Умеете ли да мразите?

  • 3 884
  • 116
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 742
 Омразата е ужасно чувство. Повечето хора, с които сме дискутирали темата казват, че безразлчието е по-голямо наказание ( по моя преценка е и по-удобно за изпитващия го ).
  Въпросът ми е: Какво трябва да ви причини някой за да го намразите? Зная, че ще има хора които ще отрекат да са или да изпитват това низко чувство, но не мисля че е възможно. За 30-40 години живот...все някога се е случвало.

# 1
  • Мнения: 1 404
Кас,много тежка тема,петъчните ти са по-симпатични Wink
Дълги години мразех баща си-за психическия тормоз,на който подложи сестра ми и мен.Да мразиш е тежко,спъва те в пътя ти и отравя всяка радост.В момента,в който омразата си отиде,се почуствах преродена.

# 2
  • Мнения: 1 080
При мен има - "петминутка на омразата " , после ми минава .

# 3
  • Мнения: 4 742
Кас,много тежка тема,петъчните ти са по-симпатични Wink

Човешка е, а не тежка Wink
Тъкмо те прочетох за научаването на прошката...По-лесно е, зная...наипсах го още в началото.

# 4
  • Мнения: 4 371
Никога не бях мразила. До скоро Confused Чувството яде мен, не човека отсреща, но не мога да го преодоля. Лошото е, че ми е почти роднина. И не само аз изпитвам това чувство към нея.

# 5
  • в Низината
  • Мнения: 705
Не мога да мразя никой. Мисля, че каквото и да ми причини, няма да съм способна да го намразя. Но със сигурност ще забравя за съществуването му.

# 6
  • Мнения: 4 742
Безразличието висша и по-интелигентна форма на омраза ли е според Вас?
Дуци, разбирам те. Мразила съм и зная, че негативите си стоят складирани вътре в теб  ooooh!

# 7
  • Мнения: 1 080
Според мен безразличието и омразата са много различни .

# 8
  • Мнения: 4 742
Според мен едното предхожда другото. Отделен е въпроса, че някои хора успяват да си спестят първата фаза...и добре правят.

# 9
  • Мнения: 656
Омразата е признание за превъзходството на другия. Имало е време, когато съм мразила. Когато осъзнах чувствата си стигнах до това гениално умозаключение просто се отърсих от тези чувства.
След това не ми се е случвало да мразя някого.

Виж аз съм предизвиквала чужда омраза и ми е било смешно. Но не съм имала желанието да си играя с чуждите чувства. А когато човек мрази често е неспособен да разсъждава трезво.

# 10
  • Мнения: 2 401
Не знам дали го умея, но се е случвало. Любопитното при мен е,  че това са били само мъже - един в личния ми живот, останалите все колеги или шефове.

# 11
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Честно казано винаги съм искала да мога да мразя, но май съм прекалено несериозна за това чувство ...

# 12
  • Мнения: 2 818
Омраза не знам дали съм изпитвала. Никого не мразя. Изпитвам понякога гняв, яд, ревност, но общо взето никое не се задържа дълго в мен. И да се сърдя не мога  Rolling Eyes

# 13
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Мисля си, че който може да мрази, може и да обича много силно, въобще е човек на силните чувства...

след това, което написах се сетих за Ботев

  Wink

# 14
  • Мнения: 2 032
МразЪ да мЪ питат тъпи неща.

Ако ти падат бомби на главата, наемна милиция е избила семейството ти и запалило къщата, тогава питай. Питай в Дарфур дали умеята да мразят, например.

По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.

# 15
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650

По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.


Ох, да .... права си

# 16
  • Мнения: 4 371
Различни са омразата и безразличието!

# 17
  • Мнения: 2 818
Мисля си, че който може да мрази, може и да обича много силно, въобще е човек на силните чувства...

Може би да се влюбва силно по-скоро...

Аз се сетих за религиозните фанатици, обичат толкова силно своя бог, че мразят всички, които не го обичат...

# 18
  • Мнения: 764
Омразата е признание за превъзходството на другия. Имало е време, когато съм мразила. Когато осъзнах чувствата си стигнах до това гениално умозаключение просто се отърсих от тези чувства.
След това не ми се е случвало да мразя някого.

Виж аз съм предизвиквала чужда омраза и ми е било смешно. Но не съм имала желанието да си играя с чуждите чувства. А когато човек мрази често е неспособен да разсъждава трезво.
Според мен това,че омразата е признание за превъзходството на другия съвсем не е вярно твърдение.Понякога може би да,но по-скоро трябва да го наречем злоба.

# 19
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
не я мразя... не е и безразличие...
Не знам. Не мога да го опиша.

Но май не мога да мразя.

# 20
  • Мнения: 1 520
Смятам, че умея.
Странно, че в момента не се сещам за човек.
Явно в момента никого не мразя.

Защото след като го мразя, аз просто го изключвам от живота си - не се срещам с него, не общувам, няма какво да обсъждам. И не се сещам за тоя човек.

# 21
  • София
  • Мнения: 1 076
Тежи ми. Избягвам.

Последна редакция: вт, 16 окт 2007, 16:13 от Zanda Ksurik

# 22
  • Мнения: 142
Аз не умея.
Не съм много по крайностите.
В неделя пратих малката на среща с дядо си и се зачудих защо сме скарани с баща ми. Оказа се че не си спомням, мислих мислих и накрая се сетих и пак се ядосах. Преглътнах и му я изпратих.
И так бързо забравям лошото.
Много по-спокойно се живее прощавайки или забравяйки.
Не разбирам хората който мразят, те натоварват и тровят предимно себе си. 
И не виждам нищо лошо в безразличието към някой, по-добре е от това да го мразиш.
Но безразличието по принцип е пагубно. За това сме на това дередже сега. Защото има твърде много "мен това не ме засяга" в нашата мила родина.

# 23
  • Мнения: 6 315
Не знам, по-лесно ми е да съм безразлична. Със сигурност има случаи в които бих намразила, но тогава ще изпитвам и силен гняв и бих предприела действия.

Лично аз бих предпочела (ако има за какво) някой да ме мрази отколкото да съм му безразлична. Омразата все пак е някакво отношение Simple Smile.

# 24
  • Мнения: 3 153
Мисля, че при мен се свежда повече до гняв и ярост към някого в определен момент. Но отминава, не го мисля постоянно и не ми тежи. Трябва някой да ми причини такова зло, че да ме накара целенасочено да го мразя. Но съм сигурна, че ако изпитам такова силно чувство, то със сигурност ще води след себе си и желание за мъст #2gunfire

# 25
  • Мнения: 494
Намразвам,ама до дъното на душата си...после,след не много време, ми минава.Успявам да се справям с миналото-прощавам,игнорирам или забравям...Омразата ми тежи,определено,затова намирам начин да се справя с нея.

# 26
  • София
  • Мнения: 7 097
Както писах в една друга тема - не обичам да задържам отрицателни емоции. Пък и съм страшно непостоянна, а за да мразиш се изисква някакво постоянство все пак.

# 27
  • Мнения: 1 404
МразЪ да мЪ питат тъпи неща.

Ако ти падат бомби на главата, наемна милиция е избила семейството ти и запалило къщата, тогава питай. Питай в Дарфур дали умеята да мразят, например.

По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.


Едното не изключва другото,едва ли всички пеньоари са имали единствено такива следобеди,Касиди пита умеете ли да мразите,а не дразни ли ви някой в момента.

# 28
  • Мнения: 463
По-скоро комбинация от отвръщение и ярост съм изпитвала за известно време, после ми става безразлично.
Не знам дали това е омраза, всъщност, не мога да определя какво е "омраза".
За щастие отдааавна не съм изпитвала подобни чувства, реших да прощавам, научих се...сега  съм като тибетски як.

# 29
  • Мнения: 187
Това са много силни отрицателни емоции.  Гледам да ги избягвам. 

# 30
  • Мнения: 7 474
Мога да намразя някой моментно, но после ми минава.

# 31
  • Мнения: 2 032
Касиди пита умеете ли да мразите,а не дразни ли ви някой в момента.
И аз това отговарям, че ако иска да добие представа за човешкия талант да мрази, може да попита или да си представи други места.  Сребреница, Дарфур, Руанда, Газа, Багдад, списъкът е дълъг, пък и омразата няма да изтлее до следващото поколение.

# 32
  • Мнения: 2 401
Пък и съм страшно непостоянна, а за да мразиш се изисква някакво постоянство все пак.

Много вярно  Laughing, поради тази причина и аз не задържам дълго тези чувства  Simple Smile

# 33
  • Мнения: 3 537
Мога да намразя някой моментно, но после ми минава.
И аз така по принцип,но има няколко случая при които не ми е минало и до ден днешен. Rolling Eyes

# 34
  • Варна
  • Мнения: 672
Мисля, че досега не съм мразила никого !

# 35
  • Мнения: 6 164
Ах. Такава тема и аз мислех да пусна преди няколко дни.
Осъзнах, че не мога, не съм могла, или поне не и досега.
Нямам представа какво трябва да стане, за да мразя.
После се запитах, ако не мога да мразя, значи ли, че не мога и да обичам?
Шантава работа...

# 36
  • Мнения: 1 404
После се запитах, ако не мога да мразя, значи ли, че не мога и да обичам?
Шантава работа...
Напротив,може би ще ти останат повече сили за обич Simple Smile

# 37
  • Мнения: 98
изпитвала съм яд и отвращение към някого- дали това е омразата? ако не е - значи не умея да мразя. Но е имало моменти , в които съм казвала искрено "мразя те" на бащата на детето ми/когато ми е причинил болка/ и това чувство после е отминавало - то е било по-скоро израз на безпомощност.

# 38
  • Мнения: 6 167
не, по-скоро паля лесно и гасна лесно. не си слагам нищо на сърце, щото така идват най-лошите болести.

# 39
  • Мнения: 349
Не умея Naughty.Игнорирам въпросния човек.Избягвам да си слагам на сърцето отрицателни емоции.

# 40
  • Мнения: 6 029
Не умеех, но след едно събитие в живота ми се научих.

# 41
  • Мнения: 27 524
Не знам дали е точно омраза, но към злобни и прости хора умея да питая дългогодишна ненавист  Twisted Evil

# 42
  • Мнения: 3 537
Не знам дали е точно омраза, но към злобни и прости хора умея да питая дългогодишна ненавист  Twisted Evil
Е и аз исках това да кажа,но не намерих точните думи. Peace

# 43
  • Мнения: 2 161
Умея да мразя.Аз съм жена,все пак.

# 44
  • Мнения: 3 782
Омразата е ужасно чувство. Повечето хора, с които сме дискутирали темата казват, че безразлчието е по-голямо наказание ( по моя преценка е и по-удобно за изпитващия го ).
  Въпросът ми е: Какво трябва да ви причини някой за да го намразите? Зная, че ще има хора които ще отрекат да са или да изпитват това низко чувство, но не мисля че е възможно. За 30-40 години живот...все някога се е случвало.
Първо не съм живяла 30 -40 години, все още и второ може би това е причината да не мразя все още.
Сега сериозно. По едно време си мислех, че мразя едно мое бишве гадже, ама днес като ги гледам отстрани нещата, изобщо не съм изпитвала омраза. По-точно ненавист или пренебрежение. Не знам дали бих могла да изпитвам толкова крайни чувства. Дано не се случи.

# 45
  • Варна
  • Мнения: 428
Не искам да изпитвам омраза, тя е като отрова за мен самата.

# 46
  • Мнения: 750
Не мога бееее...не се научих да ми се не види.... Thinking
Мога силно да обичам,мога да бъда безразлична,но не мога да мразя!Не ми е познато това чувство! Rolling Eyes
И не искам да го познавам! Crazy
Омразата е като отрова,която разяжда сърцето ти!

# 47
  • София
  • Мнения: 4 423
Не умея, но умея да ненавиждам от цялата си душа - това ми се струва по - силно от омраза.

# 48
  • София
  • Мнения: 3 099
Мразя Буш. Защото е силен, безчовечен и противен тексаски селяк, който осра земното кълбо. Ето ви един пример.

# 49
  • Мнения: 8
Не, предпочитам да не се научавам.

# 50
  • Мнения: 27 524
Мразя Буш. Защото е силен, безчовечен и противен тексаски селяк, който осра земното кълбо. Ето ви един пример.

Присъединявам се, Ивон, евала   bouquet

# 51
  • Мнения: 619
Не умея да мразя, а може би ... за да оцелееш ти трябва точно това.
Иначе изпитвам или хубави чуства или... конкретния обект не представлява интерес.. .е. мие  безразличен

# 52
  • Мнения: 4 292
Да. Хора които са ми правили мизерии няма да тръгна да ги обичам, я.  Rolling Eyes Уважавам тези, които твърдят че не умеят да мразят, но аз не съм от тях.

# 53
  • София
  • Мнения: 593
Определено мога..........................до момента в който не им отмьстя или сам живота не ги накаже /вьпросните/.

# 54
  • Мнения: 227
Не,не мога.

# 55
  • Мнения: 3 611
Много други отрицателни чувства са бушували в мен, но точно омраzа не помня да съм изпитвала.  newsm78

# 56
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Не ми се е случвало нещо така безкрайно драматично, което да ме накара да мразя унищожително и от цялата си душа и сърце. Може би ако някой нарани децата ми, бих била способна на такава омраза. В този смисъл съм съгласна с мнението на Алиса.
Иначе мога да бъда гневна, шумна, яростна към даден момент, но омраза не тая към никого.

# 57
  • Мнения: 3 423
Да, умея.

# 58
  • Мнения: 1 095
Тцък... никак не ми се отдава Simple Smile

# 59
  • Мнения: 2 354
  Да умееш да мразиш е изкуство. Познавам хора, които са построили сериозен, почти научен механизъм "Как да превърнем омразата в движеща сила на живота си" и печелят доста по-добре от мен.
  Аз съм по-просто устроена, стигам само до моментен гняв.

# 60
  • Мнения: 13 512
Да, мога. Аз съм крайна. Средно положение няма. Или обичам или мразя. И като намразя- край! Нищо не е в състояние да ме промени или повлияе.

# 61
  • Мнения: 67
Да мразя май не мога. Обаче тъй като съм скорпион помня много дълго и много дълго не прощавам

# 62
  • Мнения: 200
Доскоро си мислех, че не мога, но май ще ме научат.

# 63
  • Мнения: 27 524
Да умееш да мразиш е изкуство. Познавам хора, които са построили сериозен, почти научен механизъм "Как да превърнем омразата в движеща сила на живота си" и печелят доста по-добре от мен.

Благодаря за такъв живот  Stop Confused

# 64
  • Мнения: 3 835
Не мога бееее...не се научих да ми се не види.... Thinking
Мога силно да обичам,мога да бъда безразлична,но не мога да мразя!Не ми е познато това чувство! Rolling Eyes
И не искам да го познавам! Crazy
Омразата е като отрова,която разяжда сърцето ти!

Тъй, тъй, и аз тъй беееее! Mr. Green Сърцето е много важен орган, не го разяждайте с омраза, не си струва! hahaha

# 65
  • Мнения: 2 257
Мразя математиката. И физиката. Хора не мразя. Поне към хора не изпитвам чувствата, които изпитвам към математиката и физиката.
Ако "мразя" някой, го ''мразя'' кратко, бързо и отсечено, после престава да съществува за мен. И вече не го 'мразя', просто такъв човек няма.

# 66
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Сега като се замисля .... никого не мразя, но доста хора ме дразнят и то постоянно и интензивно. Несъвместими характери сме, различни представи за живота, различни идеяли, абе всичко ни е различно и според мен те грешат в едно 85% от случаите, но чак омраза  - не. Просто си спестявам срещите с тях - грижа се за психическото си здраве.  Mr. Green

# 67
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Умея, ама за кратко. Бързо ми минава, но пък дълго помня.

# 68
  • Мнения: 595
Омразата е токсична!

# 69
  • Мнения: 7 430
...много ми се иска понякога да мога да мразя Tired

# 70
  • Countryside
  • Мнения: 11 632
Не, прекалено много време и енергия отнема силната омраза примерно. Но пък помня като слон, не забравям нито хубаво, нито лошо. Иначе към хора, които не харесвам (мразя е много силна дума за мен, може би трябва нещо наистна ужасно да ми се случи, за да намразя) - или се отнасям с презрение или просто не забелязвам.

# 71
  • Мнения: 3 447
Да, умея да култивирам дългогодишна, студена и търпелива ненавист.

# 72
  • Мнения: 1 897
Не умея да мразя.
Но много се ядосвам и после дълго ме държи.
И забравям трудно.

# 73
  • Мнения: 2 108
Да, мога. Аз съм крайна. Средно положение няма. Или обичам или мразя. И като намразя- край! Нищо не е в състояние да ме промени или повлияе.
Peace-добре прилягащо ми описание

# 74
  • Мнения: 4 742
Градивно ли е чувството или самоунищожително?

# 75
  • Мнения: 3 447
Градивно ли е чувството или самоунищожително?
Естествено, че не е градивно  Simple Smile

# 76
  • Мнения: 2 018
Преди време бях чула една приказка:

"Никой не може да ме унижи дотолкова, че да го намразя!"

Мисля, че човек, ако е в мир със себе си, може да постигне това! Аз поне се стремя  Whistling

# 77
  • Мнения: 4 742

Естествено, че не е градивно  Simple Smile
Понеже се спомена за силата, която дава омразата... По мое мнение чувството е пагубно, но човешката природа си е чешит...

# 78
  • Мнения: 3 447
Понеже се спомена за силата, която дава омразата...
А, това не е моя теория  Simple Smile Тя и малката пишка може да те амбицира, но при все това не е нито положителна, нито градивна  Simple Smile

# 79
  • Мнения: 648
   Мислех, че мога, но на практика се оказа, че съм изключително крайна на момента, с времето ставам все по- бяла и добра Mr. Green

# 80
  • Мнения: 4 358
Всъщност не, не мога да мразя. И да съм мразила, то е било за не повече от няколко минути.
Чувството е много тежко, нямам желание да се тормозя с него. Давам игноре и продължавам напред...

# 81
  • Мнения: 573
Умеех да мразя преди,сега не съм сигурна дали е омраза или безразличие това ,което изпитвам към роднина.

# 82
  • Мнения: 2 270
Да!
Не е добре за самата мен да изпитвам такива чувства, но има човек, който мразя от цялото си сърце и не му желая нищо добро!

# 83
  • Мнения: 460
о-ооо да!!особенно ако някой е злоупотребил с мен или някой от с-вото ми!просто до такава степен мога да намразя човек че както секазва и на онзи свят ще го мразя!
това е пагубно чувство но има хора които  заслужат -омразата!!
аз познавам такива!! Hug

# 84
  • Мнения: 1 069
Стремя се да не си причинявам подобно мъчение! Каквото и да става, по- лесно ми е да простя! Омразата е отрова за живота на този, който я изпитва! Това, разбира се, не означава, че всички около мен са ми се качили на главата и там тропат ръченица. Sunglasses

# 85
  • Мнения: 2 792
  Не ми се е налагало, не искам да ми се налага, предпочитам да си тъна в блаженството на дървеното философстване.

# 86
  • Мнения: 5 877
 Аз съм разсеян човек, къде ти време за трайни страсти. Но пък ако се ядосам истински, мога да направя някого на бъзе и коприва. Но трябва да ми е пред очите близкия половин час, иначе ми минава.

# 87
  • Мнения: 803
Мразила съм, да. Но това чувство при мен е продължавало сравнително кратко - избухвало е ярко в душата ми и след няколко часа е отшумявало. На негово място идват болка и разочарование.
Колкото до безразличието - това за мен си е висш пилотаж. За да бъдеш безразличен към някой, който те е наранил или по някакъв начин навредил, то трябва да си обсмислил всичко, да си си извадил поуките, да си се помирил сам със себе си, да си подредил всички разбъркани мисли и емоции, може би дори да си простил.
Макар че, аз съм започвала да изпитвам безразличие и без да съм простила. Просто...колкото и банално да е, времето помага.

# 88
  • Мнения: 139
Страшно силно мога да обичам и страшно силно мога да мразя!
С годините се уча да охладя страстите!
И двете емоции са ми изяждали жизнените сили!
Колкото до безразличието - това за мен си е висш пилотаж.
Съгласна съм с това! Искам да изкарам курсове някъде за такова нещо newsm78

# 89
  • Мнения: 319
Твърдо съм за безразличието.

Последна редакция: вт, 30 окт 2007, 00:49 от krasi_vasi

# 90
  • Габрово
  • Мнения: 1 330
Умея да мразя, но след време ми минава и омразата се заменя с безразличие.

# 91
# 92
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Мога, при това добре. До крайности ... за дълго време. И не само хора.
Радвам се, че се случва рядко.

# 93
  • на село
  • Мнения: 834
  Не си позволявам да мразя,и успявам.Аз игнорирам.Възпитавам и детето си така.

 В книжарниците се продават готови детски лексикони.В един от тях намерих такъв въпрос:"Кого мразиш?"Аз лично се ужасих.

# 94
Изумих се от това колко по-лесно ми стана след като се научих да не мразя ,а просто да игнорирам.Омразата е чувство, което трови този, който го изпитва и не вреди на никого другиго.Не сме длъжни да обичаме дадени хора, но и нищо не печелим като ги мразим.Някои хора мислят, че мразейки ще заслужат уважението на този, когото мразят - не е вярно.Мразейки и  обиждайки се опитваме да се издигнем в собствените си очи, но не мисля, че се получава.

# 95
  • Bapнa
  • Мнения: 762
Намразих група от хора след като гледах филма за дечицата в Могилино, друг не съм мразила... Конкретно към един човек не съм изпитвала омраза, а по-скоро ярост и желание да му отскубна главата от раменете. .. А иначе омраза съм чувствала в себе си, но не знам към кого, когато виждам как някой умира ...

# 96
  • Мнения: 385
Мога да мразя до известно време след това вече не забелязвам човека.Съвсем наскоро една моя "добра" приятелка ме накара да не я понасям, в началото ми беше гадно сега просто се държа все едно никога не сме се виждали.

# 97
  • Мнения: 123
Не,но понякога много ми се иска.Чак ме е яд.

# 98
  • Мнения: X
Напоследък ми е все по-трудно това с мразенето. Всъщност мразя много неща, но хора..не бих казала.

# 99
  • Мнения: 189
Не мога да мразя никой. Мисля, че каквото и да ми причини, няма да съм способна да го намразя. Но със сигурност ще забравя за съществуването му.
Най-гадното е когато човек ти стане безразличен!

# 100
  • Мнения: 1 477
Умея и още как!Особено ако някой причини болка на семейството ми или на близките ми.И освен, че мога да мразя съм много злопаметна и в удобен случай връщам направеното зло.Трудно ми е да повярвам ,че има хора които никога не са мразели или не могат да изпитват таково чувство...Но това си е мое мнение все пак... Simple Smile

# 101
  • Мнения: 2 070
Аз винаги свързвам омразата с отмъщението.
До сега осъзнато чувство на омраза ,съм изпитвала само към един човек.
Но пък какво чувство на удовлетворение изпитах ,когато му го върнах -тъпкано.

Любовта и омразата си приличат.И двете ни дърпат напред,само подбудите и намеренията са различни.
От любов правим хората щастливи.
От омраза им вгорчаваме живота.

# 102
  • Мнения: 15 644
Умея да мразя и то много добре. Когато намразя някого живея за момента, в който ще ми се отдаде възможност да го срина до такава степен, че да не може да се съвземе доста дълго време. Знам, че всичко се връща , но аз лично предпочитам да си го върна сама. Страшно злопаметен човек съм. Омразата не ми тежи, дори напротив - мотивира ме да постигам все повече и повече. Но когато човека, който ме е наранил ми се извини и съжали за постъпката си прощавам много лесно и бързо защото всеки може да сгреши. И въпреки всичко пак помня какво ми е направил. Не се гордея с това, но не мога да го изкореня от характера си.

# 103
  • Мнения: 407
За жалост и аз съм в групата на злобарките, настройвам се много негативно към хора, които волно или неволно са ме наранили по някакъв начин.Никога не забравям и трудно прощавам.Доста съм импулсивна и поради това реигирам рязко,понякога съм груба с хората без да има видима причина.Абе чишит съм си ама какво да се прави,ХАРАКТЕР!!

# 104
  • Мнения: 17 546
Не знам дали това беше омраза, но като видех въпросната персона и ми се гадеше Sick Сега като я видя ме напушва смях и ми е всЬО равнО. Сигурно вече съм по-Ентелегентна Mr. Green Не ми се ще да си губя енергията за толкова безсмислено нещо като омразата. Peace Нооо... съм злопаметна, а това май не е добре. Thinking

# 105
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Умея, да.
Честолюбива съм, трудно прощавам, а още по-рядко забравям.
Чак до вендета не съм стигала, но при възможност съм си връщала за нанесени ми вреди.
Понякога е полезен урок.

# 106
  • Мнения: 516
За мое щастие, до момента не ми се е налагало да мразя.

# 107
  • София
  • Мнения: 1 825
Ненавиждам /нямам идея каква е точно разликата/, но след като съответният екземпляр си получи възмездието обикновено ми минава. Гледам да не ми пука, ако някой е постъпил гнусно с мен или с някой мой близък, но рядко ми се отдава. Аз съм телец, с много силно развито чувство за справедливост. В тази връзка смятам, че напълно логично реваншизмът не ми е чужд. Не е задължително аз да отвърна, много често Съдбата ми помага.

# 108
  • Мнения: 6 017
Омраза не знам дали съм изпитвала. Никого не мразя. Изпитвам понякога гняв, яд, ревност, но общо взето никое не се задържа дълго в мен.
  Peace Така е и при мен

# 109
  • Мнения: 2 723
Мразя един единствен човек, друг не съм мразила.
Освен това мисля и при подходящ случай да и върна тъпкано това, което причини на мен и семейството ми.
Не вярвам аз вече, че всичко се връщало, затова смятам да се погрижа сама.

# 110
  • Мнения: 17 546
Мразя един единствен човек, друг не съм мразила.
Освен това мисля и при подходящ случай да и върна тъпкано това, което причини на мен и семейството ми.
Не вярвам аз вече, че всичко се връщало, затова смятам да се погрижа сама.
Дали си струва Thinking и дали ще получиш удовлетворение от това? Hug

# 111
  • Мнения: 2 723
Дали си струва Thinking и дали ще получиш удовлетворение от това? Hug

Ами сигурно не, но гадното е, че все още има хора, които си мислят, че могат да причиняват болка  , да нараняват и да рушат онова, което е градено с години и да се измъкнат безнаказано.
Ей това ме съсипва. Сигурно трябва благородно да я игнорирам, но ми писна да съм добрата овца, на която всеки и се качва на главата. Ей така за назидане ще да сдъвча таз мома

Последна редакция: пт, 02 ное 2007, 12:25 от Никси

# 112
  • Мнения: 4 447
Не харесвам думата мразя. И чувството също. Случвало ми се е да мразя. Вече не мразя никой. Може би към някой хора изпитвам силен неприязън, но те се борят на пръсти.

Омразата е за хора с малки сърца.

# 113
  • Мнения: 3 674
Какво ли е чувството да мразиш някого? newsm78 Сигурно е разяждащо и отровно....Дано никога да не го изпитам...

# 114
  • Мнения: 822
И аз съм споделяла,че съм мразила само веднъж...В резултат се отвратих от самата себе си.Не си струва.Не съм съгласна,че омразата води напред.Мисля,че тя само дърпа надолу.Разболява и те унищожава теб самия.Вече се страхувам да мразя...
И вярвам,че възмездие има...Насочено към нас или тези,които обичаме...

# 115
  • Мнения: 490
Кас, никого не съм обичала и мразила толкова много както мразя бившият ми мъж ! Мразя го, да! И омразата ми към него ме накара да постигна много неща. Градивни неща. Тя ми е като стимул! За всяко лошо нещо казано и направено от него аз създъвам нещо добро -за мен!
Ти ме разбираш за какво ти говоря  Wink

# 116
  • Мнения: 645
Случвало се е. Но после отшумява. Не мога да мразя някого вечно. Засега. Не смея да кажа никога....Но ми се е случвало и себе си да мразя в определена ситуация...
И много ми се иска да се науча да изпитвам безразличие, а не омраза. Вероятно е въпрос на тренинг, пък и на мъничко мъдрост, знам ли.

Общи условия

Активация на акаунт