Приемам го за напълно нормално. Животът на съпрузите /или гаджетата ни/ не започва от момента, в който са ни срещнали...
- Публикувана: 16 окт. 2007, 10:05 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2007, 19:37 ч.
Нормално ли е да си пази снимки и писма на бившата?
Сигурно ще ме линчувате,но.............................
Нямат място стари снимки с бивши вкъщи,виждала съм му старите снимки и поисках от него да ги изгори,това бе цената която той трябваше да плати,трябваше да скъса окончателно с миналото.Незнам дали е искал или не да го направи,но ги изгори пред мен.Аз също изгорих старите си снимки.Не бих искала някога децата ми да ги намерят и да ме питат мама или тати с кого се гушкат.Не съжалявам за изгорените снимки,трябва да го питам него дали съжалява.
Нямат място стари снимки с бивши вкъщи,виждала съм му старите снимки и поисках от него да ги изгори,това бе цената която той трябваше да плати,трябваше да скъса окончателно с миналото.Незнам дали е искал или не да го направи,но ги изгори пред мен.Аз също изгорих старите си снимки.Не бих искала някога децата ми да ги намерят и да ме питат мама или тати с кого се гушкат.Не съжалявам за изгорените снимки,трябва да го питам него дали съжалява.
Аз не виждам защо човек да не си пази кореспонденцията с някой друг. Дали това ще е приятел, бивша съпруга, бивша приятелка - какъв е проблема.
Всеки път като се разделяме с някого да си горим и изхвърляме снимките и писмата ли?
Това е много глупаво според мен.
Естествено е, че човек ще си пази спомените.
Всеки път като се разделяме с някого да си горим и изхвърляме снимките и писмата ли?
Това е много глупаво според мен.
Естествено е, че човек ще си пази спомените.
Няма нищо,mamaYanni ,и мен ще ме линчуват 
Поне станахме 2,че реших,че аз съм ненормална... 
Разбираемо е всеки да пази спомените си-аз исках да ги запазя,но от уважение към мъжа ми ги изхвърлих-тези с бившият ми..него не съм карала да прави нищо,но няма да ми е приятно да ги видя,а ако ги има някой ден бих ги видяла....Та смятам,че е едно взаимно уважение,та ние имаме други прекрасни спомени,които не се налага да горим или хвърляме-те ще са ми спомен-сватбата,кръщенето,първата целувка,защо ми е спомен на бившият ми,който ме е огорчил толкова...?И то моят да го гледа,ако го намери... 
Пък ако ще да съм глупава-добре
Поне станахме 2,че реших,че аз съм ненормална... Разбираемо е всеки да пази спомените си-аз исках да ги запазя,но от уважение към мъжа ми ги изхвърлих-тези с бившият ми..него не съм карала да прави нищо,но няма да ми е приятно да ги видя,а ако ги има някой ден бих ги видяла....Та смятам,че е едно взаимно уважение,та ние имаме други прекрасни спомени,които не се налага да горим или хвърляме-те ще са ми спомен-сватбата,кръщенето,първата целувка,защо ми е спомен на бившият ми,който ме е огорчил толкова...?И то моят да го гледа,ако го намери... Пък ако ще да съм глупава-добре
...защо ми е спомен на бившият ми,който ме е огорчил толкова...?И то моят да го гледа,ако го намери...
е, как защо... щом ти е омразен, още по-добре. След време като стане известен, ще продадеш снимките на някое списание или вестник...
А сега, като си ги изгорила, ще трябва да се пънеш да пишеш мемоари за съвместния ви живот и да продаваш тях или да се мориш да даваш интервюта
Това беше за майтап, не го вземайте толкова на сериозно
Не е ненормално. Нормално си е. И аз имам снимки с бившия, писма, картички, подаръци.... Та това са си доста години от живота ми. Какво сега - да ги изтрия ли някак? Имали сме както хубави, така и лоши спомени. Но са си това - спомени. Стоят си там, в шкафа, прибрани, заедно със снимки и картички от бившата на милото ми. Не ми пречат неговите спомени, на него не му пречат моите. Пределно ясно ни е, че това си е нещо, което е станало, минало и заминало, а не нещо, което да гледаш с отнесен поглед и да въздишаш. 
Съответно ако има намек за въздишки и т.н. - да се изгорят. (и това го казвам напълно сериозно)
Съответно ако има намек за въздишки и т.н. - да се изгорят. (и това го казвам напълно сериозно)
Защо да ги иzхвьрля, та те са част от спомените му? Тях можеш ли да иzхвьрлиш?
Аz лично паzя много и снимки, и писма.
Обичам като си ходя да си ги прелиствам и да потьвам в спомените си... Пьк ако ги раzглеждам и сьс стар приятел, с който имаме общи снимки е толкова хубаво... припомняме си, смеем се...
Обичам миналото, беше някак толкова хубаво, чисто и истинско... А сега... някак иzпошлявя
Или пьк аz пораснах и се промених...
Аz лично паzя много и снимки, и писма.
Обичам като си ходя да си ги прелиствам и да потьвам в спомените си... Пьк ако ги раzглеждам и сьс стар приятел, с който имаме общи снимки е толкова хубаво... припомняме си, смеем се...
Обичам миналото, беше някак толкова хубаво, чисто и истинско... А сега... някак иzпошлявя
Или пьк аz пораснах и се промених...
Неговият живот не започва с твоето появяване в него.След като е имал незабравими моменти с това момиче,защо да не пази снимки?дори и неприятните спомени са спомени.Все пак не ги е наредил върху камината,нали?Аз също пазя снимки,мъжът ми също има такива,ужасно много.Е,какво ми пука?Минало.
добре казано!
Омъжих се на близо 30 години - и какво, да ги отрека ли? Това е супер глупаво, не може да очакваш от човека до теб да изгори спомените си - така и теб ще изгори някой ден. Никой не убива спомен който си струва, може просто да го покрие, но не и да го забрави - затова е спомен. Ама наистина ли има хора които вярват че живота започва и свършва с тях 
За напълно нормално го приемам, както аз има снимки и пазя така и той и даже сега са ни на едно място всички стари снимки преди връзката ни да започне и всички настоящи снимки. Странно ми е тези от вас които не ги приемата, какво си въобразявате
Цитирам Chanel много добре го е написала
Неговият живот не започва с твоето появяване в него.След като е имал незабравими моменти с това момиче,защо да не пази снимки?дори и неприятните спомени са спомени.Все пак не ги е наредил върху камината,нали?Аз също пазя снимки,мъжът ми също има такива,ужасно много.Е,какво ми пука?Минало.
Цитирам Chanel много добре го е написала
Неговият живот не започва с твоето появяване в него.След като е имал незабравими моменти с това момиче,защо да не пази снимки?дори и неприятните спомени са спомени.Все пак не ги е наредил върху камината,нали?Аз също пазя снимки,мъжът ми също има такива,ужасно много.Е,какво ми пука?Минало.
Разбира се, че е нормално. Изхвърлянето, изгарянето, изчистване на миналото на мен лично ми намирисва на това, че все още нещо по старото те гложди, че не си с изяснени докрай чувства и затова искаш да се оттървеш от тях. Или че не цениш достатъчно себе си и се опитваш да се надпреварваш с един спомен. Да, обаче от самия себе си не можеш да изхвърлиш спомена. Днес ще бъдат снимките и писмата, утре що излязъл без мен, после още не знам какво си, а накрая - не се разбираме, говорим си на различни езици. Може и да е пресилена тази аналогия, ама то от дребни неща се почва. Ако старите истории и за двете страни са приключени, какво значение имат снимките и писмата. Я вземете и си сложете в хубава рамка най-готината ви снимка от сватбата, окачете я на видно място, пък другите не ги мисли... 