и поисках от него да ги изгори,това бе цената която той трябваше да плати,трябваше да скъса окончателно с миналото.Незнам дали е искал или не да го направи,но ги изгори пред мен.Аз също изгорих старите си снимки.Не бих искала някога децата ми да ги намерят и да ме питат мама или тати с кого се гушкат.Не съжалявам за изгорените снимки,трябва да го питам него дали съжалява.

Аз не виждам защо човек да не си пази кореспонденцията с някой друг. Дали това ще е приятел, бивша съпруга, бивша приятелка - какъв е проблема.
Всеки път като се разделяме с някого да си горим и изхвърляме снимките и писмата ли?
Това е много глупаво според мен.
Естествено е, че човек ще си пази спомените.

Няма нищо,mamaYanni ,и мен ще ме линчуват Поне станахме 2,че реших,че аз съм ненормална... Разбираемо е всеки да пази спомените си-аз исках да ги запазя,но от уважение към мъжа ми ги изхвърлих-тези с бившият ми..него не съм карала да прави нищо,но няма да ми е приятно да ги видя,а ако ги има някой ден бих ги видяла....Та смятам,че е едно взаимно уважение,та ние имаме други прекрасни спомени,които не се налага да горим или хвърляме-те ще са ми спомен-сватбата,кръщенето,първата целувка,защо ми е спомен на бившият ми,който ме е огорчил толкова...?И то моят да го гледа,ако го намери...
Пък ако ще да съм глупава-добре

е, как защо... щом ти е омразен, още по-добре. След време като стане известен, ще продадеш снимките на някое списание или вестник...
А сега, като си ги изгорила, ще трябва да се пънеш да пишеш мемоари за съвместния ви живот и да продаваш тях или да се мориш да даваш интервюта

Това беше за майтап, не го вземайте толкова на сериозно

Сори,не съм ги изгорила,изхвърлих ги-има разлика-току виж някой ги намерил и ги сложил в някое списание Бившият е точно бивш,защото с нещо те е огорчил,иначе няма да е бивш-не виждам защо да пазя снимките с него точно...

Няма да ви линчувам само защото сте възхитително искрени.

Според мен е напълно нормално да си запази снимките. Дори и бивша, тя е част от живота му. Далеч съм от мисълта, че живота на мъжа ми е започнал с мен. Той има право да си запази всичко лично негово. Както и аз.

Не е ненормално. Нормално си е. И аз имам снимки с бившия, писма, картички, подаръци.... Та това са си доста години от живота ми. Какво сега - да ги изтрия ли някак? Имали сме както хубави, така и лоши спомени. Но са си това - спомени. Стоят си там, в шкафа, прибрани, заедно със снимки и картички от бившата на милото ми. Не ми пречат неговите спомени, на него не му пречат моите. Пределно ясно ни е, че това си е нещо, което е станало, минало и заминало, а не нещо, което да гледаш с отнесен поглед и да въздишаш.  Съответно ако има намек за въздишки и т.н. - да се изгорят. (и това го казвам напълно сериозно)

Защо да ги иzхвьрля, та те са част от спомените му? Тях можеш ли да иzхвьрлиш?

Аz лично паzя много и снимки, и писма.
Обичам като си ходя да си ги прелиствам и да потьвам в спомените си...  Пьк ако ги раzглеждам и сьс стар приятел,  с който имаме общи снимки е толкова хубаво... припомняме си, смеем се...

Обичам миналото, беше някак толкова хубаво, чисто и истинско... А сега... някак иzпошлявя 
Или пьк аz пораснах и се промених...

добре казано!

Омъжих се на близо 30 години - и какво, да ги отрека ли? Това е супер глупаво, не може да очакваш от човека до теб да изгори спомените си - така и теб ще изгори някой ден. Никой не убива спомен който си струва, може просто да го покрие, но не и да го забрави - затова е спомен. Ама наистина ли има хора които вярват че живота започва и свършва с тях 

За напълно нормално го приемам, както аз има снимки и пазя така и той и даже сега са ни на едно място всички стари снимки преди връзката ни да започне и всички настоящи снимки. Странно ми е тези от вас които не ги приемата, какво си въобразявате 
Цитирам Chanel много добре го е написала

 Да и двамата си ги пазим,само че моите снимки са в дома на майка ми,а неговите в нашия дом.Не съм му правила проблем за това,защото ми е все тая.Обаче ако аз държах снимки на бившите в къщи той ще откачи.

Разбира се, че е нормално. Изхвърлянето, изгарянето, изчистване на миналото на мен лично ми намирисва на това, че все още нещо по старото те гложди, че не си с изяснени докрай чувства и затова искаш да се оттървеш от тях. Или че не цениш достатъчно себе си и се опитваш да се надпреварваш с един спомен. Да, обаче от самия себе си не можеш да изхвърлиш спомена. Днес ще бъдат снимките и писмата, утре що излязъл без мен, после още не знам какво си, а накрая - не се разбираме, говорим си на различни езици. Може и да е пресилена тази аналогия, ама то от дребни неща се почва. Ако старите истории и за двете страни са приключени, какво значение имат снимките и писмата. Я вземете и си сложете в хубава рамка най-готината ви снимка от сватбата, окачете я на видно място, пък другите не ги мисли...

За мене си е нормално .
Аз лично пазя много неща ..не се лишавам от спомените си ,те са си част от мен ..и не бих ги изхвърлил ...

И според мен е нормално. И аз си пазя някои неща. Е, не са цели албуми и пликове с писма, а 3 снимки на кръст и няколко дребни подаръчета (които дори не са от него, а са такива, които не успях да му дам), но си ги пазя. Забутала съм ги в един шкаф и не им обръщам особено внимание, но и не бих искала да ги изхвърлям.

Е това пък не го разбирам - значи той може да си държи снимки на бившата у вас, а на теб ти прави проблем? И защо?

По въпроса - нищо ненормално не виждам в пазенето на снимки, стига както беше казал някой, да не въздиша над тях. И моят мъж пази. Аз не, защото и нямам. Ако е останала някоя по случайност, е някъде у нашите. Но и да имах такива снимки, не би ми правил проблем, както и аз на него. Даже ми е било интересно да ги разгледам. Сега си седят в шкафа с една камара други - нови и стари, и толкова. Това си е минало, което така или иначе не може да се изтрие.

И според мен е нормално. Аз също си пазя и снимки и писма от бивши. А за него незнам не му ровя в шкафчетата никога.

Не го приемайте като линчуване,но....що за омраза към човек,който е бил нещо в живота на съпруга ви,обичал го е и може би не са се разделили с лоши чувства, за да го накарате да изгори снимките Й ?!?! Не го разбирам това,не ви и упреквам но мен са ме учили/може и да е суеверие/,че снимка на жив човек не се къса и не се гори .
Прибрах си снимките,понякога ги разглеждам и ми става мило,не за него/бившия/ а за безгрижния ми живот,за хубавите моменти запечатани там,за хората около нас,за прегръдките дори,толкова искренни ....
Не съжалявам за това време- то си е минало,и въпреки начина по който се разделихме/той ми изневеряваше с друга/,не изпитвам омраза към него- може би в началото да,но като премина болката,вече не го мразя....
Питате- как ще обясните на децата си кой е гушнал мама/тати?Ами много просто- кажете им истината.Виждала съм снимките на родителите ми с други хораи съм получила точно това обяснение.
Ами ако трябва да изгоря или скъсам снимки,то от бала и от сватбата на брат си няма да имам нито една- бившия е почти на всякъде
Не ви натрапвам мнението си- просто ми се вижда малко пресилено това с изгарянето на спомените.....
 

Сетих се още нещо: ако бившия е бил с теб 20 години например или пък ти е бил съпруг или пък ако имаш дете от него, трябва ли да унищожиш отново всичко?
Освен това не разбирам защо липсата на снимки е проява на уважение - аз ако изгоря всичко ще се чувствам, че не се уважавам себе си - мисля, че е нормално човек да помни всичко в своя живот, дори и нещо, което е било грешка! Не ме е срам от хората, с които съм била, нито от себе си че съм била с тях!

Нормално е. Това, дали да изхвърли или да запази някакви спомени си е лично решение. Аз лично нищо не хвърлям, дори за момента да ми носи тъга или да ме разстройва. Знам, че след време остава само носталгично и мило чувство, или поне нещо, което съм научила за себе си или за живота по принцип. А за спомените на мъжа ми - те са си негови. Там решенията си ги взима той.
Иначе за ревността от миналото - тези снимки и писма просто я материализират. Не се заблуждавай, че ако ги изхвърли, и нематериалните спомени ще изчезнат. Просто пребори себе си, да не ревнуваш от спомени.

Аз също имам такива снимки, но не ги "пазя" вкъщи. Просто не съм ги изхвърлила. А и няма.
Прибрала съм си някъде /дори в момента не помня къде/ и си стоят там забравени от всички.
Проблем от страна на мъжа ми няма.
Той не пази такива неща, защото няма снимки с бившата си приятелка, а писма не пише. Но има едно плюшено тигърче, което му е подарък от нея и сме го сложили на секцията /много е сладко - тигърчето де/. Абсолютно убедена съм, че ме обича. Както и той е убеден, че аз го обичам. И за това проблем не съществува.
Според мен хората, които са несигурни в чувствата на половинките си - само те могат да повдигнат такъв въпрос за късане или изгаряне на снимки.

Имам достатъчно други хубави снимки,който да ми напомнят за най-безгрижния ми живот(мъжа ми също)
Виждала съм снимки на майка ми с старата и любов,преди баща ми и се почувствах толкова зле,че ми се плачеше,сега ги знам къде са и умишлено ги избягвам.Бях малка,когато ги открих и тя ми обясни,че преди тати е имало и друг мъж който я е обичал.Не мога да ви го опиша как го прех,тя бе моят идеал,святата ми майчица прегърнала някъкъв(много грозен ми се стори) и малко или много идеалът ми за нея се разби на прах.Не искам същото да изпита и детето ми.
За мен не са толкова ценни тези снимки,защото могат да нанесат повече вреда,отколкото да навяват мили спомени.Преди мъжа ми съм имала само две ученически любови и нямам снимки с важни събития,като балове,сватби и кръщенета,може би затова се разделих лесно с тях.Мъжът ми също.
Първо имаме много хубави снимки от сватбата окачени в цялата къща.
Старите снимки ги махнахме преди повече от 5 години.Верно това са спомени,но това са спомени,който е по-добре да си останат в миналото,какъв е смисъла да прахлясват снимките по шкафовете,като няма да си ги разглеждате двамата с мъжа си.А няма ли да те заболи,ако той извади снимките и започне да ти говори,колко е било хубаво това време,преди да се ожени,преди да има ангажименти(то определено е така,както за теб,така и за него,тогава не е имало проблеми с деца,работа и т.н.само безгрижен живот,тези неща е по-добре да се спестят).Аз предпочитам да вземе нашите общи снимки,като гаджета и да си спомним с умиление.Мисля,че достатъчно ценя себе си,за да не допусна у дома да има снимка на друга жена,която мъжът ми е обичал,ако допусна такава снимка,значи да направя компромис със себе си,а да се правя,че не ми пречи за мен е чисто лицемерие.Не мисля,че имаме проблеми в семейството,никога не съм му казала що си излязъл без мен,понякога даже се радвам да излезе за да мога да свърша някоя работа вкъщи,друг е въпроса,че предпочита да излиза с мен и сам много рядко мога да го изкарам от къщи.
Познавам бившите на мъжа си,с едната даже си говорим,но ми е криво,като си помисля,че някога я е обичал.Знам,че всичко е отдавна минало,но не искам и да си помислям за това време,когато е бил щастлив с друга.С него сме си говорили по тази тема и той ми е казвал,че се чувства по същия начин.Знае,че е всичко за мен(както и аз за него), но като си помисли,че съм обичала(много силна дума,преди него не знаех истинския и смисъл)друг му става много кофти.И той познаваше бившото ми гадже,но като се събрахме,спря да говори с него,дори да го поздравява.

Снимките и писмата са част от миналото ни. Това е нашия живот. Защо да горя или хвърлям писма и снимки!?
В къщи са снимките и на двама ни от бивши връзки. Никой не парадира с тях, но всеки знае за съществуването им.
А при нас е и вариант с предишен брак. Ако изгори снимките и касетите , който по някакъв начин го свързват с бившата му жена, това ще промени ли факта, че е имало предишен брак!? Ами ако аз или той от предишна връзка има дете, то детето ли да горим и хвърляме, за да не ни напомня / много е жестоко, но ..../!?
Интелигентни хора сме. Имали сме връзки имали сме приятели/ки. Важното е, че сега сме заедно, имаме две прекрасни деца, отглеждаме ги заедно.

mamaYanni,
Много ми стана интересно това, което пишеш. Предполагам, че за едно дете е нормално да се почувства по начина, който описваш. Но сега, вече като зряла жена още ли изпитваш същите чувства към майка си? Питам те, защото в един друг форум обсъждахме правото на родителите ни на личен живот. И там имаше една много запомняща се реплика "Защо ме е създал, ако толкова държи на личният си живот?!". 
Мисля, че на децата трябва от малки да им се обясни, че мама и татко винаги ще ги обичат, но това не означава, че мама и татко нямат право на личен живот, на една собствена територия, която не бива да представлява проблем за децата.

Е това е чистата истина.. много вярно написано !

Не ,не е нормално!
Бившият ми си пазеше снимки на мацката преди мен...то не бяха целувки в морето,сграбчил я за циците,мляскат се... Ама снимкие седяха на първи план в секцията при снимките!
Побеснявах вътрешно всеки път като ги видех...помолих го като харата веднъж,да си ги прибере някъде...при баща си да ги занесе ако иска,само аз да не ги виждам,че ми е не приятно!
Олеее...ко ми чу главата!
Нямал да ги махне,спомени били това,той уважавал всички с които е имал връзка...бля-бля. Капака беше,като намерих една прекрасна колекция със снимки! Една кутия със снимки а вътре....Той беше там със най малко 50 различни момичета.Кто на всяка сснимка с различното момиче беше в предизвикателни пози....някои от тях в леглото,с цигара в ръка....Ауууу...като се сетя.и пак полудявам!
Гадняра му мръсен...и до ден днешен си ги пази!Все със спомените си живее.
Оу бе...ка ще е нормално да си пази снимките и писмата от бившата!
Аз на бившият тогава му направих грандиозен скандал.Помолих го или да си ги скрие от мен или да ги скъса пред мен щом не значели нищо за него,само спомени!Отказа и двете.
Тогава аз накъсах снимките от сватбата ни пред очите му....
И си взех детето и багажа и се прибрах при нашите!Оставих го 2 седм. да помисли....Върнах се разбира се,тогава малада и глупава... Но години по късно разбрах,че колекцията му от снимки се е увеличила и през времето когато сме били заедно!
Разведох се!

MRS.Джейн,
това което разказваш наистина не е нормално и правилно си постъпила.
Но ако са закътани някъде и никой не се сеща за тях - просто си стоят, това вече е друга работа. Твоят хубостник направо те е предизвиквал. И аз се ядосах, докато четях

Ееее, Джени този твоят бивш е прекалил определено! Неговото е болен мозък просто.

Мястото на спомените е в главата ми, а не на хартиен/електронен носител. Щом не стои само в главата ми и трябва да го подхранвам със снимки и писъмца, значи не си е струвало да се запомни.

Снимки, писма винаги могат да попаднат в чужди ръце и да създадат проблеми. Не ми допада това плюшкинство.
Щом съм в сериозна връзка с някого, това означава пълен край за всички мъже преди него.

Може би съм пристрастна, защото съм в обратната ситуация - мои писма се съхраняват в някаква си кутия. Не ми е приятно. 

desika_, не знам дали е нормално, но не би ми било приятно. Мисля, че си постъпила дипломатично.

Подкрепям напълно

Това че е вярно, вярно е. Убедена съм, че така трябва да бъде.
Но в контекста на темата излиза, че за теб някой който пази стари снимки не е приключил с миналото си напълно така ли? Това е смешно!Като скъсаш снимките, има ли гаранция, че си приключил с човека? Според мен точно обратното е вярно - почнеш ли да късаш и гориш, значи още те боли, значи този човек означава толкова много за теб, че не можеш да се пребориш по друг начин и се надяваш късайки снимките да скъсаш и спомените.  Предпочитам мъжът ми да пази снимки, отколкото главата му да е пълна със спомени за бившата.
А да ревнуваш от стари снимки... може да го направи само човек неуверен в себе си и в чувствата на половинката си.

Да,нормално е да пази такива снимки.
Нормално е да ти е неприятно,когато ги откриеш в общия ви дом и да не искаш те да бъдат там.
Не е нормално обаче да изискваш от него да ги унищожи(скъса,изгори).

Месечинка виторога, мои писма се държат в кутия и човекът категорично след 5 години не е приключил с мен. Не знам какво мисли половинката му по въпроса, тъй като избягвам всякакъв контакт (и с двамата). Едва ли е във възторг. Знам, че всички тук са много отворени и либерални, аз си казах мнението - каквото ми е важно, помня; стари сантименталности в нова връзка място нямат. Не е до ревност. На мен монументи на бившите ми връзки не са ми нужни, камо ли пък за да помня коя съм. Нетактично е и спрямо партньора. За мен. А който желае, да окачи снимки със стари гаджета над камината на семейното си жилище. Аз желание да обяснявам на децата си кого гушкат мама/тати на тази и тази снимка нямам.

Лизбет, разбирам те напълно, но май не говорим за съвсем едно и също. Ако ти си сигурна, че бившият не е приключил с теб, не виждам как евентуално късането (изхвърлянето) на твоите снимки и писма би променило това. Не би ми харесало моят мъж да мисли за бившата си, но ако е така, дори и ритуално изгаряне на снимките и да организирам, дали ще постигна нещо? Явно си е до човека. Аз съм сигурна, че бившата си е просто бивша и снимките с нея са просто НЕГОВИ снимки, от някакъв период от живота му, а не сантимент. Те са просто в един от камарата албуми, заедно със стотици други. И със сигурност не представляват "монумент на бивша връзка", както ти се изразяваш.  Ако имах причини да мисля друго, то тези снимки биха ми били трън в очите. Та затова казвам, че ако човек е неуверен по някаква причина, тогава това би било проблем за него.
п.п. И определено не би ми харесало ако някоя от тези снимки се озове в рамка над камината Със сигурност не би просъществувала дълго там де

Моя няма кво да си пази.По мой сведения съм му първото гадже.Него жени не го вълнуват,само коли.
Аз си ги пазя от първия до последния и моя редовно ги вижда тук-там.

Радвам се да видя,че има и хора съгласни с мен.Държа отново да подчертая,че аз никога не бих си позволила да настоявам пред моя мъж да изгори стари снимки,но за едно нещо съм безкомпромисна-Не искам в нашия дом,там където ще отглеждаме децата си,да има любовни писма и снимки с бившо гадже.След като няма да си ги редя на камината,то нека събират прахоляк някъде другаде далеч от моите очи

И аз съм на същото мнение. И при мен имаше бивша, но си стои в едно албумче и си кротува. Щото иначееее...

Да пази, каквото си иска. Не ме засяга.
Само дето той идея си няма какво всъщност се пази вкъщи 

И ние си имахме албуми със снимки на вече бивши гаджета,но останаха в дома на свекървами след като се преместиха.Според мен е нормално да ги пазят.

Аз малко встрани, ма да попитам тези дето не искали да обясняват на децата си защо мама/тате с този/тази - мислите ли, че децата ви трябва да се вземат с първия/първата.  А възнамерявате ли да обсъждате с тях някой ден, че човек може да има и повече от едно гадже в този живот. И евентуално да споделите с тях нещо от вашето минало преди да срещнете баща им?

Хаха.
Ами ще взема да наредя снимките на бившите и ще заописвам в подробности. Таткото след мен. Все пак трябва да има нагледен материал - иначе как децата ще разберат нещата от живота.

Лизбет, що не - нещо срам ли те е?
Или предпочиташ децата ти да научават нещата от живота на улицата, но не и от семейството си? 

Е какво толкова. И аз бях попаднала преди години на снимка на майка ми с нейно бивше гадже. И какво от това? Майка ми ми обясни какъв е, каза ми, че е бил важен за нея, но не така специален както баща ми, и това е. Знам историята на родителите си и такива неща немогат да ми повлияят негативно. Нито ме разтърси, нито ме разочарова - просто научих още един детайл от живота на майка си. 

Не е ненормално, но лично аз изхвърлих писмата.. Моите от бивши  Снимките не мога да изхвърля, защото са твърде много  Така или иначе - за една жена е по - нормално да пази такива неща от един мъж. И да се пазят такива неща, просто не е хубаво дргият да ги вижд много често Това е моето мнение 

Е, това беше върхът на сладоледа. Спрял да говори с него. Баси. Нямам думи.
Аз пък винаги, когато срещна бившия на съпругата ми спирам да го поздравя и да разменим няколко думи - смятам, че е съвсем нормален мъж, като всички останали. И това, че съм женен за бившата му приятелка не го прави по-лош. Или по-малко достоен за вниманието ми.

Не можеш да изхвърлиш снимките, защото са много?!?!?
А и защо за жените е "по-нормално"?

Ами би било чудесно ако се вземат с първия/първата,стига той/тя да е истинския.Представяте ли си колко сълзи и разочарования ще си спестят,но живота показва,че рядко се случва това.И ако това не стане,тук е мястото на родителите да помогнат на рожбата си да преодолее дадена връзка.
Не да изкара албумите с кирливите ризи и да почне,тази така нарани татко,този така излъга мама.
Мисля,че бих се справила и без нагледен материал.Ами това си беше негово решение,преди не му е бил приятен,след като се събрахме пък съвсем.

Е, добре, ама в първия ти пост не пише, че не можел да го понася по дифолт, а изглеждаше, че заради теб е спрял да го поздравява.
Пийс